Малко встрани от днешните протести, но пък с отговор на въпроси, които очакват протестиращи вчера земеделци. Късно снощи министърът на земеделието проф. Димитър Греков се завърна от Люксембург, където участва в Съвета на министрите на земеделието при много важни обсъждания за европарите и европравилата за следващия програмен период. Добро утро, проф. Греков.
Добро утро, добро утро и на вашите слушатели.
Най-важните договорености, които постигнахте? Отговор на тези въпроси чакат както животновъдите, които вчера във ваше отсъствие протестираха пред земеделското министерство, така и всички земеделци, защото става въпрос действително за много пари. Знаем, половината от европарите, които ще получи България за следващия програмен период, са всъщност парите за земеделие.
Действително това беше изключително важен момент за България, защото на това заседание на Съвета на министрите на земеделието, което се проведе на 23, 24 и 25 юни в Люксембург, министрите се договориха относно промените в параметрите на бъдещата обща селскостопанска политика след проведени триалози с Европейския парламент и комисията. Министрите подкрепиха единодушно новите правила, които бих искал да кажа и да успокоя нашите земеделски производители за директните плащания, че те се опростяват така, че да бъдат достъпни за всички и за развитието на селските райони. На заседанието бяха взети много важни решения, които ако може да споделя с няколко думи с вас. Ще може да се прилага вече 13 процента обвързана подкрепа, допълнена с още 2 процента за протеинови култури.
Да обясним какво означава това.
Досега това беше около 3 процента и половина от средствата на директните плащания. Един голям скок, в който ще могат да бъдат включени допълнителни отрасли и уязвими сектори на нашето селско стопанство като животновъдството, овощарството, зеленчукопроизводството. Досега те се субсидираха само с... подпомагаха само с 3 процента и половина. Виждате, близо 10...
България, България настояваше 15, а не 13 процента да бъдат отделени за това, но и 13 процента е все някакво постижение.
Началното предложение на Европейската комисия беше с до 10 процента обвързана подкрепа. Основен приоритет на България беше 15 процента, но 13 процента, като се има предвид, че големите държави не искаха да се прави дори и 10-процентното обвързване, смятам, че 13 процента обвързана подкрепа е изключително добро за нас постижение и аз се радвам за това. Освен това България за първи път с реформираната си обща селскостопанска политика ще има възможност да прилага и обвързана подкрепа и за памук. Знаете, че тази култура през последните години почти не се отглежда в България. Освен това България и останалите държави членки, които ще продължат да прилагат схемата за единно плащане на площ до 2020 година ще имат право и за намаляващо предходно национално подпомагане, което ще позволи и допълнително насочване на помощ от сектори, в които до момента се прилагат национални доплащания. Тук отново могат да се споменат говедата, биволите и кравите, за месодайно направление, овце, кози, тютюн също.
Друго важно решение, което се чакаше отдавна - намаляване на субсидиите за големите фермери.
Засега в рамките беше предложено от 150 до 300 хиляди евро да има ограничение. Европейската комисия и Съветът на министрите предложи на парламента на 150 хиляди евро, оттам нататък да няма таван, но да има процентно намаление. От началото беше приет един процент около 7 процента, след това 5 процента. Но се предложи да няма таван за ограничаване на субсидиите, което и да има някакъв процент би било добре, така че няма да има ограничения. Все пак дава се възможност големите фермери да получават това, което са получавали и досега, но с по-малък процент.
Договореностите по отношение подпомагането на младите фермери?
Изключително е важно това, което казвате за младите фермери. С цел да се стимулира навлизането в сектора на млади хора, министрите на земеделието приеха задължителна схема, по която фермерите на възраст под 40 години ще получават надбавка от 25 процента от размера на плащането на площ. Това е изключително голям стимул за младите хора, като се отчита безработицата в Европейския... високата безработица в Европейския съюз, а също така и малкият брой хора, млади хора, които се занимават със земеделие.
