Заместник министър-председателят в интервю за в. „Телеграф”

Г-жо Бобева, в парламента обявихте, че ще предложите пакет от мерки срещу свръхзадгтъжнялостта. Какво включва този пакет?

Вие имате ли в семейството си човек, на когото са му описали имуществото от свдия-изльлнител. Аз имах такъв случай в семейството ми и разбрах за какво става дома. Едно е да четеш закони, друго е, като сам се сблъскваш с това. Имаме сериозен проблем със свръхзад-лъжнялостта. Институтът по социолога* имаше преди няколко години изследване, което показа, че най-много хора имат задължения не към банките, както бихме очаквали, а за социално осигурителни вноски, за сметки и др. Не сме единствената държава в ЕС, която няма добра статистика за това и няма легална дефиниция какво представлява свръхзадлъжнялост. Но има данни от Евростат, които излязоха преди две седмици, че България е една от страните с най-висока свръхзадлъжнялост на домакинствата. Проблемът е, че липсата на законодателство за тези хора, които са свръх-задлъжнели, ги обрича на абсолютна безизходица. Защото дори да ти разпродадат имуществото, то няма да покрие задълженията ти, ако не е било достатъчно. Така че всеки един доход, който имаш следтова, кредиторът го взема. Но не целият. Обезщетение за безработица, детски добавки и др. не могат да ти ги запорират. Ако нямаш високи доходи, ти можеш да работиш само за лихвите върху онази част, която не си платил.

Това е едната, социалната страна на въпроса, която много ме вълнува. Но има и друга стана на въпроса. Аз идвам от банковата система и съм дълбоко убедена, че няма нищо по-лошо за една икономика от това да фалира банковата система. Дисциплината на лицата да си плащат задълженията е фундаментална за развитието на нормалната пазарна икономика. Никоя политическа партия, нито едно правителство не са посмели да направят досега такова законодателство, защото рискът длъжниците да не бъдат дисциплинирани с всички произтичащи от това последици е много голям. Има ли сега нужда да се направи такова законодателство, при положение че имаме стабилна финансова система - това е открит въпрос. Факт е обаче, че в ЕС от 27 държави поне 14 имат законодателство, ето в никакъв случай не бих казала, че насърчава недобросъвестните длъжници. Тъкмо обратното. Защитава добросъвестните, тези, които искат дa си платят задълженията и да си живеят спокойно. Но това е малката част от нещата. Има две прекрасни изследвания на Световната банка от 2010-2011 г„ които демонстрират и една ужасяващо висока степен на финансова неграмотност на България, Голяма част от натрупването на задължения се дължи на липса на финансова култура. За съжаление нито едно от правителствата не направи нищо. Нормално е, когато имаш бързо развитие на финансовите услуги, да правиш стъпки да образоваш повече потребителите, за да може, от една страна, да ги защитиш самите тях от безразсъдни решения. Изследването на Световната банка показа, че колкото си по-грамотен финансово, толкова повече финансови услуги ползваш. Финансовото образование е добро и за кредиторите и финансовата система като цяло, още по-добро и за самите потребители. Чудя се защо никой нищо не направи тогава.

 Може би никой не е очаквал настъпването на финансовата криза?

Това не е необходимо само в криза. Защо е необходимо да настане криза, за да правим точните неща. Може ли някой да ми обясни? Защо трябва хората на улицата да хвърлят домати, за да се свършат нещата, които просто трябва да се свършат? Ние вършим всичко, което трябва и както трябва в такива екстремни ситуации. Кажете ми, кой би казал, че има нещо против да се направи една голяма национална програма за финансовото образование. Започнахме да работим по такава програма, но не бих искала предварително да обсъждам, преди да говоря с министрите на икономиката и на труда. Това, което ме стресна, че

Швейцария, която е с едни от най-развитите финансови услуга, с едни от най-грамотните потребители на финансови услуги, в тази страна, във всеки кантон имаш служба за такива съвети (debt advising). Домакинства, физически лица, които искат да бъдат посъветвани, отиват там. В България никой не си е помислил за такова нещо. И това трябва да бъде ангажимент на неправителствения сектор, но и на държавата, която да насърчи това да се случи. Това ще направим. Дайте ми малко време с министрите ще обадим и ще го направим. И това е една мярка, която ще има превантивна роля, ще предпази много хора да попаднат в тази ситуация.

