Министър Седларски, Вие идвате от академичните среди, а сега сте вече във властта, в дълбоките води. Какви ще са приоритетите Ви като министър на икономиката?
Правителството е експертно и ролята ми за тези няколко месеца е първо да се продължи стабилността на българската икономика, да се подготвят изборите и да се направят стъпки в правилната посока, с които ние да подпомогнем следващия редовен кабинет. Приоритетите вече бяха казани от министър-председателя - намаляване на административната тежест, от моя страна аз добавям насърчаване на предприемачеството, на стартъп екосистемата, конкурентоспособността на българската икономиката, работа по преминаване към Индустрия 4.0 на България, клъстърното развитие.
А каква е Вашата визия, мечтата Ви за българската икономика?
Имам мечта, споделял съм я много пъти в предната позиция - младите хора, които са в чужбина, да започнат да виждат, както аз виждам и вярвам, че България е много по-интересно място за живот, за правене на нови неща, за социално предприемачество. Има един нов модел и младите, образовани хора започват да мислят по друг начин. За тях е по-интересно да се върнат от западните престижни университети и да започнат да правят нещо за страната си - да преподават на деца в по-изостанали райони в България, да направят някакви нови общности и да живеят по модерни правила, без да се отказват от дигиталното общество, напротив - пренасяйки го по-дълбоко в страната. Тази тенденция на Индустриализация 4.0, която означава свързаност на всички бизнеси през интернет, дава много повече възможности за решаването на проблеми, които отдавна имаме в България - намаляване на населението, обезлюдяване в много части от страната - това може да бъде спряно. Има една много хубава думичка - дигитални номади - те работят по проекти, които изискват креативност и могат да го правят навсякъде, където им харесва - на чист въздух, на красиви места. Около София вече има цяла екосистема от къщи за гости, където хората могат да излязат извън града и да работят. Моята идея е да подпомогнем това инфраструктурно. Да направим необходимите стъпки, за да имаме т. нар. места за споделена работа на морето - във Варна, Бургас, в Стария Пловдив. Хората да имат т.нар. хоум офис, където са три дни от седмицата, а фирмите да пестят от разходи за офиси. Младите хора си взимат техниката и отиват на някое хубаво местенце. Затова обаче трябва да има инфраструктура - широколентови връзки за интернет, места, където да си зареждат телефона, компютъра. Това са добри условия за работа, които не струват скъпо. Но е малък жест за младите, който те ще оценят.
България вече се утвърждава като много интересно място за стартъп. Ние малко говорим, но на Запад - в Португалия, Испания, Франция - вече знаят, че София е един от центровете в Източна Европа, които са интересни за младите хора. В нашите компании работят много младежи от други страни, където има много младежка безработица и заплатата от 1000 евро приблизително, която получават, е много по-добра от това, което могат да вземат в родните си страни. От опита ми от университета знам, че много хора след Еразъм остават в България да правят бизнес и казват, че тук нашите възможности са по-големи.
На една от дискусиите на "Стандарт" "Да! На българската икономика" бившият еврокомисар Кристалина Георгиева също коментира идеята, че България може да стане хъб за стартъпи.
Това е един от приоритетите, по който да работим. Аз вече съм започнал организацията на съвети към министерството, които ще се занимават с доизграждането на стартъпи и инфраструктура. Младите хора ще кажат от какво имат нужда - такива дискусии министерството може да организира. Ще покажем навън, че тук се вземат интелигентни мерки в тази посока.
Има поколенческо разминаване в представите за българската икономика. По-възрастните гледат песимистично, по-младите - напротив, виждат възможности. Много млади хора биват насилствено изтикани в чужбина от своите родители, които им казват: "Тук няма какво да правиш". Те отиват там и виждат, че не е така, но не могат да се върнат, защото непрекъснато получават натиск оттук. И тази младежка съпротива е моята надежда, че нещата в България ще потръгнат.
Факт е, че сега има струпване на хора в София, а регионите пустеят.
Да, хората идват от страната да учат в София и гледат да останат тук, защото в родните си места нямат възможности за работа, а и доходите в столицата са по-високи. Но точно този проблем решава Индустрия 4.0 - вместо в София, да работят на различни красиви места, да си получават заплатите по дебитни карти, да си ги харчат там, където живеят. Това, че създаваме услуги, не е по-малко от строенето на заводи. В България най-големи заплати се получават в ИТ сектора. Това не е ли индустрия? Географията няма значение при Индустрия 4.0. А общините могат да преобразуват своя съществуващ фонд, например читалища или места, които са имали други функции доскоро, и те да станат привлекателни центрове за работа. Това е една голяма тенденция по света. Стари фабрики в Германия се превръщат в културни зали, млади хора си правят научни сказки в барове. Старият начин на институционално подреждане се променя, работата се смесва с игра, със забавление, с удоволствие.
