"Ситуацията в МО и във видовете Въоръжени сили е доста по-критична отколкото дори и аз съм си представял", казва министърът на отбраната в интервю за „Радио К2“

Вчера председателят на ЕК Барозу заяви, че политика се прави не само в състезанието с власт, цитирам го малко свободно, но и с консолидация на всички политически партии в името на избирателите. Отговорете ми, г-н Найденов, защо не направихте така, че и ГЕРБ да участва и в това Народно събрание активно и подобаващо, защото тя спечели първия изборен резултат, и в това управление?

Отваряте много голяма тема, тема, която се нуждае наистина от много сериозен анализ. Откъде искате да започнем – може би, от думите на г-н Барозу, не толкова за състезанието за власт, колкото за консолидацията? Всъщност, това е разбиране, което и аз нося и което се споделя от моите колеги от ръководството на БСП. И за да дам пример, ще кажа, че на заседанието на КСНС, аз имах вече възможност да кажа, че президентът, според мен, следва да се обърне към всички, вкл. участниците в КСНС, представителите на различните политически формации, да се обърне към хората, които протестират, към хората, които не протестират, но разбира се, имат своето мнение и очаквания, с призив за успокояване на страстите, с призив за успокояване на емоциите, с призив да се даде шанс на институциите да работят и разбира се, да покажат резултати, най-вече по отношение на посоката, свързана с кризата и със социално-икономическата проблематика. Разбира се, трябва да си даваме сметка, че имаме конкретен повод, който отключи протестът на хората, и това бяха кадровите назначения, в случая назначението на г-н Пеевски за председател на ДАНС. И да добавя веднага – ясно е, че това беше израз на едно дълбоко възмущение от дълбоко непрозрачния начин, по който беше проведена процедурата по неговото номиниране, и съответно, противоречието, което носят голямата част от хората, участващи в протеста, между собственото си разбиране за морал в политиката и в управлението и съответно, избирането на човек, очевидно непрофесионалист, на една от ключовите позиции в службите в ключов сектор, какъвто е секторът на националната сигурност. Този глас беше чут. Тук имаме, съответно, признанието за политическата грешка на лидерите и на двете партии, които подкрепят програмата и правителството на г-н Орешарски, тук имаме тяхното дълбоко съжаление и извинение, вкл. и към протестиращите. Не знам дали ще имаме време, в рамките на предаването, да коментираме и тези лица, различните пластове на протеста, защото, очевидно, там нямаме еднаквост и еднопосочност на очакванията, на исканията…

Г-н Найденов, извинявайте, че Ви прекъсвам, деформира се звукът. Ще Ви върна обратно на тонрежисьора, ако имате градски телефон под ръка, да му кажете, ако не – да Ви изберем още веднъж.

Съжалявам, аз Ви чувам чудесно.

Сега е ок.

Надявам се, това не е продукт на продължаващата намеса на службите – тогава, когато говорим за ДАНС.

Знам ли? Сега вижте как хубаво се изчисти, може би ги предупредихме.

Това в кръга на шегата. Да се върнем и на темата за ГЕРБ. ГЕРБ сами се поставиха в ъгъла, сами се поставиха в изолация, беше ясно, че никой не иска да работи с тях, като част от управлението, а това беше достатъчно силно показано, вкл. и преди предсрочните парламентарни избори, и след тях. ГЕРБ не разбраха това. Те решиха, че след като имат най-голямата по численост ПГ, ще продължат да доминират. Е да, де, но има правила на демокрацията и тези правила се основават на избор и съответно, на резултат, който се постига с мнозинство. Тогава, когато имаш най-голямата по численост, но недостатъчна, като численост, ПГ, очевидно трябва да приемеш решения, които се вземат в НС с мнозинство.

