Министърът на туризма в интервю за предаването „Събуди се“ по Нова телевизия

Ще си говорим за България като туристическа дестинация. Защо отново не успяхме да се обединим и да изберем туристическо лого на страната ни? Наистина ли очакваме огромен ръст от чуждите почиващи туристи в България идното лято? Готови ли сме изобщо за сезона и какъв е имиджът на Българското Черноморие – курорти за семеен или, за съжаление, за „алкохолен“ туризъм? Отговорите сега – от министър Николина Ангелкова. Министър Ангелкова, в разгара на Великденските празници, Гергьовден идва, а и летният туристически сезон чука на вратата – да започнем разговора от това, което ни донесе последната работна седмица, а именно едно решение, което трябваше да се вземе за новото туристическо лого на България. Май няма да има ново – така ли се оказа в крайна сметка?

Добър ден и от мен първо и да пожелая на всички светли Великденски празници и Гергьовденски. Тези, които са искали да съчетаят почивката и са го направили, да си изкарат приятно. Широкото жури заседава, за да може да се избере или да не се избере съответно лого на България от седемте предложения, които бяха избрани от професионалното жури. Резултатът от работата на широкото жури е, че не се избра лого от тези седем предложения. С гласове 9 на 6 всички седем са били отхвърлени.

Какво следва от тук? Всъщност оставаме със старото лого и какви мерки мислите да предприемате в тази връзка?

Оставаме със старото лого с розата – такова, каквото е било избрано 2004 г. Конкурсът беше изключително публичен и отразен навсякъде. Гласуването на страниците на министерството показа, че първото предложение с надписа „България“ има най-много гласове – повече от 720 от тези, които са гласували, разбира се.

Т.е. имало е фаворит на хората, които са гласували онлайн?

Да.

Но той не е одобрен от широкото жури.

Той не е одобрен от широкото жури. Всъщност регламентът на конкурса беше, че само този графичен символ, който е одобрен от широкото жури, всъщност той ще бъде избраното лого на България.

Как си обяснявате това, което се случи генерално? Първо – вдигна се много шум, още когато избраха…

Седемте.

… първата пресявка от седем варианта на това лого. Имаше и шеги – къде добронамерени, къде не чак толкова – за това, че едно от логата е изписано България с малка буква, на друго – прилича на хърватското. Сега, дори когато професионалното жури, широкото, даде своята дума, не избра решение. Как си представяте това, че се стигна изобщо дотук? В крайна сметка, май накрая решението трябва да бъде по друг начин изобщо направено.

Явно темата за логото е доста полярна и разнопосочна и всъщност се оказва трудно всички да се обединят около един графичен символ, който да е общоприемлив и да обединява мненията, че това е логото на България и знакът, който трябва да ни отличава като туристическа дестинация.

Може би накрая просто министерството да вземе категорично решение, ултимативно – това ще бъде логото и край.

Тогава ще бъдем обвинени, че не сме се съобразили с мнението на хората и на професионалистите.

Добре, да си говорим сега за тези празнични дни, в които се намираме и сега. Имате ли вече някакви данни и досещане къде празнуват, къде почиват по-скоро българите? Има ли вече данни за това какви чужди туристи идват, къде ще почиват?

По отношение на предстоящите Великденски празници, имаме данни за около стотина хиляди румънци само по тези празници, които да посетят България. Очакваме горе-долу около 50 000 гърци – като миналата година. Това са предварителните нагласи. Така че като цяло очакваме горе-долу същият туристопоток като миналата година по празниците. Винаги като се съберат повече дни, всъщност хората решават да пътуват. И кои остават в България, кои навън – всеки преценява как да си организира времето. Но по отношение на предстоящия летен сезон – това, което е по-важно, и той…

Там имате други очаквания обаче, не за същия поток от миналата година, за повече.

Разбира се. И той вече е на вратата ни, защото включително и някои от големите курорти като „Албена“ например, вече посрещнаха първите си туристи. Сезонът се очертава доста положителен на база на ранните прогнози, по-скоро ранните записвания, които имаме, и на планираните чартърни полети. Та именно от основните ни пазари, какъвто е пазар „Русия“, очакваме ръст от около 30% в сравнение с миналата година. От Германия очакваме около 20% ръст, очакваме около 15% от Великобритания, Полша – 40%. За първи път се връщат и френските туристи, от шест години насам на Българското Черноморие имаме чартъри.

Други нови пазари?

Холандия – с 20% за лятото, като типичен летен туризъм предпочитан. Израел, разбира се, продължава ръстът и тази година имаме 15% на ранните записвания.

