Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif30.01.2018

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: ЕФЕКТИВНОСТТА НА РАЗХОДИТЕ ТРЯБВА ДА Е ЦЕЛ НА ВСЕКИ МИНИСТЪР
11 Ноември 2016

Провеждаме неформални консултации с нашите партньори от еврозоната, тъй като влизането във валутния механизъм е политическо решение. Имаме желание да стане колкото се може по-бързо влизането в ERM, казва министърът на финансите пред в. „Капитал”

 

Защо бюджетът за следващата година отново се планира с дефицит, при положение че салдото тази година ще е нула?

 

Отговорът на този Въпрос се крие в това Защо тази година отиваме към плюс. Освен по-доброто изпълнение на приходите имаме и едно значително изоставане в разходите по европейските фондове. Оценките за баланса на Националния фонд като част от консолидираната фискална програма предвиждаха доста по-сериозен разход през тази година. Разход, който не се състоя. Това е и връзката с по-ниските инвестиционни разходи като цяло в бюджет 2016 г.

 

И все пак не можеше ли да се направи опит дефицитът да се свие, при положение че тези пари ще се излеят в едни нереформирани системи?

 

В образованието и здравеопазването спорът кое е първо - реформата или парите, е концептуален. Мерките, които се предвиждат в областта на образованието, не могат да се нарекат 100% реформа, но са движение в правилната посока. Почти половината от парите отиват за увеличение на заплатите на учителите. Ако не положим усилия учителската професия да привлича качествени преподаватели, няма как да решим проблема с качеството на средното образование.

 

Винаги съм казвал - бюджетът може да насърчи реформи или да предпостави необходимост от реформи с изменение на ресурса, който предоставя, но самият бюджет не може да направи реформи. Тази претенция трябва да се отправи към съответните министри, които провеждат секторните политики. И не е новина, че имаме много дебати - видяхте, като се опитах да пребалансирам бюджета на МВР, каква беше реакцията. Ако самото министерство и парламентът не искат да направят някаква промяна в посока повишаване на ефективността на разходите, финансовият министър няма как само с финансовата сметка да го направи.

 

Но от години ведомствата просто получават едни пари без оценка за техния ефект...

 

Качеството на програмните бюджети е ниско. Когато го въвеждахме, аз бях експерт в Министерството на финансите и често ходех в Холандия, които ни помагаха в този процес. Те ни казаха, че се опитват да го въведат от 20 години и все още не са успели. Оказаха се прави. При нас този процес върви от 15 години и все още сме далеч от тази степен на представяне на ресурсите от бюджета, която да търси максимална връзка между ползи и ефект от разходване на средствата. Мислех си, че когато приемем Закона за публичните финанси и вкараме задължението промяната от политика в политика да става с акт на правителството, ще се увеличи отговорността на планиране за съответните министри, защото те ще трябва да се обясняват и пред правителството, и пред обществото - актовете са публични. T03U инструмент не се използва достатъчно добре нито от Министерството на финансите, нито от страна на правителството, където почти безкритично се гласуват промени в отделните бюджети, без да се търси сметка защо се налагат и какъв е ефектът от тях. И обществото, представено от журналистите, сякаш не търси много сметка в това отношение.

 

Вие сте министърът, който може да търси отговорност...

 

Мога да им говоря, да изпращам финансови инспекции. Мога да търся промени в нормативната уредба. В края на краищата обаче държавата е така устроена, че в момента, в който му се одобри бюджетът, всеки държавен орган започва да носи отговорност за това как го харчи.

 

Практиката с акт на Министерския съвет да може да се пренасочват средства по ведомства може да промени цялата философия на бюджета. А и от години МВР така получава стотици милиони допълнително...

 

Сегашният начин на правене на бюджета е доста по-прозрачен от преди да бъде приет новият Закон за публичните финанси. Преди правомощията на финансовия министър бяха още повече и отчетността беше още по-слаба, защото тогава нямаше нужда дори от правителствено решение, за да се извършват такива промени. Сега все пак това е отговорност на цялото правителство, което по конституция единствено може да състави и предложи бюджета и носи отговорност за изпълнението му. Така че разходването на бюджета е един политически процес, а промяната му в рамките, дадени от законодателя, също е политически процес и изпълнителната власт не може да бъде оставена без минимална гъвкавост. Промените, за които говорим, може да са много на брой, но ако ги гледаме като процент от целия бюджет, те са няколко процента.

