Вицепремиерът и министър на труда и социалната политика в интервю за предаването „Още от деня“ на БНТ

Започва „Още от деня“ с вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин, който само преди няколко часа се прибра от Брюксел и в деня на атаките беше точно там. Първо да ми кажете, веднага след бомбените атентати вие страхувахте ли се? Изпитвахте ли някакво чувство на страх?

Личен страх не, но общото чувство във всички беше, че светът се променя. И това е нормално. Едно е да го слуша човек по новините и да гледа картинки, друго е да се случи около него – там, където преди малко е минал, или се е канел за мине, или минава редовно.

Вие с очите си видяхте ли улиците веднага след атентата какво представляваха в Брюксел?

Не, малко след това. Единият атентат на летището беше в 9 без 15, другият – на метростанцията, в 9 и 15. Аз точно в 9 часа отидох в Европейския парламент на съседна спирка на метрото от тази, на която се е случило. И започнаха да се появяват новините. След това, по обяд като излязох видях – беше блокиран градският транспорт, улицата беше очевидно, че се провеждаше операция. Бяха блокирани много улици, имаше полицейски ленти на много места, затворени.

Действията на белгийските сили за ред как ги оценявате?

Аз професионална оценка не мога да дам, но видях, че всички действаха и то действаха много активно. Между другото, още като се появиха първите съобщения, се появи един център за действие в извънредни операции, които включително по Туитър започнаха да изпращат информация какво да правят хората, как да правят, как да реагират и т.н. Което е много полезно според мен.

Сега обаче, 24 часа и повече след тези тежки атентати, излизат анализи, че явно белгийските сили за сигурност не са били подготвени, а са могли по всяка вероятност да прихванат сигнали, че подобен атентат се готви. Какво означава това според вас?

Може и да са могли. Надали съм най-компетентният, който може да го каже и какви сигнали са имали. Факт е, че тези двамата братя, които се самоубиха, бяха изпуснати няколко дни преди това в един апартамент в квартал „Форе“. Очевидно, че те са били заподозрени и полицията е била по петите им.

Да, но са имали телефонни разговори, коли и т.н. Говори се, че една такава тежка операция при всички положения изисква една сложна комуникация, която при едно по-професионално отношение на тези сили биха могли да бъдат предотвратени подобни атентати.

Не знам. Не ми се ще да обвинявам белгийската полиция, или френската, или която и да е, в липса на професионализъм. Факт е, че срещу терористи много трудно може да се бори една система. Те са индивидуални, една мрежа разпръсната. Не ги познаваме, не си личат като ходят по улицата. Те избират местата, където има много хора.

Вие от вашия опит в Европа, там комуникирано ли е някога възможността за създаването на общоевропейски сили за сигурност? Защото сега изведнъж се заговори много активно в тази посока.

Говореше се за външните предизвикателства – европейски сили за сигурност, които да участват в международни мироопазващи операции; Фронтекс, която да се подсили и да пази европейските граници; Европол, която е организация…

Тя е полицейска.

Тя е полицейска, но там се обменя и много разузнавателна информация в нея. Така че такива стъпки конкретни има. Очевидно, че трябва да се засилят още повече.

Смятате ли, че действително трябва да се върви към една обща структура, която да има много бърз обмен на информация, за да могат да реагират в различните части на Европа всички подобни структури по-адекватно?

Абсолютно. Аз ще ви върна на парижките атентати, когато се оказва, че всъщност някъде по пътя се е загубила информацията. Веднага след атентата въпросният – този, който го заловиха преди няколко дни, спокойно си е влязъл в Белгия, разхождал се е. Появиха се от бензиностанция снимки какво се случва. Сега този път беше затворена границата между Франция и Белгия веднага. Веднага беше спрян градският транспорт, веднага беше парализирано на практика движението в Брюксел, така че да може полицията да си върши работата.

А вие зададохте ли си въпроса за мотивацията? Вече знаем, че извършителите са с белгийски паспорти, белгийски граждани , които са може би второ и трето поколение, родени в тази държава. Какво може да мотивира един човек, който е израснал в един град, да предприеме подобна стъпка – самоубийствен атентат и да избие толкова невинен народ на летището и в метрото?

Екстремният ислям.

Смятате ли, че само това е обяснението?

То не е само, защото повечето от тези са били в Сирия, участвали са, там са им промивали мозъците.

Да, отивали са, връщали са се.

Там са се били, там са им обяснявали какъв героизъм ще извършат, ако направят терористичен атентат. Преди време си говорих с моя тунизийски колега. Примерно там „Ислямска държава“ набира бедни млади хора, на които им приказва глупости. Разправя им, че ако се самовзривят някъде ще отидат в рая, там ще има много жени и ще получават месечна заплата от 6000 долара, забележете. Това им го обещават.

Там горе? На небето? 6000 долара заплата.

