Вицепремиерът и министър на труда и социалната политика в интервю за предаването „Лице в лице“ по бТВ

Добър вечер на вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин. Сега, защо пак се заговори за национализация на вторите пенсии, нещо се случва непрекъснато около тези втори пенсии, около тези пари, които доброволно, задължително ние отделяме за старини. Разяснете какъв е случаят. Горанов пак шокира с някакъв проект, който е качил на сайта.

Горанов не шокира, Горанов сложи на страницата за обществено обсъждане проектопромени в Кодекса за социално осигуряване, в което няма думичка, както и предишният път нямаше, за национализация, на която и да била пенсионна сметка, било в универсален пенсионен фонд или преди това в НОИ. Мястото на тази дискусия е в Министерство на финансите, за това се изнася преди това. Аз очаквам фондовете да са инициативните, те да кажат какво могат, какво не могат, какво биха могли да направят, какво биха искали да се промени в закона. Така че този диалог, след като свърши министър Горанов ще предложи вече между ведомствата за съгласуване проект. Тук в този проект няма никаква национализация на нито един лев.

Нали ще ги местят в общ пул, как да не е национализация?

Не.

Така пише: втората пенсия ще е пожизнена като парите от индивидуалните партиди ще се прехвърлят в общ пул, ако са над определен минимум, цитат от това, което предлага Горанов. Каква е тази история сега? От къде ще ги местите, какъв е този общ пул и къде ще се намира?

Ще ви обясня. Това е предложение, което подлежи на обсъждане и не е задължително да се случи. Така че нека да обясня за какво става въпрос. В момента всеки един от нас внася, задължително или доброволно, част от осигуровките си в частен пенсионен фонд, там му се натрупват по негова сметка тези средства.

Родените след 1959 г., нека да уточним.

Да, точно така. Там му се натрупват средствата по тази сметка, негова, лична, собствена, която по закон той трябва да получава пенсия до живот, след като излезе в пенсия и също по закон тази сметка може да се унаследява. Какъв е въпросът? Тогава, когато започнат да изплащат частните пенсионни фондове пълноценно тази втора пенсия към НОИ, което предстои да се случи, когато родените 1960 г. излязат в пенсия, то няма е чак толкова далеко, тогава фондовете са задължени от тези сметка, която е набрал човек да му изплащат до живот съответната сума. И тук някои от тях, и това е проблем на фондовете, които поставят въпрос, че ако той, дай си Боже живее по-дълго, отколкото са предвидили, то тази сума би трябвало, може да се наложи да му изплащат сума, след като той е изчерпал това, което е натрупал по сметката си. Така че тук по-скоро аз искам да чуя какво искат да кажат. Идеята за пула не е да се съберат всички пенсии и да се сложат в един общ пул.

А къде ще бъде този общ пул, как е по идея?

Той няма да бъде общ, всяко пенсионно дружество си създава отделен такъв, какъвто те и сега трябва да създават по закон един резервен фонд в дружествата си. Така че не се събират парите, не се слагат общо, не да си Боже не отиват в ръцете на държавата, в НОИ и така. Те остават във фонда и тук въпросът, след като изключим хипотезата, че някой иска да вземе парите на хората, които ги натрупват там вече за мен най-важни са фондовете. Нека те да кажат какво им е необходимо, за да могат пълноценно да изплащат пенсиите, които хората са натрупали в сметките си.

Сега има и още един въпрос: Отивайки в общ пул, появиха се версии, така и логично звучи, че тази пенсия няма да може да бъде унаследявана, ако не дай Боже човекът не доживее дълбоки старини. Има логика да бъде унаследявана, след като човек си е…

Има логика да бъде унаследявана и според мен това трябва да бъде принципът, който трябва да се запази, но отново казвам и това съм го чувал от пенсионни фондове, който казват: да, но когато влязат в пул този, който живее по-дълго и трябва да му плащаме, след като му се изчерпи ресурсът, този ресурс трябва да дойде от някъде и то евентуално от този, които е живял по-кратко, отколкото са предвидили. Но това е технология, която би трябвало пенсионните фондове да излязат, да разяснят, да кажат какво те биха искали да се случи и то не с декларации, има начин, Министерство на финансите, за това е тази дискусия в момента, за да могат те да я обсъдят спокойно.

Г-н Калфин, обаче създава се някакво странно усещане, че нещо не е наред. Помним първата дискусия, която беше толкова взривоопасна, с това, че искат да се преместят парите в НОИ, а сега втори път. Създава се усещане, че нещо не е наред с тези фондове. Като прибавим това, че Комисията за финансов контрол отложи стрес тестовете, като сложим тази декларация или проект на Горанов, като виждаме, че фондовете говорят с декларации, създава се стрес в обществото, че нещо не е наред с тази втора или трета пенсия.

