Министърът на земеделието и храните в интервю за в. „Труд”

Министър Греков, идва времето все повече родни плодове и зеленчуци да излизат на пазара. Вие заявихте като приоритет покровиталстване на родното производство. С какви мерки?

Ще започна с пример - доматът в момента се изкупува от производителите на 80 ст., но на пазара търговците искат за него 3,50 лв. за килограм. Къде отива тази разлика от 100 или 200%, явно не при производителите? Затова трябва да се направи така, че голямата част от цената да отива при производителя. Как ще стане това? Първата крачка е зеленчукопроизводителите да започнат да се обединяват и заедно да се борят на пазара за истинската цена за труда им.

Но тук говорим и за промяна на психиката на хората, което става много трудно, защото повечето хора свързват обединението с ТКЗС-та, АПК-та, кооперации и т.н. Не е тази формулата, трябва да се запази собствеността на земеделците, а обединението да стане на основата на търсене на пазари, купуване на препарати и семена, реализиране на продукция.

Второ, земеделците трябва да реализират продукцията си на тържищата. За целта трябва да се убедят, че не е изгодно за тях да продават на първия срещнат търговец, който дойде в селото, за да купи тяхната продукция и им извива ръцете с ниски цени. Не искам да кажа, че не трябва да има търговци, но обединени земеделците ще получават по-справедлива цена по веригата. На следващо място, когато хората се обединят, те ще могат да се явят и на външния пазар, а той се нуждае от големи количества продукция с определени точни и ясни показатели. Защо например да няма българска част за плодове и зеленчуци в борсата в Прага? Хората по света планират продукцията си до 2020-2030 г., а нашите фермери дори не знаят какво се търси на пазара. Затова ние като министерство трябва да предприемем мерки, чрез които да покажем държавност?

С какви мерки?

Ние в момента сме малко като разграден двор, всеки може да внася и да изнася плодове и зеленчуци, без да има определени точни разпоредби затова. Обединението на всички контролни структури, започвайки от земеделското министерство и по конкретно ветеринарната служба, фитосанитарната служба, НАП, гранична полиция, МВР е крачка в правилната посока.

В момента никой не обръща внимание, дори полицията или фитосанитарния т контрол, че в страната влиза продукция на безценица. Оттам след като не бива декларирана цената, тя не бива облагана със съответния данък и държавата губи. За целта трябва да изменим наредбите и да създадем референтни цени?

Какво се има предвид под референтни цени?

Да се знае например, че доматът до края на май може да се внася на цена не по-малка от 1 лев. А това, че търговецът от Турция ги е взел на 60 ст., няма никакво значение. След като пазарната цена в България в този момент е 1 лв., той трябва да продава на нея, а в случая държавата ще прибира 20 ст. ДДС. През юни нашата продукция се увеличава, ще увеличим и тази референтна цена. По такъв начин ще стимулираме и защитим нашите производители.

Подобни референтни цени не трябва ли да се съгласуват с ЕС?

Разбира се, ние ще изискаме разрешение затова от ЕС.

А има ли държави в ЕС, които имат подобни разрешения?

Има да, за месото и за други продукти, и ще може да се направи в нашата страна.

Зеленчуци без напояване няма. Какво е състоянието на напоителните ни системи?

Не съм сигурен дали са останали дори 10% от напоителните системи, с които е разполагала страната ни. Хидромелиоративни системи според мен трябва да бъдат две отделни дружества - едното да се занимава с напояване, другото с отводняване. Смесването на тези две дейности води до неправилното им стопанисване. Докато предприятието за напояване може да се издържа от таксите на производителите, то дружеството за отводняване може да осъществява своята дейност с евросредства, а търсим и изгоден заем от Световната банка.

Какво показва проверката от продажбата на канали, които в предходните 4 години извършваха вашите предшественици? На борсата само скрап ли се е продавало или и здрави тръби?

Системата е била така организирана, че тръбите се продават за скрап. От получените средства от тази продажба първо се е плащало на фирмите, които са вадели тръбите, а останалата по-голямата част е отивала за заплати и осигуровки на работещите в съответното хидромелиоративно дружество. Но това е било временно решение за поддържане на заплатите на работещите в клоновете на дружество, а това не е основната цел на предприятието. Дали само скрап или и друго е продавано, не мога да кажа, защото ние имаме информация само като фактури.

Ще предадете ли всичките данни на прокуратурата?

Ако инспекторатът на ведомството има данни за нарушения, да.

Министерство на земеделието иска разрешение от ЕС да увеличи с още 11 млн. лв. субсидиите за тютюн, които сега са около 73 млн. лв. Защо? Производителите доказаха ли, че са произвели повече?

Доказаха, че повече хора са се включили в отглеждането на тютюна. Ние не може да избягаме от традициите, този поминък е създаден във времето и се дължи на почвените и климатичните условия на този район. Затова не можем да виним хората там, че отглеждат тютюн и искат допълнителни пари. Те нямат друга алтернатива.

Съмненията са, защото миналото лято тези производители се оплакваха от суша и оттам - от по-малки добиви, а сега искат допълнителна субсидия, защото същата тази реколта се оказала по-голяма? Премии все пак се дават за килограм тютюн, а не на брой заети хора?

В бъдеще трябва да се въведе някакво конкретно количество като квота за тютюна, до която да се произвежда тютюн. Затова е много важно и планирането в бъдеще, то ще ни облекчи и във финансовата част.

Нова година се очертава тежка за животновъдството. Страната ни може да загуби половината си краве мляко, защото идва от немодернизирани ферми. Ще искате ли отсрочка от ЕС, през която оборите да се модернизират?

Изискването на ЕС е задължително и трябва да накараме нашите фермери, крачка по крачка да направят тези промени. Не съм казал, че ще искаме отсрочка, това е последният вариант. Имаме и друг вариант.

Какъв?

Млякото, което по бактерии надхвърля нормите на ЕС, да се използва за преработка, т.е. за сирена и кашкавали с дълго зреене над 45 и 60 дни. През този срок бактериите сами се унищожават. Това е алтернатива, възможна идея. В момента тече мисия на ЕК, която проверява фермите. Нека да видим какви ще са нейните констатации и тогава ще говорим по-категорично по този въпрос.

По Програмата за развитие на селските райони се очертава риск страната ни да загуби поне 150 млн. лв. Какви мерки ще предприемете, за да минимизирате загубите и как се работи в такава ситуация?

Храня голяма надежда в земеделското производство на тази страна. Ние нямаме друга алтернатива, дори и да сме загубили 800 млн. лв. Нашето земеделско производство има големи възможности - да изкара 1,5 млрд. лв. от продукция. Това може да стане само ако всичко в земеделието е изградено така, както трябва. А за нас това е предизвикателството - да създадем машината и тя така да бъде смазана, че да върви в правилната посока. Така че ако загубим милион, два или три, не е толкова важно. По-важно е да създадем условия на тези хора да работят спокойно, да знаят, че имат подкрепа в хората, които са над тях.

В земеделието тече наказателна процедура срещу България за спорни сделки по извършени замени на земи и гори. Предшественикът ви очакваше солидна глоба от ЕК. Каква кореспонденция заварихте по този казус?

Не бих искал да говоря за моите предшественици, защото мисля, че всеки на този пост се е стремял да дава нещо за българското земеделие. За съжаление картината не е добра. Засега нямаме писмо от Брюксел с глоби. Преди навярно е имало индикации, но аз не искам да се връщам назад. Не е хубаво да гледаме назад, трябва да гледаме напред.