Премиерът Орешарски заяви категорично, че няма формули, няма квоти, няма разпределение на властови позиции, а тъкмо обратното, казва министърът на труда и социалната политика в интервю за "Дарик", "Седмицата"

Премиерът Орешарски заяви категорично, че няма формули, няма  квоти, няма разпределение на властови позиции, а тъкмо  обратното, казва министърът на труда и социалната политика в интервю за "Дарик", "Седмицата"

Министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов в

 студиото на "Седмицата" добро утро, г-н Адемов.

Добър ден на вас и на вашите слушатели.

Какво отговаряте на хората, които смятат, че разговорът за  социалните планове на правителството всъщност в момента никого  не интересува? Защото по морални причини изобщо не искат това  правителство независимо какво предлага.

Вижте, аз съм поканен като член на това правителство от  премиера Орешарски в качеството си на дългогодишен експерт в  социалната сфера. И от тази гледна точка аз се интересувам от  въпросите, които са свързани с отговора на социалните очаквания,които бяха изведени на преден план след протестите през месец февруари. Тъй като тогава базата на протестите не само според  мен беше социалното декласиране на една огромна част от  българските граждани, проблемите в началото с плащането на  сметките за ток, които по-нататък преминаха в друг тип искания. И от тази гледна точка за мен е важно да решим с предложените и  неотложни мерки част от, така, аргументите за социалното  недоволство. Както виждате сега не протестират хората с основни искане социални права, а сферата и плоскостта на протеста е вече  съвсем различна.

Емил Спахийски коментира под главата на "Труд" тази седмица,че не може със социални мерки да се решава морален казус. Разговорът, който ще направим оттук нататък, може би на мнозина  ще изглежда като решаване на нещо, което в момента никой не иска да се решава.

Вижте, другият вариант е, ако ги нямаше тези социални мерки,тогава към аргументите от сферата на морала щяха да се прибавят и аргументите от сферата на социалния вектор и не знам и не  искам да си помисля какво би се случило тогава, защото...

Впрочем да припомним биографията ви. Вие сте доктор, специалист по анестезиология и реанимация, работил сте...

С 20 години стаж.

...години това. От 2001 до 2009 сте председател на парламентарната комисия по труда и социална политика, след това сте и заместник-председател в предишния парламент. Въобще човек с много...

И през цялото...

...силна професионална биография.

И през цялото това време член на комисията по здравеопазване.

И възниква въпросът защо ДПС на фона на хора като вас издига и човек като Делян Пеевски, за когото един не можа да каже  какво в неговото образование, квалификация, проявени качества на различни постове го прави толкова необикновен, та на 21 години,това не е заслуга на ДПС впрочем, а на НДСВ, на 21 години да го направиш да ръководи най-голямото държавно пристанище на  страната във Варна.

Вижте, по въпроса за г-н Делян Пеевски политически партии, които подкрепят сегашното правителство, и всички останали в  България се изказаха достатъчно много аргументи, включително и  аргументи в подкрепа на това, че никой не е видял какво може да  свърши той в Държавната агенция за национална сигурност. Но от  друга страна, се чуха и много аргументи от рода на тези, които  вие изразявате. Така че аз от гледна точка на моя профил трудно  бих могъл да добавя нещо към всичко това, което се каза през  последните седмици.

А съгласен ли сте с настойчивостта на партията си той да остане депутат?

Вижте, доколкото на мен ми е известно, понеже отсъствах  последните два дни, мисля, че Конституционният съд е този, който трябва да реши този казус дали трябва да остане или не...

Има и друго решение, партията излиза и казва "не искаме, сбъркахме с него". Или вие нямате усещане във вашата партия, че  той е грешка?

Това вече беше казано и от премиера, и от лидерите, които  подкрепят...

Не, не "сбъркахме, че го направихме в ДАНС, а сбъркахме, че  изобщо е при нас".

Аз не смятам, че трябва да разсъждаваме в черно и в бяло, в  крайности. И от тази гледна точка, тъй като, така, по профил съм уравновесен човек, не смятам да дискутираме нито едната, нито  другата крайност, а трябва да уважим волята на тези, които са  избрали г-н Пеевски в два многомандатни избирателни региона - Пазарджик и Стара Загора. Така че това е волята на българския  гражданин той да ги представлява в Народното събрание. И от тази гледна точка по-нататъшният коментар мисля, че трябва да мине  през тяхната воля, а не през това какво мислим ние.

За да завършим тази част от темата, свързана с политическата  обстановка в България, тази сутрин слушах колегата Емил Кошлуков да се възмущава, че ДПС с пет процента вот на избирателите, от  всички избиратели в България, иска да има една трета от  областните управи, да бъде представено несъразмерно в  министерства. Вие какво бихте отговорил на това?

Вижте, темата за участието на Движението за права и свободи във властта е винаги била широко коментирана, винаги е имало  аргументи против, винаги е имало и разумни аргументи от рода на  тези защо пък и те да не участват в управлението, след като  български граждани са им гласували доверие. Не са ли те  равноправни български граждани и нямат ли право да участват в  ръководните органи на държавата.

Сега въпросът е колко, както аз разбрах от Емил Кошлуков.

Сега, що се отнася до това колко, как, къде и кога - това са  конкретни въпроси, на които нашият лидер г-н Лютви Местан  отговори от парламентарната трибуна и призова премиера Орешарски да назначава заместник-министри, областни управители и  заместник областни управители, колкото се може по-бързо, за да отпадне напрежението около това назначаване. И не е задължително дори да се съобрази с предложения, с желания и с кандидатури на Движението за права и свободи. Така че свободата и делегирането на права на министър-председателя да не се съобразява с  политическата воля на участващите в... на тези, които подкрепят,е вече налице, и от тази гледна точка категорично трябва да  отпаднат обвиненията от Движението за права и свободи, че едва ли не ние изнудваме, извиваме ръцете на премиера или се опитваме да наложим кандидатури, които нямат  своите качества. Аз искам съвсем ясно и коректно да заявя, че  изключително важно е да се оценяват качествата на предложените  за отделните постове в държавната власт, а не тези качества да  минават през призмата на някакви проценти, на някакви  количествени измерения, на някакви представителства...

