Вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Председателите на европейските институции призоваха Великобритания да не бави излизането си от Европейския съюз. В Люксембург днес се проведе редовно заседание на Съвета „Общи въпроси“, на което се очакваше да бъдат обсъдени резултатите от референдума за членството на Обединеното кралство в Европейския съюз. Българският представител там е Меглена Кунева.

Какъв е вашият коментар на резултатите от референдума във Великобритания. Повече от половината жители гласуваха за излизането на кралството от Европейския съюз.

Това е резултат, с който всички трябва да се съобразим. Беше решение на националните политики да се отиде на такъв референдум и да се прекъснат колебанията дали Великобритания иска оставането в Европейския съюз и пълното й съобразяване с правилата на Европейския съюз или предпочитат да водят друга самостоятелна политика. Решението за референдума беше взето и министър-председателят Дейвид Камерън го изпълни – проведе референдума. Това, което оттук нататък се случва, ние виждаме сами, е, че първо той подаде оставка. Разбира се, Великобритания, правителството ще се съобрази с желанието на хората, с резултатите от референдума и от октомври нататък, когато смятат, че ще имат нов министър-председател, да се задейства клаузата за излизане от Европейския съюз. Тази клауза има тази особеност, че тя трябва да бъде представена от правителството след гласуване в парламента, така че референдумът е първата стъпка. Оттук нататък самото искане за напускане трябва да мине през британския парламент и да се представи на Съвета.

По принцип е предвидена такава процедура в договора за Европейския съюз при желание на страна-членка да напусне.

Точно така. Това е техният ангажимент, който трябва да кажа, че Дейвид Камерън изпълни с последователност и политическо достойнство. По същият начин обаче европейските страни, не само институциите, но и много други европейски страни през своите лидери казаха съвсем ясно: Със Съюза е със Съюза, а извън Съюза е извън Съюза. И никакви междинни положения не могат да съществуват. Така че на нас ни е необходима тази яснота. Така както Великобритания спази обещанието си, по същия начин всички европейски лидери и институции трябва да спазят своето обещание, че среден път между извън и вътре в Европейския съюз няма. Днес на съвета, на който аз представлявах нашата страна, нямаше нито една страна, включително и страни, които имат традиционно много близки връзки с Великобритания, която да не каза, че иска това решение, това задействане на чл. 50 от Договора, тоест, процедурата по излизане от Европейския съюз, да се задейства веднага – да не се чака октомври, когато има нов министър-председател, който да изпълни тези стъпки. Защото със сигурност ние сме в променена ситуация, променена работна ситуация, но това не означава да не работим. Точно обратното, в момента Европейският съюз трябва да има много сигурно и стабилно ръководство и да е ясно, че 27-те страни продължават много плътно заедно напред с политическия си дневен ред – миграция, разбира се това беше част от работата на Съвета, на който бях. Тази тема ще бъде и част и от Европейския съвет, на който България ще бъде представена чрез министър-председателя. Другата тема това е икономическото състояние на Европа и необходимостта от умения, конкурентоспособност и създаване на работни места. И разбира се, всичко това, което е свързано не просто с миграцията, но и със сигурността. Това са въпроси, които не търпят отлагане. Европейските страни ще преговарят през обща рамка с Европейския съюз. Аз изтъкнах в своето изказване, че ние сме 27 страни, и че отделни уговорки с Великобритания – 27 малки уговорки с Великобритания- страна по страна, са недопустими.

Днес бяха изказани предположения, че след Брекзит може да се появи ефектът на доминото и други страни-членки също да предприемат подобни референдуми. Вашето очакване какво е?

