Заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси в предаването „Това е България” на Радио „Фокус”

Актуалната политическа ситуация изобилства от новини. БСП и ДПС внасят вот на недоверие към правителството за здравеопазването, Висшият съдебен съвет стои разфокусиран между скандали, парламентът одобри въвеждането на електронното гласуване у нас, но без срок кога ще стане това, в края на месеца ни чака негативен мониторингов доклад от Европейската комисия и като капак новина от Давос – премиерът на председателстващата вече Европейския съюз Холандия Марк Рюте заяви, че Европа разполага с 6-8 седмици, за да овладее бежанския наплив от зоните на конфликти в Близкия изток. Трудно се намира общ знаменател към толкова разнопосочни теми на деня, но можем да ги погледнем от такъв ъгъл: реалност или утопия би било до българското председателство на Европейския съюз през втората половина на 2018 година в България да сме си подредили къщичката, а Европа да е излязла от поредното предизвикателство по-силна и по-стабилна? Отправям въпроса към вицепремиера по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева.

Благодаря за наситения старт на Вашето встъпление. Така е. Изводите: първо, живеем в много неспокойни времена. Да, в България имаме достатъчно поводи да се притесняваме за това как работи държавата ни и какво е нивото на доверието към институциите – единственият начин да кажем, че имаме нормално функционираща държава в Европа, но също не са намерени онези решения, които хората чакат. И затова скептицизмът и по функционални вътрешни поводи, и към Европа е факт. Какво може да се направи, попитахте вие, и дали можем да посрещнем председателството по-спокойни? Аз имам само една рецепта за това и то е да работим, за да може да стане. Докато се фокусираме само върху негативния дневен ред, а той действително е достатъчно дълъг и не предлагаме решения, ние просто не сме полезни. Има как да се излезе, има път как да се излезе от тази негативна спирала. Това е с конкретна работа, разписана като срокове и резултати, и изпълнена с много силен обществен контрол върху това какво и как го правим и с ясни приоритетни за нашето председателство, един от които, разбира се, ще бъде миграцията, сигурността, но и растежа и работните места, защото ако ние нямаме подходяща среда, в която хората да работят и да са сигурни за това, че могат да свързват двата края, че могат да посрещнат нуждите на семейството си, няма как да излъчваме спокойствие, което е нужно за развитието на този голям европейски проект, който вече повече от 50 години крепи държавите заедно.

Госпожо вицепремиер, за четвъртък бе насрочена първата среща на тройката европейски държави-членки, които съвместно ще работят в рамките на председателството на Съвета на Европейския съюз – Великобритания, Естония и България – една доста сложна тройка. Как премина тази среща, какво си казахте?

Премина в добра атмосфера. Тя беше и с Генералния секретариат на Съвета, с хора, на които ние ще разчитаме в Брюксел, защото след промените в Лисабонския договор вече има постоянно действащ Съвет и председател. В този мандат това е президентът Туск и съответно администрация, която помага на всяко едно от ротационните председателства, но все пак за България това ще бъде много, много голяма крачка напред. Крачка, която трябва да докажем, че можем да направим, че можем достатъчно силно да придвижим дневния ред на Европа, че знаем за какво става дума, че имаме подготвена администрация, че можем да покажем културата, традицията си. Като казвам културата, нямам предвид само в собствения смисъл на думата, но и култура на водене на преговори. Това, какви са българите, ще бъде запечатано в съзнанието на стотици хора, с които ние ще работим по време на председателството, т.е. всеки един от нас в този случай ще бъде посланик на страната си. Аз не мисля, че в страни, които са по-периферни от центъра на Европа, са работили досега с българи. В един Брюксел, например, почти всички имат такъв опит заради естеството на работата, но едва ли толкова добре се знае как ние действаме, с каква подготовка, с каква възможност да достигаме консенсус, които буквално не познават българи все още. Така че това е изключително добра възможност за нас, да покажем, че сме нация, която има много ясна представа, къде иска да отиде и през какво трябва да мине, за да стигне до целта си. Аз мисля, че това ще има много позитивно значение за нас вътре в страната ни. Ние, мисля, че последователно страдаме от подценяване на това, което сме постигнали и от някакво натрапчиво ниско самочувствие, в смисъл че „… хубава работа, ама не съвсем“. Това не е така. Днес дори на тази среща, с която започнахме срещата на тройката председателство, хората ни казаха: „Ама вие сте много напред, имате ясен план“. Така е, аз, през цялото време настоявам и работя за това, планът наистина е факт, това правихме последната една година много настойчиво, но аз през цялото време си мисля – ще успеем ли да изградим национално единство, ще успеем ли да завършим ремонтите в срок, дали ще има достатъчно хора, които ще се съгласят да бъдат спонсори на нашето председателство, пък това някак си показва, че наистина на всички ни е важно, т.е. много въпроси.

Имате ли отговор?

На една голяма част от тях, за съжаление, все още не. Разбира се, има време до втората половина на 2018-та, но, нали знаете, в такъв случай някак си част от длъжностната ти характеристика е да се притесняваш, защото, ако се притесняваш, значи, че няма да дадеш мира и на администрацията, и на, примерно, НДК, където правителството реши, че ще се провежда председателството, да си свършат работата, да започнат ремонтите, те да бъдат качествени и нека всеки да знае, че всяка тухличка, която е сложил в прекия или преносния смисъл на председателството, гради образа на България. Това би могло да бъде много хубаво обединяващо действие, а истина, свидетели сме на това, че обединяващи действия вътре в страната трябва да има. Трябва да има единен отговор по много въпроси.

Може ли българското председателство да бъде обединителна за родните политици кауза?