Говорим за този ръст – трябва да го обясним най-вероятно и със сложната геополитическа обстановка около нас, това, което се случва и в Турция, и в Гърция, и може би от там да търсим причините за такъв ръст от всички пазари.

Аз мисля, че това може да е една от причините, но в никакъв случай не е причината за избор на дестинация, защото има изключително много държави и избор, които правят и водят активна политика, за да може това да се случи. Ние сме една от тези държави. Ние започнахме активно политика на целевите ни пазари още от миналата година, от юни месец.

Готови ли сме обаче за този ръст от туристи? Вие обиколихте Черноморието в последните седмици, защото ще трябва да отговорим с качество на този повишен интерес.

Разбира се. Това е и апелът, който отправях навсякъде. И трябва да ви кажа, че има огромното разбиране и от страна на хотелиерите, и от страна на ресторантьорите, и от страна на концесионерите, защото всички те са туристическият бранш, всички ние сме от едната страна. И всъщност, ако искаме да отговорим на очакванията на туристите, които очакваме и те да бъдат и да има устойчивост в туризма и това да се случва всяка година, а не да разчитаме на определени спорадични усилия, ние трябва наистина да имаме много високо качество.

Сега искам да ви предложа заедно с мен да видите един репортаж. Репортерът на „Събуди се“ Рада Богданова сумира част от неприятния опит на някои от туристите миналата година па Българското Черноморие – говоря и за български, и за чуждестранни – неща, които още тогава си казахме „Важно е да не се случи отново догодина“. Нека го изгледаме заедно и след това да си поговорим.

Репортер: 50 на 50 – лятото на 2015 г. мина под сянката на този въпрос: Ако ти искаш главата ти да е на сянка и да легнеш и да се печеш, и си платил 8 лева за тази екстра, а пък ти искаш целия да си на сянка и легнеш да се печеш, и си платил 8 лева за тази екстра, виждате какво е разстоянието между петите на едното момче и главата на другото. Стана ясно – едни от емблематичните плажове на България са превзети от търговски интереси, в разрез със закона, който казва: половината площ е за платените чадъри, другата половина е за свободно плажуващите и на всички се полага равен достъп до водата.

Репортер: Как стигате до водата?

Гражданин: Ами, през 10 реда чадъри – не е много приятно на обяд.

Репортер: А във водата битката за място под слънцето се оказа още по-неравна. В залива на един от най-скъпите ни курорти се видя, че туристите са повече от капацитета на пречиствателната станция. Резултатът:

Гражданин: В порядъка на два часа, два часа и половина повръща на през 10 минути.

Репортер: Докато здравните власти затваряха плажове, дойде време разделно за хотели и броя на звездите им.

Гражданка: На нас ни се полагаше вода и сок. Опитах да си пусна сок от автоматите, пуска вода. Ние нямахме дори стъклени чаши в стаята. Матраците бяха в петна, двете кърпи бяха в петна.

Репортер: Показахме абсурди – как летовниците влизат в асансьора, а не се знае дали той въобще ще ги заведе, докъдето искат да стигнат живи и здрави. Където стъпихме, последваха санкции и обещания, че другото лято няма да е така. При все че заварихме и другата страна на медала – условия, останали от соца, на принципа „За толкова пари – толкова“ и доволни клиенти.

Гражданин: Над 50% от почиващите дори не искат да им се сменят чаршафите.

Гражданин: Трета година идваме подред, всички условия са ни изпълнени.

Репортер: На една ръка разстояние от условията за 30 лева, които ви показахме, има вече ремонтирано бунгало, но то вече струва 80 лева. За да е сигурно, че шансът да получим приятна ваканция на Българското Черноморие не е 50 на 50, бяха приети нови изисквания даже и за комплексите само с една звезда. До новия летен сезон остават само броени дни.

Всъщност гледахме това видео и ви го показах, защото наистина е важно при очаквания ръст да не стане така, че година след това много от хората, които са дошли или са открили нашия пазар за първи път, да кажат „О, не, никога повече“. Колко спокойна се чувствате вие, че няма да има хора, които да се тъпчат на плажовете, всичко нормално ще бъде с канализацията в някои от водещите ни курорти, че това, за което плаща клиентът, това ще получава и броят на звездите ще бъде точно такъв, какъвто заслужава всеки хотел?