Всичко това го знаем, аз Ви благодаря, че го припомняте, но дайте да си говорим по същество. Коя е следващата кандидатура, как тя ще измие лицето…

Вие ме попитахте за консолидацията и съответно, усилията на всички партии. Но вижте, от първия ден след предсрочните парламентарни избори, вкл. в нощта на изборите, ГЕРБ казаха, че не признават резултатите, те поискаха жалба за касиране на изборите, напуснаха НС. Нали разбирате, че това е прецедент? – на 40-тия ден след предсрочните парламентарни избори, една ПГ напуска НС и казва: „Ние повече няма да се върнем, не искаме да работим“. Ние също сме напускали НС, но е било по конкретен повод, например по отношение на бюджет, на пари на НЗОК, на Изборния кодекс. Не може да кажеш, като разсърдено дете: „От днес нататък вече няма да си играя с теб!“ Ами защо се явявате на избори, какво точно очаквате на тези избори и може ли тогава, когато не сте съгласни с ролята си на опозиция, да кажете: „Това не ми харесва и аз отивам на дестабилизация и на нови парламентарни избори?“ Ние има предложихме места в ръководствата на комисиите – те отказват. Сега питате, защо те не участват? Питайте тях! Казват: „Не се съобразяват с нашите мнения“. А да припомня ли, че в XLI НС, от всички законопроекти, които беше внесла ПГ на КБ, бяха приети само три? Само 5% от всичките…

Оставете ме да кажа и аз едно изречение. Всичко, което казвате, е така. Но вие защо не покажете друг модел на поведение, защо не им предложихте, например, екстравагантно ще Ви прозвучи, вероятно, да имат председател на НС, те са с първия резултат от изборите, както и да го…

Добре, този председател се избира със съответно мнозинство, защо да им предложим да имат председател, защо? По каква логика?

Както решихте, че ще изберете Делян Пеевски с вашето мнозинство, така можеше да се убедите, че ще изберете председател на НС от ГЕРБ.

Ама можехме, ние можехме всички, вероятно, да се обединим и изобщо да няма правителство.

Защо да няма? – щеше да има едно консенсусно правителство.

Вижте, председател на НС е ключова политическа фигура, председател на НС няма как да бъде даден на политическата формация, която предизвика кризата, в резултат на предсрочните парламентарни избори, и на ПГ, с която, очевидно, никой не иска да взаимодейства в това НС. Добре, те имат своята роля на опозиция, а ние сме били в тази роля много пъти.

Г-н Ангелов, дайте да не извъртаме нещата. Ви никога не сте били с по-висок резултат от онзи, който е управляващ, за ад бъдете в ролята на опозиция. Винаги сте били с по-ниския резултат и така е нормалното да бъдете в опозиция.

Ама кой е казал, че този, който е с най-голяма по численост, но недостатъчна по численост ПГ, следва да получи тези постове?

Никой нищо не е казал, само казвам фактите какви са.

Това, че те бяха най-голямата по численост ПГ, се изразява във факта, че първи на тях беше предложено съставянето на кабинет и те не успяха да съставят този кабинет, защото нямат подкрепа. По кава логика тогава те да получат поста на председател на НС?

А по каква логика Волен Сидеров ви подкрепи, че не мога да се сетя?

Сега ще Ви кажа Чуйте ме малко. По каква логика те отказват, да кажем, позицията на зам.-председател? Неслучайно казвам, те имах възможността да заемат председателски места в определен брой комисии. И сега отиваме на темата за г-н В. Сидеров. По традиция, Вие знаете, следите онова, което се случва в НС, опозицията получава поста на председател на Комисията по корупция, защото се приема, че опозицията е в позиция да контролира.

Мога ли да се посмея малко?

Защо?

В. Сидеров – опозиция, така ли?

Те не са част от подкрепата на правителството и не са хора, които участват в правителството. Ако там бяха ГЕРБ, да заемат председателското място на тази комисия.

И защо не им написахте едно писмо – „ГЕРБ, елате тука, искаме да ви дадем тази комисия на вас“?

Какво писмо да им напишем, след като те следва да участват в консултации, в пленарна зала, в дебати, съответно да изразят мнение? Ние имаме избори, които са изпратили определен брой народни представители в пленарната зала и аз не зная, епистоларният начин за комуникация да е за НС.

Добре, много сте убедителен. Сега обаче, разкажете ми, какъв катарзис се случва във вашите редици и защо трябваше да се стигне до такова разтерзаване онази нощ, на пленума на БСП, и накрая почти нищо да не излезе публично, за да разбере обществото – както Станишев каза, затова го цитирах него, че ще преживеете катарзис, – че в БСП се вземат и по-остри решения? Отново по събитието, което отключи и протестите, и пленума при вас – изборът на Д. Пеевски, неясният характер, кой предложи това лице?

