Министърът на земеделието и храните в предаването „Това е България” на Радио „Фокус”

Десислава Танева връчи наградата за агробизнесмен на тази година на голяма церемония. Преди това на годишната среща на агробизнеса, министърът на земеделието и храните в оставка представи насоки и прогнози за развитието на сектора на отрасъла през следващата година. По-рано в четвъртък министър Танева присъства на отбелязването на Деня на хранително-вкусовата промишленост. Очевидно наситен тематично събитиен ден е този четвъртък, 24 ноември. Затова гост на предаването е Десислава Танева – министър на земеделието и храните в оставка.

Министър Танева, как министерството отбеляза Деня на хранително-вкусовата промишленост? Какво е знаковото значение на този празник за България и за българите?

Да, беше наситен ден. Четвъртък е и Денят на хранително-вкусовата промишленост и, както всяка друга година, беше отбелязан със събитие, организирано от съответните съюзи. Да използвам случая да кажа честит празник на всички, които са заети в хранително-вкусовата промишленост на България, да им пожелая да бъдат все по-добри, все по-иновативни, конкурентноспособни, и разбира се, с все по-висок дял в брутната добавена стойност на държавата.

А с какво можем да кажем, че българската хранително-вкусовата промишленост изпраща тази година, мисля с положителни, позитивни тенденции, като пожеланията са следващата година те да се запазят. Ние изпращаме тази година с растеж, може да е и минимален, но с растеж в производството на почти всички видове храни. Друга положителна тенденция това са новите продукти, които са с перспективен пазарен дял, биологично произведени, за здравословно хранене и всичко, което е в момента, има увеличаващо се пазарно търсене. Радвам се, че производители, които работят на пазара от дълги години, търсят не само стандартните пазари, на които присъстват в тези години на своето развитие, но предлагат иновативни продукти, отговарящи на все по-взискателното потребителско търсене. На срещите от четвъртък, предвид и на това, че съм и министър в оставка, си поговорихме какво направихме през тези 2 години и какво следва оттук насетне да се направи. Имах изключително активна комуникация и диалог с представителите на цялата хранителна индустрия. Аз съм много благодарна за това, и това, което направихме, го направихме заедно. Да, не планирахме краткосрочността на настоящия мандат. В процедури сме по законодателни актове. Но, живот и здраве, браншът е много израснал, административно е укрепен, и аз вярвам, че ще отстояваме включително и аз, независимо от каква позиция, аз преди всичко съм гражданин на Република България, тези политики, тези законодателни инициативи да приключат, защото те биха дали по-добра среда за развитие на хранително-вкусовата индустрия в България. Ние имаме конкурентоспособна хранителна индустрия с предприятия, които са изпълнили първо най-високите изисквания за безопасност на храните, с внедрени технологии от последни поколения, и трябва българският потребител добре да знае това.

Какви политики ще отстоявате и какви трябва да останат в следващите години?

В макромащаб трябва да продължим политиките, които доведоха в последните 2 години до растеж на производствата. Това, върху което трябва да се фокусираме оттук насетне, е да задържим и продължим този устойчив растеж, или растежът да стане устойчив. И второ, да фокусираме вниманието си до по-добрия достъп до пазарите. И по повод на тези две цели и постигането им, да се разработи съответния инструментариум. Да, ние планирахме такива инструменти за следващата година. Ще ги включим вече в предизборната си програма за предстоящите предсрочни парламентарни избори. Следващото, което трябва да отбележим, така си говорихме и с хранителната индустрия на първото събитие, после и със земеделската общност – това, което подготвихме в активен диалог и комуникация с бранша за законодателни инициативи, продължи съответните процедури съгласно със законите в България, те да бъдат приети като закони, да влязат в сила, и да се приключат програмите относно електронизацията на процесите и възможността за публичен граждански контрол върху тези процеси, независимо за коя сфера става въпрос. И в тази посока ще работим.

Как контролът на гражданите ще намали корупционния натиск?

Това е безусловно, че възможността за достъп на потребителя върху системите за контрол и системите на функциониране на агро-хранителната верига безспорно ще намалят корупционния натиск. Мога да дам пример с горския фонд, с управлението на държавен фонд, където тази система от 1 януари трябва с още един модул да бъде завършена, и резултатите от една година електронизация – ръст на преходите, изсветляване на количествата, което е в полза на бюджета, в полза на държавата. И в крайна сметка, води до равнопоставеност на всички оператори, а специално за горския сектор и до щадящо природата управление на горските ресурси. Същото трябва да се направи и в другите системи.

Да, мандатът стана 2 години. Всички тези програми, които тръгнахме да изпълняваме, бяха за 4-годишен мандат. С част от процедурите сме в средата, но с добра воля и с приемственост, на което аз силно се надявам, всички те могат да бъдат довършени и внедрени независимо, че друг би управлявал този сектор. Аз съм позитивен човек, първо като човек, второ като разбиране, че единствено този начин на мислене – позитивният, креативният може да доведе до постигане на положителни резултати за обществото, които то желае. Силно се надявам, че ще има приемственост в тези политики, защото те са безалтернативни, ако искаме справедливо, прозрачно и водещо до растеж управление на земеделския сектор. Той е силно администриран, силно наистина зависим от национални, преди всичко от европейски решения, но частично от национални, така че принципите на справедливостта, на публичността са задължителни, за да се намали корупционния натиск и да се намали влиянието на различни лобита, разбира се, в сектора. Те са много предвид разнообразието му.

