Законът не прави реформата, правят я учителите, казва вицепремиерът и министър на образованието и науката пред в. „Монитор”

Г-жо Кунева, защо обмисляте да върнете централизирания прием или т.нар. райониране, при което децата се приемат в квартално училище, вместо да се отсяват по различни критерии, както е в момента?

Не е добре, когато в големи градове като София има две или три училища в центъра, където всички родители искат да запишат децата си. И там има опашки, фрустрирани родители, натоварени учители и директори, а понякога за децата, които живеят непосредствено до училището, няма места. Затова ние наистина трябва да направим така родителите да са убедени, че в което и училище да учи детето им, то ще бъде достатъчно добро и така да се намали напрежението при записването в първи клас. Смятам, че централизираният прием, за който сега разговаряме с големите общини, ще внесе спокойствие и повече справедливост в системата. Но това означава още повече да държим на качеството и да смаляваме ножицата между различните училища в това отношение.

Но това е дълъг процес, който ще отнеме време. С централизирания прием не се ли лишават родителите от възможността да направят диференциран избор за своето дете?

Така е, повишаването на качеството е дълъг процес, но в образованието няма кратки пътеки и бързи резултати. Няма политик, който в рамките на 4 години да види резултат от своя труд в образованието. Колкото до това дали родителите не се лишават от диференциран избор – няма едно-единствено решение, което да даде отговор на всички въпроси. Сега предстои създаването на обществени съвети към всички училища. Те са начинът родителите да участват активно във взимането на решение за училището, да имат изисквания към начина и нещата, които се преподават. Ако родителите от един квартал настояват в училището да се учи даден език, то може да бъде намерен такъв преподавател. Една голяма част от престижа на най-добрите училища се дължи на родителите – на това, че те са участвали в училищния живот, настоявали са за определени неща, за да могат тези учебни заведения да се превърнат в това, което са.

Ще има ли увеличение на учителските заплати през следващата учебна година? Какви са прогнозите към днешна дата?

В колективния трудов договор, който подписахме през юни, е ясно какво е тяхното желание. Не става въпрос, че едно увеличение на заплатите ще реши всичките проблеми на българския учител. Но ще означава трайна тенденция и ангажимент на държавата. Това, че правителството постави образованието като приоритет, означава, че има надежда. България има недостиг на учители, а стимулът към тази професия за младите е много малък. Тази година имахме сериозен брой пенсионирани учители, следващата година ще е още по-голям, а до 10 години 45 000 педагози ще се пенсионират. Говорим за образователна реформа, но какъвто и източник да ползваме, без учител реформа не се прави, защото няма на кого да я предадеш. Може да измислим гениален закон и да вземем най-напредничавите методики на преподаване, но те не произвеждат действия сами по себе си. Само мотивирани, уважавани и стимулирани учители могат да изпълнят реформата. Останалото е пожелателно мислене. А това са хора, не можем да ги внесем и те не се появяват от един ден за друг. Затова и направихме педагогиката приоритетна специалност. Трябва да кажем на тези хора – обществото държи на вас и от първия ден, в който ще получите стипендия, това ще продължи до края на следването ви, тенденцията е заплатата ви да е сумата Х и тя ще расте, ще може да създадете семейство и да отгледате деца. Ако не покажем това към тях, нямаме право на очаквания. Законът сам по себе си не прави реформата, правят я учителите.

Тази учебна година ще бъде предизвикателство за ученици и учители. Децата в 1. и 5. клас ще имат нови програми, но ще учат по стари учебници, изключвайки новите по история за петокласниците. Мислите, ли, че тази компромисна формула ще даде добър резултат?

Много ми е неприятно, че не сме с нови учебници по всички предмети. Съжалявам, но не мога да направя чудо. Това беше една забавена заповед от министър Танев, която беше обжалвана и във ВАС - вероятно заради пропуснати срокове, поради някакви административни причини. Но фактът е факт. Това е процедура и в закона е записано колко трае всеки елемент от нея. Няма как да върна времето. И все пак нови учебници по история за пети клас, където промените са най-генерални, ще има. Колкото за първи клас – целта е децата да се научат да четат и да пишат. Буквите в азбуката са едни и същи, българският начален учител е много отдаден, а буквари, макар и не нови, има. Като цяло съм категорична, че системата има готовност за тази нова и първа за реформата учебна година. Наваксахме със стандартите, необходими за започването й, проведохме десетки срещи с учители от първи и пети клас, има раздадени методически указания през РУО-тата, министерството има горещ телефон и експертите както в него, така и от районните управления са на линия да помагат по всяко време на учителите.

За поредна година в университетите има хиляди свободни места, а до старта на учебната година не остава много време. Ще има ли по-голямо намаление в план-приема от страна на министерството догодина?