Имаме някакви традиционни представи в какво България е силна, като например земеделие. А в момента се развива една култура на потреблението като стил на живот. Човек може да си стои вкъщи, да произвежда, да прави нещо с ръцете си, да го продава по интернет и да прави един стабилен доход като занаятчия.
Но хората, които са на възрастта на Вашите родители, няма да хванат лаптопа и да седнат на някоя полянка. На тях им трябва работа в някаква по-стабилна, по-установена индустрия.
Аз съм много оптимистично настроен, защото през последните дни се получи един сандвич от събития. Първо, на среща с френско-българската камара срещнах хора, които искат да инвестират в България и ме питаха какво може министерството да направи за тях. Дошлите у нас компании разказват на своите френски партньори, че България е добро място за инвестиции. Другата страна на сандвича е, че от немско-българската търговска индустриална камара веднага уговориха среща с големи инвеститори, които тепърва идват. А най-големите инвеститори казаха: Ние идваме в България и ще останем следващите 15-20 години.
Не е ли лошо за българската икономика, че много инвеститори идват тук, за да произвеждат само резервни части, а не готови изделия?
Всички инвестиции, които започват на някакво равнище, носят нов начин на организация. Дори фирмите да започнат с производство на части, все повече от тях започват да надграждат и да правят все по-голям цикъл от цялото производство. Някои вече се хвалят, че от България изнасят готовия продукт. Перспективата пред българската икономика е да създаде свои марки. Когато продуктът се продава, различни дялове от продажната цена отиват у различни хора. Този, който държи марката, обикновено взима голяма част от добавената стойност. Но има примери как се променят нещата. Например Китай - започнаха с производство на части за телефони, а после осъзнаха, че може да си направят свои марки.
От статистиката отчетоха, че чуждите инвестиции са се свили почти наполовина през миналата година, голяма компания като ЧЕЗ груп също намекна, че може да продаде бизнеса си в България. Притеснява ли Ви това?
Това е статистически факт. Но всяка инвестиция е направена с идеята за някакъв времеви хоризонт. Когато се изпълнят финансовите показатели, се предприема т.нар. изход от инвестицията. Така че това са нормални процеси, важното е тези, които идват, да са повече от онези, които си отиват. А те очевидно са. В света има интересен процес - това го казват и нашите европейски партньори - прибиране на инвестициите от развитите държави в Азия обратно към Европа. Това, което не бяха очаквали икономическите теоретици, е, че богатите държави ще пострадат от глобализацията. Всички смятаха, че ако някой пострада от глобализацията, това ще бъдат бедните страни, които ще бъдат заключени в производството на евтини части, колцентрове на западни компании и т.н. Какво се случи обаче - че когато изнасяш производства дори на ниско ниво на Изток, хората там се научават как се прави и започват да взимат все повече работни места от твоята средна класа, която се топи. Това беше между другото и причината за изборния резултат в САЩ. Там тези процеси бяха по-изострени и по-видими, но се случват навсякъде. Това, което сега следва и се наблюдава, е желание за прибиране на работните места обратно към Европа. Може да се възползваме от този процес. Както е с колцентровете, които първо бяха в Индия, а после дойдоха у нас и хората получават добри за българския стандарт доходи. Дори млади момчета и момичета от западни страни специално идват да работят в колцентрове у нас. Поръчал съм проверка каква част от работниците, наети в ИТ компаниите, са чуждестранни, за да видим каква е тенденцията. Ние упорито отказваме да повярваме в привлекателността на българската икономика, но хората я виждат.
Те виждат България в много по-хубава светлина от самите българи.
Политическите трусове у нас ще изплашат ли инвеститорите?
Всички правителства работят навън с преследване на общи цели, насочени към улесняването на чуждия бизнес у нас и на българските вътрешни инвестиции. Трябва да има консенсус по това, че се работи в тази посока. И който и да дойде на власт - да работи за това.
Преди време канехме инвеститорите с мотива, че тук има много добре подготвени инженери, които са склонни да работят на ниски заплати. Сега говорим, че няма кадри, има предложения например да внесем от Турция инженери.
Щом изведнъж кадрите са свършили, това означава, че са заети на работа. Че навсякъде са погълнати младите хора и се търсят още. Това го казва бизнесът. Вече имахме първи срещи, на които работодатели казаха - не стигат кадрите в България. Разчува се, че тук вече има много хубави възможности, българите се връщат по своите родни места, за да получават по-високи заплати. Защото в икономиката, когато има повече търсене на хора от предлагането, заплатите се вдигат. Разбира се, че е хубаво да се вдигат заплатите, всички го искаме това. Само че за да се вдигат, е важно да станем бързо атрактивни за чуждите инвеститори. Икономиката е плавно управление на очакванията и на оптимистичната вълна. Ако хората очакват тук да намират продължително време добри условия, като цена на труда, те планират дългосрочно своите инвестиции. Ако се уплашат от бърза промяна в пазара на труда - изведнъж свършват кадрите и има огромен скок на заплатите - тогава те отиват някъде другаде.
