Министърът на енергетиката в интервю за предаването „Денят започва“ по БНТ

Енергийният министър Теменужка Петкова е мой гост. Г-жо Петкова, председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов обяви преди дни, че има вариант цената на тока да падне заради по-ниската цена на природния газ. Кой елемент, включен в цената, ще свали това, което крайните потребители ще получат?

Както председателят на КЕВР отбеляза, очаква се – в момента колегите от КЕВР работят, правят съответните модели, изчисления – очаква се и е възможно цената на електрическата енергия да бъде намалена, тъй като виждаме, че цената на природния газ спада драстично. Очакваното намаление е малко над 20%, така че това е основната причина и основният елемент, който би дал възможност на КЕВР да понижи цената на електрическата енергия. Но разбира се, трябва да се направят доста анализи, доста изчисления, докато се стигне до подобно решение. Комисията е достатъчно компетентен орган, така че смятам, че ще се справим.

Неслучайно питам кой елемент, защото попаднах на различни информации, свързани с цветове – зелена, кафява и т.н. На кое би повлияло това по-ниско ниво на цената на газа?

Това са топлоелектрическите централи, които работят на газ. И всъщност електрическата енергия, която те произвеждат от своето високоефективно и комбинирано производство, е нормално да понижи своята цена, тъй като основният компонент – природният газ, бележи тенденция на намаление.

Всички ли ще усетят това намаление или само индустрията, която плаща ток?

Това ще каже КЕВР, тъй като този елемент влиза в цената „Задължение към обществото“, и когато КЕВР излезе със своето окончателно решение, ще разберем за кого ще бъде това намаление.

И още една възможност да падне цената – много ниската цена, на която се продава електричество на енергийната борса, за което пак стана ясно тези дни. Възможно ли е и това да повлияе в посока намаляване крайната цена на електроенергията?

Първо може би трябва да кажем това, че цената на българската независима електроенергийна борса не се различава от цената на останалите борси в региона и това е една тенденция, която се забелязва навсякъде във всички електроенергийни борси в региона и в Европа.

На какво се дължи това – на липса на интерес или?

Това се дължи на първо място на спад в търсенето на електрическа енергия, което пък от своя стана и продиктувано от липсата на такова голямо потребление. Така че нашата борса работи съвсем нормално, работи в рамките и в параметрите на пазара. Знаете, че цената се определя от търсенето и предлагането, така че това, което покаже пазарът като търсене и съответно предлагане на електрическата енергия, това е и основанието цената да бъде такава. Но нашата борса, най-важното е, че тя работи успешно – вече малко повече от месец работи българската независима електроенергийна борса с реални сделки, в реално време, и работи твърде добре.

Не ми казахте тази промяна в цената и понижението, по-ниското ниво на борсата ще повлияе ли на крайната цена?

Към настоящия момент знаете, че тече процесът – ще станем съвсем скоро свидетели на процеса по пълна либерализация на електроенергийния пазар.

Очакваме от април, нали така?

Да. Към настоящия момент битовите потребители знаете, че плащаме цена на електрическата енергия съгласно регулираната цена от КЕВР. Към настоящия момент цената на борсата няма как да окаже пряко влияние към настоящия момент на цената на електрическата енергия за битовите потребители.

Когато пазарът стане свободен обаче от началото на април, хората знаят ли какво да правят? Наясно ли са каква е целта на борсата, как се процедира и как можем да си купим енергия от тази борса?

Българските потребители на първо място трябва да знаят, че пълната либерализация на енергийния пазар е един процес, който е протекъл навсякъде във всички страни-членки от Европейския съюз. България е една от последните страни-членки на Европейския съюз, която не е либерализирала напълно своя електроенергиен пазар, което на практика създава определен дисбаланс в системата, във финансовата система всъщност на българската енергетика. Ето защо ние имаме амбицията и желанието, и волята да пристъпим към тази много важна крачка. Това ще бъде една ситуация, която ще постави всички заинтересовани лица в качествено нова ситуация както за производителите на електрическа енергия, така и за търговците, за битовите потребители, за индустрията. Но това е един процес, който не бива да плаши българските потребители, тъй като независимата енергийна борса означава конкуренция, означава нормални, означава реални цени. Това означава българската независима електроенергийна борса и процеса по пълна либерализация. Какво трябва да знаят българските потребители? Българските потребители трябва да знаят на първо място, че няма да се случи нищо фатално за тях. Преди да се пристъпи към пълната либерализация на електроенергийния пазар, ние трябва да разполагаме с модела за този толкова важен процес. За тази цел ние сме сключили договор със Световната банка. Световната банка работи по разработването на модел за пълна либерализация на пазара. Работи се и по разработване на компенсаторен механизъм, който е необходим в този процес, и работим много активно по една друга важна, изключително важна тема, която касае цялото ни общество, а това е именно защитата на уязвимите потребители. Съвсем наскоро приключи нашата…

Енергийно бедните, така наречени.