Всъщност, защо казвате, че в крайна сметка нищо не се случи? Не знам какво е трябвало точно да се случи, но 9 часа заседание – аз имах възможност да кажа на пресконференция в средата на това заседание, – една много емоционална дискусия, която съответства, впрочем, като градус на напрежението, на онова, което се случва и извън сградата на „Позитано“, т.е. съответства на обществената атмосфера, на емоциите, които съпровождат живота ни през последните осем дни. В тази дискусия, всъщност, се очертаха две посоки: едната посока беше искането за оставка на С. Станишев, съответно на ИБ, като екип, предложен от С. Станишев, а другата позиция беше разбирането, че оставката и освобождаването на ИБ не е начин, по който може да се поеме отговорността в този момент и да се гарантира подкрепа за правителството. Впрочем, подкрепата за правителството и необходимостта то да функционира достатъчно ефективно беше тема, която беше изведена пред скоби. Въпросът е как стигаме до разбирането, че трябва да бъде осигурена тази подкрепа? Едното разбиране беше, че оставката на С. Станишев ще дестабилизира допълнително ситуацията, след като това е дестабилизация на партията, която основно подкрепя програмата и правителството на Орешарски, и всъщност тази гледна точка доминираше в крайното решение. Имаше своеобразен вот на доверие, и за С. Станишев, и за ИБ, и възлагане на определена поредица от задачи, които трябва да бъдат осъществени, в т.ч. законодателни, от гледна точка на дейността на ПГ на КБ. А що се отнася до този катарзис, той беше, така или иначе, започнат от признанието на С. Станишев за грубата политическа грешка, допусната с кандидатурата за председател на ДАНС, и с неговото съвсем искрено съжаление, разкаяние и извинение, което беше поднесено и на депутатите, и на членовете на Националния съвет на БСП.

Кой ще бъде следващият, който ще бъде предложен на мястото, което остана овакантено и в момента е с вр. и. д. – председател на ДАНС?

Не е било въпрос, който да се разисква на заседанието на…

Аз Вас Ви питам.

Не зная, няма как да зная, защото това е решение или предложение, което…

И пак ли ще се събудите всичките в 8.30ч. и няма да знаете кой…

…не влиза в ресора ми, като министър на отбраната.

Я оставете…

Със сигурност, обаче, си мисля, че няма да бъде допусната тази непрозрачност или изправяне на ПГ, която трябва да изрази подкрепата си, в последния момент пред определена кандидатура. Убеден съм, че министър-председателят ще бъде много прецизен и внимателен, когато отсява предложени кандидатури или когато формира мнението си…

Стоп, стоп. Какъв министър-председател, той ли ще решава кой е? Вие няма ли да се изкажете този път и да кажете: „Извинете, но този път искаме да знаем политически“?

Министър-председателят е този, който предлага, съответно…

Не стана ясно дали е той, при първата кандидатура, на Пеевски, нали няма да ме оборвате?

Не Ви оборвам, казвам каква е процедурата по закона: той внася и прави предложението за кандидатура за председател на ДАНС. Аз не казвам, че трябва да бъде стоварена върху него персонално отговорността за предложението, направено в лицето на г-н Д. Пеевски. Там очевидно имаме поемането на отговорността от лидерите на двете ПГ – както от г-н С. Станишев, така и от г-н Л. Местан. Така че, в случая, нека да разделим нещата. Аз неслучайно казвам, че имаше много съдържателни решения. Вие сте права, че част от тях останаха извън вниманието на хората, в случая на слушателите на „Радио К2“. Говорим за това, че имаше решение за повече колективност при вземането на решения, за пресичане на всякакви опити да се налагат еднолично, особено кадровите решения, за по-голяма прозрачност на процедурите и разбира се, за залагане на експертната страна на хората, които се предлагат на високи държавни постове.

Спираме дотук по политическите теми, като завършваме с един въпрос. Вие, БСП, казахте, че на 22 юли ще бъдете готови с оценката на изборните резултати.

Ние сме готови буквално от седмицата, следваща деня на изборите. Става дума за това, че във вихъра на събитията, във водовъртежа на това, което се случва, ние не сме разглеждали тази оценка, вкл. оценката за представянето ни по общини и по области, на заседание на Националния съвет. Този анализ е готов и ще бъде предложен на заседанието на Националния съвет, което трябва да се проведе, вероятно, на 20 юли.

Добре, като не сте си направили анализ, защо дадохте на ДПС областни управители, как…заседание на Националния съвет

Нека да повторя, ние сме готови с този анализ, той трябва просто да бъде разгледан на заседание на Националния съвет. Например аз, като водач на листата в Пернишкия МИР, вече съм представил тази оценка. Така че навсякъде в общините и в областите, това е вече направено. Говорим вече за националния анализ, който ще бъде представен на членовете на Националния съвет, вкл. с процентите, със съпоставянето, с оценката за представянето на регионите, спрямо средния процент на БСП и КБ, затова говорим. Тези анализи са отдавна готови.

И да допитам за областните управители. Защо дадохте на ДПС областни управители в региони, в които трябваше да има ваши областни управители? Виждате дори, че има вътрешни бунтове, съпротива от ваши членове.

Това са процеси, с които, очевидно, трябва да се съобразяваме и които трябва да бъдат предмет на допълнителни политически разговори. Какво значи „дадохте“? Имаме политически формации, които са заявили подкрепа, съответно, те правят предложения за ключови позиции, каквито в случая са на областните управители – предложения, които се правят пред министър-председателя. А каква ще бъде обществената реакция, това е вече нещо последващо. Трябва, естествено, да се вслушваме в гласа на хората, които…

И щ се вслушате ли сега – Пловдив, Благоевград…?

Това беше едно от заявленията, които направи министър-председателят Орешарски.

Ще ги сменя ли?

Не зная дали ще ги сменя, това е негово решение, негово право, но тогава, когато протестите са само въз основа на това, че човек е различен по име, религия и етнос, трябва да кажем: „Стига, стоп!“, а когато нямаме забележки по техните професионални качества, когато не можем да ги упрекнем в поведение, което се разминава с разбирането за отговорност на съответната управленска позиция, си мисля, че това е нещо, което ни води в много опасна посока.

Добре, Пазарджик, Пловдив, Благоевград…Този Орешарски, горкия, вие ще го жертвате виновен за всичко, той няма да има кариера, ако това правителство падне. Казвате – той ще реши да ги сменя. Дали?

Той е поел кръста си и знае рисковете на позицията, която е поел, в момента, в който се е съгласил да стане министър-председател – така както и аз съм поел съответните рискове, със съгласието да стана министър на отбраната. Права сте, обаче, че тук трябва да има много по-внимателен подход към хората, които се предлагат на министър-председателя. Трябва да си даваме сметка, че те имат един дълго трупан гняв по отношение на всичко, което се разминава с техните разбирания за почтеност, професионализъм и отговорност. Това е общата ни, на политиците, отговорност. И в този смисъл, наистина, трябва да предпазим министър-председателя от подобни заблуждения.

И по този повод – казвате, че той преценявал, знаел и решавал – ще Ви задам един малко ироничен въпрос: дали министър-председателят Орешарски има нужда от очила за близко виждане, че не можеше да прочете правилно, или не знаеше, точните имена на някои от кандидатите за министри и областни управители?

Не разбирам въпроса.

Е как, той бъркаше имена?

Едва ли е, защото не е знаел кой, кого и за каква позиция предлага. Ясно е, че има притеснение, което понякога оказва влияние върху самото прочитане и изговаряне. И аз, в случая, правя някакви лапсуси и грешки – не мислите, че това е, защото не виждам онова, което ми е написано?