Всичко си е наред с нея. Живот и здраве да минат стрес тестовете, те ще дадат и гаранция за финансовото състояние, допълнителна, на пенсионните дружества. Така че няма драма с втория стълб. Така, както и когато обсъждахме параметрите на пенсионната система се оказа, че никой не иска, и това се вижда на практика, да вземе парите на хората от частните пенсионни фондове. Точно обратното. Тази възможност, която беше дадена, се ползва от хора, които действително имат смисъл, които са се пенсионирали по-рано и си увеличават по този начин доходът от пенсия. Няма масово прехвърляне към НОИ и т.н.

Това щях да ви попитам всъщност. Колко човека или процента от хората са се отказали от това да внасят допълнително за втория стълб и са отишли в НОИ?

Незначителен е процентът. Не мога да ви кажа последни данни, но хората, които го правеха, действително в рамките на бюджета на НОИ това е незначително, бяха хора, които примерно полицаи или военни, които са раждани след 60-та година, имат натрупани сметки в частния фонд, но не могат да получат втората си пенсия от частния фонд преди да навършат 63 години, когато е нормалната възраст за пенсиониране. Така че, премествайки си сметките в НОИ, те на практика си увеличиха средно със 70 и няколко лева пенсията, която получават от този момент. Но това е една неголяма група хора. Иначе няма масово прехвърляне на пенсии и не трябва да създаваме някакви драми с пенсионните дружества. Аз бих се обърнал и към тях и те малко по-спокойно и умерено да реагират.

А те защо реагират нервно според вас? Каква е логиката? Вие сигурно го говорите.

Питайте ги тях. Тук въобще, и те много добре знаят, че не става въпрос някой да им отнеме каквито и да е допълнителни права, не дай си Боже, да вземе парите, които те управляват. Затова се надявам, затова е на обществена дискусия този закон. Нека по-спокойно отидат в Министерството на финансите, да си дадат предложенията и след това министерството ще прецени…

Горанов е готов и да отложи този вариант, ако някой му докаже, че не е прав. Какъв е шансът за това?

Той беше абсолютно прав в това отношение. Това е етапът на публично обсъждане. Той няма как да стане тайно с обсъждане.

А беше ли съгласувано с вас, защото все пак и вас ви засяга като ведомство, макар да е изцяло финансова дискусията?

Ние по принцип и всички, самите фондове и всички засегнати знаят още от миналата година, когато регулирахме параметрите на пенсионната система, че предстои промяна в законодателството, свързано с пенсионните фондове. Даже Комисията за финансов надзор тогава беше подготвила предложения. Всеки знае, че те ще се случат. Специално този текст за общия пул и за унаследяването не беше консултиран с нас, но основата са предложенията на Комисията за финансов надзор, водещо е Министерство на финансите, тъй като става въпрос за инвестиции. Мен като министър на труда и социалната политика ме интересува какво ще получат хората в крайна сметка от спестяванията си.

А има ли алтернатива реформата, която предлага Бъчварова, свързана с пенсиониране, с възможности за допълнителни бонуси, за привилегии в сферата на МВР?

Сигурно всяка реформа има алтернатива.

Аз питам смислена алтернатива.

Аз гледам големите неща. Иначе има детайли, които нормално се договарят между работодатели и работници колко да бъде дълга отпуската и т.н., надали това е най-определящото в случая. Министър Бъчварова, както и Министерството на отбраната и другите институции са задължени по закон да предложат разграничаване на функциите на хората, които работят тежък труд и имат по-голяма заплаха за живота, здравето от тези, които работят със сравними с другите условия. Така че от този промяна няма мърдане. Тя е приета и се изисква по закон от министъра.

А каква е сега тази история, която днес вие обявихте, че ще се увеличи ресурсът на първия етап на Програмата „Обучение и заетост“ от 8 милиона на 30 милиона? Кого засяга тази програма и как засяга хората?

Това е една от програмите, свързани с пазара на труда, която пуснахме. Първата стъпка беше субсидирана заетост за най-уязвимите групи и хора пред пенсионна възраст, с по-ниско образование, дългосрочно безработни. Оказа се, че интересът е огромен към нея. Ресурсът, който беше отделен 8 милиона, не стигна до никъде. Имаше огромен интерес от фирмите за 2 дни, в които приемахме поръчки, 3720 фирми заявиха, 15 пъти повече от ресурса. Заявките са за 120 милиона. Това, което направихме сега, тъй като това минава през бюрата по труда, те си внасят документите и от бюрото по труда съответно се вкарва информацията в единната система от 300 точки, 107 бюра по труда, 300 точки, 300 компютъра са вкарвали информацията. При този огромен интерес няма как да гарантирам, че са равно поставени фирмите. Така че това, което направихме сега е спряхме тази операция, увеличихме я на 30 милиона, разделихме по региони средствата, на фирмите няма да се искат допълнителни документи. Единственото, което от тях ще се иска е да попълнят един формуляр, който ще бъде готов веднага след празниците от Агенцията по заетостта. И след това средствата в рамките на този регионален ресурс ще се разпределят, както се разпределят националните средства чрез областните комисии по заетост, по определени критерии, които са много сходни с тези, които бяха досега. Аз призовавам всички фирми, които се занимаваха и имат интерес към тази програма и тези, които кандидатстваха сега и новите, да погледнат за повече подробности в страницата. Ресурсът се увеличава значително.