Тази приемственост, ако позволите г-жо министър, е още повече задължителна, защото става дума за един от конвертируемите български отрасли – хранително-вкусовата промишленост. Какъв пробив осъществяваме на европейския пазар с нея?

По принцип търговията със селскостопански стоки е с положително търговско салдо и то има растеж всяка година. В този смисъл, не мога да кажа, че осъществяваме пробив, но мога да кажа, че наистина ние сме добре познати на пазара и в търговията цифрите показват това.

Вие имахте и среща с агробизнеса. Там какви мисли разменихте?

Да, и там говорихме за това, какво направихме заедно през тези две години, какво следва да отстоява браншът, за да се довършат тези програми, тъй като пак казвам, те бяха разчетени за пълен мандат, но те са безусловни за осигуряването на добра и прогнозируема среда, с възможност за дългосрочно планиране на бизнеса. И трябва също законодателните инициативи, които са в различни процедури, да продължат своето развитие и да се реализират. Разбира се, в края на годината наградихме отново отличените и избраните от медията призори. Беше отличен за фермер на година един от земеделците в България, които са положили основите на истинското пазарно земеделие у нас, г-н Недко Митев, който е със стопанство, включващо различни видове дейности, и производството на зърнени суровини, и животновъдство, и производство на млечни продукти. Тоест, затворен цикъл на производство, диверсифицирано стопанство – модел, към който се стремим, модел, който считаме, че следва да постигнем, и политиките за подкрепа на практика олицетворяват искането, олицетворяват желанието да се постигне тази цел. Дългогодишен земеделски производител, наистина един от доайените и по конкурентоспособност. Радвам се, че имах възможността в края на мандата точно на такъв, като г-н Недко Митев да връча наградата. Тя за хора като г-н Недко Митев е призвание. В България има земеделски производители, които са тръгнали в зората на промените, още преди 1989 година, когато частният сектор се развиваше по т. нар. Указ 56. Това са хората, положили основата на пазарното развитие на земеделието. За мен те имат особено значение за сектора. И аз винаги съм се съобразявала в моя мандат с тяхното мнение, защото първо, имам респект към техния опит, постижения и живот, който са минали в тези трудни времена, и разбира се, посланията, водени от мъдростта на времето и животът, който е имал човек, имат особено значение. И се надявам, че този тип личности, които България има, ще възпитат поколения след себе си, които ще продължат този живот.

Тук искам нещо много вълнуващо за мен да разкажа. В тези две години минахме наистина и много трудности. Най-голямата от тях в емоционален план, най-тежката от тях в емоционален план беше заразния нодуларен дерматит, и решението, което трябваше да вземем, и то безусловно, за да запазим българското говедовъдство, за умъртвяването на животните, където бяха установени заразни такива. И миналата седмица пристигнаха при мен на среща няколко от фермерите, които бяха първите с умъртвени животни. Може би двайсетина човека бяха тези фермери. Не можех да повярвам, че след всичко, което бяха преживели, ние водихме нормален диалог, нещо повече, включително и благодарност за времето, в което сме работили заедно, а част от тях вече си бяха купили животни. Затова говорим – призвание. Земеделието е призвание.

Какво си пожелавате?

Аз си пожелавам първо живот и здраве, пожелавам го и на всички. Това е много важно. Второ, пак като позитивен човек, бих пожелала на всички да се върнем към някакви нормални отношения, да мислим повече, когато говорим, да мислим повече, когато разсъждаваме, да се образоваме. Защото без познания, без образованост и стремеж към това няма как да мислим, че можем да бъде добри, ефективни първо за самите себе си, а после и за държавата. Аз не разбирам консуматорското общество, и смятам, че трябва да положим усилия да видим къде са проблемите, че общността, която ражда, произвежда, работи и има стремеж към това, и не пести усилия за това, става все по-малко, а консуматорското общество все по-голямо.

Трябва да се обърне пропорцията.

Да. Това не е само за нашата страна, това са процеси, които са навсякъде, но вероятно трябва да тръгнем от основите на общуването в обществото, включително в семействата и ценностната система, която се изгражда, и в образованието. Затова се прекланям пред фермери, като г-н Недко Митев – награденият в четвъртък. Затова, че на тези години хора на една значителна възраст, когато за подобни хора обикновено винаги дебатираме колко трябва да е размерът на пенсията, за такива хора, които в целия си трудов път са били на вълната на иновацията, на модерната технология, на най-доброто, за да си конкурентоспособен, произвеждаш, даваш доходи на хората, даваш доходи на държавата. И наистина за мен това е впечатляващо. И трябва да си отговорим на въпроса, как да произвеждаме повече такива личности.

Много Ви благодаря и за времето, което ни отделихте.

Аз също. Хубава вечер, повече позитивизъм и добри дела за всички, които ни слушат.

А на Вас Ви пожелавам да намерите отговорите на въпросите, които поставихте, защото те са важни за бъдещето на България.

И всеки от нас трябва да ги намери, за да живеем по-добре.