Министърът на отбраната в интервю за в. „Всеки ден“

Министър Найденов, какво е усещането да сте в управлението на страната по-малко от месец, а под прозорците ви дни наред да се извиват многохилядни протести?

Това не е повод за гордост, но е реалност, с която човек трябва да се съобразява. За огромно съжаление и ние дадохме достатъчно силен повод, който извади хората на улицата и катализира напрежението. Отключи се дълго трупан гняв, изчерпано търпение. Протестът показа огромната жажда за промяна. Хората са изморени да страдат непрекъснато в резултат на грешки, действия или бездействия на управляващите.

Като министър на отбраната можете ли да кажете дали кабинетът ще съумее да се брани оттук нататък от грешки, за да се задържи?

(Замисля се - б.а.) Да, отбраната е възможен начин да се реагира на случващото се извън стените на министерствата и на Народното събрание. Не съм сигурен обаче, че може да се издържи само с нея.

Каква ще е офанзивата тогава?

Трябва активност и работа. Това не е елемент на отбраната. Неслучайно премиерът Пламен Орешарски вече предложи програма, начертана в 3 хоризонта, последният за мерки и реформи до 2020 г.

Наистина ли вярвате, че кабинетът има ресурс да изпълни целия си мандат?

Все още мисля, че той не е изчерпал възможностите си за пълен мандат. Много ми се иска с нашите действия и решения да не го скъсяваме, свеждайки го до скорошни предсрочни избори.

Как виждате конфигурацията на политическите сили в парламента, ако се стигне до това?

Когато се настоява за предсрочни избори, поне трябва да се носи отговор на въпроса какво ще променят те. Според мен нищо. Освен да дадат надежда на непредставените, че ще станат представени в парламента след нови избори, какво друго да носят.

И това не е малко.

Да, но това е само надежда. А да се ръководим само от надеждата, и то само на част от политическите формации, че биха получили достъп до Народното събрание, някак си е смислено, но не особено уместно.

Защо освободихте директора на Агенцията за военните клубове и военно почивното дело Петър Манолов?

В резултат на проверка на Инспектората на Министерството на отбраната и констатациите, според които за мен оставането му бе невъзможно. Тези констатации са субективност, тенденциозност при назначаването на служители в агенцията. Освен това продължават и проверките в министерството за ползването на военните самолети и хеликоптери, фрапиращо е отсъствието на списък на лицата, летели с тях.

Възможно ли е такъв да бъде набавен?

Това се опитваме да направим.

Значи ли, че предишните управляващи са замитали следите си чрез скриването на тази информация?

Не знам дали целта им е била такава впоследствие или поначало това е била идеята им. Изначално не са били посочвани лицата, които ще летят с военни машини.

Ощетявано ли е министерството с тези полети?

За протоколните нужди на премиера и кабинета има „Авиоотряд 28". Затова мисля, че бюджетът на министерството е ощетяван. Над 800 хиляди лева са похарчени от него за полетите с военни самолети и хеликоптери, а са възстановени разходи за 160 хиляди лева. Тези пари са конкретно на Военновъздушните сили

Когато ми казват, че са необходими допълнителни 6 милиона лева за гориво на ВВС, разбирате, че става дума за липса на средства, включително и заради такива неефективни полети.

Как ще запушите пробойните?

Опитваме се да го направим с преразглеждане на разходите така, че да ползваме ограничените ресурси по-ефективно.

Говорейки за бюджет, не струват ли твърде скъпо мисиите зад граница?

Че струват скъпо, да, но не приемам да е твърде скъпо. Това са част от ангажиментите и отговорностите ни. Мисиите и операциите не са приумица на министъра на отбраната, който и да е той, а са в резултат на политически решения. Едно от нещата, за които съм предупредил, е, че няма да правя компромиси с екипирането на участниците в мисиите, както и с качеството на оборудването и униформите им. Те трябва да са максимално добре защитени.

Другите трудности в армията обаче са по-скоро на социална основа. И отново изниква въпросът за защитата им, заплатите им, болезнената тема за пенсионирането на военните. Докъде стигнахте с анализите и кога ще има развитие?

