Разкриваемостта на престъпленията се повишава, но трябва още работа, казва вицепремиерът и министър на вътрешните работи пред в. „24 часа”

Г-жо Бъчварова, ГДБОП работи ли вече ефективно в структурата на МВР?

След връщането на ГДБОП от ДАНС в МВР истинската работа започна малко по-късно – от юни насам. Въпреки това резултатите към момента са много добри, защото с по-малко хора се постигнаха два пъти по-добри резултати от предходната година. Новите дела са повече, отколкото през 2014-а. Сега вече мога да кажа, че ГДБОП работи много добре, особено по линия на контрабандата. При наркотиците се промени профилът на престъпността. Престъпните организации се децентрализираха, има друг тип потребление, промени се характеристиката на наркотиците, които са предмет на престъпна дейност. При трафика на бежанци и финансовите измами също има добри реализации. ГДБОП и директорът Ивайло Спиридонов работят отлично.

Схемата на работа при ГДБОП с по-малко, но по-ефективни служители може ли да се пренесе в цялото МВР?

Опитваме се да оптимизираме структурите, без това да се отразява на работата. В Главна дирекция “Национална полиция” също се вижда как промените могат да се случат. Главен комисар Христо Терзийски успя да осъществи преструктурирането и аз нямам съществени критики към тяхната работа. Виждам, че са мотивирани и работят.

Трансформацията с новия закон даде възможност още в началото да се оптимизира структурата на полицията. Затова разработваме концепцията за реформата в МВР заедно с професионалното ръководство. Смисълът на промените е министерството и неговите структури да могат да работят по-добре. Колко служители ще са необходими за това, е вторичен въпрос.

Разбира се, финансовите измерения също са важни, но оптимизирането идва не само когато се реже един или друг разход. Необходимо е по-добро управление на паричните потоци. Ще централизираме управлението на финансовите средства в МВР и ще направим процедурите за координиране на разходите по-ефективни.

Има ли вече предварителни данни за битовата престъпност през 2015 г., какви са тенденциите?

Имаме междинни данни. Разкриваемостта се е повишила, но това е статистическа величина. Иска ми се да бъде по-висока. Но увеличение с 3-4 пункта не е малко.

За съжаление, в изминалата година оставяме случаи, които не са разкрити, като убийството на Георги в Борисовата градина или стрелбата по Алексей Петров. Има и случаи, когато престъплението се разкрива за един или два дни, но понеже не са силно общественозначими, тези резултати остават в сянка.

Най-голямата ни слабост към момента е неовладяването на противозаконното отнемане на автомобили. Тези престъпления нарастват като численост, появяват се и нови престъпни групи. Въпреки че статистически и тук има повишение на разкриваемостта, това все още остава проблем.

Кражбите на автомобили са свързани с много други обстоятелства, интереси, бизнеси. Това, което установих в последната година, е, че законодателството и наказателните практики налагат някои ограничения пред борбата с кражбите на коли. Като цяло МВР работи с живия организъм общество. Един или друг тип престъпления имат дълбоки корени и разнопосочна обвързаност с други социални и икономически явления и процеси.

Съществено се отразяват и социалната атмосфера и особеностите на човешката психика. Затова резултатите при справянето с криминалните деяния, с организираната престъпност зависят и от познанието и умението да следиш и разчиташ обществените практики и тенденциите на развитието им. Само така можеш да предприемеш правилните мерки.

Има ли по-голямо доверие на гражданите към МВР?

Иска ми се това да се случи, но не мога да кажа, че сме го постигнали. Няколко са причините. Това са недостатъчните резултати в ограничаване на конвенционалната престъпност, корупционните практики на някои от служителите, забавянето в разкриваемостта на някои от знаковите случаи. Общата неудовлетвореност от състоянието на страната, от личните проблеми се концентрира и насочва към МВР, защото от нашето министерство и нашите служители се очаква да се справят с всичко. Това е трудно постижимо. С времето са се трупали нерешени проблеми, но и ние все още не се справяме достатъчно добре с поведението на някои служители на улицата, с отношението към гражданите, с организацията на работата и услугите за гражданите. Има също исторически и политически наслагвания в отношението към МВР като институция, която стои срещу гражданите. Затова искам да променим това отношение и да скъсим дистанцията. Това е процес и резултатите не могат да се видят веднага, а ще дойдат с времето.