 

Очакванията на вашето ведомство са през следващите няколко години икономиката да расте под 3%, т.е. недостатъчно. Какво се прави, за да има по-голям растеж, защото май проблемите са основно свързани с работата на институциите?

 

При институциите са. Първо гледаме голямата картина - ако се допусне политическа несигурност, това веднага намалява склонността на икономическите субекти да потребяват и инвестират. На малко по-ниско ниво сигурността за инвестициите се определя не само от това колко са ти ниски данъците, а как може да решаваш спорове, свързани с правенето на бизнес. И тук стигаме до темата несъстоятелност и работа на съдебната система като цяло, за скоростта и непристрастността за решаване на спорове. Това е едното домашно, което трябва да се реши. Както и качеството на работа на всички институции, намаляването на корупцията, особено на тази, която е на административно ниво.

 

Важна е и работата на местните власти, които на терен издават разрешителни и регулират работата на бизнеса. Някой би казал - погледнете в градината на правителството - със сигурност и при нас има какво да се направи. Aз полагам много усилия приходните администрации да са в услуга на бизнеса, който е добросъвестен.

 

Сега моментът за преговори за влизане в ERM за България изглежда подходящ предвид сътресенията около Брекзит. Какво се прави в тази посока?

 

Aз съм убеден привърженик на тезата да се присъединим поне към чакалнята на еврозоната - ERM. Провеждаме неформални консултации с нашите партньори - членове на еврозоната, тъй като влизането във валутния механизъм е политическо решение и зависи от склонността на членките и на ЕЦБ да се разширява еврозоната. Имаме желание да стане колкото се може по-бързо влизането в ERM. Това ще се отрази благоприятно на кредитния ни рейтинг, ще понижи риска на държавата. Това ще се отрази добре на бизнес средата, на инвестиционния климат, на финансовата система.

 

Как са избрани настоящите синдици на КТБ? Те нямат опит като такива - единият от тях е бил счетоводител на фирми в Троян, а другият - адвокат по несъстоятелност.

 

Първите синдици, които назначихме, ги търсехме да са с опит. Но те движеха процесите много бавно. Затова решихме да сложим хора, които не са с толкова връзки в София и толкова зависимости, за да може натискът и изкушението да бъдат намалени.

 

Всички необходими действия за защита, а тя може да бъде само съдебна, на масата на несъстоятелността са направени. Но докато траят тези решения, една група хора се опитват да вземат активите. Например обезпечението за кредит на "Петрол" в размер на доста милиони под формата на горива е откраднато. Самите горива са източени и освободени като обезпечение без съгласието на банката.

 

Един от назначените синдици - Кристи Маринова, е обслужвала счетоводно адвоката Момчил Мондешки и фирмите на брат му. Момчил Мондешки е осъждан за измама и обсебване, има и издаден ревизионен акт, с който се търсят неплатени данъци и осигуровки, а за работата на Кристи Маринова като счетоводител на една от фирмите на Младен Мондешки има неласкави констатации от НАП. В същото време активи, заложени в КТБ, стигат до този адвокат. Как си обяснявате контраста на тези факти с вашите твърдения - търсили сте професионалисти, които нямат обвързаности?

 

Продължавам да смятам, че синдикът е предприел всички предвидени от закона действия за защита на интереса на кредиторите на КТБ. Не са ми известни тези факти и как те са повлияли досега на работата на синдиците. Ако има твърдения и факти, които да поставят под съмнение действията на синдика, ще се радвам да се Запозная с тях, за да мога да сезирам управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете.

 

Одобрявате ли решението на синдиците да назначат в КТБ бивши служители на градския съд, за които ръководството на съда твърди, че са били освободени заради липса на квалификация или тъй като е имало сигнали срещу тях? Как бихте защитили пред данъкоплатците назначението на нумероложката Ели Загорова за служител на банката?

 

Ролята на министъра на финансите е да предложи на правителството председателя на УС на Фонда за гарантиране на влоговете и да съдейства, ако има необходимост от законодателни инициативи, за по-гладко протичане на процеса по несъстоятелността. Въпросите ви са твърде конкретни. Не съм запознат с посочените от вас назначения и в този смисъл не мога да ги коментирам. Ще се запозная с твърденията и ако се установят нередности, отново казвам, ще ги коментирам с управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете.