Добре, спираме дотук с политиката, отиваме в новата Ви битност. Вие сякаш много пъти трябваше да станете министър на отбраната, не зная дали мислите вече така, но…

Не, никога не съм мислил, че има нещо, което ми е дадено и на което съм обречен. Имах едно предложение, което не се реализира – с правителството в периода 2005-2009, тогава нямахме достатъчно подкрепа в рамките на първия вариант на правителството на г-н Станишев. След това – не съм го казвал много често, но нека сега да го кажа – получих предложение да стана министър на вътрешните работи – нещо, което се разминаваше с моите виждания и подготовка, аз никога не съм си се представял в подобна позиция и отказах това предложение. Сега имам отговорността, не зная как другояче да се изразя, да бъда министър на отбраната и да получа доверие както на ръководството на БСП, така и на министър-председателя. Работя по начина, по който мисля, че трябва да се работи от тази позиция, на министър,(…) съм своите приоритети…

Три седмици сте министър, г-н Найденов. Кажете най-важното, което успяхте за тези три седмици да узнаете.

Успях да узная, че ситуацията в МО и във видовете Въоръжени сили е доста по-критична отколкото дори и аз съм си представял, а Вие знаете, че достатъчно дълго работя в парламентарните комисии и съответно, състоянието на МО е било обект и на парламентарен контрол, но се убедих, че в резултат на определени действия, ако щете, на постоянното орязване на финансови средства, имаме много по-тежко състояние за армията и за личния състав. Слава богу, Въоръжените сили са в състояние да изпълняват своите отговорности и задачи, вкл. съюзните си задължения, но повярвайте ми, това става с огромно натоварване и понякога – с рискове за хората. Опитваме се да коригираме тези неща с повече контрол, ефективност на разходите и спиране на онова, което не създава капацитет и способности за БА. Заварих и доста неосигурени ангажименти на МО и това са за повече от 140 млн., заварих и доста съмнения за нередности в различни дирекции, вкл. вчера освободих един от изп. директори на ИА в състава на МО, заради конкретна проверка – г-н Петър Манолов, изп. директор на Агенцията за военните клубове и военно-почивното дело.

Но това тръгна от служебния министър.

Да, това е сигнал, получен по време на служебното правителство, проверка, която е осъществявана в периода от началото на юни. На мен докладът ми беше представен в началото на тази седмица и на база резултатите взех решение, г-н Манолов да бъде освободен.

Тази дирекция винаги е била инфарктна по отношение на корупцията. Как корупцията въобще ще я прекратите веднъж и завинаги в МО, това е традиционно – и при поръчките за облекла, и при кетъринга, и стопанисване на имотите, и обществени поръчки за закупуване на автомобили и друг вид оборудване и т.н.?

Не съм сред хората, които си мислят, че с магическа пръчка ще решат всичко и ще пресекат всякакви злоупотреби и случаи на корупция. Разбира се, онова, което ще направя, е да проявявам нулева толерантност…Това, което до този момент е направено, е, че вече имам готов доклад на Щаба на отбраната за възможните промени в Плана за развитие на Въоръжените сили. Мисля, че това са неща, които трябва да бъдат много внимателно разгледани и съответно, да се внесат корекции, не просто за да се зачете мнението на военните, а наистина да коригираме някои неща, с които и аз не съм съгласен, като преди това политик и народен представител, а сега като министър, напр. предислокация на части, съкращения, абсолютно необосновани, напр. в базите на Бригада „Логистика“, където се съхраняват боеприпаси, въоръжение, бойна техника, преди да е ясно къде отива(…), кой се занимава с тяхната охрана и колко ще струва всичко това. Друго направено са предложения за определени стъпки в социална посока, т.е. възстановяване на отнетите социални парва на военнослужещите.

Ще направите ли предложение за промяна в Кодекса за социално осигуряване, в частта…

Аз съм готов да направя веднага предложението, но исках да добавя, че започваме едно амбициозно социологическо проучване, което, разбирам, не е правено от 2008г. – за нагласите на военнослужещите, свързани с техните очаквания, с проблемите, с оценките им за престижа на военната служба и професия. Към това ще добавим – вчера имах и среща със синдикатите в МО, ще добавим и изследване, което да засегне и мнението на цивилните служители, т.е. на тази основа ще вземаме решенията за социалната политика.

Спомням си, че още 1991 г. САЩ поканиха народни представители от ВНС да проведат обучение в областта на гражданския контрол в армията и националната сигурност. Как ще осъществите на практика, с 20 години закъснение това може да се случи в България, разбира се, наличието на граждански контрол в областта на армията и националната сигурност – малко тънка и деликатна задача?