А зелените плащания, също много дискутиран момент.
Въвеждането на зелените изисквания се отлага с една година и те ще се прилагат от 2015 година...
Това добре ли е за България?
Да, изключително е добре. Същевременно беше постигнат и сериозен напредък в опростяване на изисквания. Диверсификацията, която в началото беше изисквана за всички стопанства над 30 декара да отглеждат поне три култури, в момента не засяга стопанствата под сто декара. Освен това за стопанства между сто и триста декара изискването за отглеждане на култури беше намалено с две култури. Това е изключително лесно приложимо, знаят всички специалисти. Задължението за три култури остана за стопанствата в размер над 300 декара. Всеки биологичен род ще може да се отчете като различна култура, което е също много добро.
Предложенията от Европейската комисия, размерът на екологичните насочени плащания, които трябва да поддържа в своето стопанство всеки фермер със земя над 150 декара, беше намален от 7 на 5 процента. А списъкът на площите, които ще бъдат признати като екологично важни, беше значително разширен. Беше постигнат и особено важен компромис екологично насочените площи да са задължителни само за обработваемата земя. Фермерите, които отглеждат трайни насаждения, това е изключително важно за нас, трайни насаждения, нямат задължения за прилагане на изисквания за диверсификация на... и за поддържане на екологично насочени площи.
Така...
Всичко това смятам, че ще подпомогне фермерите за по-лесно да се адаптират към новите условия и, повтарям, те са много по-лесно приложими.
Професор Греков, предполагам сте се информирали, независимо че отсъствахте последните два дни от страната, вчера за пръв път управляващите от БСП заговориха за възможна оставка на правителството. Риск ли е това в преговорния процес за евросредствата, ако се стигне дотам?
Вижте, ние работим така, че да няма сътресения. Както виждате, независимо че в страната има протести, ние изпълнихме, и екипът, който беше с мен, изпълни изключително важни неща, които са необходими за нашата страна. И бих искал да кажа, че това е за първи път, България участва в такъв форум, защото на предишното решаване на тези задачи ние не бяхме страна членка. Така че...
Имате ли впечатление, че преговорите са водени и се водят в момента по начин, който няма да ни кара по-късно, след година-две, да се оправдаваме, че нещо е сбъркано в преговорния процес, респективно ние сега затова сме в непечеливша, в губеща позиция?
Ами не мисля, че е така, защото тук не се ръководим от никакви политически изисквания или директиви, които ни свеждат едни и ли други партии. Единствено се ръководим от изискванията на българското земеделие и неговите специфичности, които са отразени в тези наши искания. Така че не се притеснявам от това, че сме водили такава политика. Все пак мандатът, който ни беше даден, беше точно в това направление - да подкрепим българското земеделско производство.
И в едно изречение позицията Ви като учен. Потребителски въпрос ще Ви задам. Има прогноза на шефа на Софийската стокова борса, че богатата реколта на пшеница ще доведе до поевтиняване на повечето хранителни продукти. Вие днес откривате жътвата.
Още е рано да се каже за цената на зърното, защото подобна прогноза имаше и миналата година, а знаем докъде скочиха цените. Нашият пазар, изключително българският се регулира от Черноморския басейн, каква ще бъде продукцията. Все още нямаме ясни представи каква ще бъде реколтата в Украйна и Русия. Но ние се радваме, че все пак очакваме едни хубави добиви в нашата страна. Зърнените култури са в изключително добро състояние, и ако времето позволи, и хората се организират добре, ще приберем около 4 милиона, 4.6 милиона зърно, което и с по-ниска цена би дало добри резултати за нашите земеделски производители.
Напълно достатъчно за страната количество зърно, но е рано за оптимизъм по отношение намаляване на цените на хранителните продукти. Благодаря ви за това включване в "Преди всички". Професор Димитър Греков, министър на земеделието.