Министърът на външните работи в интервю за в. „Капитал Дейли”

Как ще коментирате настоящата ситуация в страната?

Протестите срещу правителството започнаха от първия ден, не 100 дни, а 100 минути не ни бяха дадени. Може би това провокира прибързаното назначение в ДАНС, което пък доведе до масово недоволство. Самият аз бях шокиран от новината. Сега грешката е поправена, вярвам, че и урокът е научен, но голяма част от и без това крехкото доверие се изпари. Ще трябва да воюваме за това доверие всеки ден, с всяко решение. Такава ситуация не е комфортна, но пък дава шанс да изградим един различен модел на управление, в който гражданите участват много по-осезаемо. Ако в парламента зад правителството има ясно мнозинство, това няма да е така. Затова смятам, че именно сегашната ситуация, колкото и парадоксално да звучи, дава реален шанс на хората да контролират и коригират управлението, да имат едно наистина програмно и гражданско правителство.

Как ще убедите партията на европейските социалисти, че лидерът и премиерът нямат никакви зависимости след назначаването на Делян Пеевски и протестите? 

Тезата за зависимостите ми се вижда съшита с бели конци. Според мен става дума за лошо кадрово решение, за лоша преценка на ефектите от тази кандидатура. При всяко назначение, особено от такъв характер, са важни решимостта и желанието да работиш, но също така компетентността и публичния образ. Последните две са били тежко подценени.

Вие кога научихте за номинацията на Делян Пеевски за шеф на ДАНС? Каква беше реакцията ви? 

Имах среща с посланик. На излизане от срещата си включих телефона и видях гневен смс от моя брат. Аз самият не можех да повярвам. Подобно действие щеше да бъде подминато през 2005, през 2009, но не и през 2013 г. Търпението е изчерпано, чувството за справедливост е много изострено, политиката на свършените факти вече не работи.

Във Facebook написахте, че кабинетът "Орешарски" чува гражданското мнение. Ако е така, защо не го потърси по-рано? 

Търсим мнението на гражданите по много въпроси. ДАНС обаче е специфична служба и нейният ръководител по принцип не би следвало да е обект на широки коментари. Случаят се оказа твърде необичаен. За мен е важно, че гласът на гражданите – включително на нашите членове и симпатизанти - беше чут и грешката беше преодоляна. Иска ми се от тази ситуация да излезем по-силни, но знам, че последиците от нея дълго ще ни тежат.

Какво мислите за разногласията в левицата в момента? Смятате ли, че оставка на лидера и ръководството на партията, за каквато вече настояха някои съвети на БСП, може да потуши напрежението? 

Аз ясно изразих мнението си, че вътрешните кавги трябва да спрат незабавно, ако искаме кабинетът да оцелее и да заработи. Всяко разколебаване на партията-мандатоносител демотивира правителството и стимулира опозицията. Всеки има своята съвест, но когато определя позициите си, трябва да разбира и да калкулира, че оставка на Станишев сега води до оставка на Орешарски и нови избори. Сигурно има хора в БСП, които са готови на такъв сценарий, но това не е преобладаващата нагласа.

Като член на Изпълнителното бюро на БСП и международен секретар бихте ли подали оставка? Как лично ще поемете отговорност за ситуацията в левицата? 

Не съм съпричастен към избора на Пеевски, но приемам, че нося солидарна отговорност за всичко, което се случва. По-важно е как вървим напред и моята отговорност пред БСП е като министър да работя за стабилност на управлението, за изпълнение на поетите пред избирателите ангажименти, за успешното прилагане на управленската програма. Но искам също да подчертая, че моята най-голяма отговорност е пред българските граждани и пред България.

Казахте, че няма да правите революции в министерството, но забелязвате ли вече неща, които трябва да се променят?

