Министърът на енергетиката, в интервю за предаването „Тази сутрин“ на БТВ

Добро утро.

С новини около поисканото вчера от премиера Бойко Борисов становище за това в крайна сметка какво пише в арбитражното решение, може ли то да бъде обжалвано, поискали сте и вие позиция на адвокатите, които се занимават с това дело.

Да, точно така. Вчера премиерът Борисов ми възложи да изискам спешно становище от адвокатите на НЕК, които са между другото едно от най-големите и най-авторитетни международни адвокатски дружества, а именно компанията „White and Case“. Тя защитава НЕК от самото начало до края на процеса, така че познава в детайли цялата процедура. Както по обжалване, така и по отношение на доказателствата, които са предоставени в хода на самото дело, така и какво може да се случи оттук нататък.

Може ли да се обжалва присъдата?

Аз ще ви помоля да ми дадете възможност да прочета някои от основните моменти от това становище на „White and Case“, което между другото е качено и на сайта на Министерски съвет и може би вече сте се запознали с него, но за зрителите на БТВ бих желала да прочета някои основни неща. Няма да отнема много време. По отношение на цялостния резултат от делото какво казва „White and Case“. Той е изработил своето становище в няколко отделни раздела. Но аз ще прочета най-важните от тях. Те казват така: АСЕ предявява общо 7 иска,възлизащи на обща сума, която надвишава 1,2 млрд. евро. Като цяло исковете могат да бъдат разделени на две категории: искове за изпълнена работа, или поръчано оборудване, други рискове за пропуснати ползи и работа, изпълнена извън договорения обем. Решението отсъжда в полза няколко иска, а именно 1,2 и по-голяма част от 3. И в този случай в общи линии АСЕ печелят в иска за изпълнена работа или за заплащане на произведено оборудване и до голяма степен губят по останалите искове. Останалите искове са описани ясно впоследствие, това, което казват по отношение на основните констатации нашите адвокати от „White and Case“, е следното: всъщност на НЕК е призната отговорност за нейните договорни задължения, но не е призната отговорност за прекратяването на проекта“. Ето това е нещо, което всички ние трябва да разберем веднъж завинаги, и то да бъде категорично и ясно.

 Превод в ефир сега.

Превод в ефир. Международният търговски арбитраж осъди НЕК не заради това, че проектът е спрян през 2012 г., а заради това, че през 2008 г. НЕК, нейните двама изпълнителни директори поръчват на "Атомстройекспорт" с Допълнение № 5 от ноември 2008-а да изработи това оборудване с дълъг цикъл на производство. И ето по-нататък какво казва арбитражното решение, по арбитражното решение какво казват нашите адвокати: „По иск №3 съдът констатира, че НЕК е поръчал и трябва да заплати оборудването по Допълнение 5, оборудване с дълъг цикъл на производство. Това оборудване вече се разделя на две части – едното, което е напълно производено, другото, което е спряно от производство.“

Чакаме да се довърши. Между другото вторият реактор очакваме изобщо и който си стои някъде там складиран, готов ли е напълно?

Вторият реактор съгласно арбитражното решение е готов на 90 %. Както вече имах възможност да заявя, ние веднага след като излезе арбитражното решение, след 14 юни, веднага поискахме от "Атомстройекспорт" да отидем да видим това оборудване на място.

Подписаните договори, не решението за спиране на проекта АЕЦ "Белене" всъщност са в основата на това, че ние трябва да си платим.

 Да.

Защо тогава беше решено да спираме нещо при условие, че явно ще го получим, трябва да го платим и ние ще се чудим сега какво да го правим?

Вижте, ако проектът не беше спрян през 2012 г., вчера нямаше да обсъждаме в българския парламент каква да бъде възмездната финансова помощ за НЕК. Дали да бъде 1,268 млрд. , или 1,270, щяхме да говорим за десетки милиарди. Така че този проект трябваше да бъде спрян, защото българската страна, НЕК никога не са притежавали ресурс, който да им даде възможност да даде възможност да изградят този проект.

Самостоятелно.