Формулата 3:5:8.

Категорично премиерът Орешарски заяви, че няма формули, няма  квоти, няма разпределение на властови позиции, а тъкмо  обратното. Но при всички положения трябва да сме наясно, че има  усещане за едва ли не някакво силово поведение от страна на  Движението за права и свободи. Категорично заявявам, такава  позиция няма, всичко е в ръцете на премиера Орешарски и той е  човекът, който трябва да каже кой, къде и как трябва да заеме  своята позиция.

Според вас трябва ли да бъдат сменени областните управители, срещу които има обществена нетърпимост? Без да обсъждаме вярно  или не е, че те са свързани с ДПС - Благоевград, Пловдив, Пазарджик.

Вижте, областните управители са предложени лично от премиера и  ако той смята, че това са кандидатури, които не отговарят на  изискванията за заемане на тази длъжност, той има свободата да  вземе, каквото и да е решение. Но аз не смятам, че точно тези  кандидатури... и на Благоевград имам честта да познавам отблизо  колегата, работили сме два мандата с него, просто никой не се  интересува от неговия профил, а се интересуват от това кой го е  предложил, което е една сериозна тема за размисъл. Излиза, че  Движението за права и свободи трябва само и единствено да  подкрепя правителството, да носи отговорност за действията на това правителство, а що се отнася до участие в реализирането на политиките... там вече започваме да смятаме, математика, алгоритми, съотношения. Това е нещо, което създава усещането за  изтласкване на Движението за права и свободи в някаква различна  категория от категориите на демокрацията в България. Тоест  представителите на ДПС са добри и приети от обществото, ако са български граждани, които работят на полето, които се трудят във ферми, които се трудят при тежки условия на труд, но ако трябва на базата на своите качества, а не единствено и само на своята  принадлежност към политическа партия Движение за права и  свободи, да заемат някакви постове, тогава започва една  дискусия, която като че ли излиза от рамките на разбирането за  демокрация общо и за толерантност.

Въпросът е коъ започна дискусията с... Не случайно разказах  вашата биография, сравнявайки я с тази на Делян Пеевски...

Аз, аз не искам, не, не, аз не искам да правя такъв паралел  с моята...

...когато ДПС лансира хора като него, това засенчва хора  като вас.

Вижте, в никакъв случай не искам да участвам в дискусия, в  която се противопоставя един член на Движението за права и  свободи на друг, още повече че Делян Пеевски не е член на  Движението за права и свободи, а е от гражданската квота. Но  такъв един паралел според мен не е здравословен, защото образът  на Движението за права и свободи е образ, който се създава от  всички членове и от всички, които участват от името на  Движението за права и свободи в управлението и от тази гледна  точка сепарирането на положителни, на негативни профили поред мен е контрапродуктивно и не е в интерес нито на Движението за  права и свободи, нито на демокрацията в България като цяло. Но  аз все пак, господин Вълчев, мисля, че съм поканен в това  студио...

Като министър на труда. Да.

...като министър на труда.

Казвате в "Стандарт" "искам да съм министър на труда, а не  на помощите". Първите реакции обаче от страна на бизнеса по  повод на обявените мерки са, че правителството залага първо на  социални помощи, а не на мерки в подкрепа на бизнеса. Огнян  Донев казва пред "Дарик" "гаси се пожар, а не се подобрява  бизнес средата". Други бизнес лидери говорят за социалните мерки само като за разходи. Изречението, с което започнах, е на  Института за пазарна икономика - че първите решения са за  социални помощи, не за мерки в подкрепа на бизнеса. "Труд" излиза със заглавие "Бизнесът: Мерките на кабинета са  пополизъм". Това може би е положителна оценка за вас. Нали, министърът на социалните помощи е успял да прекара политиката си, но какво отговаряте на тези аргументи.

Знаете ли, тази дискусия е дискусия по същество и аз се  радвам, че тя тръгва по този начин, защото аз категорично искам  да разсея всякакъв тип съмнения от рода на това, че  правителството на Пламен Орешарски е правителство, което ще  раздава парите на българските данъкоплатци от гледна точка на  подобряване на социалния си имидж и от гледна точка на отговор  на обществените очаквания. Защо казвам това? Защото, мерките, погледнати в комплект, дават надежда и за българския бизнес, защото аз продължавам да съм убеден, че социалната политика не  може да бъде нито лява, нито дясна, нито центристка. Тя може да  бъде единствено и само ефективна и от тази гледна точка няма как да бъде подвластна на решението на един или друг финансов  министър. Защото през всичките тези години, при цялото ми  уважение към всички финансови министри, които са управлявали  през тези години в България, през тези години се наложи  убеждението, че министърът на финансите е този, който по  дефиниция казва "не", а министърът на труда и социалната  политика, извинете ме за израза, драпа с всички сили и средства,натиснат от обществените очаквания, от една страна, и, от друга страна, сложен в калъпа на ето тези институции, които изброихте вие, които аз безкрайно много уважавам и се радвам, че повдигат въпроса по този начин, защото в крайна сметка социална политика не може да се прави на остатъчен принцип. Ако тя се прави по  начина, по който е правена дълги години, ако тя се прави с  непрекъснато изливане на някакъв финансов ресурс, при това без  да питаме останалите български граждани, защото става въпрос за  парите на всички данъкоплатци, решаваме и раздаваме тези пари. Това според мен категорично не е най-удачният начин. По-приемливият и, така, сериозен начин е социалните мерки на  държавата да минават през бизнеса. Какво имам предвид? Ако  икономиката в България, ако всички мерки, които са за подкрепа  на бизнеса, които са изложени тук и които предстои да бъдат  приети по-нататък, ако всички мерки са свързани с това да има  икономически растеж и оттам да има заетост, и то да има  качествена, устойчива заетост, а не единствено само със  субсидирани мерки да се върви към подобряване на заетост, защото... за това вероятно ще говорим, вероятно по-нататък, но  ако всичко, цялата тази социална политика минава през  икономически растеж, минава през инвестиции, минава през  заетост, минава през достойни доходи, минава през... от тази  гледна точка, така, сериозни постъпления във фондовете на държавното обществено осигуряване и тогава да реализираме ниво

 на социална защита, което да е на базата на икономически растеж,тогава тези аргументи ще отпаднат.