А ще помогне ли иа тези, юнга вече са изпаднала ∙ ситуация на сврьхзадльжнялост?

Ще помогне и на тях. Има неща, които хората не знаят. Влезте в сайта на ЧЕЗ, ще видите, че за такива, които са задлъжнели, се предлагат варианти за разсрочване например. От всички свръхзадлъжнели лица един голям процент са изпаднали в такива ситуация просто от неграмотност. Друг голям процент - от недобросъвестност. Тях ще ги наказваме. Но има и един голям процент, които нямат абсолютно никаква вина за това. Както е случаят с моята племенничка - почина съпругът й на 42 г. И я остави сама, безработна с две деца. Какво правехме бе, хора? Ние не си бяхме изревали сълзите да оплачем човека, когато трябваше да оплачем едно семейство, в което идва съдия-изпълнител да опише креватите на децата. Може да съм либерално настроена, но това просто не е нормално.

А как може да се реши проблемът с междуфирмената задлъжиялост?

Междуфирмената задлъжнялост е гордевият възел. Ако питате колко е, има голям дебат за това. Това е много стара тема, работодателски организации работят сериозно по нея, имат идеи, тези идеи никога не станаха реалност. Затова искам да направя вътрешен дебат по този въпрос какво да се направи и дали изобщо държавата да се занимава с това. Аз свързвам проблема с високия частен дълг с междуфирмената задлъжнялост. Абсолютно съм решена и имам някои идеи, които ще споделя с експертите, ако наистина нещо може да се направи, ще го направим.

Защо чуждите инвестиции намаляха толкова - знаете данните на БНБ?

Знаете, че съм създала агенцията за чуждестранни инвестиции. Три неща ще направим сега. Едното - има много проекти, които са частни и разкриват работни места. Те се въртят напред-назад, но има някакви пречки и не се случват. Така че ще направя разговори с работодателските организации, ако има такива проекти, да ги представят. Да видим кои са сериозни и добри, и ако има нужда от някаква помощ, да видим доколко това е възможно и да им дадем живот. Другото, което сме намислили да направим, е тези дни ще се видим с някои от представителите на България в международни финансови институции. Бихме могли да търсим финансиране на наши български проекти от международни финансови институции. Това са банки за развитие, а те финансират проекти, които за търговските банки не са приоритет.

Тази нестабилна в момента политическа обстановка има ли опасност да намали още повече инвестициите?

Европа е в криза. В глобален план има икономическа криза, която прерасна и в политически сътресения. В Испания, в Гърция, Германия - в много страни, навсякъде хората протестират. И това е толкова естествено, колкото нищо друго. Нормално е в условия на финансово-икономическа криза тежестта да пада върху гражданите, да имаш нестабилност. Но това не означава, че инвеститорите ще си сложат парите в хладилника. Напротив, там, където има риск, има по-висока печалба. По-смелите инвеститори се възнаграждават. Няма да баламосваме никого, който иска е добре дошъл. Това, на което вярват инвеститорите, са реформите и желанието за реформи. Аз мисля, че това правителство има желание за реформи. Много е тъжно, когато си тръгва някой инвеститор -било то чуждестранен или български. Дай Боже, по-малко да се случва и което зависи от мене - ще го направя.

Има ли опасност, ако тази нестабилност продължи, да навлезем » във финансова криза?