Самото назначаване на политически лица на ръководни позиции в МО е елемент на този граждански контрол.

Оставете това, кажете как ние, гражданите…

Не мога да го оставя, защото това е много съществен елемент от гражданския контрол, как да го оставя, когато имаме ръководни и управленски функции, вкл. и на цивилно лице, каквото е министърът, и на неговите заместници по отношение на армията? Тогава, когато имаме въведен интегриран модел на МО, при една равнопоставеност, която трябва да има между цивилната и военната експертиза…Впрочем, нека да кажа, че военната експертиза, по начина, по който тя беше осъществявана при предишното ръководство на МО, е силно подценена, тук имаме една дебалансираност, ако щете, с превес, доминация на цивилната експертиза, а понякога оценката на военните дори се игнорира. Няма как да говорим за въвеждане на граждански контрол тепърва, когато имаме специализирани комисии в НС, те са също част от гражданския контрол, вкл. по отношение на бюджета, на начина, по който се изразходват средствата, на дейността на МО и на Въоръжените сили и не на последно място, ясното деполитизиране и департизиране на БА.  В тези 20 години, за които говорите, имаме многократни опити да се реполитизира с определени действия БА и винаги е срещала силната съпротива и на военнослужещите, и на обществото. Аз няма да се връщам в тези случаи. Всичко това са елементи на гражданския контрол. Имаме вече изграден Обществен съвет в МО, който смятам да запазя, в който участват над 25 организации, вкл. военно-патриотични съюзи, имаме отраслов съвет за тристранно сътрудничество в рамките на МО, така че имаме една достатъчно разгърната система на гражданския контрол, за който Вие говорите. Елемент на този контрол са и отношенията с НПО, които участват в сектора на отбраната и на сигурността, където трябва да бъдат представени вижданията, обсъждат се намеренията, където министърът е чест гост. Аз няма да бъда човекът, който ще преустанови тази практика.

Така би следвало да бъде. Какво можете да предприемете по отношение на заключенията в Бялата книга – това е тема, по-популярна в специализираните среди, ми се струва, отколкото в обществото, но констатациите там засягат много сериозни и възлови проблеми.

Например?

Структурата на армията, мисиите зад граница, способността на БА, финансирането, всички приоритети.

Разбирам. При встъпването си в длъжност заявих три основни приоритета. Разбира се, много повече неща казах при поемането на функциите на министър, но първият се състои в осигуряване на условия за изпълнение на задачите, както на МО, така и на структурите, подчинени на министъра, и на задачите и отговорностите на БА – и като национална отговорност, и като отговорност пред съюзниците. На следващо място е трансформацията на Въоръжените сили, с акцент върху професионализацията и модернизацията. И не на последно място, грижата за хората – хората, които са свързали кариерата и живота си с отбраната и военната сигурност, и грижата за техните семейства. Това определя социалната политика и приоритети, които смятам да реализирам. Един от въпросите, които стоят на вниманието ми, е реализацията на новия план за цели на способностите на Въоръжените сили – част от общия план на страните-членки на НАТО. България има тук една амбициозна задача, за 14 години, от 2014г. до 2028г. Това са цели на стойност над 2,3 млрд. лв., вкл. модернизация, постигане на способности, които да съответстват на оценката на средата за сигурност и онова, което планираме да имаме, като капацитет. Това определя и ангажиментите по отношение на различните промени в стратегическите ни планове. Аз лансирах намерението си за нов Стратегически план на Системата за сигурност и за отбрана, нов План за развитие на Въоръжените сили, който да съответства на този преглед, и една много по-ясна и ангажираща програма за инвестиции в модернизацията и превъоръжаването на БА. Защото имаме основание да кажем, че най-реформираната система в България в последните 20 или повече години са Въоръжените сили, но за съжаление, в много голяма степен тази реформа в БА се е изразявала само в съкращаване на числен състав.

Само една забележка. Знаете ли, че България, сравнена с повечето европейски страни, е на първо място по военнослужещи на глава от населението, имаме три пъти повече военно служещи, в сравнение с Австрия? Но по отношение на парите, това е следващият показател, сме на последните места.

Така е.