Моят колега ми казва: „Те се хващат, защото това са хора, които идват от бедни провинции, с малка перспектива и т.н.“ Тук не става въпрос за такива хора. Доколкото разбрах, не знам тези брюкселските атентатори какви са, но от Париж са второ или трето поколение в Брюксел, от марокански произход са, родителите им имат бизнес. Живеят някакъв нормален живот в средата на Европа и изведнъж точно радикализмът в исляма, който според мен няма нищо общо с ислямската религия, взима връх. Затова не бива да правим, между другото, пряката връзка между бежанците и терористите.

Не, в случая няма никаква връзка. И в Париж също няма връзка.

Което показва, че пряка връзка няма. Може би има някаква косвена връзка с това неорганизирано влизане на много хора. Може би влизат повече хора, които не знаем как ще се държат в бъдеще. Но тези атентати показаха, че проблемът съвсем не е само свързан с бежанците. Той е свързан с интеграцията в обществото.

Обаче не смятате ли, че въпреки това, отношението към бежанците ще се втвърди в европейските страни след тези атентати, въпреки това, че знаем, че тези хора не са бежанци или мигранти?

Ще се втвърди заради косвените рискове. Безспорно има такива. Лятото влизаха по 10 000 души на ден в Европа. Няма нито обща, нито национална служба, която може да отсее от тях кой е рисков или част от рисковия контингент. Освен това, въпросът е дългосрочен. Въпросните белгийци живеят в Белгия в един квартал „Моленбег“, който е почти изцяло населен с арабски имигранти.

Тоест, те си живеят в собствена държава в центъра на Брюксел?

Във Франция си спомняте преди години имаше в Париж бунтове в предградия, в които живеят само имигранти от Северна Африка и по принцип от африканските страни. Колкото повече се създават гета, които се самозатварят в себе си, толкова повече риск създават за цялото общество.

Да, но тези гета много трудно могат да бъдат прекратени като съществуване в тези градове.

Факт е това нещо. Факт е и че Европа поне 50 години казва „Ние сме свободни, демократични, свободно движение, всеки прави каквото си иска“, защото видяхме и във Франция проблемите да влязат в образованието някои хора и т.н., очевидно, че сега ще има движение в обратна посока.

Сега какво правим с тази свобода и с европейските ценности, с европейската култура? Трябва ли те да се променят в зависимост от конюнктурата, която настъпи тук последната година?

Те ще се променят неизбежно. Аз затова и започнах с това. Когато се случи, дано не се случи в България подобен атентат, но на летището в „Завентем“ сега са великденските празници на католическите страни - има страшно много хора, които пътуват със семействата си, взимат самолета да пътуват на някъде. В метрото са хората, които отиват на работа. Тогава, когато на летището, в метрото, отиваш на концерт, отиваш в заведение и може да има такъв човек, това изведнъж става част от живота ти около теб. Затова не толкова пряката заплаха, колкото чувството, че не знаеш къде може да се случи това нещо…

Чувството за страх.

… създава подобно напрежение. Не бих казал страх. Точно това искат терористите да направят – да всеят страх, паника.

Да, това е тяхната крайна цел.

И хората да започнат да се страхуват. Точно това не трябва да се допуска.

Между другото, имаме една анкета. Ще ограничите ли пътуванията си заради опасността от тероризъм? Точно 50 на 50 са разделени в момента нашите зрители. 50% казват „да, ще огранича“, а пък „не“ отговарят също половината 50%. Което какво означава според вас? Значи има безстрашни хора?

Има безстрашни, но и 50%, които си преосмислят плановете.

Да, което не е малко, нали?

Което не е малко. Между другото, това го показва и това, което се случва около нас. В Турция твърдят, че са отменени много заявки за туризъм, в Гърция също. Така че хората по принцип, когато пътуват някъде, темата „сигурност“ ще бъде един от елементите, които преценяват.

Добре. Искам сега да ви прочета един цитат от френския писател Паскал Брюкнер. Чували ли сте го?

Не.

 „Показната щедрост на г-жа Меркел несъмнено ще позволи на убийци да се настанят у нас, за да подготвят спокойно своите дела.“ Това е писано след атентатите. „Неволно тя ще изиграе ролята на полезния идиот за тероризма.“, казва той. Малко пресилено се е изказал, но въпреки това като съдържание как бихте коментирали?

Пресилено, докато не видиш около теб да се случват тези неща или не се случат с някой от членовете на семейството или близки, или приятели.

Той казва така, нещо, за което преди малко си говорихме с вас: „Демокрациите по своята същност са обезоръжени пред варварството. Те смятаха, че историята е приключила, че религиите са останка от предисторията, че нацията е остаряла форма на човешка общност – нещо, което трябва сега да преосмисляме.“ Връщаме ли се години назад?

