Вицепремиерът и министър на труда и социалната политика в интервю за предаването „Събуди се“ по Нова телевизия

Вицепремиер и министър на труда и социалната политика – г-н Калфин. Здравейте.

Здравейте.

Добро утро, г-н Калфин, харесвате ли думата „стабилност“, струва ми се, че тя е най-модерната дума в момента?

Зависи от периода. Някой път е хубава. Някой път е хубаво да има повече промени.

Сега в какъв период сме според вас?

Сега поне има усилия да има. Стабилност политическа има, но тя не значи да застои държавата. Мисля, че правим усилия да направи в редица области. По-бързо трябва да се случват. Факт е това нещо.

Социална стабилност има ли? питам ви не случайно, защото слушам вас и оставам с впечатление, че има? Слушам обаче опозицията, когато говори за отстъпление от реформи, цитирам при това – „дългова спирала“, „замразени финансови плащания“ и се чудя каква е истината и каква 2016-та ни чака всъщност?

Вие по-добре знаете каква е истината. Това е част от политическата риторика. Социална стабилност ще има тогава, когато намалеят социалните неравенства. Това е дългосрочен проблем. Той не става с един бюджет или с една година. цялата тази пропаст между хората, които живеят в най-много трудности и тези, които живеят с най-високи доходи, трябва да бъде по-малко и това е в интерес на цялото общество, и това многократно, включително и икономически е доказвано. Това разбирам под социална стабилност – по-малко неравенства. Дали сме на по-ниско равнище, или на по-високо равнища, има държави, които са по-бедни, има държави, които са по-богати, важното е обществото да е по-кохерентно. Що се отнася до това – естествено в управлението, ако погледнете чисто политически, теоретично винаги е възможно да се отиде на избори, надали ще има по-различен резултат от този, който е в момента и въпросът е за какво е необходимо упражнението.

Според вас не е необходимо?

Ако погледнете риториката на опозицията, това е на БСП основно, това просто не е вярно. Не е вярно, че са замразени социалните плащания и че има отстъпления, че се върви назад. Числата показват друго, те могат да говорят каквото си искат.

2016-та каква очаквате да бъде? Понеже сме в края на годината, може би е време и за равносметка и за прогноза? В същото време, нека да напомня и за нашите зрители, вие от АБВ самите също преди две-три седмици заплашихте с напускане на коалицията и то точно заради социални проблеми. Румен Петков беше тук, той каза – да, ние имаме вицепремиер и социален министър, обаче в същото време искахме повече пари за разкриване на работни места, а пък такива няма? Да, много забележки за „Бюджет 2016“.

Това беше около бюджета. Не, вижте проблемът с бюджета стана, той се обсъжда на практика от април месец започва годишната процедура, краят на март започва процедурата по бюджета, в парламента влиза в последната фаза. И тогава, когато е постигнато съгласие, поне между тези политически сили, които подкрепят парламента, и в парламента след това се отиде и се отвори отново кошницата и започнат да се преподреждат приоритети, без да се попитат всички, тук проблемът е политически по-скоро. А иначе повече средства, ако има възможност…

А има ли такъв проблем? Смисъл вие имате ли политическо проблем в кабинета? Вас например подразни ли ви това, че Борисов казва който министър иска повече пари да дойде с оставката си? В същото време се дават на някои министерства?

Е, и какво се случи? Не на някои, почти на всички.

Почти на всички.

Министерството на труда и социалната политика може би е много малкото, които се събрахме изцяло в бюджета, който беше заложен за тази година, който не беше голям, което на практика, ако направихме нещо, то го направихме, защото започнахме промени в плащанията на детски помощи, пенсионната система и т.н. Подобри се събираемостта, а не че има повече средства, които са от бюджета. За съжаление в други сектори това нещо не се случи.

Но сте си в коалицията? Това от преди един месец – ще се събираме, ще решаваме, защото в социалната политика има проблеми стои ли още като опция или последните събития…?