Да. Съвсем наскоро приключи нашата втора среща на работната група, която се занимава точно с разработването на този модел за защита на уязвимите потребители. Това е наша съвместна работна група с Главна дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия. Ние работим много активно по изготвянето на критериите, на базата на които ще бъдат определени тези потребители, които могат да бъдат квалифицирани като уязвими потребители. Работим и по това какви ще бъдат мерките за тяхната защита, така че до края на месец април ние трябва да разполагаме с този модел. Българските граждани не бива да се притесняват, българските потребители, за това, че ще се случи нещо драматично. Няма да се случи нищо, което на практика да доведе до сътресения в системата и хората трябва да бъдат с покойни, че и помощите, които към настоящия момент съществуват за отопление, също ще се запазят, а мерките, които ние ще разработим – и в момента работим по тях – ще бъдат отделни, допълнителни мерки във връзка с пълната либерализация на електроенергийния пазар.

Да го кажем още веднъж – тази пълна либерализация означава, че всеки един от нас може да избира кой енергиен оператор да му доставя електричество.

Либерализацията на пазара означава две неща. На първо място – цени, които са пазарни, и на второ място – възможност за избор от страна на битовите потребители, възможност за избор на доставчик на електрическа енергия. Всеки български потребител ще има възможност да избере своя доставчик на електрическа енергия, съобразно офертите, които тези доставчици ще разработят и ще предоставят, и съобразно офертата, която е най-добра за съответната група потребители. Така че либерализацията не означава нищо страшно. Напротив – това е стъпка, която ще ни даде възможност наистина да плащаме електрическата енергия, да бъде определена цената на енергията на база на търсенето и предлагането, тъй като няма по-обективен критерии от този – критерия на пазара. И на второ място – ще имаме възможност за избор.

Казвате свободен избор, обаче свободата е скъпа. Означава ли това, че ето там има наистина основание за притеснение – че може да плащаме по-висок ток след либерализацията?

Трудно е да кажа към настоящия момент каква ще бъде цената на електрическата енергия след пълната либерализация на електроенергийния пазар.

В останалите европейски страни как реагира пазарът?

В останалите европейски страни практиката показва, че след отварянето на пазара, след пълната либерализация на пазара, се забелязва тенденция на леко повишаване на цената на електрическата енергия. Много скоро след това цената на енергията…

Колко леко?

Трудно е да се каже, в различните страни е различен процентът. Но да речем в Румъния този процент е бил между 3 и 7%. Но много скоро след това цената на електрическата енергия е паднала на нива под тези преди либерализацията, което показва, че пазарът е изиграл своята роля и пазарът е показал каква трябва да бъде цената на електрическата енергия, съобразявайки се с търсенето и съответно с предлагането.

Споменахме тази енергийна бедност. Лошата новина за страната ни е, че сме една от страните в Европейския съюз с най-много енергийно бедни. Как сея стигна до това? И казвате, започвате да работите по овладяването на тази ситуация. Лесно ли ще бъде да излезем от тази негативна класация на Евросъюза?

Тук този въпрос съдържа в себе си няколко основни компонента. На първо място – цената на електрическата енергия в България реално погледнато не можем да кажем, че е висока. Напротив, проблемът тук е свързан с доходите, които получават българските граждани. Тъй като за да се определи тази енергийна бедност, се взима предвид съотношението доходи и съответно съотношението разходи, които едно домакинство извършва, за да покрие своите разходи за отопление, разходи за електрическа енергия, водоснабдяване и т.н. Така че това съотношение дава основание българските граждани да се определят, България да бъде определена като страна, в която енергийната бедност засяга най-голям брой хора. Така че ние работим в тази посока. Това, което зависи от правителството, се прави. Работим много активно с колегите от Министерството на труда и социалната политика, защото това е и техен ангажимент.

В каква посока?

В посока определяне на тази категория лица уязвими потребители. Тъй като и към настоящия момент, съгласно Закона за социалното подпомагане, има разработени критерии, има разработени механизми за защита на тази категория лица, но с пълната либерализация на електроенергийния пазар ще се промени и фокуса на това подпомагане.

Добре, след като бъдат определени, какво се случва с тях?

След като бъдат определени тези лица, те ще получават съответно възможност да плащат електрическата енергия при по-благоприятни условия от останалите потребители.

Може ли да си го позволи държавата? Това няма ли да е много голяма цифра в бюджета?

Точно това в момента правим, тези анализи. Това зависи от групата лица, които ще бъдат идентифицирани. Към настоящия момент Законът за социалното подпомагане покрива малко над 274 000 лица и семейства съгласно Закона за социалното подпомагане. Но при пълното либерализиране на електроенергийния пазар по всяка вероятност тази група ще се разшири, тъй като към настоящия момент помощите, които се предоставят по силата на този закон, на практика обхващат тези лица и семейства, помощите за отопление само за един петмесечен период от 30 ноември до края на месец март на следващата година. А при пълното либерализиране на електроенергийния пазар държавата ще трябва да помисли за тези уязвими потребители целогодишно, тъй като разходът за електрическа енергия е целогодишен и това ще наложи преразглеждане на целия този модел. Ние работим в много добър синхрон с колегите от Министерството на труда и социалната политика, колегите от Агенцията за социално подпомагане и смея да твърдя, че съвсем скоро ще имаме и реални резултати в тази посока.

