Г-жо Кунева, информацията, с която разполагаме, е, че една от жертвите на експлозията в Хитрино, е ученик от професионална гимназия в Шумен и затова мобилната група от психолози към МОН ще бъде изпратена към града. Така ли е?
Точно така. Най-напред искам да изкажа искрените си съболезнования към всички, засегнати лично от тази трагедия, техните близки, хората наоколо. Подобен шок наистина много трудно се преодолява и преживява. Имаме три деца, които са жертва. Едното от загиналите момчета е от Професионалната гимназия по механотехника, електротехника, телекомуникации и транспорт „Христо Ботев“. Детето е от Шумен. На място са изпратени двама психолози от нашата мобилна група от Министерството на образованието и науката (МОН), за да помогнат с преодоляването на шока от близките и децата. Двама психолози ще бъдат и в училището „Сава Доброплодни“, откъдето са двете сестрички, настанени в болница в момента. Тепърва ще работим много с психолози, не само с децата и пряко пострадалите, но и с техните съученици, родителите, с цялата общност. Това, което можахме да направим веднага, е – разбира се – с организацията на неучебните дни. Неучебните дни са до края на седмицата, естествено, с възможност за удължаване. Психологическата помощ към учениците и техните семейства е направена. Следим много внимателно ситуацията, в момента, в който физически има къде да се съберат по-голямата част от децата, ще говорим както с всяко едно от децата отделно, така и с цялата група, за да се чувстват обгрижени и да започнат стъпка по стъпка да излизат от сериозния шок. Това са най-важните неща в следващите дни. Ако става въпрос за материалната страна, поправката на училището – МОН вече е отделило приблизителна сума пари, защото все още няма точни разчети, и ще ги дадем от нашия бюджет. Наистина с повече съпричастност и сила, идваща от добрината и състраданието, може би ще облекчим поне малко трагедията, през която минават хората.
Госпожо Кунева, доколкото разбирам, днес психолозите започват работа с децата и близките на децата жертви. Докога ще останат на терен и най-пряко засегнатите от трагедията ще имат възможност да общуват с тях, да потърсят тяхната подкрепа и професионална помощ?
Те вече са там. Това бяха първите мерки, които организирахме от министерството. Ще останат толкова, колкото трябва. Ще предвидим, ако е необходимо, и допълнително хора. Това са мобилни групи от психолози. Можем да реорганизираме нещата в страната, за да осигурим подкрепа точно там, където има най-голяма нужда. Разбира се, децата, които са пострадали, са първа наша грижа. Но трябва да се работи и с общността – и на учениците, и на родителите, и на учителите, защото учителите трябва да бъдат много внимателно инструктирани и научени как да продължат да работят с децата и извън часовете, които имат при психолозите. Ще направим всичко възможно.
Да разбирам ли от думите Ви, че министерството отчита и поставя като приоритет важността на мобилните групи от психолози, защото преди Вашето встъпване в длъжност като образователен министър мобилните групи за известно време бяха премахнати и хората в образователната система не можеха да се ползват от техните услуги? Сега групите вече са възстановени, поставя ли се отново приоритет върху работата им, за да съществуват мобилните групи и да функционират така, както бяха замислени?
Абсолютно, даже още повече, защото и по новата програма сме предвидили часове, в които децата ще могат много по-спокойно, по-внимателно да отделят време на това как да се справят с проблеми, за които психолозите могат да им помогнат. Това са и отчуждаването, и агресията. Не говоря само за екстремни случаи. Наистина въведохме програмата, срещу която имаше много…. как да кажа, едва ли не съпротива и подценяване. Всичко това са неща, с които съвременното училище и съвременното дете се сблъскват. Да, удържахме известни негативни становища за необходимостта от психолози. Лично аз смятам, че това трябва да остане много трайно в нашето училище. Имаме проблеми, трябва да си признаем какви са те, никога не съм ги крила, да видим с какви специалисти, с каква държавна организация се справяме. Не само в условията на такава трагедия, в каквато те в момента действат. Има опасност през израстването си всяко дете да мине през своя лична криза и то трябва да чувства организираната помощ на обществото, която минава през училището, за да се справи. Ключовата дума тук е „грижа“. Последователна грижа, повече доброта помежду ни в училище, за да може това да даде спокойствие, че има общество, има държава, която в крайни ситуации може да действа така, както трябва.
И в този момент, в който се нуждаем от повече грижа и доброта, точно днес, нека обобщим – вече на място, на терен работят психолозите от мобилната група на МОН с хората, близки на загиналото момче, учило в шуменската професионална гимназия, както и на двете момиченца, които също са учили в Шумен. Работи се с тях, гарантираме, тъй като в тези мобилни групи влизат най-добрите психолози на България, че всички тези хора ще получат качествена психологическа помощ. Също така министерството вече е отделило определена сума пари за ремонт на училището в Хитрино, което пострада след експлозията. Това ли е обобщението накратко?
Да, това е обобщението, плюс това, че намирам потвърждение на нашите съвсем правилни разчети, че на децата трябва да се обяснява какво е криза, трябва да се правят необходимите тренировки как се реагира при криза. Изобщо на училището разчитаме много повече, отколкото децата просто да си научат учебните предмети.