Вижте, аз отново казвам. Става дума за политическо поведение. В крайна сметка тук не сме, за да казваме и да се изнудваме – дайте повече пари за социална политика или за отбрана, или за сигурност. Не това е смисълът на една коалиция. Тя има програма. Става въпрос за начина, по който се взимат решенията. Когато ти се сервира решение от последна инстанция и се казва „теб няма да те питаме, защото така сме решили“, е така няма как да се работи.

А промени ли се диалогът в последните седмици всъщност при това положение?

Не. Вижте, ние една година имаме опит вече в коалицията заедно. Няколкото пъти, на които по подобен начин се подходи, мисля, че винаги създадоха, за мен излишни напрежения. Това беше Законът за борбата с корупцията, това беше Конституцията – първият вариант на конституционната промяна, това беше сега с бюджета. Идва някой от партньорите и казва ето това е и вие няма да ви питам, вашето мнение всъщност не ме интересува. По този начин няма как да се прави коалиция, ако някой иска да я прави сериозно разбира се. Но тук става въпрос за отделни така бих казал невъздържани политически действия в рамките на тази година, иначе, като цяло, коалицията работи.

Но оттук нататък така или иначе всяко решение е свързано с една малка битка коалицията – разбирам, че така ще работите оттук нататък?

Не, ние не се бием един с друг. Аз няма спор с Владислав Горанов или с Румяна Бъчварова, или с Божидар Лукарски. Нищо не делим ние.

Аз под битка няма предвид нали уличен бой, нали, да се сбиете пред Министерски съвет, имам предвид, че всеки воюва за каузите, за които смята, че трябва да воюва.

Естествено, че трябва да воюва, но това не значи битка. Мисля, че в самия кабинет, в самото правителство атмосферата е доста така кохерентна. Ние работим заедно, там няма какво да делим. Въпросът е, когато излезе на политическо равнище проблемът, особено когато един от участниците, виждаме и последните турболенции, политически, на това се случва. Решава, че той е истина от последна инстанция и всички останали или трябва да направят това, което той иска, или не му харесват.

Добре, ще говорим и за безработицата, и за пенсионирането и пенсиите. Сега обаче искам да видим заедно нещо, което нашите зрители видяха преди буквално преди по-малко от час. Майката, за която говори цялата държава, майката, която изостави 11-месечното си бебе – сигурна съм, че сте проследили този случай, нека да чуем какво каза тя, преди по-малко от час в нашия ефир и след това ще ви попитам как държавата сега може да помогне на тази жена, защото дори и съдбата на едно българско дете мисля, че е важна за всички. нека да я чуем.

Лилия, майка на изоставеното бебе: Мъчно ми е, но никой не ме подкрепя. Просто нямаше къде да отидем. Много ми е мъчно. Не знаете първият път как го преживях. Много ми е мъчно и отслабнах, имах силен косопад.

Репортер: Имаш и други две деца?

Лилия: Да

Репортер: За тях се грижи баба ти?

Лилия: Да. Баба ми, аз, майка ми. В Испания, сестра ми. Всички помагат. Бащите на децата помагат. Всички. От нищо не са лишени. Малката и тя не беше от нищо лишена. Просто никъде не ме искаха с детето.

Репортер: Нямаше ли вариант малката да израсне с другите две деца тук, при баба ти?

Лилия: Не я искат тук.

Това не е изолиран случай, не е просто една конкретна съдба. Тук говорим и за мерките за отговорното родителство, за който цяла година говорим с вас, министър Калфин. Говорим за това, че тази майка и нейните три деца вероятно са част от този толкова висок процент български деца, които живеят в риск от бедност. Кажете конкретно – сега социалните служби, които това работят, какво могат да направят за тази майка, как да й помогнат? Като че ли няма и къде да живее в момента?

Ивайло Калфин: Вижте, вие показвахте и един друг случай, също с една жена, която също има миналата седмица добро развитие на случая, която също без работя. Тя не се беше и регистрирала даже в Бюрото по труда.

Говорите за майката, която казваше на децата си, че Дядо Коледа е болен и за това няма да получат подаръци?

Точно така. Все пак не можем да очакваме, че държавата ще отиде, ще ги издири тези хора, те самите трябва да потърсят нещо. То започват с регистрация.