Войната по пътищата също е голям проблем, който не намира решение. Какво още е необходимо да се направи?

Да, през 2015 г., за съжаление, има увеличение на катастрофите и убитите на пътя в сравнение с 2014-а. Така е, когато се отлагат ефективните мерки или контролът не е достатъчен. Систематичен контрол не е бил осъществяван, а отделните мерки са прилагани спорадично и кампанийно. Ние предлагаме строги изисквания към водачите в законопроекта, който вече втори месец е в парламента. Но по-съществен фактор за ограничаване би била яснотата, че контролът ще е постоянен и без компромиси. Затова ще продължим с изграждането на системите за контрол на скоростта, с техническото съоръжаване на автомобилите ни, с организацията на движението в населените места и проверките по второстепенните пътища. Необходими са и строги наказания за употребилите алкохол и неправоспособните водачи.

Завишените санкции и криминализирането на определени нарушения ще имат ли ефект?

Завишаването на санкциите не е единственото решение. По-скоро те трябва да съответстват на нарушението. Но за мен е по-важно контролът да бъде систематичен и постоянен. Това е най-големият пропуск досега.

Какви са очакванията за миграционния натиск през тази година?

Политическите анализи показват, че няма основания натискът да престане или да намалее. Сега сезонно натискът е спаднал, но през пролетта и лятото вероятно ще нарасне. При нас увеличението беше 4,5 пъти спрямо миналата година, а в Европа - 6 до 10 пъти. Следим ситуацията и процесите и имаме готовност за противодействие при различни сюжети на развитие. В Европа признават, че се справяме добре. Работим без компромиси при регистрацията на влизащите. Провеждаме операции както на входа, така и на изхода на мигрантския поток. Прилагаме задължителните процедури. Всички, които преминават през България знаят, че ще бъдат регистрирани и ще им се вземат биометрични данни.

Националната сигурност на България застрашена ли е от отношенията между Русия и Турция?

Националната сигурност е зависима от общата среда за сигурността в региона. Не бих казала, че сме непосредствено застрашени от този конфликт, но рисковете от ескалация и разширяване остават и ние не ги пренебрегваме. По отношение на националната сигурност също така приехме и Националния план за противодействие на радикализацията и тероризма. Много се гордея с него, защото досега не е имало такъв документ. Акцентът са конкретните действия и субординация на отговорностите при различни варианти, за да може цялата държавна система да действа, определени са правомощията и са разпределени отговорностите между институциите. Такова ниво на готовност досега не сме имали. Надявам се да не се налага да го проверяваме как действа.

В публикуваната реч на Ахмед Доган имаше акцент, който предизвика политическа полемика. Той е скептичен за развитието на ЕС. Какво е вашето мнение като пряк участник в процесите?

Евроскептицизмът не е от днес. Но формулата на съюза остава жизнена и това не може да се отрече. Разбира се, че не е безпроблемна. Съветът по правосъдие и вътрешен ред, в който участвам, е може би най-активно работещият в момента. В началото имаше забавяне на решенията поради новия характер на ситуацията с бежанската вълна. Но то изчезна в последните месеци и вече се вземат конкретни и категорични решения. Работим активно и съм оптимист. Това, че един или друг вариант не устройва всички, не е основание да се откажем да дебатираме. Търсенето на решения показва жизненост на ЕС. Който си мисли, че ЕС ще е безпроблемно тракаща машина, не познава добре същността на процесите и развитието на политиката на съюза.

Казаното от Доган предизвиква ли тревоги? Той говори за пожари...

Не мисля, че е удачно да коментирам тезите му като вътрешен министър. Лично за мен тезите му отразяват вътрешнопартийната ситуация и политика. Всъщност един вътрешнопартиен проблем беше облечен в геополитика, за да придобие по-голяма вътрешнополитическа тежест. От години в определени ситуации има такива знакови изказвания, които идват от ДПС.

Ситуацията в ДПС има ли отношение към стабилността на правителството?