Как можем да разчитаме тези хора да са мотивирани, а не да идват в тази армия от социална безизходица?

Ние, например, сме в пъти по-малко, отколкото са средствата от бюджета за отбрана, които се падат на един военнослужещ, или да кажем, по степен на осигуреност или на разходи, свързани с модернизация. Така е, Вие сте права. До 2014г. трябва да имаме пълно съответствие с този среден критерий, за който говоря, който се прилага в страните-членки на ЕС, т.е. един военнослужещ на определен брой от населението, така че си даваме сметка за това разминаване и съответно, има действия, които трябва да бъдат реализирани и които вече се реализират. Впрочем, ние вече сме много близо до този среден критерий, така че нямате основание да мислите, че сме драстично разминаващи се с числеността.

Г-н Найденов, аз съжалявам, че започнахме с малко закъснение, но трябва да тръгна, защото имам уговорка с Мартин Шулц, трябва да напусна студиото, да отида в НДК, но искам да Ви задам един финален въпрос…

Това  събитие, което наистина заслужава внимание. То някакси потъва във вихъра на това, което се случва извън НДК, но това е най-големият форум на ПЕС и наистина заслужава внимание.

Да, аз вчера попитах, не зная дали стигна до Вашите уши, президента на ПЕС Сергей Станишев, дали ще потърси подкрепа и дори логистична помощ от ПЕС за справяне със ситуацията в България. Той каза доста категорично, че подкрепа той никога не е искал и няма да поиска от ПЕС.

И е абсолютно прав – не бива да се въвлича ПЕС във вътрешнополитически въпроси.

Така, но за Ваше сведение, те вече му оказаха – и Мартин Шулц, и Ханес Свобода дадоха доста високи оценки, в момента тече този форум, аз ги следя новините…

Това е различно от хленченето, което наблюдаваме от други политици и политически формации.

Недейте, всяка партия си решава, просто за сравнение, така е. Искам да Ви питам нещо глобално: ако направим един анализ, практически, вземам КСНС, връщам се към него, и историята/истерията, която се случи там. След президента, главнокомандващия, след председателя на НС, Вие сте може би третият по важност човек по критерия „национална сигурност“, защото това е министърът на отбраната. Как преценявате Вие този цирк, който се случи онзи ден на този съвет и който практически провали, изобщо ако е имало някаква възможност за някаква сериозна работа, този КСНС, от гледна точка на политическото поведение? И второ, застрашават ли протестите националната ни сигурност, защото биха могли да предизвикат падане на правителството и предсрочни избори?

Ако имате предвид размяната на реплики между президента и г-н Сидеров преди да е открит КСНС, това, разбира се, е поведение, което не може да бъде толерирано, то е укоримо поведение.

То хубаво е укоримо, ама вие някакси не реагирахте.

Нали не мислите, че президентът е човек, който се нуждае от бавачки?

Не говоря за президента. Говоря, пак Ви питам, от гледна точка на отговорността Ви за националната сигурност – Вие сте третият човек в държавата и това беше КСНС.

Натоварвате ме с много висока отговорност.

Помислете си по въпроса и го запомнете това. Извинявайте.

Добре, но какво мислите, че трябва да направя в такъв случай, като третия човек?

Нямам си представа, не съм аз министър, но просто аз бях свидетел на това нещо.

Вижте, аз мисля, че в случая тук трябва да говоря по-скоро като участник в КСНС и да Ви кажа, че това наистина е поведение, което няма как да не бъде отхвърлено и да не буди възмущение.

На следващия КСНС пак ли ще се случи това?

Ама наистина Ви питам, какво очаквахте да направим пред микрофоните и пред камерите – да защитим, образно казано, като…

Не като Раймонда Диен, да скочите с гърди…

…като Раймонда Диен президента, или какво? 

Оставете го този президент – държавността да защитите от агресията на политическото говорене, което можеше да прерасне и в друго.

Политическата защита не беше осъществена от човека, който го е посочил като министър и който е от същата политическа, от която е номиниран г-н Плевнелиев, Ви търнсите отговорността на всички останали.

Това беше хубав отговор.

А какъв да бъде отговорът? Аз неслучайно казвам, става дума за отговорни хора, които могат да преценят степента на поведението си…

Да преведа на български: казахте, че Бойко Борисов не защити президента.