Безспорно е, очевидно е, че имат нужда от подкрепа.

Да, да. Но тя започва не само с дарителство, което е чудесно, но с регистриране в институциите, в случаите – работоспособен човек в Бюрото по труда. Не че веднага ще му се намери работа, но той вече влиза в цялата социална система, която включително има подпомагане. Сега, тук за мен е просто безотговорно за една майка да остави детето си, даже и да има каквито и трудности да има. това да отидеш и да оставиш някъде детето си, виждаме, че е разстроена, но не знам как точно и какво й е било в главата, когато го е оставила.

Това е безспорен факт, но вероятно, ако наистина имаше подкрепа?

В момента детето, понеже точно говорим за отговорно родителство, в момента детето е изведено, то ще бъде настанено при приемни родители. Не за първи път това се случва. То е било настанявано при приемни родители, тя след това е отишла, казвала е не, не, аз ще си го гледам.

Тя разказа и за този случай.

След което го е върнала. Най-добре е биологичните родители да си отглеждат децата. За това и са съдействали социалните служби. Виждаме какво се случва обаче. Държавата може да помогне, но все пак, всеки един, това е инстинкт, в повечето хора го има, изключение са тези, които ги няма. Децата са най-важното нещо в семейството.

Г-н Калфин, говорим си за родители, за деца, в страни обаче как върви диалогът ви с протестиращите майки? Колко от исканията им всъщност могат да бъдат удовлетворени? Започна ли да има диалог изобщо, защото се чуха оплаквания от тяхна страна, че няма кой да ги чуе?

Няма кой да ги чуе, защото не се бяха обърнали надеждно. Разбира се, ще направим, аз поех ангажимент, ще ги потърся, ще направим среща, ще поговорим по всичките им искания. Те всички имат смисъл. Въпросът е, че е въпрос на преценка на политиката на държавата за къде, къде са приоритетите и средствата, които би могла да отдели за подпомагане на родителството, по какъв начин те да се изразходват. Ако някъде другаде се намалят, да могат да се платят детските градини изцяло. Или мога от другите им искания да се увеличи – примерно до 60 лева и да се получава от всяка майка майчинството, но това струва значителни суми. Тогава трябва да ги намалим от други места.

Т.е вие казвате, че без рязане от другаде, нищо от техните искания на този етап няма как да бъде удовлетворен?

Ми техните искания, първо те са осем искания.

Дайте конкретно – обезщетения равни на минималната работна заплата за майчинство.

Ще ви кажа – в момента 2/3-ти от децата получават подобни обезщетения, средно, различно са за семейства с различен брой деца, но ако вземем 35 лева, там отиват някъде около 600 милиона лева. Ако всички деца получават, и получават по 60 лева, това ще отиде близо милиард допълнително.

Няма как да стане?

Вижте, няма печатница за средства. Ние имаме, вижте, бюджетът на държавата е на всички, той е на данъкоплатниците. Ние имаме определен бюджет. Решили сме, че ще имаме ниски данъци, че ще имаме 10% данък, правим всичко възможно и тази година и Националната агенция по приходите мисля, че надмина себе си, събираемостта значително се увеличи на средствата, така че не изтичат, но ние имаме определено количество средства, което разпределяме. Нека да решим как.

И при тази по-висока събираемост например вие разбирате ли майките, които казват, ами, да се увеличи детската добавка от 35 на 37 лева е подигравка с нас? При положение, че всички и вие, и премиерът говорите за това как приходите са се увеличили, как агенциите работят по-добре, НАП, митниците и точно за децата да няма в условията на тежък демографски срив?

Така е. Аз съм един от тези, които са привърженици те да отидат за децата, но трябва да сме съгласни тогава, че други политики ще спрем да финансираме.

Ето това е избор. Няма такъв избор.

Вижте, бюджетът…, вие имате в дома си също бюджет.

Да. Така е.

