Министърът на отбраната в интервю за предаването "Денят започва" на БНТ

Здравейте. Гост ни е министърът на отбраната Ангел Найденов. Добро утро, г-н министър.
Добро утро.

Заявихте вече, че сте заварили поети и неразплатени ангажименти за 140 милиона лева в министерството, което оглавихте. За какво са тези ангажименти и как ще успеете да се справите с този финансов дефицит?

Всъщност, надявам се това да са всички задължения, които са поети, но които не са осигурени с финанси. Защото, ако продължим в посоката на разсъждения за това – има ли още и колко са още тези средства, нещата наистина ще добият един доста критичен вид. А, че имам основания да твърдя, че състоянието е много по-лошо, отколкото дори аз съм си представял, казвам „дори аз”, защото аз достатъчно дълго време работя с темите и въпросите на отбраната и на сигурността, е достатъчно да се чуят оценките на командирите на видовете въоръжени сили. Според техните оценки, състоянието по отношение на материално-техническото снабдяване, по изпълнение на плана за снабдяването, по осигуряването на онези условия, които гарантират максимално добро изпълнение на възложените им задачи и отговорности, предизвиква загриженост. И това е най-мекият израз, който мога да използвам. Разбира се, резултатът е продукт на недостатъчните финансови средства, които не са били осигурявани в рамките на предишните четири години, независимо от всички ангажименти, които са поети в стратегическите документи, които действат в областта на сигурността и на отбраната. Това е „Бялата книга”, прегледът, стратегическият, планът за развитие на въоръжените сили, където е записа, че за отбрана трябва да се отделят 1, 5 процент от брутния вътрешен продукт. На практика, те винаги са се движели в рамките на едно и две, двайсет и пет, до едно и три, трийсет и пет, което означава винаги недостиг от порядъка на 150, до 200 милиона. Като прибавим към това една доста изкривена структура на разходите в отбраната, всъщност имам предвид и министерството, и структурите на подчинение на министъра и на българската армия, тази структура е следната – 74 процента от всички разходи отиват за издръжка на личния състав, 21 процента са за текущата издръжка, т. е., всичко, което трябва да бъде осигурено като снабдяване, нека така да се изразя, за Министерството на отбраната и въоръжените сили и само 5 процента за капиталови разходи. Сами разбирате, че няма как с тези 5 процента да бъдат осъществявани проектите за инвестиции в модернизацията и в превъоръжаването на българската армия.

Като се имат предвид, г-н Найденов, приоритетите, които БСП заяви в предизборната кампания, именно сериозен акцент върху социалната политика, ще може ли да разчитате в следващия..., явно е, че в този бюджет няма как да разчитате на допълнителни пари или поне такива са индикациите от премиера Орешарски, но в следващия, ще настоявате ли да бъде спазен този 1, 5 процент, за който говорехте, за отбрана?

Позволете ми да се върна, споменахте приоритетите, позволете ми да се върна към три приоритета, които изваждам пред скоба, и които не подлежат на коментар в този случай от мен, защото аз съм ги обявил като приоритети на екипа, който ще работи в рамките на Министерството на отбраната. Това се проиротитети, на първо място, да бъдат създадени и осигурени условия за добро изпълнение, за изпълнение, нека така да кажа, на конституционно възложените отговорности на Българската армия и разбира се, условия за изпълнение на нашите съюзнически ангажименти. На второ място, това е продължаване на процеса на трансформация на въоръжените сили, с акцентите върху професионализацията и съответно модернизацията. Като казвам модернизацията, бързам веднага да кажа, че за мен не е достатъчно да има един механичен сбор от инвестиционни намерения. Според мен, в следващите месеци трябва да бъде разработена и съответно да бъде предложена в Народното събрание една програма за модернизация на въоръжените сили, която да бъде разписана по срокове, където да има ясни цели, разбира се трябва да има и източници на финансиране.

Какъв ще бъде акцентът в тази програма?