Връщаме се, въпреки че това не трябва да доведе до война между религиите. Ислямът без екстремизма, сигурно всички религии, доведени до крайност са вредни, и всяко нещо.

Всички религии казват, че са миролюбиви.

Това не значи, че трябва да противопоставяме религии. Тук става въпрос за нещо друго. Бих излязъл от религиозния смисъл, разделенията в обществото, неравенствата и т.н., те създават това чувство за несправедливост в гетото. Хора, които започват да си представят, че те ще донесат справедливост по този начин като убият невинни хора и т.н. Така че обществото би трябвало, и всички имат интерес в едно общество, то да бъде максимално сплотено. Между другото, вижте какво се случва в нашето общество. Не знам кога ще се намерят, дано няма сериозен повод, но кога ще се намерят темите, по които все пак ще имаме някакво съгласие. Ние непрекъснато не спираме по всички теми, включително темите свързани с бежанци и с тероризъм, да търсим някакви различия.

Като казвате бежанци, вие смятате ли, че България засега е един остров на стабилността и няма опасност лятото бежанците да се насочат или по-скоро мигрантите към нашите граници?

Засега фактите са, че Балканският път ни заобикаля, но аз не бих бил спокоен. Ние сме под риск, което не значи, че трябва да се паникьосваме. Има планове, правителството е подготвило всякакви мерки, недай си Боже, за по-тежки варианти.

Вие убеден ли сте, че сме готови за подобен риск?

Подготвени сме за много по-високи рискове от това, което има в момента. Да не дърпаме дявола за опашката, да не се случи това нещо.

Дано не се случи. Понеже започнахме да си говорим по вътрешнополитически теми, правителството влияе ли се от тези турболенции в управляващото мнозинство, в партньора на ГЕРБ имам предвид Реформаторския блок (РБ) и това, което се случва в ДСБ? Има ли някакво влияние на тези политически процеси по отношение на управленските решения, които вие взимате всяка сряда примерно?

Строго погледнато на работата на министрите, не, но на политическата среда се отразява и това е неизбежно.

Как?

Тогава, когато започне един от елементите в управлението да не се знае къде е точно, какво как ще гласува, дали е в опозиция, дали е в управление, започва да се говори вече, започва да излиза темата „предсрочни избори“, ще има ли, няма ли, до кога ще изкара тази власт и т.н. Това създава и по-различна среда за /…/, особено дългосрочните, които трябва да се вземат. Безспорно това, което се случва в РБ влияе негативно на политическата стабилност в страна.

Вие бихте ли подкрепили вашите колеги от ГЕРБ, които искат всички кадри на ДСБ да излязат от изпълнителната власт, или от висшите чиновнически длъжности, които заемат в момента?

Доколкото ДСБ беше много активно с назначаването.

Активно ли беше?

Доста активно съм чувал. В този сектор, за който аз отговарям, слава Богу, не може да се каже, че който и да е се е бъркал. Аз също избягвам да политизирам каквото и да било, свързано с администрация. Но доколкото виждаме, бяха доста активни, включително и в различни органи, избрани от парламента, в които национални институции ДСБ много активно настояваше за техните представители.

И сега? Логиката какво следва?

Логиката следва, че техните представители или трябва да заявят, че не са представители на ДСБ, или би трябвало да си отидат при ДСБ и да бъдат в опозиция.

Твърдо подкрепяте тази идея?

Но Радан Кънев да излезе, а пък всички останали да стоят, да кажат: „Ние сме от ДСБ, ама малко ще поработим тук още“ не е нормално. Подкрепям или не подкрепям няма никакво значение. Факт е, че една промяна сега и уволнение на маса хора също не е най-доброто нещо. Това създава допълнителна дестабилизация.

Това е тезата на премиера?

Премиерът в това отношение има право. Ако той е доволен от работата на тези експерти и ако те все пак проявят достатъчно разум да не се държат като опозиция и изпълнявайки тази си дейност, нека да работят. Но той трябва да знае вече, че той носи отговорност за тяхната работа, а не някой друг.

Сега, въпреки че вие сте в управлението, имам предвид несамо вие, а и вашата политическа сила АБВ, това до каква степен е пречка, за да се нормализират отношенията между АБВ и БСП, според вас? Това ли е основният препъни камък или има и други?

Това е измислена пречка.

Измислена ли е?

Абсолютно измислена. Това е оправдание на г-н Миков и на някои хора от ръководството на БСП, че те са затворили партията и не искат диалог с никой друг. Казват: Ние сме Левицата и никой друг и оттам-нататък няма нужда да поддържаме диалог. В половин Европа има коалиции между семейството на народната партия и семейството на социалдемократите. Някой, ако не го е видял, той сигурно не си е показал носа по-далеч от Дунава, но те всички са го видели. Защо тогава в България се отрича това нещо? Защо не се казва, че австрийските социалисти примерно са станали десни или в Гърция, където също има коалиционно правителство, или в Германия, където участват заедно с Европейската народна партия и т.н.?