Да, но те в това ви упрекват всъщност, че вие сте поставени  в условия на пожар, ако използваме заглавията, се държите като  при пожар...

Пожар се гаси с какво? С огън ли? Аз задавам на тези колеги,които не без аргументи критикуват неотложните мерки, следния  въпрос - ако не бяха предприети тези мерки, какво щеше да се случи. Ние, всички политически партии...

Какво?

Ами към сега протестиращите щяха да се прибавят и  протестиращи, които в своите базови искания щяха да поставят  точно тези проблеми.

Майчински, енергийни помощи, минимална заплата - за това  говорим.

Помощ за първолаци.

Помощ за първолаци.

Аз казвам - това са неотложните мерки, които бяха обещани от всички политически партии. Ако тези мерки не бяха предприети, забележете, те не са предприети с генериране нито на  допълнителен дълг, нито на допълнителни разходи. Ето ги тези 16 милиона и 700 хиляди, които са увеличаване на обезщетението за  отглеждане на малко дете от 1 до 2 години. Ами те са в рамките  на преструктуриране и от икономии от бюджета на държавното  обществено осигуряване така, както каза и управителят на  Националния осигурителен институт господин Бисер Петков. Другите мерки, които са свързани с енергийното подпомагане, мерките, които са свързани с помощите за първолаците... понеже там, да  кажем, тези 40 хиляди майки, от една страна, от друга страна  тези 45 хиляди, ако не се лъжа, пъровлаци, да, невинаги са в  тази бройка. Разбирате ли там има възможност за лавиране, има възможност за... някои не отговорят на подоходен критерий и т. н. При всички положения в рамките на бюджетите може да намерят тези средствата, тоест допълнително натоварване на бюджета с  нови разходи на практика няма.

Да останем още малко обаче на погледа на бизнеса към  мерките. Минималната работна заплата, която според плана "Орешарски" ще се вдигне от 1 октомври впрочем не е казано с  колко, но вестници цитират читират депутати от БСП, че щяла да  стане от 310 на 340 лева. Вие може ли да потвърдите сума?

Вижте, трудно ми е да потвърдим суми, има различни суми. Тук е един от големите проблеми за определяне размера на  минималната работна заплата.

При 30 лева повече това било 43 милиона лева повече от  бизнеса годишно.

Вижте, сега, от гледна точка на бизнеса повишаването на  минималната работна заплата винаги предизвиква недоволство, защото в крайна сметка бизнесът е този, който създава работни  места и особено малките и средните предприятия, бизнесът е този,който плаща минималната работна заплата, а държавата всъщност  сегмента, който плаща, е значително по-нисък. И от тази гледна точка бизнесът винаги претендира и заявява, че това би могло да  доведе до увеличаване на безработните. Колко години в България  се увеличава минималната работна заплата? Такава тенденция може  би за радост няма. Защото тази минимална работна заплата, която е визирана и която се обсъжда и която ще бъде предмет на  дискусия в тристранния съвет, а не, така, да погледнем тавана и  да наложим някакви числа, без да има сериозни разчети по тази  тема, защото тристранният съвет е място, където трябва да търсим балансирани решения, както от гледна точка на защита на интереса на бизнеса, така и от гледна точка на защита на правата на наемния труд. Сега, големият въпрос е методиката, по която  се определя минималната работна заплата или по-точно липсата на такава методика. Защото бившият финансов министър Симеон Дянков направи един опит да се изработи една такава методика с  няколко, ако мога да ги нарека, репера, няколко...

Основният беше производителността да бъде обвързана с  резултата.

Производителността аз, не смятам, че трябва да бъде  най-големият аргумент, защото минимална работна заплата  получават хората, които имат минимална квалификация. И ако  смятаме, че минималната квалификация може да бъде в основата на  ръста на брутния вътрешен продукт и на производителността, мисля, че някъде се разминаваме в тази оценка.

Кое да бъде?

Ами примерно средната работна заплата, примерно инфлацията, примерно... Това са няколко индикатора, които винаги са били  предмет на обсъждане и никога не се е стигнало до... стигало до  окончателен резултат, защото има икономисти, включително тези, които изброихте вие, които казват, така, за мен една доста  позиция заемат по региони да се определя, други казват да се  определя по браншове, трети казват по професии и т.н. Все още  тази дискусия е открита и докато тя не бъде финализирана със  сериозни аргументи и със сериозни индикатори, ще продължим да се чудим защо вдигаме с 30, с 20, с 10.

Ще настоявате ли за увеличаване на минималните осигурителни прагове?

Ето, това е въпросът, който е изключително важен и той е  част от препоръките на Европейската комисия към националния план за реформи в България. Минималните осигурителни прагове на  практика бяха наложени с идеята да се осветли икономиката и още  от първата година на въвеждането мисля, че министърът на...

Лидия Шулева.