Не. Те са опозиционна партия и едва ли процесите в нея ще се отразят пряко на отношенията между коалиционните партньори. По-скоро на балансите в парламента, доколкото всяка една от страните ще следва собствена политика.

А напускането на ДСБ?

То се очаква да бъде през март. Вече предложихме реформата в съдебната система да бъде уточнена в анекс към коалиционното споразумение като гаранция, че тя ще се случи. Защото все пак това беше поводът за излизането в опозиция на хора от ДСБ. Но това коалиционно споразумение е между РБ и ГЕРБ. Такова допълнение и преподписване в тази част ще изчисти недоверието в готовността да се следват вече заявени намерения. Още на първата среща при съставянето на правителството поставихме на РБ въпроса какво ще правим, ако някоя от партиите реши да напусне, и настоявахме за подписване с всяка една от партиите в блока. Сега е време да уточним и този въпрос.

Съжалявате ли за оставката на правосъдния министър Христо Иванов и как ще продължи съдебната реформа?

С него работихме добре и се разбирахме. Той е човек, който имаше мисия. Доведе нещата дотук. Тезата му, че ВСС трябва да се раздели на две колегии, за да се даде възможност прокурорите да решават за прокурори и съдиите за съдии, бе отразена в конституционните промени. Затова големият факт в тази реформа е разделянето на двете колегии. Но работата и съдебната реформа трябва да продължат.

Каква е вероятността за предсрочни избори през 2016 г.?

Каквато беше през 2015-а. Ситуацията е много динамична. Трябва да се разчита на мнозинства. Ще има необходимост от повече усилия за събирането им. Дълго време преди този мандат решенията се вземаха без вътрешнопартиен дебат и дори срещу разумните аргументи. И сега БСП каза - няма как да гласуваме промяна в конституцията, защото ние сме я изработили. Но дали е смислено, дали има нужда в момента от това, не се коментира.

Как ще продължи реформата в МВР?

Целта на реформата е цялата система на МВР да работи по-добре. Освен всичко друго има изключително голяма бюрокрация! 3 хил. документа на месец се обменят в структурите на министерството. Трябва да се разделят отделните структури, така че да не се налага всичко да се управлява от министерството. Например министърът трябва да разпише създаването на комисия, която да реши дали да се купи кафемашина в районното управление или дали 10 чувала с пясък да преминат от една служба в друга. Трябва отговорностите да се децентрализират, да се отделят административните услуги от професионалните дейности. Административната реформа трябва да се случи, за да започне следващият задължителен етап – модернизиране на информационните системи. Това е ключът и основната част на реформата в МВР. Работата с информация е най-важното нещо - бързото ѝ осигуряване и анализиране. Електронизацията трябва да замени бюрокрацията в МВР. Сега изтеглихме законопроекта, който урежда реформата, но това не е заден ход. Допълваме го с предложенията, които обявихме като втори етап. Бързо ги подготвихме и затова няма защо да чакаме, преди да ги внесем. С допълненията към новия проект даваме цялостната концепция

Екипът ви предлага промени в закона за електронното управление. Вярно ли е, че министър Московски е против да ви преотстъпи агенцията?

- Да, не го крия. Той си има своите основания, аз също. Това, което предлагам, е в противоречие с установения ред досега. Ако сегашната система не е достатъчно ефективна, трябва да опитаме друг начин. Досега са похарчени 3,5 млрд. лв. Във всяко министерство е направено по нещо, но резултати няма. Големият проблем пред електронното управление е, че няма координация, защото няма структура, която да я осъществява. Моето предложение е да създадем такава структура. Рангът на държавна агенция за електронното управление ще осигури по-добра координация. Нивото на зам.-министър не може да я осъществява ефективно. Надявам се с министър Московски да си сътрудничим за това. Всъщност и двамата искаме едно - електронното управление да се случва.

Какви са целите на МВР за 2016-а?

Да се повиши качеството на работата, за което трябва да създадем условия. Да осигурим присъствие там, където е необходимо, за да може да се усети от хората.

По-спокоен ли ще бъде животът през 2016 година?

Спокойствието е относителна величина. Аз мога да гарантирам, че и през тази година ще бъдем максимално мобилизирани и ще работим, за да го осигурим.