Кажете как го разпределяте? По този начин, другото е да взимате заеми, но заемите не би трябвало да отиват за ежедневна консумация. Те трябва да отиват за нещо, което е инвестиция, което ще ви донесе по-висока доходност след това – примерно с образование на децата или нещо подобно. Така че, аз съм склонен, между другото ние имаме редовен диалог. Един от проблемите, различни социални групи, аз разбирам хората, но проблемът е с представителността. Аз ще се видя с тези жени или техни представители.

Имат някаква организация.

Но въпросът е, че основните принципи на бюджета, социалният диалог се прави с социални партньори. Там, където обсъждахме националния съвет за тристранно сътрудничество, понеже се поставят често въпросите, свързани с грижата за децата, аз заявих готовност и в началото на следващата година можем да го направим. Нека да извадим всички плащания, които отиват за деца на масата и да помислим, ако има по-добра идея за преподреждане, която ще е по-ефективна, няма проблем – ще убедим обществото, че това действително е по-добре. Но това трябва да стане като се прегледа всичко, което се получава и което бюджетът има възможност да отделя за тези, за тази политика. Тя не е малко между другото.

В началото на следващата година?

В началото на следващата година, не, не очаквайте. Смисъл това, което ще направим е да извадим всички видове плащания – десет вида са плащанията, които получават родителите, плюс това има допълнителни и в Кодекса на труда и в различни други закони допълнителни облекчения, ще сложим всичко на масата и ще видим. В рамките на тази сума, ако има по-добър начин да се подпомогне или да се подпомогне на определена група, между другото излезе доклад на Световната банка, който казва България не се справя с бедността и дава за пример Румъния, която се справяла по-добре. Защо? Защото са спрени всички плащания на хората с по-високи доходи и са насочени само към тези с по-ниски доходи. У нас не го правим това нещо и не мисля, че би имало обществено съгласие ние да изключим половината примерно от тези, които получават.

И не трябва, и не смятате, че трябва да се направи по този начин?

Аз съм готов. Вижте, аз не мисля, че идеите, моите или на колегите, са идеи от последна инстанция. Готов съм всяко нещо да се обсъди с обществено, публично. Бюджетът общ. Той не е на министъра на труда, на министъра на финансите или на някой друг.

Сега една прогноза за населението в България на Евростат, на базата на която вчера разбирам, че вие пишете стратегия и за демографско развитие. Ако днес сме около7,3 милиона, нали така, през 2050-та под 6, ако днес работоспособните хора у нас са 5 милиона, през 2050-та – 3 милиона, с други думи – двойно намаляване на младите хора, двойно увеличаване на пенсионерите. И статистика, която показахме още сутринта – 10 хиляди бебета по-малко тази година. Да. Това е вероятно дългосрочна стратегия, но изисква стъпка по стъпка.

Вижте, има нещо, което обществото не знае, че държавата работи даже без да го чула. Стратегия от 2012-та. И това е стратегия 2012-2030-та година. Всяка година тя се отчита, последният отчет по данни на българската статистика са 2014-та година, между другото те се разминават, въпреки че по една методика се работи с Евростат, много ми е интересно откъде идва разликата. Сега това, което е новото – правим план за 2016-та година. В него има много мерки – там има са изведени 12 цели. Има и ясни приоритети, има мерки, които се вземат в тази стратегия и тя работи. Въпросът е, че за да работи по-ефективно, ние не са трябва да отчитаме всяка година какво се е случило, а да има целенасочени мерки. За да се случи това нещо, трябва да има повече обществена дискусия. И за това, аз ще настоявам един път годишно парламентът да обсъжда изпълнението на тази стратегия и какво се прави след това. Ето, за да може и в медиите да се знае, че в България има и между другото тя не е лоша тази стратегия. Тя не е по-лоша от тези, които има в другите европейски страни. Мерките са няколко вида – мерки, свързани с механичния принос с раждаемост и смъртност. Между другото това, което възложихме на Българската академия на науките доклад, казаха, че най-бързите мерки биха могли да отидат, има няколко болести, които е висока смъртността за възрастни хора и към които трябва да се насочат усилията; раждаемост, смъртност, механичен принос на прираст на населението от външна миграция. Също в изследването на БАН казват, че българите, а и чужденци, ще предпочетат да останат в България, когато стигнем 2/3-ти от икономическото развитие на Европейския съюз, е момента сме на 43%. Така че и освен това се включват редица компоненти, свързани с качеството на живот. Тук е здравеопазване, образование, екология и т.н. Всичко това са мерки, свързани с демографията. Те не стават с един от тези фактори.