Възложил съм разработването на предложение за промени в законите, които регламентират условията за пенсиониране на военнослужещите. Готов съм веднага да пристъпим към промяна на последните поправки в условията за пенсиониране и въвеждането на пределната възраст. Не съм се отказал от това си намерение.

Предприехте и нестандартен ход в министерството - проучване в нагласите на военнослужещите. Какво целите с него?

Това е доста амбициозно социологическо проучване. То трябва да завърши в средата на юли и се прави, за да оценим очакванията, мнението и оценката за статуса на самите военнослужещи. Ще имам отговор дори на въпроса за мнението на военнослужещите по намерението за отмяна на пределната възраст.

Не се ли опасявате, че може да се сблъскате с плашещи изводи от това проучване?

Е, аз не живея с манията, че съм спасителят на бял кон, който ще реши всички натрупани проблеми в армията или в министерството. Имам амбицията да видя проблема и да търся решението за него. Може да е нещо дребно, но да започнем да го оправяме, без да стоим в ступор пред кръга от проблеми за хората, свързали живота и кариерата си с армията. Имам амбицията да не превръщам финансовия недоимък в универсално извинение за бездействието.

Натъкнахте ли се на неподходящи назначения в министерството, на „калинки"?

Все още не ми е останало време да се занимая с всички назначения. Познавам немалка част от хората, с които ще работя. Нямам впечатления за „калинки". И си мисля, че системата на отбраната и на военната сигурност естествено ги изхвърля. Разчитам на почтеността, лоялността към интересите на отбраната, на професионализма. Хората, които представих като част от своя екип, са една много добра комбинация от експертност, политически опит и обществена ангажираност.

Но сред тях видях само една дама. Къде е мястото на жените в министерството и армията?

Усещам скритата критика във въпроса ви и приемам, че това е определен недостатък в подбора на екипа. Не е проява на дискриминация. И със сигурност в екипа ми има и ще има място за още жени.

Вече има две представителки на нежния пол, пилоти на изтребител.

Отдавна вече службата в армията не е само мъжка професия. Имаме относително висок процент на жените, което е и доказателство за думите ми.

Можем ли да чакаме един ден изцяло дамска ескадрила във ВВС?

Защо не (усмихва се -б.а.)? Но колко ескадрили ще имаме след години. Наскоро се срещнах с командването и на Военновъздушните сили, и с работната група за подготовката на проекта за купуване на нов тип боен самолет. Онова, което разпоредих, е работата по него да продължи. Намираме се по средата на този процес до взимането на окончателното решение какъв самолет да изберем. Естествено трябва да се извървят всички етапи до тази фаза.

А БСП извървя ли етап от развитието си с тежкото заседание на пленума миналата седмица, или си стои на едно място?

Не ни гледайте като мумифициран образ, който не усеща въздействието на случващото се навън, който не се влияе от процесите в обществото и който не реагира. БСП е реален жив организъм и той не е застинал. Не мислете, че с решението да не се говори за оставки, да се гласува доверие на Сергей Станишев или на Изпълнителното бюро, сме вън от времето .

Докъде стигнахте с магистратурата във Военната академия, г-н министър?

Това е много болна тема. Всичко, което се случва от март насам, включително и изборите, а и сега позицията ми на министър, влезе буквално в дълбоко противоречие с първоначалните ми намерения. Трябваше сега да приключа. Но не съм се отказал.

Какъв курсант бяхте във Военноморското училище?

Ако не ме лъже паметта, бях единственият, който взе държавните си изпити с пълна шестица.

Защо не плавате по моретата, а избрахте да се гмурнете в политиката?

Това се случи в течение на различни обстоятелства. В далечни години.

Министър Найденов, в предишния кабинет диалогът дори между членовете му накрая се позагуби. Как ще го възстановите сега?

Не само диалогът куцаше. Дори хигиената отсъстваше. Иначе не мога да си представя как един министър ще каже на друг, че е надничал под чаршафите на друг. Убеден съм, че това е недопустимо и не бива да се случва в кабинета на Орешарски.

Обещали сте си да пазите достойнството на правителството?

И професионалната почтеност.