...труда тогава беше Лидия Шулева или тогава вече беше министър на икономиката, но бяха разработени по нейно време, това са детайли, тогава, още тогава първата година в  осигурителния институт влязоха около 400 милиона лева повече, които пари са били в сивия сектор. Сега, големият въпрос е какъв е процентът на работещите в България, които се осигуряват над  минималните осигурителни прагове. Това е индикаторът, който  трябва да ни ориентира към промяна на методиката за определянето на минималните осигурителни прагове. Единият аргумент е изобщо  да се премахнат, защото са пречка за бизнеса. Ако това обаче се  случи, имаме ли надеждни гаранции за това, че няма да отидат в  сивия сектор една голяма част от работещите в България.

Впрочем подобни предложения има и за самата минимална работна заплата.

Да, по същия начин. На следващо място обаче, ако приемем подхода, който сега вече се коментира доста... от доста сериозни анализатори, да има увеличение на минималните осигурителни  прагове в браншовете и професиите. Нали всъщност става въпрос за договаряне между работодатели и синдикати. Те са хората, които  най-добре знаят кой бранш върви нагоре. Експортно ориентирани, тези, които са свързани с IT технологии, и т.н., там, където  доходите са по-високи, там вероятно би могло да има възможност  за такъв препоръчителен минимален осигурителен доход, а в  сектори примерно като строителството и други, да не ги изброявам сега всички, които в условия на криза изпитват сериозни  затруднения, там да има опция не за замразяване, а и за намаляване... нормално е...

Това голяма част от много бизнеси го правят, използвайки  възможности в Кодекса на труда за работа на половин ден, за  неплатени отпуски, което вече е индикатор, че нещо не е наред в  тези прагове...

Вижте...

...за определени браншове, които вие започнахте да  изброявате, например строителството.

Вижте, да, вижте, аз съм, така, по природа консенсусен човек  и съм убеден, че тази дискусия може да бъде решена в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество и с широка  обществена дискусия, изведена извън тези рамки, например и в  икономическия и социален съвет, гражданския парламент. Трябва да се включи и така наречените... трябва да се включат така  наречените и граждански съвети, които са при  министър-председателя, в отделните ведомства. Вероятно още на  следващото заседание на този граждански съвет към Министерството на труда и социалната политика една от мерките, една от  политиките, които ще бъдат предложени, ще бъде точно тази, за да може да чуем и гражданите какво искат да кажат по този въпрос, т.е. нека да има дискусия и да се вземат най-добрите решения. Това, което каза Европейската комисия, е препоръчителен подход, а дали това ще се случи, зависи от това какви ще бъдат решенията на тристранния съвет.

Ще подкрепите ли промени в Кодекса на труда, които да  улеснят освобождаването на работници?

Вижте, ето още един въпрос, който няма как да мине през  правата на работници и служители. Ако говорим за гъвкавост, за  която става въпрос в предложението, което правите вие и доста от работодателските организации...

А, не, аз задавам въпрос. Не ми приписвайте това предложение.

Да, ако трябва да бъдем коректни, това е точно така.

Питам.

Що се отнася до възможности за освобождаване, и сега  работодателят разполага с широк инструментариум от възможности  да се случи това. Въпросът е обаче...

Мога да ви уверя, че не точно така, чисто правно не е така.

Въпросът обаче... въпросът обаче е, че гъвкавостта  задължително трябва да бъде съчетана със сигурност, тоест  възможностите за гъвкавост на пазара на труда не трябва да  минават през правата на работниците и служителите. Аз разбирам, че... така, сега изключително модерно е да се твърди и да се  настоява, да се изисква едва ли не да бъде улеснен  работодателят, защото той е, така, без да имам нищо против работодателите в България, знам, с цялото ми уважение към тях, те са хората, които създават работните места, но да въоръжим  работодателя с инструментариуми от рода на по всяко време да  освобождава работници и служители едва ли не, не мисля, че е  разумно от гледна точка на търсене на баланс между интереса на  работодателя и на работника. Защото, пак повтарям, не случайно  европейското разбиране за трудовия пазар минава през гъвкавост, забележете, и сигурност, а не само през гъвкавост. И от тази  гледна точка аз съм за подхода, който търси баланса между  интересите - и...

Да.

...работодателят да може в критични ситуации, има достатъчно възможности, да ги... вие казахте част от тях - непълно работно време, неплатен отпуск, когато има предприятието затруднение, осигуряване на четири часа за определен период от време в  рамките на една календарна година. Това са възможности, които и  сега се използват. Така че разширяването на кръга от тези  възможности трябва, пак повтарям, да не минава през правата на  работниците и служителите, защото това ще създаде допълнително  напрежение в българското общество.

Обаче, ако четем плана, вие нямате чак толкова много време за търсене на баланса, защото до 15 юли трябва да предложите мнение и в мерките за насърчаване на заетостта.

Вижте, не до края на годината, не в търсене на баланси, а вече имаме готови предложения и те са свързани с овладяване  тенденцията за увеличаване на ръста, тоест ние искаме на първо  време да обърнем тренда на увеличаване на безработицата и да го ориентираме към спад. Още повече че...

Това означава, че още сега може да кажете конкретни неща, които ще предложите формално иначе до 15 юли или младежки инициативи до 30 юни. Какво?

Подготвяме пакет от младежки инициативи. Младежките  инициативи са специфичен краткосрочен инструмент за решаване на  проблема на тези, които са отпаднали от... които не са  ангажирани със заетост, които са отпаднали от... не са ангажирани с образование и с програма за заетост, нали, образование, значи не са ангажирани със заетост, не са  ангажирани с образование, не са ангажирани с обучение. Това са  така наречените неактивни лица. Към тях мерките са свързани с предложение за работа, предложение за продължаване на  образованието, предложение за чиракуване или стажуване в рамките на 4 месеца, забележете, след отпадането от заетост, образование, обучение или след завършването на образованието.

Колко са такива млади хора в България?

