Министърът на правосъдието в интервю за предаването „Лице в лице“ на БТВ

Първият ни гост днес е министърът на правосъдието Екатерина Захариева. Здравейте, госпожо Захариева.

Здравейте.

Ще говорим за правосъдието, за съдебната реформа, за забранения плод съдебна реформа. Но нека да припомним на нашите зрители, че вие преди да станете министър, бяхте шеф на кабинета на сегашния ни президент Росен Плевнелиев. Очаквахте ли, че той ще се откаже от играта за втори мандат?

Очаквах го, да. Разговаряли сме с него по тази тема. И неговите мотиви са лични. Аз лично като гражданин съжалявам за това негово решение. Била съм близо до него доста години. Това е истински демократ, изключително почтен човек, направил много с най-тежкия според мен мандат досега като президент изобщо от новата ни история. И се гордея, че съм била част от неговия екип.

Говорихте ли след отказа му? Наистина ли са изцяло лични мотивите му? Защото се създава едно усещане, че не е имал 100-процентовата подкрепа на ГЕРБ. Не говорим за конкретни хора, а говорим за партията, за изпълнителното бюро или както там се наричат в ГЕРБ, за парламентарната група. Създаде се едно усещане, че той не е толкова добре приет.

Ами знаете ли, аз считам, че мотивите му са лични, защото знам за тях от декември месец. И дали е щял да има подкрепа или не, щеше да стане ясно тогава, когато влизаха в преговори. Но считам, че може би той навреме прекрати спекулациите. Знаете, че го издигаха медийно, без да е искано неговото мнение; това, което се случи с ветото. Предполагам, че реши да прекрати тези спекулации и го направи достойно.

Ветото е това, което го накара всъщност по-рано да обяви…

Не съм убедена. По-скоро издигаха го през медии, предлагаха го, без все пак да се допитат дали има желание да се кандидатира за втори мандат.

Но вие казвате, че той от декември месец е решил да не участва повече в тази игра?

От декември месец знам за… не беше сто процента, но почти на сто, за неговото решение, поради лични причини да не е, както той самият каза в неговото изявление, втори веднага последователен мандат. Което не означава, както той анонсира, че излиза от политиката. Той изключително много направи по отношение на подобряването на репутацията на България в международен план. И считам, че той трябва да продължи да работи за това.

Така е. Понеже той каза, че няма да прави партия, няма да се присъединява към партия, което означава, че може би след време може да се кандидатира за следващ мандат тогава, когато…

Нека той да обяви намеренията си.

…нека той да обяви намеренията си. Така звучи логично. Сега, като преходът, това заради което съм ви поканила, в последното му изявление, когато обяви наистина, че няма да играе за втори мандат, той сякаш изрази едно огорчение от несъстоялата се радикална съдебна реформа. Вие усетихте ли това?

Знаете че това винаги е било във фокуса на президентската институция и според президента, те са няколко много важни реформи, той ги е изброявал, но на първо място е поставял съдебната реформа и реформата в образованието. Така че без тези две реформи, нищо останало няма как да върви добре. И от тази гледна точка, той изключително много подкрепя усилията. Считам че наблюдава внимателно това, което се случва и аз не съм усетила такова огорчение. По-скоро, тъй като те наистина следят какво се случва, няколко пъти ме е питал кога ще се внесе вторият закон, ще успеете ли преди лятната ваканция, така че живо се интересува от това.

Добре. Ще успеете ли преди лятната ваканция, защото всички чакаме? Създава се усещането, че сега всичко друго е по-важно, което се сетите и за съдебната реформа има някакво мълчание. Аз заради това толкова много исках да ми гостувате, за да разбера наистина ли има нещо, което скрито за нас хората, които да речем искаме тази съдебна реформа да тръгне, какво се случва?

Напротив. Нищо скрито не остава. И не мисля, че другите неща са, съдебната реформа е на заден план. Партиите, които подкрепят правителството е на първо място в задачите и даже в Народното събрание имам ангажимент и даже го чакат закона с нетърпение и ще направя всичко възможно той да бъде приет преди лятната ваканция. Надявам се да стане до 15 или 20 юли. Така че ние бързаме. Утре ще бъде третото заседание на Съвета за съдебна реформа, защото бързайки не трябва да допуснем грешки. Този законопроект се следи много внимателно от всеки един от магистратите, защото много лично ги засяга. Това са главите за атестиране, кариерно развитие, дисциплинарните производства, съдийското самоуправление, реформата в прокуратурата , общо-взето почти няма глава, която да не се засяга. Новите правомощия на Инспектората. Така че много внимателно обмисляме нещата. Съветът работи много добре. Благодаря на колегите, които търпеливо, по 10 часа понякога имаме заседание, остана да обсъдим само главата за Инспектората. Т.е. новите правомощия на Инспектората.

Какво се случва с тази глава, която вие споменахте за прокуратурата . Създаде се впечатление през тези месеци, може би години, че има някаква съпротива от прокуратурата, тя да бъде реформирана, да не е по „сталиниски“ модел, да е по-децентрализирана, прокурорите да са по-свободни при вземането на решенията, да не са толкова зависими от главния прокурор, който и да било той. Как е разрешена тази?