Да, изключително важно е това, което показвате в репортажа, да не се повтаря и това лято. Това, което аз мога категорично да поема като ангажимент, е да контролираме всичко, което е в рамките на нашите правомощия, и да сигнализираме колегите. Защото всички ние разбираме колко е важно да имаме качествен продукт. Говорите за пречиствателните станции, видяхме и част от репортажа за един от плажовете. В изключително добро взаимодействие сме с Министерството на околната среда и водите и те отпуснаха чрез програма ПУДООС повече от 750 000 лева специално за пречиствателната станция в Лозенец, така че да не се допуска това, което се случи миналото лято. Водим непрекъснато разговори с всички концесионери и с всички хотелиери, изобщо всички, които имат чадъри и шезлонги, образно казано, на плажа, и за да може да имаме максимално добро стопанисване и да имаме повече плажове, които да си имат стопани, защото в момента 90 плажа са неохраняеми.

В момента са 90 плажа без концесионери. Чисто, конкретно може ли да кажете колко очаквате от тях да останат без спасители, без регулация и контрол по тях?

В момента не мога да ви кажа чисто, конкретно колко очаквам. Това, което мога да ви кажа, е, че сме предприели абсолютно всички мерки. Още с прехвърлянето на компетенциите към Министерството на туризма ние сме информирали и областните управители, и кметовете да започнат незабавно действия по закон с осигуряването на водноспасителната дейност и медицинското обслужване, защото така е по закон по отношение на охраняемите плажове, и с почистването на плажовете успоредно.

Задавам ви този въпрос, защото наистина първо 90 плажа изглеждат внушително като цифра. Освен това, да си го кажем честно, летният сезон буквално е на една ръка разстояние.

Всяка година плажовете са около 90. Миналата година са били 95, така че това не е нещо ново. В момента Министерството на туризма е обявило за отдаване под наем 24 плажа, подготвени са още 6, като имаме амбициите да стигнат до 40. И най-късно до средата на май или до 20-то число, в зависимост от това кога сме ги обявили, да имаме избрани наематели за тези плажове, за които сме ги обявили, за да може да намалим още повече бройката на неохраняаемите.

Нека да поговорим малко и за туристическия имидж на Българското Черноморие. Ще стрелям направо: някои курорти създадоха един имидж, една репутация на дестинация за „алкохолен“ туризъм – казвам направо това, което е в очите на много хора, които пътуват от Великобритания, от някоя от скандинавските държави. Просто си мисля, че това едва ли е имиджът на Българското Черноморие, който искаме да представим пред света.

България по-скоро е разпознаваема като дестинация за семеен туризъм, Българското Черноморие особено, така че…

Така че не ви притеснява имиджът да кажем на Слънчев бряг, който година след година попада почти винаги в разни документални поредици на британски медии за това, което се случва с британските тийнейджъри тук или млади хора?

Самите британци заради това идват в Слънчев бряг, предполагам, и поне това бе един от акцентите на един от репортажите от миналата година. Разбира се, Слънчев бряг има друг профил. Всеки турист търси различни усещания и различни преживявания.

Ключова дума „къмпинг“ е следващата по реда на нашия разговор. В седмицата, в която вече окончателно и в парламента падна забраната за така нареченото свободно диво къмпингуване, колко е важно във вашите очи да се въведе ясна регулация и може би стратегия за къмпинга като начин на почивка?

Ние вече стартирахме работа на работната група, за която поех ангажимент на голямата дискусия. Тя проведе своите заседания и всъщност трябва да ви кажа, че има доста конструктивни предложения. Надявам се те да предложат правилата и реда, който да се спазва, както за тези, които къмпингуват, така и за тези, които искат да правят къмпинги. Защото много е важно също да се осигури възможност, да се създаде ред за това що е то къмпинг. Защото къмпнигите, които в момента съществуват, особено по…

Кой трябва да въведе този ред всъщност?

… Черноморието, са от 70-те, 80-те години. Законът, разбира се. И затова работата на тази работна група е да предложи този ред на правила, които да се спазват и които да бъдат приемливи.

Наскоро гостувахте в едно от любимите ми телевизионни предавания при Ричард Куест в CNN. Какво му подарихте – струва ми се, че той остана с подарък от вас?

Подарих му едно звънче и една дърворезба от Трявна, която той изключително много хареса.

Благодаря ви. Искам да завършим с вашата почивка. Вие къде планирате да почивате това лято?

По Българското Черноморие. И миналата година бях там. Миналата година бях по Северното, тази година може би ще бъда в Южното, за да има баланс. Все пак ще почивам само една седмица, няма как да успея и на двете места.

Но не сте запален къмпингар, или? Все още не сте преценили къде да почивате?

Аз съм преценила къде да почивам – по Българското Черноморие, така че живот и здраве, да имам тази възможност да прекарам малко време с дъщеря ми – само на две години е, и със семейството ми.

Желая ви тази седмица да ви стигне. Благодаря ви и успех.

Благодаря. Успех и на вас и светло посрещане на празниците.