Тези, които са между 15 и 24 години, са 33 хиляди, които са  регистрирани в бюрата по труда...

Не учат, не работят, не се квалифицират.

Не са ангажирани с образованието.

Така.

Тоест абсолютно неактивни, аутсайдери, ако мога така да ги  нарека, на пазара на труда.

33 хиляди.

33 хиляди.

На всеки един от тях предвиждате да предложите три възможности.

Вижте, и сега имаме възможност, и сега имаме възможност да  ги идентифицираме, защото ние получаваме информация от  Министерството на образованието за тези, които отпадат от  обучение. За тези, които не са заети, те са регистрирани в  бюрата по труда. И тези, които не са включени в обучение, и за  тях също имаме информация. Тоест ролята на трудовите посредници  в момента е от гледна точка на подобряването на насърчителните  мерки, да се идентифицира всеки един от тях, да може на тях да  се предложи заетост, да се предложи на първичен трудов пазар, да се предложи обучение, да се предложи образование на тези, които искат да се върнат...

Това не е ли правено досега? Понеже го разказвате като нещо,което ще се случи от 30 юни нататък.

Разбира се, че се прави, но, вижте, това, което, така, беше  основна тема в последния Съвет на министрите на труда и социалната политика в Люксембург вчера...

Откъдето се върнах тази нощ.

Да, откъдето се върнах тази нощ. Основната тема беше младежката безработица. Младежката безработица е проблем не само в  България, но е проблем и в Европа, както добре знаете. Младежите, според статистиката, според националната  статистика... не, според Евростат всъщност в България, безработните до 24 години са 28,9 процента, а тези, които са в Европейския съюз - са 23,5 процента. Например...

Тоест това са тези 33 хиляди, за които говорите.

Да. А до 29 години вече, каквато е групата в нашия Закон за  насърчаване по заетостта, са 73 хиляди. 73 хиляди са безработните, които са до 29 години.

До 29 години.

Но младежката инициатива или така наречената гаранция за  младежта, която вече е приета по предложение на Европейския  съвет, т.е. министър-председателите на страните - членки от  Европейския съюз, са предложили тази мярка и са предложили  съответно финансиране - 6 милиарда евро в рамките на следващия  програмен период. Но, забележете, това, което беше дискутирано  вчера като една база и предложение към Европейския съвет, който  ще се състои на 28 и 29 сега, този месец, и след това на 3 юли в Берлин, вече окончателно ще бъде приета тази младежка гаранция,като един от инструментите за справяне с младежката  безработица. Кое е новото? Новото е, че тези 6 милиарда ще бъдат разпределени в следващия програмен период и специално в  началото, в първите години се предвижда да бъдат изразходени 50 процента от тези 6 милиарда, т.е. 3 милиарда ще бъдат вкарани, както казва председателят Ромпой, ще бъдат вкарани тук и сега.

А в България?

Не само в България тези 3 милиарда...

Колко, колко, колко от тези 6, респективно 3?

Сега, това е дискусия, която предстои да бъде финализирана може би до месец октомври, но парите, които ще влязат в България, са в една широка граница между 60 и 120 милиона, което означава...

Това е преговорът, който трябва да проведете вие.

Това са параметрите, които са застъпени в позицията на България за сключване на споразумение с Европейския съюз в частта за  оперативната програма "Развитие на човешките ресурси". Разбира се, че има и средства от националния бюджет в рамките на така  наречения Национален план за действие по заетостта. Парите по този национален план за действие по заетостта през последните четири години бяха 73 милиона и там има достатъчно мерки, които са за заетост, в това число и за младежка заетост. Но тук предлагаме... още утре ще бъдат обсъдени в Министерството на труда и социалната политика и ще бъдат предложени на социалните партньори промени в Закона за насърчаване на заетостта, които са

 свързани със създаване на стимули на работодателите и условия за наемане на...

Какви?

Сега ще ви кажа на какви - на продължително безработни на непълно работно време. Това, което казахте и вие преди малко.

Сега, става въпрос за заетост на младежи, наети на непълно работно време, субсидията, защото става въпрос за субсидирана мярка, ще се предостави на работодатели, наели безработни  младежи с поддържана регистрация в Дирекция "Бюро по труда" над 12 месеца, а периодът ще е до една година, на субсидирането.

Тоест работодател, който наеме от тази прицелна група безработен до 29 години в нашата мярка...

Колко ще му даде държавата?

...на непълно работно време, държавата ще му даде съответно заплата плюс осигурителни вноски, ако през следващите 12 месеца поддържа тази заетост.

Каква заплата, минималната?

Да, за това става въпрос. Това обаче ще даде възможност работодателят... и на работника, ако покаже качества, на  младежа, да остане на работа на постоянна заетост. Следваща  мярка, която предлагаме, е създаване на възможности при наемане на младежи за чиракуване наставник да бъде и самият работодател.

Тоест и досега имаше такава възможност за чиракуване при наставник, но ставаше въпрос за по-големите предприятия, за малки и средни предприятия, а не за самонаети. Тоест, ако едно самонаето лице в момента...

Има фирма и...