 

Колко са разходите по несъстоятелността до момента?

 

Свели са ги до един милион лева на месец.

 

Преди две години казахте, че ще се радвате, ако съберете 30% от активите на КТБ, преди една година бяха 20%, сега каква е оценката ви?

 

Ще стигнат евентуално 10%. За съжаление прогнозите, че в хода на несъстоятелността голяма част от реалните активи, свързани или придобити със средства на банката, ще бъдат отдалечени от нея и по този начин допълнително ще се затрудни да се допълни масата на несъстоятелността, се оказват реални. Къде виждам причината за това - първо, доста късно стартиралата несъстоятелност на банката. И второ - самите съдебни спорове са фактически сложни, а и знаем с каква скорост по принцип върви правораздаването при решаването на търговски спорове. Работата на синдиците в КТБ теоретично почти е свършила, защото всички искове са заведени. Направено е и първичното разпределение. То трябва да бъде одобрено от съда и тези пари да се преведат на Фонда за гарантиране на влоговете и на другите кредитори според поредността. Отделно тепърва ще се осребряват активите, които са в патримониума, но не са под формата на пари.

 

Предвид това, че най-големите компании около КТБ и най-големите активи, за които е публично известно - БТК, "Петрол", "Дунарит", печатница, се води боричкане За собствеността и тя вече се сменя, без държавата или нейните институции да имат някакъв реален контрол, какви са вашите очаквания, че ще се събере нещо по тази линия от масата на несъстоятелността на КТБ?

 

Всички необходими действия, които предвижда и дава законът в ръцете на синдика, са предприети. За добро или лошо, нещата са в полето на българския съд, където да се решат като спор между кредитор и длъжници. Каквото съм могъл, съм направил. Въведохме възможност за оспорване на прихващанията, сменихме закона, заведохме няколкостотин иска...

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Цецка Цачева: Истанбулската конвенция за борба с домашното насилие над жените не води до промяна в българската конституция
21 Януари 2018

Да се твърди, че у правителството липсва воля за борба с корупцията, е безотговорно, казва министърът на правосъдието в предаването „Тази неделя” по БТВ

trans.gif
Кирил Ананиев: Главната ми идея е да направя такава болничната система, която да носи по-добро здраве на хората и да предоставя по-качествени услуги
14 Януари 2018

Министърът на здравеопазването в предаването „Беновска пита“ по Канал 3

trans.gif
Красен Кралев: В България още броим само медалите, а те не са най-важното
10 Януари 2018

Интервю на министъра на младежта и спорта за в. „24 часа“

trans.gif
Лиляна Павлова: Нашата цел е ясна европейска перспектива на Западните Балкани
02 Януари 2018

Успехът на Председателството зависи от ангажираността на цялото общество, казва министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 пред в. „Монитор“

trans.gif
Красимир Вълчев: Рейтингът промени поведението на университетите
21 Декември 2017

Спираме държавно финансирания прием в поне 12 направления в някои висши училища, казва министърът на образованието пред в. „24 часа“

trans.gif
Емил Караниколов: Преговаряме за още три индустриални парка
21 Декември 2017

Изграждаме на онлайн платформа „Виртуален офис“ и мобилно приложение за инвеститорите, казва министърът на икономиката пред в. „Монитор“

trans.gif
Николай Нанков: След няколко години Северна България ще се развива бързо като Южна
19 Декември 2017

През 2018-а приоритетно ще бъдат отпуснати средства за рехабилитация и обезопасяване на пътните участъци, определени от експертите като отсечки на смъртта, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „24 часа“

trans.gif
Боил Банов: След ремонта зала 3 на НДК е без аналог в Европа
19 Декември 2017

Не зная кога ще стигнем заветния 1% от БВП за култура, но тази година бяха дадени 30 млн. лв. допълнително, казва министърът на културата пред в. „Монитор“

trans.gif
Кирил Ананиев: МЗ ще поеме заплащането на медикаментите за онкологични заболявания, за които няма алтернативно лечение, заплащано от НЗОК
17 Декември 2017

Министърът на здравеопазването в предаването „Неделя 150“ на БНР

trans.gif
Цецка Цачева: Докладът на Комисията по Механизма за сътрудничество е обективен
13 Декември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Денят започва“ по БНТ

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Кирил Ананиев

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения