Целта на санкциите не е да пълнят хазната, а да имат дисциплиниращ и превантивен ефект, коментира министърът на околната среда и водите пред БТА

В последните месеци превърнахте националната инвестиционна програма "Минерални води" в свой приоритет. Кое отличава тази програма?

Минералните води са природно богатство, изключително ценен възобновяем ресурс, който не се използва пълноценно в България и моята амбиция е насочена към развитието на този огромен потенциал. Програмата цели да стимулира и да подпомогне общините да развиват находищата, които се намират на тяхната територия. България има повече от 100 находища, повече от 500 водоизточници на тези находища и ресурс близо 3800 л/с., а по-малко от 20 процента от тях се използват. Минералните води могат да бъдат използвани както за подобряване здравето на хората чрез развитието на балнеолечението, така и за развитието на туризма. Те могат да се използват и като възобновяем източник на енергия, защото с геотермална енергия могат да се отопляват сгради и да се развива оранжерийно производство. Затова моята лична амбиция още в първия кабинет на премиера Борисов като заместник-министър, който отговаряше за този сектор, беше да създадем предпоставки за развитието му.

Програмата започна с пилотна фаза, нашата амбиция е да я развием и ежегодно да се отделят финансови средства, за да се подпомагат общините да реализират проекти, свързани с подобряването на водоразпределителната мрежа, със съоръженията за водочерпене. Приключи процесът по набиране на проектни предложения, радвам се, че има голям интерес сред местните власти - девет общини са кандидатствали по пилотната програма и през 2017 г. ще имат възможност да реализират проектите си, които са на стойност близо 7 млн. лева.

Как се стигна до разработването на програмата?

Част от находищата, които са изключително държавна собственост - 63, бяха предоставени за стопанисване от общините за период от 25 години. Това стана възможно с промени в Закона за водите, които инициирахме, за да може да децентрализираме процеса, знаейки, че на местно ниво най-добре могат да бъдат планирани инвестициите и да бъде управлявано развитието на инфраструктурата. Безспорно са важни и усилията на общините и на бизнеса. Мисля, че бизнесът също има интерес и заявки за сформиране на публично-частни партньорства, което ще даде шанс за развитието на този сектор в икономиката, за създаване на нови работни места, особено в отдалечените планински региони, където е трудно за хората да намират препитание. Това природно богатство може да бъде базата, на която да се гради развитието на такива региони.

Какви средства са предвидени през 2017 г. за секторите по оперативната програма "Околна среда" - "Води", "Отпадъци", "Свлачища и наводнения", както и за "Чистота на въздуха"?

До края на следващата година целият ресурс на оперативната програма ще бъде вече на разположение на бенефициентите, които ще могат да изпълняват проектите си по нея. Най-голямата част от ресурса - над 1,5 млрд. лева, ще бъде предоставен на ВиК-дружествата за инвестиции.

В сектор "Отпадъци" през 2017 г. предстоят важни задачи, свързани с началото на изпълнението на проектите за компостиращи инсталации, за биоразградими и зелени отпадъци. Предстои да обявим и поканата към Столичната община, която ще кандидатства за реализирането на третата фаза на проекта си за изграждане на инсталация за изгаряне на RDF-горивото в "Топлофикация".

В частта "Наводнения и свлачища" - изключително важна сфера, ще осигурим още в края на тази година 65 млн. лв., които ще бъдат на разположение на общините и Агенция "Пътна инфраструктура" за реализиране на проекти, свързани с превенция и укрепване на свлачища. Ще подпомогнем местните власти, които имат общински язовири - в началото на следващата година те ще могат да кандидатстват за рехабилитация на съоръженията си, за извършване на дейности, които да обезпечат сигурността им. За тази дейност ще бъдат предоставени 20 млн. лева.

В сектора, свързан с опазването на чистотата на въздуха, ще подпомогнем общините с ресурс от 111 млн.лв. за справяне с източниците на замърсяване с фини прахови частици.

Бюджетът на МОСВ за идната година достатъчен ли е за дейностите, които се извършват?

Едва ли има министър, който би казал, че бюджетът е достатъчен. Той е балансиран, разумен, изпълним. Предвидили сме увеличение на приходната част, най-вече чрез приходите от таксите, основно по Закона за водите. Мисля, че съществена роля за това играе подобряването на контрола, ефективността на всички подразделения на МОСВ. Бюджетът е в рамките на 46 млн. лева и е насочен към изпълнението на основните политики на министерството - опазване на околната среда, борба с измененията на климата, мониторинг и ефективна контролна дейност.

Контролната дейност е наш безспорен приоритет. Мисля, че усилията, които положихме през изминалите две години за това са видими. Още в самото начало ние си бяхме поставили целта да се засили контролът, да станат ефективни санкционните механизми. По мое настояване през миналата година беше увеличена максималната глоба, която може да бъде наложена по закон. Тя беше 100 000 лева и беше увеличена на 500 000 лева.