...е безработно, има фирма, примерно е едноличен търговец, и наеме младежи от тази прицелна група, на този, който обучава, на собственика на фирмата, разбира се, ако той отговаря на условията за квалификация и професионален опит по професията или занаята, по който се обучава наетото лице, той ще получава 140 лева за това, че обучава, а държавата ще плаща на работника, на младежа, който е зачислен за чиракуване и стажуване, ще заплаща минимална работна заплата плюс осигурителни вноски. Другата мярка, която е пак в спешен порядък от неотложните мерки на пазара на труда, мерки, които минават, забележете, може и да са субсидирана заетост, но са в рамките на бюджета за тази година, Националния план за действие по заетостта и, разбира се, предложения за следващата година, това са мерки, които минават  през бизнес, минават през самоосигуряващи, което означава, че  тази заетост е в състояние да генерира икономически растеж в някаква степен, а не парите да се изливат за хигиенизиране и за оператори на метли, както някои се изразяват, нали. Не че няма нужда от хигиенизиране и от такава пасивна мярка, но в по-малък обем. Следваща мярка, която предлагаме и която предлагат и колегите от "Коалиция за България", е преостъпването на осигурителни вноски срещу наемане на безработни младежи по схема. Работодателят ще получава през първите шест месеца 30 процента от осигурителните вноски, през вторите шест месеца ще  получава 50 процента, а за следващите шест месеца 75 процента от осигурителните вноски, като ангажиментът на бизнеса ще бъде да продължи трудовия договор в рамките на реципрочен период. Това е също мярка, която дава възможност да се облекчи по някакъв начин бизнесът. Нали става въпрос за това, че осигурителните прагове са високи, и ето една подкрепа за това работодателят да намали цената, която плаща за един работник, след като държавата му поема осигурителните, част от осигурителните вноски. На следващо място една промяна в Кодекса на труда, която задължително ще бъде и всички тези промени, за които говоря... имаме една предварителна среща, защото знаете по известни причини Националният съвет за тристранно сътрудничество все още  не може да осъществява, така, заседанията в законовия формат и  затова ще проведем една, поканили сме работодатели и синдикати в Министерството на труда и социалната политика във вторник да проведем една среща, на която да разгледаме всички тези въпроси в един предварителен порядък, за да може след това в НСТС съвсем подробно да се спрем на всички тези детайли и това да стане във възможно най-кратък времеви порядък. А промяната в Кодекса на  труда, която предлагаме, е да въведем института на стажуването в Кодекса на труда. Защото на стажантите в момента не им се признава трудовия стаж. За да можем да вкараме тези трудови  договори и съответно стажове като признаване като трудов стаж, предлагаме тези кратки промени в Кодекса на труда. Забележете, те не минават през правата на работниците и служителите, а тъкмо обратното, балансират права.

 Намерихте ли решение на казуса с 60-те хиляди очаквани в  края на август нови безработни, за които сам обявихте, заради  изтичането на европейски програми?

Вижте, през месец юли 32 хиляди са договорите, които приключват и които са по линия на оперативната програма "Развитие на човешките ресурси", юли две хиляди и. . . От юли до септември всъщност, защото те са включени в различен времеви порядък. И понеже са с продължителност между шест и 12 месеца, има такива, които са шест месеца, други, които са девет месеца, други, които са 12 месеца. Тридесет и две хиляди са тези, които  излизат, а още 24 от октомври до края на годината са тези, които са всъщност оформящи изходящия поток от програмите и от  мерките, които, така, са заложени. Сега, изходът тук се търси в  няколко посоки. Има резерви от националния план за действие по  заетостта, които могат, в рамките на 16 милиона, които могат да  осигурят допълнително работа. Има и възможности за т.нар. аварийни групи от бюджета на Агенцията по заетостта. Има и  икономисани средства и от програмите, от оперативната програма "Развитие на човешките ресурси". Водим преговори с  Министерството на образованието, дори в понеделник ще има една  такава среща на ниво заместник-министри и експерти в Министерството на финансите с разрешение на комитета за  наблюдение. Ако стигнем до окончателни, така, твърдения и данни,аргументи, че една част от оперативните оси, които са базирани  в Министерството на образованието, има опасност да попаднат в  рубриката "Автоматично отпадне на средства", тоест неусвояването им, една част от тях да се прехвърлят в Агенцията по заетостта, става въпрос за 20 - 30 милиона, които ще бъдат напълно  достатъчни, за да може да покрием този изходящ поток и да, така,изпълним това, което е записано в бюджета за тази година - 12.4процента безработица на средногодишна база. Сега по Евростат и  по националната статистика е значително висока, но, пак повтарям, през последния месец, през последните пет месеца на  годината, на 2013 година, се забелязва една, макар и слаба  тенденция за намаляване на безработицата. Убеден съм, че през летния период на сезона на заетост тази тенденция ще продължи, и се надявам с финансовия ресурс, с който разполагаме, да посрещнем проблемите на заетите. Но аз пак повтарям - не трябва  да забравяме, че работим с бюджета, който сме заварили и голяма  част от който са вече договорирани.

Да се върнем на темата за избора, пред който е поставена България, между да помогне на бедните и да помогне на бизнеса  през призмата на тока. За кой всъщност трябва да има намаление -за бита, или за бизнеса, доколкото има две тарифи? Защото  заглавия от изминалите седмици са, че държавата ще задържи цената на тока за бита, сега вече говорите даже и за намаляване, за сметка на бизнеса.

Вижте, когато говорим за цената на тока, трябва да сме  наясно, че в България големият проблем е не само и единствено в цената на тока, а във факта, че енергийно бедните в България са много. Знаете дефиницията за енергийно беден: ако заделяш  повече от 10 процента от месечния си бюджет за енергийни нужди, това означава, че попадаш в групата на енергийните. . .

То всички заделят над 10 .

Не всички, но една голяма част - около 60 процента от  българските граждани, което означава, че мерките, разбира се, че трябва да бъдат балансирани. Разбира се, че това, което прави  като усилие министърът на икономиката и енергетиката, заслужава  поздравление, но аз пак повтарям - цената на тока е едната част от проблема. И това, което в момента правителството прави като  разчети, е да предложи на ДКЕВР вместо първоначалния вариант за 40 процента увеличение на тока от 1 юли, да предложи 5 процента  намаление на цената на електроенергията за български граждани, но това е дискусия, в която. . .

То изглежда, изглежда невероятен марж за дискусия, 45 процента.