Ще се върнем и на тези акценти. Само да завърша. Третият приоритет, който според мен, не принадлежи на, образно казано, коментар, това е осигуреността на участниците в мисии в операции зад граница. Ето тази осигуреност е едно от нещата, с които няма да правя никакви компромиси. Имам предвид качество на униформи, на екипировка, на средства за индивидуална защита, на въоръжение, на техника. Хората трябва да бъдат изпращани в такива операции, осигурени на 100 процента. Т. е., трябва да имаш гаранция, образно казано, дори над 100, 110 процента трябва да имаш гаранция за тази осигуреност. Натъквам се на факти, включително разбира се от месец април, там вече върви едно разследване, за ниско, лошо качество, на, например на обувките, които са за участниците ни в операцията в Афганистан. И за пореден път се поставя въпросът – защо се допуска подобно качество? Ние вероятно ще коментираме един доклад на Министерството на отбраната, свързан с изследване на риска от корупция. Той е изследван в четири области. Това са областите, например по отношение на доставките и сключването на договори във въоръжените сили. На следващо място, това е управлението на финансовия ресурс, с който разполага министерството. Да кажем, след това са хората и човешкия ресурс. И естествено, това са всички последици върху способностите и върху участието в операции в мисии. Има, разбира се, фрапиращи примери. И голямата част от тези рискове са свързани с хората. Например, с това, че се подготвят така документите, че в крайна сметка да има един-единствен избран за сключване на този договор. Т. е., те се подготвят за определена фирма. Това може да се прочете зад този риск. Или, да кажем, липсата на достатъчно прозрачност по отношение на начина, по който се образуват цените, по начина, по който се дават данните в министерството. Или, да кажем, опасенията за негативни последици за всеки един, който си позволи да разкрие или да представи информация за корупционни практики в министерството. Хубаво е, че има основата, на която може да се стъпи. Просто, трябва да бъдат предприети действията и то в много кратки срокове, за да се пресекат всякакви възможности за превръщането на риска в корупционна практика.

Не ми отговорихте, г-н Найденов ясно, т. е., казахте вече, че пари за нови изтребители, което е като че ли най-неотложната задача пред българските въоръжени сили, няма да се намерят, поне не в близко време. Та, в какво ще се изразява модернизацията, за която Вие говорите, в такъв случай?

Тази програма за модернизация трябва да бъде обвързана с вече одобрените, всъщност миналата седмица, пакет от цели за способности, които трябва да бъдат реализирани във въоръжените ни сили, в един 14-годишен период от време. Става дума за периода от 2014-а до 2028 година. Този пакет от цели, впрочем, по финансовите разчети, предварителни, е в рамките на около 2, 3 милиарда. Като натоварването по години варира. Да кажем от 80 милиона за 2014 година, до 290 милиона през 2019 година. Това са цели, които са свързани със способности, които трябва да бъдат реализирани по отношение на сухопътните войски – повишаване на маневреността на сухопътните войски.Сами разбирате, че зад това стоят определени бронирани военни машини или всичко онова, което подпомага мобилността на сухопътните войски. Има цели, които са свързани с комуникационно-информационните системи, включително при силите за развръщане. Има системи, които са свързани с разузнаване, наблюдение, целеуказване. Има, разбира се, достатъчно много задачи, свързани със защитата на въздухоплавателните средства, безпилотните самолети. Всичко това означава акценти в програмата за модернизация, за която говорим.

Що за модерна армия ще имаме, обаче, г-н Найденов, при положение, че ето, не се задава покупка на нови самолети и практически нашите военновъздушни сили са в много тежка ситуация?

Така е. В последните, не просто седмици, всъщност от началото на миналата година, откакто работи екип, работна група, в Министерството на отбраната и във военновъздушните сили, по подготовката на заданието за закупуването на нов тип боен самолет, авиацията е във фокуса на вниманието. С основание привлича внимание. От една страна, защото именно състоянието на авиацията предизвиква най-голяма загриженост. Там нещата наистина са, смея да кажа, под критичния минимум. Разбира се, за да успокоя зрителите, ще кажа, че имаме все още достатъчно средства и достатъчно възможности да изпълняваме ангажиментите си, включително по отношение на мисията „Ер полисинг”, охраната, защитата на въздушното пространство. Но, достатъчно дълго време там са били орязвани проекти, които са свързани, да кажем, с поддържането на летателна годност, модернизация на изтребителната авиация или да кажем на хеликоптерите, включително на бойните хеликоптери. Проектът все още не е завършен. Имам предвид, работата на работната група. Там се вземат под внимание много обстоятелства. Очаквам до края на месеца доклада на работната група, съответно и анализа на командването на военновъздушните сили. Но това, което мога да кажа, наистина, е че в рамките на тази година, не можем да си помислим да стартираме проект за закупуване на нов тип боен самолет. Не разполагаме с тези средства. Друг е въпросът, какъв ще бъде бюджетът, на който ще разчита министерството през 2014 година и да кажем в следващите 3 години, като бюджетна прогноза. Да, авиацията има потребност от нови бойни самолети, да, трябва да бъдат осигурени средствата. И ще се опитаме, в рамките на мандат, да намерим необходимите средства, за да се стартира този проект.