Добре, преведете го Вие. Но казвам, става дума за хора, които могат да преценят границите на приличието и на поведението, което трябва да следват и които не трябва да преминават в КСНС.

За протестите ми кажете, застрашават ли тези протести националната сигурност?

Аз вече имах възможност да кажа, че дестабилизацията, разбира се, представлява риск за сигурността, това е въпрос, ако щете, на дестабилизация от гледна точка на политическа ситуация, на финанси, на влошаване на социално-икономическото положение, ако влезем в един цикъл на непрекъснати избори. Ясно е, че когато нямате стабилна социално-икономическа и бизнес среда, имате вкл. оттегляне, не просто намаляване на инвестициите, на инвеститорите, хората не планират определени действия…И аз неслучайно питам, едни предсрочни парламентарни избори какво ще донесат на хората, за които мизерията и бедността са се превърнали отдавна в начин на живот? Нима ще донесат мерките, които те очакват, по отношение на разхлабване на примката около врата на всеки? А какво ще донесат за бизнеса? Хората, които се занимават с реалния бизнес, и сега ми казват, че това ще бъде една поредна загубена година, те не планират развитие, инвестиции, разкриване на нови работни места

Внимавайте, г-н Найденов, спрете, защото на пресконференцията, когато излязохте Вие, в средата на пленума да осветлите нас, журналистите, аз Ви попитах за нещо, което Вие подминахте и го оставихте на Дора Янкова да ми отговаря.

Кое е това?

Видяхте ли предния ден декларацията на КРИБ.

Да, КРИБ е една от организациите…

Тя е най-голямата работодателска организация.

Нека да не спорим, но тя е една от организациите, която обединява работодателите.

А кои други организации ви подкрепят, че не се сещам?

Мислите, че всичко се изчерпва с КРИБ ли?

Не, не. А кои работодатели ви подкрепят в момента?

Аз не съм търсил такава подкрепа, не мога да изброя списък. Който ги води на списък, нека да каже кои са. Аз не ги водя на списък, аз Ви казвам, че хора, които се занимават с реален бизнес, казват това. КРИБ си имат тяхното право на мнение.

Ама Вие преди малко говорихте за социологически проучвания, за нагласите и т.н. в работата Ви като министър. Защо не направите едно проучване, подкрепя ли ви наистина бизнесът?

Това е идея, ако имаме възможност, ще го направим, но аз Ви казвам, хора, които се занимават с бизнес…

Не, защото на улицата и мен ме спрат хора и казват: „Харесвам този, не харесвам онзи…“

Сигурно, не твърдя, че всички ни харесват 100% и не очаквам всички да ни харесват 100%, не очаквам и подкрепа от 100%. Нали разбирате – и се връщаме на онова, с което започнахме разговора, – на този протест има хора, които са водени от различни интереси. Аз приемам, че голямата част са абсолютно искрени, когато изразяват възмущението си, но не виждате ли емблематичните лица на хора, които са свързани със сенчести групировки, не виждате ли лицата на хората, които се стремят да направят новото Дясно от този протест, на хора, които са свързани със старото Дясно.

Ама сигурно трябва да ме попитате и: „Не виждате ли нашите хора, които сме ги пратили там, пък те да оспорват…?“

Кои са „нашите хора“, които сме пратили?

Примерно. Аз не зная за кого говорите, аз не разпознавам лицата на сенчести групировки, това трябва МВР да ги разпознава, аз не съм длъжна да ги познавам, нали?

Е, то не е толкова трудно да видите емблематичните имена или да чуете мнението на хора, които са били на протестите, за да Ви кажат кои са тези емблематични имена. Аз Ви казвам, че напълно приемам искреността на огромната част от хората, които са излезли на протест, за да изразят своето разминаване…

Но застрашават ли тези протести националната сигурност, ако предизвикат падане на кабинета и нови предсрочни избори?

Дайте да не говорим чак за заплахи и за рискове, директно свързани с протестите. Говорим за дестабилизацията на политическата обстановка и съответно, отражението й върху сигурността. Ясно е, че всяка дестабилизация съдържа в себе си риск за сигурността.