Как ще помогне на хората това?

Надявам се и след като има такъв интерес от страна на бизнеса, вече се увеличава от 1200 на около 4500 души целевата група.

Тоест 4500 души какво ще могат да правят?

Ще бъдат наети при условия, които ако са от тези уязвими групи, които споменах, за една година подпомогната заетост, като се изисква от работодателите и така ще бъдат класирани по-напред, ако поемат ангажимент за допълнително задържане на тези хора.

Добре, обаче ето днес бизнесът какво казва, г-н Калфин? Близо 870 000 българи нито учат, нито работят, 300 000 от тях са младежи, 41% от учениците над 15 години са функционално неграмотни, 770 000 българи са без средно образование. Какво ще правят тези хора? Кои бизнес ще ги наеме? Имате ли някаква програма, някаква идея?

Тук някакви големи числа…

Това е от бизнеса.

От бизнеса е. Предполагам, че имат предвид и ученици, деца, пенсионери, хора, които са извън пазара на труда. В България, ако живеем 7 милиона и 200 хиляди души, по статистика малко над 3 милиона са заетите, които в момента работят, а безработните, регистрираните, са малко над 320 000 в бюрата по труда. Тези, които са т.нар. демотивирани са около 160-170 000.

Кого наричате демотивиран?

Това са хора, които са без работа, но не са регистрирани на пазара на труда. Голяма част от тях работят и вършат сезонна работа, в Гърция, в Испания. Те нямат и смисъл да се регистрират тук. Не всички разбира се, но голяма част от тях. Между регистрираните безработни, тези 320 000, които споменах, някъде действително около 150 000 са с много ниско образование. Те са или неграмотни, или имат до основно образование. Там е големият проблем и този голям проблем може да става с мерките, които и ние търсим не да се компенсира със социални помощи това, че не ходят на работа, а да се създадат такива инструменти, че те да могат да се дообразоват, да придобият някаква професия, да отидат на пазара на труда. Не е лесен процесът. Има средства за това нещо. Аз мога да кажа, че за професионално обучение има достатъчно средства, които са даже повечето от търсенето.

Който иска, ще се научи.

Въпросът е тези хора да ги стимулираме действително да влязат в тези програми.

Сега ще сменя съвсем рязко темата, но противно на вашия обичайно дипломатически стил, вие заплашихте преди ден-два, че ако Избирателният кодекс бъде приет така, както в комисия, АБВ ще напусне управляващата коалиция. Сега какво казвате? Видяхте среднощните безсъници, видяхте какво се случи. Доволен ли сте от това, което в крайна сметка излиза от парламента като Избирателен кодекс?

Аз лично имам някои критики, но тук става въпрос за партийната ни позиция. Това, което беше приела комисията на едни нощни заседания и трябваше да влезе на второ четене за окончателно гласуване в залата, беше действително скандално.

Кое имате предвид? Кое беше най-скандално?

Много и понеже премиерът настоя да си защитим позициите, примерно фактът, че този, който не стига, че задължително трябва да отиде да гласува, ами като попълни квадратчето „не избирам никого“, неговият глас се краде на практика.

Той отива при големите партии?

Той отива при големите партии, броейки се за редовна бюлетина, в която е гласувал. Не е честно да те задължават да гласуваш и на всичкото отгоре да ти вземат гласа при положение, че ти им казваш „Не искам да гласувам за никого“.

Че им казваш „Гледайте си работата“.

Да. Така че това беше абсолютно неприемливо. Неприемливо беше да се отреже възможността за местни коалиции, инициативни комитети и т.н. Защо само големите партии трябва да имат кандидати на местно равнище? Има възможности. Хората могат да си създадат собствен инициативен комитет и да си изберат кмет. Има много такива направени. Защо трябва да се ограничава предизборната кампания също не е ясно. Защо трябва да се премахнат социологическите изследвания и да четем приказки за цъфтящи рози, проспериращи гербери и азбуки, които хората горе-долу… Не, няма смисъл от това нещо. Остана въпросът, свързан с гласуването в чужбина. Там действително намерихме някакъв компромис. Не може да бъде изцяло в дипломатически и консулски представителства. АБВ предложи да остане сегашното положение до въвеждане на електронно гласуване. Не се прие. Надявам се сега да има…

А какво? Имахте ли някакъв разговор сега в партията си, в АБВ? На този етап все още ли стои вероятността да напуснете кабинета?

Не, вчера след срещата и ангажимента на всички политически сили, защото преди това имаше някакви ангажименти, но въпреки тях видяхме, че комисията гласува всички негативни текстове. Надявам се и днес виждам гласуването, че това, което се уточнихме се изпълнява, казах, че имам и несамо при мен, имаме доста скърцания с начина за дерегистрация. Не е нормално това нещо. Това е за нас отнемане на право, въпреки че той се облекчи, не е автоматично, не е веднага и т.н.

Оставате в правителството. На този етап тази закана не е актуална.

В крайна сметка големите проблеми, които бяха свързани с Изборния кодекс и които бяха готови да влязат на второ четене, слава Богу бяха оттеглени.