Тоест, това е нормална политическа практика в европейските държави?

Нека се върнем преди година и половина. Това означава много компромиси, между другото. Това е тежка отговорност за тези, които участват. Много по-лесно е да седиш отстрани и всичко да критикуваш. Преди година и половина в България с 8 групи в парламента или трябваше да отидем веднага на избори, или трябваше да потърсим някакво съгласие. Темата и тезата на АБВ беше, че е време да потърсим по важни политики национално съгласие и може би това пък е шанс да се направят промени, които едно еднопартийно правителство няма да посмее да направи.

Въпреки това обаче, днес аз с изненада научих, това не е новина, но аз я научих може би днес, че вицепремиерът Ивайло Калфин не е допускан от г-н Станишев при министрите социалисти на съветите, които предшестват Европейския съвет. Това наистина ли е така?

Наистина е така. Това е смешна история.

Факт ли е това, което прочетох?

Преди всеки съвет министрите от съответното политическо семейство се събират и си координират позициите. Аз съм единственият от 28-те министри сигурно, които са т.нар. сирак, защото аз друго в политическо семейство нямам работа. Познавам се и работя заедно с моите колеги.

С всички?

Доколкото ПЕС домакинства на тези срещи, бях 2 пъти, доколкото разбрах имало страшни скандали… Не искам да пренасяме навън глупави вътрешни…

И вие престанахте просто да посещавате тези срещи?

Което не значи, че не работя с тях. Аз работя по много инициативи с министрите социалисти.

До каква степен тези срещи са формални? Там взимат ли се някакви решения, които не са договорени предварително?

Там се взимат решения, доколкото се гледа дневния ред на Съвета и се координират позиции. Отново, аз участвам в тази координация без да присъствам на самата среща. Познавам се, слава Богу, достатъчно с всички от тях, с повечето дългогодишно сме работили, имаме начин на комуникация, в които да си координираме позициите. Мисля, че ако погледнете, включително и аз съм все още представител и до края на годината на групата на социалистите в Европейския парламент в групата Монти, която работи по европейския бюджет. Министърът е социалист, холандското председателство. Сега съм един от четиримата министри, които ще председателства панел в следващия неформален съвет, който се прави. Аз работя много добре с колегите си, но глупави вътрешни заяждания, които се изнасят навън.

Правите ли опит да говорите с г-н Станишев, за да се прекрати тази практика?

Говорих с него. Той ми каза, че било много чувствително БСП към това нещо. Това е абсурдно просто.

Това означава ли, че вие ще чакате конгреса с голям интерес на БСП и кой ще бъде новият лидер, избран там?

Абсолютно ще чакаме конгреса с голям интерес, за да видим дали действително има възможност да говорим, да търсим общи политики, диалог по провеждане на леви политики или БСП ще продължи да се държи затворено и да пъди всички, които са около нея.

Ще подкрепите ли Корнелия Нинова, която е кандидатка?

Не е наша работа да подкрепяме който и да било.

Вие няма как да я подкрепите с гласуване. Имам предвид да я подкрепите чисто медийно. Вие имате достатъчно сили и средства да влияете на определени групи, които все още са в БСП.

Не си позволяваме да го правим, въпреки че в АБВ има хора, които са уважавани и са с влияние между членовете на БСП.

Това имах предвид.

И не злоупотребяваме с това нещо. На нас проблемът ни е с ръководството. Надяваме се след конгреса ръководството, което бъде избрано, да прояви желание действително да обсъждаме политики в защита на Левицата в България.

И тогава евентуално да говорите за едни общи кандидатури за президентските избори?

Това би било най-добрият вариант.

Вие защо още преди официално да са ви предложили се отказахте от номинация?

Защото най-добрият вариант, говорихме, е друг. Ако говорим за обща кандидатура, аз все си мисля, че трудно ще бъде някой от най-високото ръководство на една от двете партии, както и обратното.

Това немислимо ли е в момента?

Ако БСП се държи като на кметските избори, г-н Миков и каже: „Ако искате подкрепете нашите кандидати. Не ни интересувате.“, сигурно пак няма да се получи, но ако сериозно говорим за подходящи кандидати, това означава ние да водим този разговор.

Приключваме, обаче виждам, че на вас не ви е приятна тази тема, нали?

Абсолютно не ми е приятна, защото аз много усилия съм отдал и продължавам да отдавам за Левицата в България. Работим с хора и за хора, които дълбоко уважавам, които са избиратели на БСП или на Левицата в по-широк план. Това, че партийните ръководства не успяват да намерят правилния път е наш ангажимент.

Поради субективни причини?

Абсолютно. Няма нито една обективна.