Той струва 20 млрд. лева. Хората трябва да го знаят това. И по повод на коментарите, че българската страна трябва да изгради този проект, българската държава трябва да участва, тези, които са радетели за тази идея, трябва да дадат ясен отговор на българското общество. Този дебат очевидно сега предстои. Но те трябва да кажат откъде ще вземем тези пари.

За 20-те млрд. говорите обаче?

За 20-те милиарда, да, той струва толкова проектът.

Ама ние сега се питаме и откъде ще вземем тези пари, 1,2 млрд.

Ами, да, точно така.

Откъде ще дойдат?

Сега ще обясня и за това откъде ще дойда те. Но първо тези, които казват, че държавата трябва да го изгради, трябва да дадат ясен отговор откъде ще вземем тези пари, 20 млрд. лева. И това е по оценка към 2012-а, която HBC направи. След това трябва да кажат колко ще струва енергията, която е произведена от тази атомна електроцентрала, и другия много важен отговор – къде ще я продаваме, на кого.

И изобщо ще има ли възвръщаемост.

И ако се построи тази атомна електроцентрала и се произвежда тази електрическа енергия, държавата се ангажира да изкупува тази електрическа енергия, трябва да е ясно, че цената ще бъде платена от всички нас - от битовите потребители и от бизнеса.

Министър Петкова, някак си като че ли се разбързахме в последния момент да плащаме тези пари. Миналата седмица се повдигна като въпрос, тази седмица Народното събрание го одобри. Тези 1,2 млрд. прибързано ли ги даваме, прибързано ли ги плащаме на Русия?

Не, няма нищо прибързано в това. Решението на международния арбитраж е категорично. И аз ще ви помоля да прочета само още един пасаж по отношение на възможностите за обжалване на решението. Ето какво казва международния арбитраж, ето какво казват и адвокатите от „White and Case“: След произнасяне на арбитражните решения към Международния търговски арбитраж те се считат за окончателни и задължителни, те не могат да се обжалват подобно на съдебните решения. Накратко обаче три неща могат да бъдат направени по отношение на решението: На първо място, коригиране или тълкуване на решението съгласно правилника на Международния търговски арбитраж. На второ място, обжалване на решението в Швейцария, и на трето място, възражения против принудителното изпълнение на решението. Какво означава това? Това са опциите, които ние можем да използваме. Ние сме се възползвали от опцията за коригиране и тълкуване на решението. По-надолу адвокатите…

Какво ще рече коригиране и тълкуване на решенията?

Това означава, че ако в арбитражното решение има оценени аритметически грешки, технически грешки, то тогава ние имаме право да искаме от арбитража той да се произнесе и да коригира.

Само да не се окаже, че трябва да платим повече. А по повод втората точка…

Само да довърша натам. Сега на …

Със сигурност е важно, обаче….

Защото знаете ли, много бяха спекулациите…

Добре, разкажете, кажете с прости думи, кажете на хората…

Аз го разказвам и го говоря от първия ден, в който се запознах с арбитражното решение. Но очевидно това, което казвам аз, не е достатъчно, защото вчера чух доста изказвания, доста спекулации по отношение на това, че ние нещо крием. Аз ще съм последният човек, и премиерът Борисов, и цялото правителство, които ще искаме да крием нещо по отношение на "Белене". Нека си спомним само кога и как стана възможно българското общество да разбере всичко за този проект. Така че най-малкото е обидно да се говорят подобни неща.

Крие ли се нещо по арбитража?

Няма какво да се крие. Абсолютно нищо няма какво да се крие.

Защо трябва да платим до края на годината?

Ами защото трябва да си спестим от лихвите.

Какво получаваме ние, когато платим? Следващ важен въпрос.

Когато платим, ние получаваме оборудването. Ако не платим, рискуваме "Атомстройекспорт" да продаде това оборудване, защото те към този момент са собственици на него. И ако те продават оборудването, и го продадат на цена, която в никакъв случай няма да е такава, която да покрие нашата щета, то тогава за НЕК и за всички нас ще остане ангажиментът само да плащаме. Без да получим насреща нещо.