Вижте, вижте, в този марш аз не се чувствам достатъчно  комфортно и достатъчно подготвен, за да давам експертни оценки, но това, което правя от гледна точка на социалния вектор е, че  все пак тези, които не могат да плащат високите сметки за тока, трябва да бъдат подпомогнати с механизмите на енергийното подпомагане, нещо, което ние сме го направили и го правим. Останалото. . .

Това означава, че по-скоро не подкрепяте да се въведе ток за бедни, до 75 или до 150 киловатчаса за всички токът да бъде. .

 .

Това е една част от дискусията. Аз пак повтарям, не съм  точно аз експертът, който може да даде окончателно, окончателен отговор на този въпрос. Прехвърляте ме в компетенциите на министъра на енергетиката и. . .

Колко ще бъде помощта за отглеждане от бебе от година до две през следващата година? Разбрахме колко е тази, пак без яснота  за принципа, по който става това увеличение. България й липсва всъщност правилата, й липсват правила за подпомагането - да може да прогнозираш колко ще получи едно бебе след година, след две, след три, както с минималната работна заплата стоят тук  нещата.

Вижте . . .

Сега решихте да дадете, нали 310 лв. от 1 юли, вместо сегашните 240 лв. . .

Знаете ли защо?

. . . но това изглежда като милост на държавата.

Не, не. От 2008 г. тези пари не са увеличени с нито една  стотинка. За първи път през 2013 г. тези пари са под официално  обявената линия на бедност в България 241 лв. Те останаха  замразени на 240 лв. Сега, тук изключвам дискусията малко ли са,много ли са, трябва ли да бъдат променяни. Аз разбирам, че ме  тласкате към отговор на въпроса трябва ли да се увеличи този  размер на обезщетението за отглеждане на дете. Като подход  свързвам с намаляване на времето на получаването на това. . .

Да, ето един възможен принцип. Не ви тласкам. Вие сам дадохте един възможен принцип.

Вижте, вижте и сега има такава възможност майката, която  иска да се върне бързо на пазара на труда, да го направи при  определени условия. Само че големият проблем е, че нито имаме  достатъчно възможности за. . . и достатъчен. . . знаете колко е,особено в големите градове, броят на децата, които не могат да постъпят в детски градини. Знаете, че има проблеми предимно в  големите градове въпреки тези 30 милиона, които бяха дадени от  предишното правителство за построяване в големите градове, където са най големите проблеми. И тогава никой не каза, че това са пари на българските данъкоплатци и защо се дават само за  определени градове, а не се дават по универсалния подход, тоест  дават се само, и то предизборно. Нали знаете, пари да се дават  предизборно за строителство съдържа в себе си, така, една много  деликатна теза, аджеба, дали те ще бъдат използвани ефективно и  рационално. Не искам да отправям каквито и да било обвинения за това как са изразходвани тези пари, но самият факт, че въпреки  тези 30 милиона все още проблемът с липсата на места в детските  градини съществува, означава, че този въпрос все още не е решен.И ако трябва да се върнем на дискусията за това дали трябва да  увеличаваме непрекъснато тези пари, дали трябва да има  прогнозируемост в по-средносрочен план, аз мисля, че в рамките  на тригодишната бюджетна прогноза може да има такова решение на  проблема, още повече че очакванията са, така, макар и негласни, макар и незаписани, тази сума да бъде обвързана с минималната  работна заплата. Аз пак повтарям, това не са пари, които са  достатъчни за отглеждане на дете. Аз знам, че има много социални услуги, предоставени в общността точно за тази категория  български граждани, но те не са достатъчни и те не са спечелили  доверието на българските майки. А що се отнася до това дали това е единственият инструмент за увеличаване на раждаемостта, за една прогнозируемост, една предвидимост за това по какъв начин  трябва да, към какъв подход трябва да се ориентират българските семейства, аз мисля, че практиката през годините показва, че  очакванията за икономически растеж са тези, които на практика стимулират раждаемостта. Ако човек е убеден, че през следващите години се задава икономически растеж, тогава взема решения,

които са свързани с демографския казус.

Двеста и петдесет вместо 150 лева на първолак в държавни и  общински училища, който е от бедни семейства. Тук обикновено се  противопоставя въпросът - а защо само на тези, които ходят в  публични училища, и защо само на бедни. Кое всъщност иска да  насърчи българската държава, защо разделя децата?

Логиката на тази еднократна помощ, защото става въпрос за  еднократна помощ, е тя да подпомогне тази, които не могат да се  справят сами, а на тези, които в условие на криза могат на  базата на своя предприемачески дух и на базата на своята  квалификация и компетентност да реализират доходи, които са в  състояние да, така, да им помогнат за старта в образованието, защото тук става въпрос за първолаци, които за пръв път, както е казано в закона между другото, прекрачват прага на училището, на преден план излиза елементът солидарност. Тези, които могат  да се справят сами, са солидарни с тези, които не могат и които  имат потребност. Това е логиката на социалното подпомагане - да  има подоходен критерий, защото универсалният подход на практика  раздава поравно на всички и винаги бенефициентите тогава, получателите и тези, които искат тази помощ, се увеличават и  възможностите на държавата намаляват. А когато се центрира и се избере таргетна група, която да бъде подпомогната в условие на  криза, така нареченият диференциран подход е този, които, така, е като че ли по- справедлив, защото пълна справедливост трудно  може да бъде реализирана.

Вярна ли е сметката, че догодина увеличението на пенсиите би било 2 процента и половина, ако се върне швейцарското правило, впрочем мярка, също обявена във вашия план, това е онова  правило за индексация с 50 процента от инфлацията и 50 процента  от ръста на осигурителния доход.