МВнР е институция, която има своя специфика – тя в най-голяма степен трябва да бъде предпазвана от резки промени, нужна й е стабилност и предвидимост. Следващата седмица ще представя официално приоритетите в работата и политическия кабинет – първо на служителите, после на медиите. Ще издам обаче някои неща, свързани повече със самия процес, с "кухнята". Другата седмица ще бъде готов проекта за нов Устройствен правилник на министерството. Той трябва основно да подобри субординацията и връзките между звената, да улесни обмена на информация, да оптимизира обхвата на дейност на дирекциите. Междувременно установих, че има нужда от по-голяма гъвкавост по отношение на щата и разпределението му между Централно управление и задграничните представителства. Трябва да се търси също по-ясно изразен диференциран подход към служителите в посолства, където рискът е завишен. Необходимо е да огледаме приоритетните точки и да засилим кадровото обезпечаване там. Трябва да направим преглед на сградния фонд – неразумно е да се оставят на саморазрушаване огромни сгради, в които иначе работят по няколко души. Виждам проблем в мотивацията на служителите.

Защо посланиците трябва да имат над 20-годишен стаж в МВнР? Не е ли това твърде много?  

Това е изискване на сега действащия Закон за дипломатическата служба. Не зная дали сте задавали този въпрос на моя предшественик. Един от основните принципи на дипломатическата служба е кариерното развитие, което предполага придобиване на опит на различни позиции и последователно издигане до достигането на този най-висок ранг. Законът предвижда по-бързо кариерно израстване за онези дипломати, които имат много добри постижения и резултати.

Изискването препраща към 1989 г. Означава ли това, че само дипломат, назначен по времето на предишния режим, има качествата да стане посланик?

Очевидно има неразбиране. Дипломатическият ранг "посланик" не се приравнява на длъжността "извънреден и пълномощен посланик". Законът предвижда минимален дипломатически ранг "съветник" за заемане на длъжността "извънреден и пълномощен посланик". С други думи назначените от министър Михайлова през 1999 г. млади дипломати на теория вече могат да представляват България като посланици. Надявам се с това уточнение да съм разсеял неоснователните подозрения към намеренията ми като министър. Впрочем проектът за Наредба за кариерното развитие на дипломатическите служители и ротацията на служителите в дипломатическата служба е изработен от работна група, създадена със заповед на служебния министър на външните работи Марин Райков.

Бихте ли изяснили отново каква е позицията ви за дипломатите, разкрити като сътрудници на бившата Държавна сигурност. Готови ли сте да поемете риска от конфронтация с президента по тази тема?

Държавна сигурност не съществува от 23 години, но сянката й продължава да тегне над нас, особено над МВнР. Не намирам за нужно постоянно да се връщам към тази тема. Конституционният съд се е произнесъл, че не може да има дискриминация към служителите на база принадлежност към ДС. В Европейската служба за външна дейност също няма ограничения от подобен характер. Дипломатите "с картончета" са хора с много богат професионален опит и е правилно да бъдат използвани в интерес на България. Знаете ли, че в момента, при влизането ми в МВнР, заварвам 9 такива дипломати, които са ръководители на дирекции и отдели, а други 7 са ръководителите на посолства? При цялата битка, която беше проведена от моя предшественик, очевидно необходимостта е наложила и той да се опре на тях. Не виждам основание за конфронтация с президента – неведнъж е заявявал, че няма да подпише указ за назначаване на посланик с принадлежност към бившата ДС. Тази позиция е принципна, макар че по същество е в противоречие със закона. Аз от своя страна никога не съм казвал, че имам намерение да предлагам такива назначения. Позицията ми винаги е била последователна, въпреки че се направи цяла кампания с всевъзможни интерпретации от един журналистически въпрос.

Какво смятате за ситуацията в Турция?

Ситуацията определено ни притеснява, защото това е съседна страна и всяка нестабилност там създава рискове и за нас. Още повече, че в Турция постоянно или временно пребивават десетки хиляди български граждани. Очаквам прекомерната употреба на сила от полицията срещу протестиращите да бъде ефективно разследвана и да започне диалог, който би предотвратил опасността от по-нататъшна конфронтация.  За нас е важно Република Турция като наш съсед и съюзник да бъде силна, просперираща, демократична и правова  държава.  Действията на турското правителство следва да бъдат в  унисон с принципите и ценностите, които страната споделя  като кандидат за членство в ЕС. България последователно подкрепя европейския избор на Турция.