Нарушенията, които са свързани със замърсяване на околната среда трябва да бъдат наказвани строго, защото са свързани със здравето и сигурността на хората. Два пъти беше налагана максималната глоба от 500 000 лева – при екокатастрофата, която беше причинена от оператора на ВЕЦ "Луна" около поречието на река Ботуня, на когото беше отнет и лицензът, и при замърсяването на въздуха, причинено от "Монтюпе" в Русе. Имаме наложена и голяма глоба на "Лукойл Нефтохим" - Бургас в размер на 250 000 лв. при установеното замърсяване със сероводород през април.

Увеличението на санкциите има ли дисциплиниращ ефект върху икономическите субекти?

Целта на санкциите не е да пълнят хазната, а да имат дисциплиниращ и превантивен ефект. Засиленият контрол има своя дисциплиниращ ефект и мисля, че всеки един икономически оператор би се замислил дали да си позволи замърсяване на околната среда или допускане на превишаване на нормите, знаейки, че това ще бъде санкционирано.

Проучване, което направи "Екзакта" в края на ноември по наша поръчка сочи, че 29 процента от хората са с подобрено отношение към МОСВ след наложените по-високи санкции за еконарушения и по-високия контрол. На въпрос какви препоръки бихте дали за подобряване на екологичната обстановка, 21 процента от запитаните заявяват, че искат по-строги санкции за нарушителите. Други 24% - да се упражнява по-строг контрол.

Кои са приоритетите на МОСВ за предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС и какви послания се изпращат към обществото с тях?

Заложили сме като приоритети по време на българското председателство ресурсната ефективност, кръговата икономика и нисковъглеродната икономика. Те са свързани с необходимостта всеки един от нас да се замисли за това, че ресурсите на планетата са ограничени и трябва да бъдат оползотворявани максимално разумно и ефективно. Това трябва да бъде осъзнато и от гражданите, и от икономическите субекти. Затова политиките и на европейско и на национално ниво, свързани с развитието на икономиката до голяма степен предполагат и промяна на икономическия модел от линеен в кръгов, т.е. да се затвори цикълът и да може да се използва всеки един полезен компонент от ресурсите.

Каква е в момента ситуацията с наказателните процедури срещу България в областта на околната среда?

Към настоящия момент има отворени десет наказателни процедури в сектор "Околна среда". В първите години на членството ни в ЕС броят на наказателните процедури беше далеч по-голям. От 2007 г. досега сме закрили 39 наказателни процедури. Безспорен успех през изминалия период е закриването на наказателната процедура за управлението на отпадъците на територията на Столична община през октомври 2015 г. Успяхме да убедим Комисията да замрази процедурата, свързана със закриването на старите нерегламентирани сметища. Своевременното въвеждане в националното законодателство на европейските разпоредби спомогна за закриването и на други наказателни процедури, свързани с транспониране.

Къде се намира България сред европейските държави по отношение на наказателни процедури, които ЕК следи?

Не разполагам с конкретни данни за броя на наказателните процедури, открити към други държави, но със сигурност България се справя много добре. Това беше признато и от комисаря по околна среда, с когото имахме поредна среща в началото на месеца, за да проследим напредъка на държавата. Оценяват се усилията, които се полагат и за транспониране на европейското законодателство, и за прилагането на законодателството.

Кога трябва да бъде приета морската стратегия и как чрез нея ще бъдат защитени обитатели като делфините, например, от все по-сериозния икономически интерес към Черно море?

В стратегията е заложена програма от 23 мерки, шест от тях са национални, а 17 - трансгранични. Целта на този стратегически документ е да се обединят усилията на всички и да доведат до подобряването на състоянието на морската среда. Мерките са разработени във взаимодействие с всички ведомства, които имат отношение към тези политики - с общините, с областните управители и целят ограничаване на замърсяването, на изхвърлянето на отпадъци в морето, на въздействието на шума в морето, регламентиране на корабоплаването, развитието на риболова и аквакултурите по начин, който да не нарушава състоянието на морската среда.

Документът беше разработен и представен на широки обществени обсъждания. На 21 декември беше заседанието на Висшия експертен екологичен съвет, на което беше приет. Очаквам тази седмица на заседанието на Министерския съвет документът да бъде приет. Голяма част от дейностите са и с трансграничен ефект, затова имахме контакти с колегите от Румъния и заедно разработихме редица мерки. Чрез механизма, който е наличен по линия на Конвенцията за опазване на Черно море, се надяваме да мотивираме и останалите държави по черноморското крайбрежие - Турция, Украйна, Русия и Грузия, да изпълняват тези политики, така че да се погрижим за крехката морска екосистема.