 А това означава ли, че ние го купуваме далеч по-скъпо, отколкото това може да бъде продадено?

Не, не означава това. Международният арбитраж, първо да кажем, че с това допълнение 5, което са подписали предшествениците през 2008, ясно е определена цената и тя е 673 милиона евро.

Добре, плащаме и като платиш нещо, трябва и да го получиш.

Точно така.

Те ще пристигнат ли в България? Къде ще ги складираме, цялото оборудване, с турбините, с реакторите, с електрониката.

В решението на международния арбитраж е казано, че когато НЕК плати дължимата сума, тя получава оборудването. Но международният арбитраж не е уточнил точно това, което и вие поставяте като въпрос. Как това оборудване ще стигне до България. По този повод ние в тази корекция, която искаме до международния арбитраж, и това тълкуване, което искаме направим, е именно в тази посока, как ще уредим оттук нататък нашите отношения с "Атомстройекспорт", защото арбитражът не се е произнесъл по тази тема. Но ние сега очакваме той да се произнесе и това тълкуване да бъде факт.

Това не е ли разписано в договорите, защо арбитражът трябва да каже кога и как ние ще го получим? Нали са подписани договори конкретно, плащаме нещо, получаваме насреща това, би трябвало транспортът да е уреден? Ако и това не е уредено…

Ами арбитражът трябва да се произнесе, защото ние сме вече в съвсем друга фаза на отношенията между страните.

Има ли какво да ги правим? Изобщо пристигат тези реактори, къде ще ги сложим? Ние си говорим за реактори, представяме си ги като казани за варени на ракия сигурно, но къде ги складираме?

В никакъв случай не бива да се представя това оборудване като казана за ракия или нещо друго елементарно. На първо място те представляват отделни модули. Не си представяйте, че това нещо е сглобено, ние просто трябва да го пренесем и го сложим някъде и то започва да работи.

Не, въпросът е дали ще плащаме за неговото съхранение, когато си платим.

Ако това оборудване, това, което казват специалистите в областта на ядрената енергетика, че това оборудване е много специфично, нуждае се от много специален режим по отношение на неговото поддържане. Ето защо в това споразумение, което ние искаме да подпишем с "Атомстройекспорт" и преговорите, които искаме да влезем с тях, ще съдържат именно една от тези теми, тя ще бъде за това как това оборудване ще се съхранява. Защото за нас е по-добре то да се съхранява там на място, при производителя, така че да не се губи нищо от неговата стойност, докато ние вземе решение какво ще се прави оттук нататък. Дали ще се строи, дали ще се продава…

Вие това оборудване виждали ли сте го, пипали ли сте го някога?

Не, аз не съм виждала втория реактор и никой не го е виждал. Първият реактор е виждан през 2012 г., има направени 7 инспекции, всичко, това, което е платено, всичко това, което е фактурирано, е реално извършено и прието като работа. Първият реактор е на 100 % готов, вторият реактор никой не го е виждал, защото той е произведен, докато е течал арбитражът. Няма как в хода на арбитража някой да отиде и да осигури достъп до заводите производители.

А ние в това плащане, което предстои сега, ще платим 90 % от втория.

Арбитражът постановява да платим това, което е произведено до определения момент. Тоест то е произведено на 90 % и арбитражът казва вие ще платите това дотук, защото "Атомстройекспорт" представя документи, че е произвел, т.е. извършил е разходи за това оборудване…

Вторият апартамент е без прозорците и без вратите, така да разбираме?

Не можем да кажем какво, на 90 % едва ли, да, останали са някакви довършителни неща, но не мога да кажа към този момент…

За тях колко пари ще трябва да извадим, за да ги довършим?

Трудно е това нещо да го разберем. Това ще го разберем, когато ни се даде възможност да влезем в преговори с "Атомстройекспорт".

Като че ли от думите ви вчера, поне тълкуванието беше такова, възобновяваме проекта или поне не го спираме окончателно или започваме да работим наново, за да строим.