Да и само със стратегии също не става, смисъл конкретни мерки.

Само със стратегии не става. В тези стратегии има мерки, но ние ги отчитаме. Нека да има, по същата логика, нека да има дискусии и да видим, ако нещо не работи – да кажем ето тук, това няма да го правим, но ще правим нещо различно.

Добре, няколко въпроса, които нашият репортер Марина Цекова каза непременно да ви питаме – по-малко пари за субсидирана заетост се предвиждат – има ли пари за разкриване на работни места в реалният сектор всъщност?

Да, точно е смисълът. Субсидираната заетост е заетост, която е 100% платена от държавата – дали от националния бюджет, или от европейския бюджет, няма значение. Средствата са същите, даже от европейския бюджет са малко по-големи от миналата година. ние ги насочваме точно към реалния сектор, за да помогнем. Идеята е да се помогне на бизнеса да наема дълготрайно, а не да наема хора без…, на субсидирана заетост, в момента, в който свърши програмата, тях да ги освободят.

Програмата „Аз мога повече“ ще я има ли? Това е програма, която е свързана с различни курсове за безработни хора? Допълнителна квалификация. Да, допълнителна квалификация, която да даде старт.

Ще я има и в този, и в други варианти. Ние вече сме пуснали 15 от схемите на новата програма. Между другото 2-ри в Европа сме, вече си поискахме първите пари обратно. След Португалия, България е 2-та страна, която поиска средства от Европейския съюз по програмата. Тя вече работи на пълни обороти новата програма и тя до голяма степен е свързана с квалификация на хора, които са без работа. Има и голям контингент на безработните и сега обединяваме усилията с Министерството на образованието, които са и неграмотните. Първо трябва да преминат някакво обучение по грамотност и след това и по квалификация.

След това и курсове. Хранителните пакети – една помощ, която държавата дава, мисля на около 200 хиляди души годишно?

260.

Има ли ги, ще ги има ли, какво ще включват, кога ще си ги получават хората. Знам, че много хора ги чакат наистина.

Чакат ги и миналата година пропуснахме не заради нас. това е една програма, която е финансирана от европейския бюджет за цяла Европа. Ние даже сме в първите отново, които ги отпускат – 21 продукта. Разширихме тази година обема на продукти, 21 продукта влизат в кошницата, за съжаление за 12 от тях тече обжалване от една фирма, която е в институциите.

Това ли бави процеса?

Това бави процеса за всички продукти, останалите вече голяма част в складовете на Български червен кръст, който ще ги, както и до сега, ще ги разнася.

Това забавяне колко може да продължи, министър Калфин?

Ще ги разнася. Не, тези, които сме събрали продукти очевидно е, че на два пъти ще стане, няма да задържаме на хората продуктите.

Добре и последен въпрос, въпреки че времето ни изтече – програмата „Предоставяне на услуги“ в дома чрез ваучери – една програма, за която вие много говорихме цяла година, оказа се, че само 200 души безработни са ангажирани и общо милион и 600 има само за тази програма – така ли е?

Не е точно така, защото тя не е почнала по начина, по който си я представяте.

Тя не е започнала, но това са плановете и изглежда доста скромно на фона на всичко, което се говореше.

Не, не. Тя ще бъде по-голяма, но то също няма да бъде субсидирана изцяло от бюджета. Там ще се даде възможност за социални услуги, както е в страните, които работят. Там ще се разделят разходите между този, който ползва услугата и бюджета.

Добре, значи да приемем това като начало само?

Ами това е начало, което трябва да завърти колелото, но това е много полезна политика.

Благодаря ви. Не ни остана време да говорим за пенсионирането, специално ще ви поканим по тази тема.

На разположение съм.