Кауза ще бъде за много хора. Надявам се да направим и следващата крачка – да бъде обединител. Аз бях в парламента в две комисии – във външна и по европейските въпроси. Струва ми се, че имаше добро разбиране. Ще ми се в парламента да се приеме декларация, в която да се каже, че няма бъде използвано председателството за партийни и тяснопартийни цели, че ние можем да се обединим. Ако нещата протичат нормално, България ще има редовни избори точно по време на председателството. Не сме първата страна, на която това се случва, но това е още един повод аз да поискам такова национално обединение. Самите приоритети, които дотук сме коментирали и които вероятно ще влязат – „Растеж, работа, конкурентоспособност“, „Енергиен съюз и климат“, „Миграция и сигурност“, „Европейският съюз на световната сцена“ – няма как да събудят негативни коментари. Те всичките са важни. България тук обаче представлява не Европейския съюз, а 28 страни, включително и нас самите, разбира се. Ние представляваме интересите на страните-членки пред Европейския парламент и пред Европейската комисия. Тази работа понякога може да бъде много конфликтна, защото всяка страна иска да наложи националния си интерес, някои страни са с много повече тежест от нас. Това е заради броя на населението на държавите. Една Германия е с осем път повече гласове, отколкото България, но ако правилно разчетем възможностите, ние можем да намерим обединение с една или друга страна, да бъдем много убедителни, когато настояваме примерно за това, как трябва да изглежда Енергийния съюз или какви са мерките за сигурност вътре в Европа. Изисква много голяма и добра подготовка, и изисква много добри преговорни умения. Това са неща, които се надявам, че българските министри, които ще водят съветите и работните групи, ще бъдат на ниво. Освен това нашето постоянно представителство в Брюксел ще бъде особено натоварено. Ние имаме брюкселски базирано председателство, т.е. там се водят основно преговорите. Това е и по-евтино, и по-целесъобразно, напоследък повечето председателства са такива, което означава, че нашият постоянен представител, господин Цанчев, ще има основна роля при преговорите, както и, извинявайте за жаргона, но това е КОРЕПЕР…

Това е Комитетът на посланиците.

Точно така, на постоянните представители и вторият човек, който се занимава с хоризонтални въпроси, където са всички неща, които звучат технически, но са много важни по отношение на директивите, които дават свобода на вътрешния пазар, стандарти за стоките и услугите, и така нататък.

Госпожо вицепремиер, размечтахме се, а виждате ли какво се случва у нас – скандала с SMS-ите във Висшия съдебен съвет. Говорим за възвишени идеали и идеи, за постижими иначе високи цели, но как да решим проблемите, които ни се случват сега? Как отеква скандалът във Висшия съдебен съвет? Към какво председателство вървим с него?

Много грозно… Много грозно и много тревожно, още повече, както и вие казахте в началото – тъй като очакваме доклада на ЕК буквално следващата седмица, това без съмнение ще отекне и в доклада. Начинът, по който се измерва дали в България има върховенство на закона, не е просто в докладите, които правителството изпраща, а в това как се чувстват хората. Ако има, знаете и по отношение на корупцията, например,тя е въпрос на възприятие, ние нямаме някакви твърди индикатори, които могат да кажат има или няма, и колко корумпирани има в една страна. Прави се през интервюта с хора, които споделят опита си, споделят възприятията си, изобщо говорят за това, дали има справедливост и дали вярват на държавата си. В България това не е така и нека да го кажа абсолютно ясно и категорично – не, масово не се вярва, че държавата може да даде справедливост. Не се вярва на Министерството на вътрешните работи, не се вярва на тези, които трябва да разкриват престъпленията, не се вярва в прокуратурата, в съдебната система. С последните скандали, нека така да кажем във Висшия съдебен съвет, още една институция влезна буквално под каквото и да е било равнище на поносимост и на намек за доверие от страна на обществото, което означава, че институцията е срината. Това всъщност е разграждането на държавата. Дори и утре да дойде един Висш съдебен съвет или друга институция да бъде подбрана по щастливо стечения на обстоятелствата от идеални хора, степента на доверие, с която се тръгва към тях, ще бъде много ниска, просто защото печатът на институцията ще тежи върху тях. Ние оставихме много малко професии, много малко обществени служби, които да не са обругани и това включва от цели професии до институции. Това е опасното с Висшия съдебен съвет. Аз смятам, че поначало тази история със SMS-ите е недопустима. Ние задължително трябва да гарантираме независимостта на съдебната власт. Пътят към това е разделяне на Висшия съдебен съвет. Така решихме и заради това се и промени Конституцията, между другото губейки на практика две години, защото промяната в Конституцията дойде по-късно, когато аха да бъде приет Законът за съдебната власт, изведнъж се каза: „Ама – не, сега трябва да променяме и Конституцията.“ Това забавяне, мисля, че окончателно изтощи търпението на хората, а и на магистратите. В момента, например, понеже ние говорим тук и с моите колеги от „Движение България на гражданите“ за няколко неща – първото е явното гласуване. Аз буквално излязох от заседание, където дискутираме тази тема. Явното гласуване – ние много държим на него, ако се знае кой как е гласувал, то тогава имаше вече публична отговорност и стоиш зад решенията си. И друго, което е много важно, ако, примерно сега, по някакво стечение на обстоятелствата заговори съвестта във всеки от членовете на Висшия съдебен съвет, без да слагам клеймо „SMS“, „виновен“, „добър“ и „лош“, просто този Висш съдебен съвет не функционира. Ако решат колективно да си подадат оставката, то тогава какво бихме могли да направим при лисващ Закон за съдебната власт все още, за да се избере нов Висш съдебен съвет. Процесите, които текат в Висшия съдебен съвет, са знак за много, много тежки проблеми в съдебната система. Това е само върхът на айсберга.