Другата важна тема, която много се обсъжда в последните дни покрай ресорното ви министерство – обещахте до средата на 2016 г. да се случи първия сондаж на блок „Хан Аспарух“. Не е ли твърде оптимистичен този срок, предвид това, че технологични въпроси забавиха старта му сега през февруари? Няма ли такава опасност да се случи още веднъж?

На първо място – няма как аз да обещая да се извърши този сондаж. Това всъщност е обещание, което беше дадено от трите компании, които работят на блок „Хан Аспарух“ – „Тотал“, ОМВ и „Репсол“…

Вие го представихте по-скоро пред обществото.

Да, точно така. До средата на тази година наистина ще бъде извършен първият сондаж на блок „Хан Аспарух“. Всички с нетърпение очакваме какви ще бъдат…

Ама ето, пак го казвате много категорично.

Ами да, това е всъщност становището на трите компании. Нямам основание да се съмняваме в това, което те казват, тъй като те работят от 2012 г., знаете, по отношение на този блок и наистина сега очевидно идва момент, в който този сондаж – първият сондаж, ще бъде направен.

Какво ще донесе това на страната ни? Очаква се „Шел“ да вложи 19 милиона евро и държавата да получи бонус 4,9.

Точно така. Знаете, че миналата седмица имахме възможност да подпишем договора, който е свързан с проучването в Дълбоко Черно море на блок „Силистар“. Смея да твърдя, че това е един много сериозен успех за енергийния сектор. Знаете, че на фона на твърде скептичните предвиждания по отношение на възможността да сключим такъв договор и да проведем успешно тази процедура за търсене и проучване на Дълбоко Черно море, имайки предвид спада на цените на петрола в световен мащаб. Имаше много скептици, но ние така или иначе успяхме да опровергаем този скептицизъм и станахме свидетели на подписването на този изключително важен за българската енергетика договор. Какво ще ни донесе този договор, изобщо какво ще ни донесат всичките тези усилия, които ние полагаме в областта на местния добив? Това ще ни донесе две неща. На първо място – ще ни донесе сигурност на доставките на природен газ. На второ място – ще ни донесе възможност за конкурентни цени, за развитие на пазара, на газовия пазар, и конкуренти цени. Така че това са изключително важни неща, които ние ще получим в резултат на тези усилия на правителството, които полагаме по отношение на местния добив.

Ситуацията изглежда почти перфектна. Нямаше ли обаче нещо, което ви притеснява в този договор?

В договора с „Шел“?

Да.

Не, няма какво да ме притеснява по отношение на този договор. Знаете, че компанията „Шел“ е един от световните лидери в бранша, компания, която работи при спазване на всички стандарти във връзка с екология, с опазване на живота, на здравето на хората, абсолютно…

Да, ето тук са и притесненията на еколозите обаче. Защитено ли е Черно море с този договор?

Аз смея да твърдя, че технологията, която „Шел“ ще приложи, е абсолютно безопасна. И това всъщност те много по-подробно могат, разбира се, да обяснят и да защитят тази своя теза, но нямаме основание да се притесняваме за подобни евентуални рискове.

И още едно важно нещо – докъде стигнахте със заема за Българския енергиен холдинг (БЕХ)? Трябва да се покрият заемите по системата, и то без държавна гаранция.

Да. През тази седмица беше крайният срок за постъпване на обвързващи оферти във връзка с този кредит, който е изключително важен за енергийния сектор, тъй като той ще даде възможност на практика да се преодолее един от основните проблеми в сектора, а именно междуфирмената задлъжнялост. Всички знаем за тази спирала, в която е влязла българската енергетика.

За каква сума говорим?

Националната електрическа компания (НЕК) дължи близо 1 милиард на двете американски централи. Те пък от своя страна дължат 400 милиона на българските мини. Българските мини от своя страна имат задължения към своите доставчици, към бюджета. Така че този заем е наистина изключително важен за българския енергиен сектор. Приключи тази седмица срокът, в който банките, които бяха заявили интерес, а те бяха 11 банки – едни от най-големите банки в света бяха заявили интерес. Обвързващи оферти подадоха осем банки. Тези осем банки са отделени в два консорциума по четири банки. Това, което е добрата новина, е, че осигурен този финансов ресурс. В момента комисията в БЕХ работи по оценяването на офертите и съвсем скоро ще се излезе и с реалното класиране и с определянето всъщност на банката или банките, които ще осигурят.

Съвсем скоро е, месец март да кажем – тогава да очакваме новини?

Ами, комисията ще приключи работата си надявам се по-бързо, имайки предвид и това, че това са все пак едни сложни оферти, които налагат необходимостта да се оцени каква всъщност е цената на финансовия ресурс, който предлагат двата консорциума. Това ще ни отнеме време, но колегите работят в много ускорен режим, тъй като всички искаме час по-скоро да се развърже този финансов възел в енергетиката. Надявам се до един месец всичко да е приключило успешно.

Благодаря ви за това, че бяхте гост в „Денят започва“.

Аз също благодаря.