Ще се наложи – очевидно е, че трябва да се адаптираме към демографската криза, ако искаме да поддържаме и качество в университетите. Тази година намалихме приема с 9000 бройки, което е сериозна крачка. Сега се променят и критериите за финансиране, като качеството става все по-водещ фактор. Точно какво ще се случи догодина, зависи и от това какво ще предложат самите университети – те са тези, които трябва да решат кои специалности да развиват, кои дават реализация и кои - просто диплома. Откриването на нови факултети без дългосрочна перспектива също не е добра стратегия. В момента всеки иска да открие още един факултет по медицина и отбрана, защото там финансирането е най-голямо, но това е рискова политика.

Президентските избори "чукат на вратата". В какъв резултат се цели РБ и няма ли разногласията в блока около издигането на кандидата ви да повлияят?

Очевидно е, че във всяка една от партиите, съставляващи блока, има различни предпочитания. В началото имахме седем кандидати. За нас на първо място беше проф. Минеков, а различни колеги се застъпиха за други от достойните кандидатури. Искам да подчертая, че никой не е налагал вето. Напротив – ние стигаме до резултат след обсъждане и събраната подкрепа при гласуването. В крайна сметка г-н Трайчо Трайков получи най-голяма подкрепа и аз подкрепям мнението му, че в негово лице българските гражданите ще имат демократ, патриот и убеден евроатлантик. РБ добре разпознава своята отговорност за политическото развитие на страната. Целим се в най-добрия резултат на нашия кандидат. И от страна на ДБГ мога да заявя, че нашите структури ще работят, за да стигне кандидатурата ни до балотаж, а след това и до победа.

Премиерът Бойко Борисов обяви предстоящия вот за тест, от който зависи бъдещето на кабинета. Ще оцелее ли правителството при този своеобразен вот на доверие и ще изкара ли пълен мандат в тази сложна ситуация в световен мащаб?

Декларацията, с която излязохме в навечерието на обявяването на кандидатурата на РБ за президент, е с ясно послание. Заради международната ситуация, заради това, че правителството има своите успехи и има възможност да ги надгради, заради приоритети ни, свързани с председателството, антикорупцията, сигурността, които продължават да бъдат важни, считаме, че можем да ги изпълним по най-добрия начин. Смятам, че тази декларация ни дава основание да гледаме сериозно на работата си и да продължим, без да намаляваме темпото.

Какво според вас трябва да бъде бъдещето на РБ след президентските избори – да стане единна партия или да продължи да функционира по същия начин?

Най-напред трябва да има ясни правила, които да се спазват – как се взимат решения, кои са колективните органи, как се избира председател, какви са параметрите на неговата отговорност. Не мога да повярвам, че ще тръгнем да правим общ проект, ако нямаме устав и той не е много дълбоко обсъждан с всичките ни структури. Минавала съм през този процес, когато основавахме ДБГ. Но такъв процес в РБ все още не сме направили. Имаме едно споразумение, изпълнихме го, включително и с явяването на изборите на последния цикъл, и сега наистина е време за следваща крачка. Мисля, че трябва да си даваме сметка и за още нещо – нито една партия, нито един лидер не трябва да се опитва да надделее в блока. Ние споделяме общи ценности, но сме единни в многообразието си. Затова единственият ни път са правила и обединителни фигури. Всеки един от нас може да направи крачка назад, за да може блокът да направи две крачки напред.

Премиерът пое основната координация по председателството на ЕС. Как го приехте – с облекчение или ви засегна това?

Нормално е, когато премиерът се ангажира по-сериозно с една задача, да се признае, че тя е още по-важна, отколкото е била в последната година и половина. И аз го разпознавам като желание да поеме отговорност. Освен чисто организационната подготвителна работа стои въпросът за големите дебати, за които България трябва да има отчетливо мнение – накъде върви ЕС, повече или по-малко интеграция, бъдещето на Турция в ЕС. Ние сме заедно в председателство с Австрия, която иска да спре преговорите с Турция, а ние сме страна, съседна на Турция. А Естония, с която сме тройка, е доста отдалечена. Това е комуникацията, която трябва да направи България, а това означава обсъждания. Не може, преди да сме обсъдили в България, да изнасяме европейска политика. Приоритетите се базират на програмата „Европа 2020”, базират се на това каква част от законодателството е готово, за да влезне в съвета, където ще водим преговорите. Трябва да знаем мнението на всяка страна по всеки въпрос, за да може накрая да видим как да намерим баланса. Ако една страна настъпва в една област, можем ли ние да направим „сделка“, за да може тя да отстъпи в друга област, за да може балансът в ЕС да бъде спазен и страните да не се делят на северни и южни, на нови и стари, на западни и източни и т.н. Това е, което остава като ефект от председателството най вече в Брюксел. Но за България е много важно някои от стереотипите, които са негативни за страната ни, да бъдат разбити по време на тези преговори. Трябва да покажем как мислим, да покажем зрялост, политическа култура и съпричастност към всички проблеми, които светът има в момента. Трябва да покажем оптимизъм, защото няма лидерство без оптимизъм. Ако не вярваме на себе си, няма как да помогнем и на Европа.