Напротив, аз си мисля че реформата също се чака с голямо нетърпение от самата прокуратурата и не съм с такова впечатление. Това, което остана също да се изчисти са още някои от текстовете в главата за прокуратурата . И дебатът е много професионален. Факт е, че с действащата Конституция аз считам, че това което ще предложим като законопроект наистина ще доведе до децентрализация на прокуратурата. Да, прокуратурата е единна, но в Конституцията никъде нямаме, че е децентрализирана. А изрично се разписват кой на кого е подчинен. На главния прокурор ще бъдат подчинени само прокурорите от Върховна касационна прокуратура. Отделно от това изрично се разписва, че указанията могат да бъдат само писмени и мотивирани. На последното заседание обсъдихме и от самата прокуратура дойде предложение, днес са продължили в работна група, два от текстовете, които ги има все още в Наказателно-процесуалния кодекс, които позволяват на по-висшестоящия прокурор да се дава указания, които биха могли да бъдат намеса във вътрешните убеждения, да отпаднат. И това ще го предложим. Те са два. Единият е свързан с разпореждане образува ли наказателно производство лицето „х“ или пък прекрати производството. Изрично ще бъдат писмено мотивирани. Възражения, откакто миналата година има в НПК, има много, прокуратурата изнесе статистика, т.е. те и в момента не са длъжни да изпълняват устни указания. И в момента трябва да са писмени и мотивирани. И те могат да бъдат само по отношение на точното прилагане на законите. Например не си събрал това доказателство добре и трябва да извършиш още разпити, но по никакъв начин не могат да бъдат насилени, недей да внасяш обвинителен акт, прекрати производството или повдигни обвинение срещу лицето „х“. Така че…

То и сега изглежда е така?

…не, тези два текста все още съществуват по отношение на образуването, но това ще предложим да отпадне.

Съгласен ли е …?

Съгласен е, да. Когато обсъждахме и внимателно се преценяваше и се говореше на миналия съвет, всъщност това дойде от заместника, който е участник (…) на съвета и другото, което е – ще се разпишат точно внимателно, защото по Конституция главният прокурор дава методическото ръководство и указания за точно и еднакво прилагане на законите и за спазване на защита на правата на гражданите, на обществото. И точно ще разпишем какво означава тази контролна дейност, че тя може да бъде само по отношение на дали се спазват точно еднакво законите, дали има някакви нарушения или пропуски съответно в работата, за да се търси отговорност. Засилва се отговорността на съответния прокурор. И от тази гледна точка, аз считам че това, което ще предложим и нека да видим какво все пак ще предложим, защото все още се дебатират тези неща и тогава да казваме нищо не се прави.

Тоест да гледаме оптимистично, докато не са се случили трагични неща. Така ли казвате?

Но в крайна сметка, много пъти ме питат и аз държа да го кажа – само Законът за съдебната власт ще промени нещата. Не, неговото приложение, правилно, ще ги промени. И който и да е този прокурор, на който се дават устни указания, да откаже да ги изпълни. Ако счита, че има указания, с които не е съгласен, да възрази пред по-висшестоящия прокурор. Да си направи отвод тогава, когато счита, че се месят в неговата вътрешна убеденост. И това е манталитетът на всички магистрати, за които… Между другото, това стана тема на конференцията, която имаше в София.

Трябваше да има някакъв международен одит, доколкото разбрах, на прокуратурата.

Има анализ и на 30-ти идват четирима действащи прокурори. Сега в понеделник, да. Започва първата им мисия, тя ще бъде една седмица. Прокурорите са от Холандия, от Германия, от Великобритания и от Испания, заедно със съответната служба на Европейската комисия. Първият анализ ще бъде точно функционалният. Ще бъдат тук една седмица на първа мисия, след което ще работят по докладите си. Ние сме изпратили предварително информация, за да са готови превод на законите, вътрешните правила; анализа, който си е правила, функционален, самата прокуратура. Ще имат интервюта с прокурори, ще имат срещи с Министерство на правосъдието, ще прегледат дела, които те са поискали, съответно които прокуратурата дава. Така че те са тук в понеделник.

Добре. Аз съм разговаряла и с други ваши колеги, които смятат, че антикорупционният закон, който е внесен от госпожа Кунева, трябва ли да бъдат проверявани магистратите и политиците по анонимни сигнали?

Това е големият спор, който…

Това е големият спор. Вие какво мислите?

Аз ще бъда честна. Аз бях от категорично не, по-скоро в момента съм 50 на 50.

Смятате, че не трябва по анонимни сигнали да се разследват магистрати и политици?

Не. По-скоро казвам съм 50 на 50. Защото много по-важно е какво пише в един сигнал, отколкото дали е подписан. Може да има абсолютни лъжи и доноси в подписан сигнал и може да има много достоверни факти в сигнал, който е анонимен. Но ние бяхме предложили такъв текст също – така, както е за политиците, така да бъде и за магистратите. Получихме възражение от всички органи на съдебната власт. И съм убедена, че този текст няма да мине в Съвета за съдебна реформа. И прокуратурата възрази, и ВКС възрази, Върховният касационен съд, общо взето всички. Тоест те не желаят да бъдат проверявани по анонимни сигнали.