Единствената опасност, която виждам, е, ако не работи парламентът и не може да приеме изключително важните закони в областта на икономиката. Ние сме длъжни да хармонизираме с европейските изисквания, и то в сроковете, предвидени в директивите. На нас само във финансовия сектор ни излизат 12 директиви тази година. Какво правим, кой ще га приеме тия закони? Значи трябва работещ парламент. Но и много важно е правителството да работи добре с парламента. Това, което става в ЕС и ние трябва да направим в България, са изключително деликатни от финансово-икономическа гледна точка промени. Сега излиза и нова директива за обществените поръчки. В окото на проблема - защото сега събират група, да видим какво променяме веднага и бързо. Много работа, да не говорим за онова, което ние сами трябва да направим, защото нашата икономическа среда го налага.

Какво трябва да се направи в най-наболелия отрасъл -енергетиката?

Когато бях е служебното правителство на Софиянски, аз бях против увеличението на цените на тока, защото не разбрах формулата. Докато не разбера формулите, не очаквайте да ви кажа нещо.

Казахте, че конкуренцията трябва да брани финансовата стабилност, да няма много регулации и че промени в Закона за защита на конкуренцията ще са приоритет. Какво имате предвид?

Ние имаме хубав закон. Трябва да разберем защо не работи. Защото И вие, и ние знаем, че отдавна в много сектори конкуренцията не работи Въпросът е и на закон, но това е цялостен механизъм за функциониране на една пазарна икономика. Трябва да гледаме всичко това, което пречи на конкуренцията. Става дума за това да имаш такива правила на играта, да знаеш, че си равнопоставен, когато участваш в конкурс за обществена поръчка. Но ти нямаш равни шансове. В теорията на обществените поръчки идеята е само качествените фирми, които имат опит и финансов ресурс, да ги направят тези неща, за които обявен конкурсът. Идеята по принцип е прекрасна. Обществените поръчки са един от важните инструменти държавата да влияе върху икономиката. Защото българската държава е приватизирала онова, което е приватизируемо. Ние сме една от страните с най-малко държавна собственост. И са останали малко инструменти - едното е да браниш конкуренцията, другото  чрез обществени поръчки да въздействаш по някакъв на чин. Това е съществен лост в икономическата политика. Мисля си, че масово на подизпълнителите не им се плаща от големите фирми, които пече лят поръчките. Това е нещо, което лесно може да се промени. Няма да правим черни списъци, но ако не си се издължил към подизпълнителите, може би не е редно да участваш в нов конкурс.

Вашите близки как приеха назначаването ви на този пост?

Много странно - първоначално, когато се разчу, че ставам заместник-министър на финансите, се обадиха и казаха, ей, много се радвам, всички много ме подкрепиха. Когато обаче започнаха протестите, телефонът замря. След това, като стана дума за новата позиция, някои започнаха да звънят, включително много мои приятели, които са на протеста. Казвам им: Хайде, от утре слагайте Лолу Бобева!', за да сте в унисон. Но странното е това и не мога да си обясня, че всички ме подкрепят. Включително хората, които са песимисти и мислят, че нищо не мога да направя.

А вие каква сте - песимист или оптимист?

За мен това е голямо изпитание, защото аз по принцип съм куражлийка, но това в изпитание за моята смелост и за моя професионализъм. Всеки може да е вицепремиер в едно правителство, което всички обичат, в една спокойна обстановка, когато икономическият цикъл е нагоре и всички си мислим, че той ще пробие тавана и ще е до безкрайност. Всеки може да е тогава вицепремиер, но аз не мога в такива времена.

Кое е най-голямото предизвикателство?

Страх ме е за българската икономика. Трябва да правим реформи, досега не са га направили. Да се опитаме да ги направим сега, защото аз харесвам българската икономика, тя е гъвкава, тя е жизнена, тя оцеля. Но има много неща, които трябва да се променят. Ако не се действа в следващите месеци, рискът е много голям за нашата икономика. Затова съм тук, иначе аз си бях начертала пътя чудесно. Преподавах в три университета. Основната ми работа е в БАН.