Обмисляме под една марка да може да се прави само един тип млечен продукт - истински или имитиращ, казва министърът на земеделието и храните в интервю за в. „24 часа“

Г-жо министър, “24 часа” започна кампания за това какво яде българинът. Въпросът за истинските храни и ментетата продължава да стои на дневен ред, ще бъдат ли защитени по-добре традиционните сирене, кашкавал, хляб, колбаси и т.н.?

Всичко това е свързано и с цена. Изходът на битката срещу ментетата зависи основно от потребителите. Но аз не бих използвала такова противопоставяне на истински продукти и т. нар. ментета. Защото статистиката е шокираща. В последните години не само в България, но и в целия ЕС драстично нараства производството на имитиращи продукти. Например при млечните. Така че имитиращият млечен продукт не е национална тема, тя е европейска. Големите мултинационални производители са в жестока борба за намаляване на себестойността, за поевтиняване на предлаганата продукция с цел да имат по-големи пазари. Всичко това води до заместване на естествените суровини. Уточнявам, че това е безопасно, съгласно всички европейски изисквания. Прави се имитиращ продукт, който е значително по-евтин от този с естествени суровини. Нещо повече - слагат се различни добавки и овкусители, които правят продукта по-приемлив и вкусен за потребителите.

Но не и по-здравословен.

Аз не мога в никакъв случай да кажа кои храни са по-здравословни, защото по тази тема също ще намерите различни гледни точки. Със сигурност органът по безопасност на храните в ЕС - EFSA, регламентира кои съставки са допустими за влагане в храните. Има множество мнения на диетолози, които коментират пред медиите - част от тях са мотивирани по различни причини, с които защитават определени храни. Аз бих казала, че решението за това каква храна ще консумира потребителят го взема сам. Защото това е въпрос на житейска философия и възможност като доход да си позволиш храна, която е, казано по народному, истинска. Аз бих я нарекла храна, която е от естествени суровини - натурална. Или да решиш да отделяш по-малък дял от дохода си за храна, която е имитираща и продукт на високоиндустриализирано производство със заместители, които, пак казвам, са определени за безопасни. И разбира се, това е поевтиняване на продукцията, което води до възможност за реализирането ѝ до повече потребители.

Това обаче удря и животновъдите. Твърди се, че 60% от пазара на млечни продукти е имитиращ.

Официалната статистика е, че до 38-40% е потреблението на имитиращи продукти. Това е по анализи на агростатистиката и НСИ. За съжаление, ЕС не е направил имитиращите продукти с различни кодове и няма как да ги отделим от вътрешнообщностната търговия. Реално този процент може и да е по-висок, но той драстично се увеличава не само за България, но и за другите европейски страни в последните години. В никакъв случай не можем да говорим, че правилното решение е да забраним единия вид продукт.

Защо?

Първо, игнорирам въпроса, че това е невъзможно по регламент, по закон и по всичко. Но такава тема и битка между тези два типа храни съществува навсякъде в Европа и в богатите страни, колкото и странно да звучи това. През последната година това си говорим и с други колеги министри. Тази борба между двата типа пазари се задълбочава, като имитиращите продукти наистина увеличават своя дял. Ние по-скоро трябва да обърнем внимание на разяснителните кампании относно вида храни, така че потребителят сам да направи своя информиран избор какво да консумира. Аз, разбира се, съм поддръжник на всичко естествено, което човек може да намери и да си позволи, защото за мен това безспорно е най-полезното и това е доказано през вековете, в които са отглеждани нашите прадеди. По принцип това е моята житейска философия. Оттам насетне трябва да си даваме сметка, че хората с най-ниски доходи със сигурност в магазина биха си избрали имитиращ продукт. Той е между 2,5 до 3 пъти по-евтин. Има сирене по 4,50 лв., а това, което е само от сурово мляко, струва към 9-10 лв. Разлика има и колкото и да искаме, няма как да мотивираме човек да си купи скъп продукт, когато няма възможност. Колкото до вкусовите качества, трябва да си много добър гастроном и специалист, за да различиш отделните продукти.

При проверките откриха ли се нарушения на мандрите?

Да. Ролята на БАБХ е да установи истинността при етикетирането. Данните, които са на етикета, не трябва да заблуждават потребителя. И ако е по стандарт, трябва да е каквото пише в него, а не със заместители, които намаляват себестойността. Правим засилени проверки, подобрихме капацитета и вече може да се извършват повече инспекции. Има и констатирани нарушения – вложени са заместители, които не са етикетирани. В този случай партидата трябва да се изтегли от търговската мрежа. В момента разработваме възможността да въведем изисквания към съответните производители на млечни продукти да произвеждат под един и същ бранд или само имитиращ, или само млечен продукт. Тоест един бранд за единия тип и друг - за другия. Целта е да улесним потребителя и да подобрим начина на информиране. Но както всичко и това предстои да подложим първо на обсъждане. В момента анализираме докъде това е допустимо, без да е в разрез с европейското законодателство. От нас и от българските производители се искат много ограничения. Но, първо, няма как да ги наложим с национални решения. Второ, дори да нарушим европейското законодателство и да го направим, пазарът е общ и той няма да реши проблема на българския производител така, както той си го представя. Този пазар го има, защото за мнозина от първостепенно значение е цената, а не дали има мляко в продукта. Това дава възможност на производители от други европейски държави да заемат този пазар. Така че за всеки е въпрос на предприемачески избор в кой сегмент на производството да се развива. Според мен ние трябва да положим усилия как да осигурим на българските производители на истински млечни продукти да промотират по-добре продукцията си, за да могат да увеличат пазарите си.