Ако си говорим за изтребителната авиация, г-н Найденов, Вие привърженик ли сте на..., знаете в публичното пространство циркулираше информацията, че Министерство на отбраната е най-близо до закупуването на американски самолети трета ръка, от Португалия и при това без конкурс, така ли ще стоят нещата, ако има пари разбира се, и следващата година?

Не ме карайте да вземам страна. Има различни варианти, има различни предложения за различен тип самолети. Нека все пак да приключи окончателно работата на работната група, нека да видим предложенията, които ще бъдат направени, съответно с цените, със схемите на разплащане и тогава да вземаме решения. Попитахте ме, обаче, за социалната политика, и нека да кажа, че един от приоритетите, които представих при встъпването си в длъжност, това е приоритетът за възстановяването и връщането на престижа и достойнството на военната служба, за грижата за хората в отбраната и във въоръжените сили, грижа за семейството, възстановяването на нормалността, като среда за работа и като отношение в Министерството на отбраната и разбира се предвидимостта в развитието на професионалната кариера. Част от тези ангажименти са свързани с възстановяване на отнети социални права. И вече казах, че едно от първите неща, които ще предприема е преразглеждане на условията за пенсиониране, които бяха променени в края на 2012 година, които предизвикаха много силно напрежение, особено сред офицерите със звание „подполковник”, „полковник”, доста хората са напуснали. Това със сигурност се отразява на капацитета и на способностите на българската армия. Вече подготвихме едно задание за осъществяването на социологическо изследване, достатъчно представително, близо 1 500 човека във въоръжените сили, което ще търси отговор на един комплекс от въпроси, включително за техните очаквания, техните нагласи, онова, което те смятат като проблем, включително по отношение на статуса, по отношение на начина на живот, по отношение на условията за пенсиониране. Разбира се, тяхната оценка и нагласа за начина, по който да се развива, да кажем, и тяхната кариера. Ще стъпя на резултатите от това изследване, за да видим и съответно промените, които трябва да се правят в социалната сфера. Но вижте, натъквам се на изключително фрапиращи примери. Дори някои от тях изглеждат смешни тогава, когато те се коментират, но те са много показателни за отношението което има към хората. Бях помолил да ми дадат справка за размера на обезщетенията, които трябва да бъдат изплащани на съпругите на военнослужещи, които са участници в мисии. Има такъв текст в Закона за отбраната и въоръжените сили, размерът на това обезщетение при безработица е в размер на 270 лв. Стои въпросът – защо това обезщетение беше отвързано, образно казано, от минималната работна заплата? Моето намерение е да направим обезщетението равно на минималната работна заплата. Оказва се, че това е текст, който допълнително е включен в Закона за държавния бюджет. И, ако човек иска да промени, има финансовите възможности, а ние имаме тази финансова възможност, трябва да търсиш промяна на Закона за държавния бюджет, за да реализираш едно социално право на, да кажем в случая, на съпругите на участниците в мисии. За мен, това е проява на, от една страна, социална нечувствителност, от друга страна, това е начин да си създаде алиби министърът, който да каже – а бе, не мога, това е закон и то особено Законът за държавния бюджет, който единствено може да бъде променен по инициатива на Министерския съвет, затова дори и да искам, не мога да направя нищо. Това трябва да бъде променено. Това е дори в някаква степен, наистина, да кажа неуместно и несериозно отношение към тази проблематика. Търсим начин. Но, за съжаление, ако единствения начин е да се променя Законът за бюджета, очевидно това ще стане с новия бюджет за 2014 година.