Това е много голяма отговорност на националните лидери, и никой не може да снеме този товар от плещите им. Моят колега, датският министър на външните работи каза, че всякакви спекулации, че неговата страна, както някой беше казал, че има скептицизъм и че трябва да направи подобна стъпка, са много далеч от истината. Той каза ясно, че огромната част от мнозинството датски жители намират бъдещето си много по-сигурно и много по-богато, когато са вътре в Европейския съюз. Още сутринта аз видях, че Марин льо Пен и Герт Вилдерс, съответно Франция и Холандия, призоваха за подобни стъпки, но аз смятам, че всички разумни европейски сили в съответните страни трябва да направят своята крачка напред, и да не оставят популизмът да завземе територии. Само от сутринта досега ние знаем колко загубиха Великобритания и жителите на острова колко загубиха в икономическо отношение с вота си за излизане от Европейския съюз. Това не е добър ход.

В този смисъл, г-жо Кунева, може ли този пример на Великобритания и вероятните негативни последствия, ако се стигне все пак до излизането, защото има и друга процедура – минаване през парламента...

Аз точно това обясних. Няма ако. Вижте, нека да съм ясна. Когато предизвикаш общ вот, наречен „референдум“, няма сериозен политик, който да не обърне внимание на това. Така че въпросът с референдумите е много сложен. И въпреки, че ние имаме в този случай, както и в почти във всяка страна, че референдумът не произвежда задължително действие, след като си поискал по такъв важен въпрос мнението на хората, не можеш да не се съобразиш с него. Така че аз смятам, че британският парламент трябва да действа бързо и да подкрепи, да действа така, както народът им възложил да постъпят.

Може ли обаче този пример да има положителен ефект върху останалите европейски страни от гледна точка на туширане на спорадичните гласове, които се чуват от различните страни членки за напускане, наблюдавайки резултатите от напускането на Великобритания?

Всеки ще наблюдава много внимателно в следващите дни какви са икономическите последици за британската икономика. Фактът, че това е една изключително либерална, отворена към търговия страна едва ли ще направи по-лесно сключването на отделни търговски споразумения самостоятелно със страни като Канада, като САЩ и т.н. Просто силата на 28-членен блок е съвсем различна. Дори с тежестта и традициите, които има Великобритания. Просто 500-милионен пазар и 500 – милионен пазар и нищо по-малко. Аз пак ще кажа – следете какво се случва на борсата, следете какво е обезценяването на валутата в момента. Това, което някои икономисти вече коментираха, че понеже Великобритания е износител, тя ще има полза от по-слабия паунд, има обратните становища, които са много силно подкрепени от факти. А те са, че Великобритания всъщност внася стоки и изнася услуги, а това съвсем не означава, че ще се възползват от по-слабия паунд – точно обратното. Така че нека да видим икономическото отражение на този вот, и според мен то ще бъде много силен аргумент за тези, които искат да видят конкретните резултати, дори да не се интересуват от такива важни неща като сигурност, като отбрана, ако щете разузнаване и разузнавателни данни, с които винаги Великобритания е била много силна, и които е разменяла с партньорските страни. Това беше ход, който веднъж казан, няма връщане назад, но последиците наистина са много сериозни. Аз с голяма емоция си взех довиждане с моя колега – министърът по европейските въпроси, който е част от нашия съвет. Ние мислехме заедно как ще правим председателството. Веднага след референдума бяха планирани срещи – ние се в тройка с Великобритания, имахме чудесни планове точно по общия пазар, но за съжаление, той, който беше много силно от страната за оставане сега се чувства предаден.

Процесът на излизане на Великобритания от Европейския съюз ще съвпадне в някаква степен и с нашето председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 година. А това поставя ли предизвикателства към нас и може ли този процес да провали нашето председателство?

Ние сме в тройка с Великобритания. Преди Великобритания е Малта, след това трябваше да бъде Великобритания, след това Естония, след това България. Тоест, ние без Великобритания имаме 3 страни, които за първи път имат председателство. И да, това е предизвикателство. Плюс това още не се знае великобританците биха искали да направят председателството си, но настроението в Европейския съвет не е такова. Някак си не е възможно страна, която преговаря излизането си, да председателства Европейския съюз. Така че по всяка вероятност решенията в този смисъл предстоят. И да, ние ще имаме повече напрежение от обикновеното.