Новият закон ще реши проблемите, казва министърът на младежта и спорта пред в. „Стандарт”

Господин министър, може ли да кажем, че всичко е добре, когато свършва добре, визирайки медалите на Демирева и гимнастичките?

По принцип игрите в Рио приключиха успешно за нас. Изкарахме една много тежка Олимпиада. Имахме силни моменти, но и тежки ситуации. Всичко имаше в Бразилия. Тези три медала, които спортистите ни спечелиха, в никакъв случай не трябва да ни успокояват. Трябва да си дадем реална сметка, че българският спорт се намира в криза.

Какъв е изходът?

По най-бързия начин трябва да проведем тези реформи, които моят екип подготвя вече година и половина. Предстои приемането на нов закон за спорта, който се надявам, че ще реши голяма част от проблемите в българския спорт. Държавата трябва да продължи да изгражда спортната инфраструктура и да реновира съществуващата.

Треньорите трябва да се замислят много сериозно и да продължат да се усъвършенстват и да вървим напред. Също така трябва да си сверим часовника и с най-успешните държави, за да можем да върнем предишната слава на българския спорт. Нужна е много работа, но трябва да приемаме малко по-спокойно както успехите, така и неудачите, защото все пак това е едно спортно състезание. Виждате какви драми се разиграват в Рио. Една хилядна не достигна на гимнастичките ни, за да спечелят сребърен медал. Мисля, че го заслужават след всичко това, което им се случи. Огромна трагедия стана с Цвети. Докато се намери ново попълнение, което да се сработи с ансамбъла. Минаха през какво ли не. Минаха през хейт, през отрицание. Този отбор трябваше да се изгради в движение. За това участваха на европейското, за което пък охулиха много Илияна и нейния екип, че са взели решение да се състезават там. Трябва да сме малко по-обрани в емоциите си. Знам, че българинът силно люби и мрази, но в този случай трябва да сме малко по-скромни.

В Рио освен спортисти, които реализираха възможностите си, имаше и такива, които не успяха. Вашият коментар за тях?

Аз съм много близко до спортистите. Не знам дали изобщо е имало друг спортен министър, който да ходи на техните тренировки, да им посещава лагерите. Знам за какво става въпрос. Всички бяха подготвени. В Рио обаче някои нямаха шанс, други не можаха да се концентрират. Стресът също изигра огромна роля. Видяхте как този наш перфектен ансамбъл в квалификацията допусна две грешки с изтърваване на бухалките. Нещо, което не са правили от много време. Е, как тези момичета се вдигат за 24 часа за финалите, за да могат да си изиграят съчетанията перфектно. Значи трябва да намериш много вътрешна сила. Трябва много работа от страна на треньора, на президента на федерацията, за да ги вдигнат. Самите момичета трябва да са подготвени за тази битка. Така бе и с Мирела Демирева и с Елица Янкова. Имаше и други хора, при които малшансът попречи, но имаше и такива, които се разхождаха откровено и по никакъв начин не защитиха квотите и присъствието си на олимпиадата. Други се стараха, но това са им възможностите. Все пак това е спорт с живи хора. Не трябва да сме крайни и за всяко нещо да ги разпъваме на кръст.

Трябва да си дадем реална представа къде в света е икономиката ни. Спортът е функция от икономиката на държавата. Къде стоим икономически на картата на света, за да искаме нашите спортисти да са максимално напред в Рио? Защо беше и този хейт, който се изля върху нас? С какво държавата и министерството са виновни, че едните да казват тези 50 милиона дето ги давате са много, а другите да ни нападат, че държавата не се грижи. Бюджетът на министерството на спорта е функция от икономиката на държавата. Ние се стараем по максимално обективен и точен начин да разпределяме парите. Тези федерации, които спечелиха медали тук в Рио, са тези, които получават най-голям ресурс, и се вижда, че има защо. Те работят най-добре.

Комунизмът свърши. Ние сме свикнали на всекиго според възможностите, на всекиго според потребностите. Тук говорим, че всеки трябва да си заслужи парите. Който работи повече, ще получава и повече средства от държавата. Така ще може да обърне повече внимание на детско-юношеските школи, на обучението на треньори, на кадри. А ние да поддържаме базите.

Вие какво си пожелавате оттук нататък?

Аз си пожелавам, първо, да мине законът за спорта. Защото смятам, че това е изключително важно за реформата, която провеждаме. Второ, си пожелавам здраве на всичките ни спортисти, защото когато има контузии, няма как да успееш да се върнеш в нормален ритъм. На екипа си пожелавам търпение. Нашият народ е много взискателен и всички са критични към нас. Искам да им пожелая само търпение, за да може да извървим нашия път до края.

Реформите ще бъдат тежки, болезнени, но в името на доброто на българския спорт трябва да ги проведем. Да са живи и здрави всички тези спортисти, които ни зарадваха. Мъжете да се поучат от жените. Благодаря на Господ и Богородица, че бяха с нас. Някои ми се смееха, че подарявам на българските представители на Олимпиадата икона с Богородица, но това си остава за тях. Бог вижда всичко.