В петъка изнесохте пред народните представители информация за ползването от предишния редовен кабинет на Бойко Борисов на въздухоплавателни средства на армията – самолети и хеликоптери. Обещахте, че проверката ще продължи. Натъкнахте ли се на нови факти през тези няколко дни, от петък?

Тя продължава. И това, което беше изнесено, например по отношение на стойността на тези полети, е само част от..., оказва се, от истината. Продължава проверката, защото наистина се оказва, че документацията не е пълна или поне не е във вид, в който може веднага да ти бъде направена справката и съответно да бъде представена тази информация. Ето, близо една седмица продължава изясняването на полетите, продължава изясняването на хората, които са били на борда, съответно на транспортните самолети и на екипажите, за да бъде изпратена на анкетната комисия. Продължава изясняването на тази дефиниция „специална задача”. Аз продължавам все още да нямам отговор на въпроса – кое е специалното на тези задача и кой е дефинирал тази специална задача? Надявам се да стигна до края на седмицата до отговора.

Само да Ви попитам, документите на линия ли са?

Очевидно, че не са на линия част от документите, след като още не са пълни справките. Това казвам, че има определени пропуски и нередности. Тепърва това се изяснява – на базата на какви записи, къде какви заповеди са издавани. Не е достатъчно ясно и какво включва тази сума, която първоначално ми беше представена, от 812 хиляди лв., това цялата сума ли е и каква част от тази сума е възстановена? Разпоредил съм да се подготви писмо, разбира се до Министерски съвет, съответно до Дирекция „Държавен протокол”, където да се иска..., разбира се трябва да има копие и до Министерство на финансите, да се иска възстановяване на тази сума, дори и тя да е 812 хиляди лв., на Министерство на отбраната, респективно на Военновъздушните сили. Вижте, тези 800 хиляди лв. за някой може да изглеждат малко, но те са около една четвърт от сумата, която е необходима, за да бъде осигурено максимално необходимото количество гориво, за да се осъществяват тренировъчните полети в рамките на военновъздушните сили. Чух този коментар, че полетите с хеликоптерите, превозващи премиера, министри, съответно такива представителни делегации, са част от бойната подготовка. Поддържа се някаква натренираност, но това е, извинявайте, нещо опит, квалификация, която се придобива още във Военновъздушното училище. Полетът от точка „А” до точка „Б”, не виждам какво толкова специално има, тогава когато, да кажем, примерно на борда е премиер. И тогава, когато командирът на авиобазата е този, който превозва министър-председателя. Чух, че те били транспортни хеликоптери и затова, видите ли, едва ли не всеки можел да си лети. Да оставим настрана, че аз не съм чул, някой сериозно да разсъждава в това, примерно, за да поддържа натренираност на водачите на бронираните бойни машини, да ги иска да ги ползва като таксита. Това изглежда ужасно смешно. То е комично. Но защо не се отнасяме по същия начин тогава, когато се твърди, че военните хеликоптери можели да бъдат ползвани за превоз непрекъснато. Това са военно-транспортни средства. Те са част от военната авиация. Те имат специално назначение. Част от тези хеликоптери са специално оборудвани – за търсене и за спасяване. Друга част е ангажирана със задачи, свързани с медицинска евакуация, с евакуация на части от бойното поле. Т. е., не могат да бъдат разглеждани просто като въздушни таксита на властта. Това е абсурдно. Затова казвам, че има определени мисии за българската армия, в т. ч. за военновъздушните сили, които се изпълняват в мирно време. Това е принос към националната сигурност в мирно време. Приемам, че когато имаме бедствия, тогава когато имаме аварии, тогава когато имаме произшествия, тогава когато се налага облитане на определен район, за да се видят поражения, това са неща, които биха могли да бъдат осъществявани и с военни хеликоптери. Приемам, че част от тези ангажименти са свързани с транспортирането на издирвани лица, търсене и спасяване, примерно в море, в планина, превозване на органи за трансплантация, това са също част от присъщите задачи. Но, извинявайте, полет от точка „А” до точка „Б” с правителствения самолет, да те чака хеликоптера, да те свали в началото на селото и там да те чака целия кортеж на НСО с коли, някак си не разбирам тази схема.

Добре. Благодарим Ви за това гостуване. Министърът на отбраната Ангел Найденов, в студиото на Денят започва”.