Магистратите отказват. А за политиците?

Нека видим какво ще стане в Народното събрание. В крайна сметка законопроектът трябва да мине на първо четене. Знаете, че между първо и второ, ако това е препъни камъкът, по-добре да отпадне, но да върви останалата част на закона.

Усещам, че сте скептично настроена към този текст.

За анонимните сигнали ли?

След като магистратите го отхвърлят, политиците ще кажат: защо пък ние да сме на топа на устата? Значи, магистратите всички знаят, че има подозрения и там за корупция, има подозрения за подкуп, има много подозрения, защо пък нас да ни разследват по анонимки, а магистратите да…

Аз пак казвам, за мен е много по-важно какво пише в един сигнал, отколкото дали е анонимен или не. Но, ако е анонимен, ако се приеме такъв текст, трябва да бъде ясно, че преди да се започне проверката по анонимен сигнал, трябва да бъде направена предварителна проверка. Има регистри, има неща, които могат да се проверят точно за една седмица – дали не е чист донос. Защото, започвайки тежката проверка, ти влизаш и можеш да разсипеш живота на един човек по анонимен сигнал. Това не бива да се допуска.

Разбира се, това може да ти съсипе живота. Ако някой човек реши да направи донос срещу теб, могат да ти блокират имущество, могат да те разследват.

Така че много внимателно по отношение на анонимните сигнали, ако изобщо се приеме. Според мен трябва да се действа.

Добре. Една друга сюжетна линия, пак е свързана, така да се каже, макар и гранично, с вашия ресор. Но аз чух, че вие разговаряхте. Темата референдумът. Стори ми се… така, депутатите казват: аристократично одобриха този референдум, иницииран от „Шоуто на Слави Трифонов“. Но в крайна сметка всеки смята, че Конституционният съд ще отхвърли част от въпросите; всеки смята, че нещо ще се случи, така че той да не бъде реализиран в този му формат. Вие смятате ли, че текстовете трябва да бъдат проверявани преди това и смятате ли, че има противоконституционни?

Аз считам, че… Знаете ли, още откакто президентът инициира референдум, се чуват редица възражения, примерно по въпроса за задължителното гласуване, дори и по въпроса за електронното дистанционно. Имаше мнения, че това са противоконституционни въпроси. И от тази гледна точка е крайно време наистина да се спре с тези спекулации. И отделно от това, енергията на хората не трябва да бъде използвана напразно. Тоест трябва да се инициират референдуми по въпроси, които наистина могат по Конституция. От тази гледна точка, според мен, по част от въпросите е добре да има предварително произнасяне. Защото не мисля, че се страхуват. Факт е, че с голямо мнозинство се одобри и инициирането на референдума. Много е важно хората да не бъдат подвеждани, особено по популистки теми. И е опасно. Например по бюджетен въпрос, кой не иска заплатата му да е 1000 лева минималната, обаче откъде ще дойдат тези пари? Нали някой трябва да отговори на този въпрос. Кой не иска цената на горивата да е ниска, но откъде ще дойдат тези пари? Защото, ако ние… Намаляването на броя на депутатите…

Защо, какъв проблем е това да се намали?

Не, не е проблем…

Хайде, аз за горивата разбирам, разбирам за…

Не е проблем, няма проблем. Въпросът е позволява ли нашата Конституция? Ако да, разбира се, че трябва да се проведе.

А не е ли обратен въпросът – ако народът каже „да“, депутатите са длъжни пък да променят Конституцията, да се съобразят.

Как, ако трябва да се свика Велико Народно събрание?

Ами ще свикат. Аз, между другото, този спор съм го водила, когато президентът Плевнелиев инициира този референдум и беше на челни позиции и в авангарда на този референдум, аз съм спорила тук с хора, за да кажа – след като хората казват „да“, депутатите са длъжни да променят Конституцията. Ако те искат 120 депутати, какъв е проблемът, ще променят Конституцията. Нали затова е референдумът, госпожо Захариева?

Да, но в нашата Конституция има ред по начина, по който се променя Конституцията. Има тълкувателно решение на Конституционния съд.

Но това може да е шамар срещу всеки референдум.

Не съм съгласна. Напротив, точно за да не е шамар срещу всеки референдум и точно за да не се разходва напразно енергията на хората, е по-добре да е ясно от началото. А не да се използва…

Сега какво предлагате вие, какъв да е редът? Някой да даде текстовете за двата референдума в Конституционния съд ли, какво?

Един от въпросите е по проведен вече референдум и на всичкото отгоре изменен текст вече в Изборния кодекс има за електронното гласуване – изключително важен и смислен въпрос.

Но какъв е редът, финално да ни кажете?

Някой от органите, който има право да сезира Конституционния съд, да го направи.

А ще има ли време за това – да го направи, да излезе тълкувателно решение?

Значи, има време. Изборите са след 5-6 месеца, така че…