Трябва да видим какъв ще бъде осигурителният доход 12 месеца преди 1 юли, това е първо. И второ, трябва да видим каква ще  бъде инфлацията дотогава, поне някалка месеца преди това. Ако  това са сметките на министъра на финансите, нямаме основание да  се съмняваме в тях, но все пак към днешна дата на този въпрос  трудно може да бъде отговорено, защото боравим с условни  категории.

Подкрепяте ли премиера за замразяване на пенсионната възраст противно на съветите към България от Европейската комисия.

Една много сериозна дискусия, която трудно можем да  финализираме. Трябва да има отделно предаване за тази тема, но  вижте. . .

Ние затова да започнем може би с въпроса за или против

 замразяването?

О, това е много сериозни отговор, който не може да бъде на  този етап даден само с едно изречение, да или не. Вие пак ме  вкарвате в дискусията да разсъждаваме от едната и от другата  крайност. Аз казвам, че това, което е написано в програмните документи, замразяването на възрастта и стажа още от 1 януари 2014. Аз продължавам да твърдя, че това ще се случи или може да  се случи след дискусия в рамките на Националния съвет за  тристранно сътрудничество. Сега възстановяваме консултативния  съвет по пенсионната реформа към министъра на труда и социалната политика, където заедно експерти, актюери и всички, които са специалисти в тази материя, отново ще направим един преглед на  това, което беше направено, за да стигнем до тоя отговор.

Говорите по различен начин от премиера. Премиерът беше преди две седмици тука, каза твърдо да, което ме кара да мисля, че не сте съгласен.

Вижте сега, аз разбирам журналистическия ви интерес да  направите някакъв, така, паралел между това, което казвам аз, и  това, което казва премиерът. Разбира се, че това, което е  записано. . .

Вие казвате - ще видим. Той каза - ще го направим.

Защото аз съм убеден, че това, което ще го направим, трябва  да стане след съгласуване, и затова ми е такава позицията. Аз не изключвам и това, което казва премиерът, да се случи, защото  нагласите в Националния съвет за тристранно сътрудничество са  такива, в тая посока. Но аз искам да. . .

На синдикатите, но не на работодателите.

Не на работодателите. Но аз искам да ви кажа няколко неща, които са важни от гледна точка на отговора на този въпрос. Без  да се направи преглед на това, което се случи през последните  години на пенсионна реформа на ГЕРБ и това, което предложи  Симеон Дянков, защото това, което предложи Симеон Дянков, е  различно, може би ме тласкате в тая посока, е различно от това, което предлагаха Министерството на труда и социалната политика и министър Тотю Младенов, и социалните партньори, защото тези  четири месеца стаж и възраст от 1 януари 2011 година се появиха  точно по предложение на Симеон Дянков и на премиера Борисов, а  не по предложение на социалните партньори. За да не стигаме до тази ситуация, аз казвам, че ние и аз ще работим за това да  изпълним това, което е записано в програмните документи, но на  базата на диалог и на базата на аргументи. Аз сега ще ви кажа  само един аргумент от това, което се случи. Вдигаме възрастта с  по четири месеца, вдигаме стажа с по четири месеца. Безпрецедентно. Никъде в Европа няма такова нещо. Още един прецедент или по-точно безпрецедентно поведение - поколението, за което говорим, преживя на гърба си две реформи - едната от 98-99, от началото на 2000 година. Вие знаете ли, или по-скоро знаете, възрастта за пенсиониране при жените беше 55 години, сега гоним възраст 63 години. Къде в Европа за 10 години с 8 години се търси

 увеличение на възрастта? Европа иска от нас финансово устойчиви,стабилни и адекватни пенсионни системи. Оттам нататък всичко е  проблем на националното законодателство. Сега ще ви кажа  резултат ли е ефектът, включително и фискалният ефект, от  реформата на Дянков. Какво на практика казват отчетите на Националния осигурителен институт от гледна точка на бюджета на  държавното обществено осигуряване за 2012 година и за фонд "Пенсии". В резултат на увеличението на възрастта с четири  месеца 19 600 български граждани не са успели да отговорят на  условията, на новите условия за пенсиониране - увеличената  възраст и увеличения стаж, 19 хиляди и 600 български граждани,

които не са успели да се пенсионират, а по старото  законодателство щяха да го направят, са спестили на Държавното  обществено осигуряване 35 милиона и 600 хиляди при бюджет над 7 милиарда и половина на държавното обществено осигуряване.Нали се сещате, 19 хиляди, близо 20 хиляди правят икономия на държавното обществено осигуряване 35 милиона. Естественият  въпрос е струва ли си това, трябва ли да продължи или трябва да  направим промяна в тайминга, във времето, каквато промяна беше  направена, каквото разпределение на увеличаването на възрастта  беше направено с предложенията в споразумението между  работодатели, синдикати и правителство от 2010 г. Там  увеличаването на възрастта стартираше от 2020 г. Вижте сега още  информация. Ако тези параметри, параметрични показатели на  реформата, не бъдат обвързани с индикатори от рода на средна  продължителност на живота, от рода на продължителност на. . .

предстояща продължителност на получаване на пенсии, това  означава, че ние гледаме тавана и казваме: понеже в Европа  увеличават възрастта, дайте и ние да я увеличаваме, защото  средната продължителност на живота в България е общо 74 години и 2 месеца, на мъжете 70 години и 6 месеца, на жените 77 години и 6 месеца. Още един важен показател е средна възраст на  пенсиониране, или така наречената ефективна възраст за  пенсиониране. В България за трета категория за мъжете тази  възраст е 64 години и половина, за жените 61 години и 3 месеца, т.е. ефективната възраст за пенсиониране в трета категория труд  е достатъчно висока, за да търсим увеличение още отсега. Аз не  казвам, че не трябва да има мерки в тази посока, но казвам  друго. Вземаме единствено и само мерки на изхода на системата с увеличаване на стаж и възраст. А къде са мерките на входа? Ако бизнесът, ако икономиката дръпнат напред?