 Не, такова нещо никой от нас не е казвал.

Казахте, че няма да се препродава и няма да ни е изгодно да го препродаваме. Тогава каква правим?

Вие знаете, че едно от нашите първи решения беше да търсим възможност за препродажба на трета страна. Това, което направихме като анализи, показа, че ако ние продам това оборудване на трета страна, възможността да го продадем на страна, която нас ни удовлетворява, е малка. Ние не искаме да преповтаряме цялата негативна ситуация от 2007 г., когато първото оборудване за АЕЦ "Белене" беше препродадено за жълти стотинки.

Чужд инвеститор ще търсим ли, имате ли готов проект?

Вижте, ние сме поставени в ситуация, при която трябва да направим нещо, така че да защитим в максимална степен интересите на страната. Имаме реактори, имаме площадка, имаме лицензи. Това, което ние възнамеряваме да направим, е да търсим възможност, ако има желаещи, разбира се, инвеститори, такъв един проект да бъде реализиран изцяло на пазарна основа и при спазване на всички пазарни правила. Тоест ще се обособи една отделна проектна компания, която ще се пусне за приватизация през Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, ще има публична, прозрачна процедура. Очакваме инвеститори, ако има инвеститорски интерес, както се твърди, те ще бъдат много и ние ще имаме възможност да изберем най-доброто.

Може да не се появи инвеститор…

Ако не се появи инвеститор, това означава, че проектът не е достатъчно атрактивен. Така че оттук нататък ще се мисли план „Б“.

 И препродаваме едни още по-стари на някаква друга, трета, десета страна с някаква много ниска печалба за нас.

Вижте, това е въпрос на ситуация, въпрос на конкретни факти и конкретни обстоятелства. Нека да пробваме първо с този вариант. На първо място нека да платим, за да си изпълним арбитражното решение, което както разбираме от становището на адвокатите, е задължително за изпълнение.

Да платим за чия грешка, за чие недомислие, за какво да платим? Защо аз трябва да плащам?

Ами да, и аз това питам. Арбитражът ясно е казал защо да платим. Трябва да платим за грешката от 2008 г. и за грешката от 2006 г.

Румен Овчаров каза, че грешката е на тези, които са спрели проекта.

Ами ето го арбитражното решение, ето го становището. Ето го становището на адвокатите от „White and Case“. Това не е моя интерпретация или на някой колега от правителството или от НЕК. Арбитражът ясно е казал: НЕК е осъден не за това, че е спрян проектът, а за това, че някой си поръча нещо, без да има яснота колко ще струва и какво ще се случи оттук нататък.

 Кой е този някой, питаме ние.

Този някой си има конкретно име. Тези имена са ясно посечени в докладите, които Агенцията за държавна финансова инспекция…

Имате ли ги, дайте, име по име.

Ами двамата изпълнителни директори на НЕК през това време, хората, които са подписали това допълнение №5, са г-н Папазян и г-н Велков, изпълнителни директори на НЕК по това време.

А на тях отговорност ще им се потърси ли, или те са просто изпълнители на нечия чужда воля, на Народното събрание?

Аз много се надявам да им бъде потърсена отговорност. Защото всички тези действия те не се извършват анонимно. Няма как НЕК само като дружество да тръгне и да подписва нещо. Всичко това става с намесата на хората, които управляват НЕК по това време. Така че много се надявам те да им бъде потърсена отговорност.

 Смятате ли, че на някой всъщност ще бъде потърсена отговорност, вие ще сезирате ли някого, за да бъде потърсена.

Аз се надявам, че ще бъде потърсена. В качеството си на директор на Агенцията за държавна финансова инспекция съм сезирала прокуратурата с всички материали във връзка с проекта АЕЦ "Белене" през 2012 г. Впоследствие прокуратурата прекрати производството, тъй като счете, че не са налице достатъчно доказателства, аз обжалвах миналата година чрез НЕК това решение на прокуратурата и сега прокуратурата възобнови това производство и аз се надявам нещата наистина да добият своя справедлив вид.

Благодаря ви за това участие.