Но социални обещания, като например по-високи доходи, са заложени в много от предизборните платформи на партиите.
Доходите се вдигат от това, че има увеличено търсене на работна ръка. Компаниите започват да си крадат специалистите, а това става, като предложиш по-голяма заплата. Аз имам познати студенти, завършили преди една-две години, те непрекъснато ми разказват как прехвърчат между една компания и друга, защото едната им дава 2200 лв. заплата, другата - 2400. И младите хора, понеже имат по-малко лоялност и много възможности, прескачат между компаниите. И работодателите, затруднени да задържат кадрите, не само че им предлагат по-високи заплати, но и глезотии - колко дни да ходят на работа и колко време да стоят в офиса. Това го има във всяка ИТ компания и не само.
А в шивашките фирми, например? Бизнесът непрекъснато се оплаква и че няма достатъчно подготвени кадри - такива, каквито са необходими.
От Стопанския факултет на СУ, на който съм декан, виждам как с много ускорени темпове този проблем може да се реши. Първо, има една промяна на поколенията. От една страна са младите хора, които сега са академични кадри. От другата страна са нашите съученици, които вече са шефове на големи компании. И ние започваме да си говорим - на теб какво ти трябва, аз какво мога да ти дам. Недоверието и подозрението между академията и бизнеса започва да изчезва. Тази философия на играта с нулев резултат, която беше много разпространена доскоро, започва да се стопява. Всички млади хора мислят така: Нека да правим неща, от които и двамата печелим. А от съвместни програми между бизнеса и образованието всички печелят. Бизнесът идва в университета, дава своите кадри за гост лектори, казва какво трябва да има като дисциплини, участва в настоятелства, одобрява магистърски програми, а после взема на работа подготвените хора. Тогава вече и програмите могат да бъдат по-скъпи, защото хората, като знаят, че ще получават по-високи заплати, ще инвестират повече в една елитна магистърска програма. В Стопанския факултет на СУ има такива примери. Само да последната година направихме 2-3 програми за кадри, които се търсят на пазара.
Освен ИТ сектора какво друго от нашата икономика има шанс да оцелее успешно? Какво ще кажете за реиндустриализацията?
Всичко вече е ИТ, във всеки сектор има роботизация. Преди 200 г. машините са измествали хората, същото се случва и сега, но в следваща фаза. Хората се спасиха в офисите, защото им взеха физическия труд. Сега са изгонени и от офисите, защото ги сменят интелигентни машини. Новите индустрии се раждат спонтанно, няма как държавата да ги измисли. Има Стратегия за интелигентна специализация, там например изобщо не е предвидено, че у нас ще има много добре развиваща се киноиндустрия. Нашата работа като министерство на икономиката е да създадем форум, да съберем хората, които раждат идеи, да разкажат какво прави всеки от тях. Защото когато чуят идеите на другите, може да им хрумне как да направят бизнес, за да подобрят чуждия - организацията, системите, мениджмънта. Това е клъстърното развитие. Министерството ще работи за тях, ще следваме това, което са казали, и ще създаваме инфраструктура. Тогава икономиката върви. Другото, което може да направи министерството, е да представи България като една добра дестинация за инвестиции, което ще дойде като идеи пак от тези предприемачи, които са в България.
Когато искаме да остава повече добавена стойност в България, трябва да развиваме идеите, успешните марки. Вече работим в среда, в която не е важно колко тона продукция се произвежда, а е важно кой има идеята преди всички други, така че те да купуват от неговата марка.
Да си министър на икономиката в служебен кабинет е голям късмет, защото може да се направи нещо, без да се налагат законови промени. Може да направите нещо, с което да останете в историята. Какво е то?
Да, с подзаконови актове да се облекчи бизнесът. И в момента тече проверка точно за това - къде можем без промени в закона да намалим време, процеси в административното обслужване, да въведем електронизация, мълчаливо съгласие.
Всички министри на икономиката идват с тази идея, но нищо не се случва.
Случва се, но малко по-бавно, отколкото ни се иска. Сега ние можем да го направим по-бързо.
Какво се прави за подпомагане на износа и на работата на бизнеса ни в чужбина?
Това е другото, което може да стане бързо и там сме силни. Вече направихме комуникационни канали през Туитър и Фейсбук. Трябва да се направи проверка какво има по институциите на Запад, с какво например подпомага бизнеса Английската агенция за инвестиции. И ако някой иска да изнася българска стока, да получава систематизирана информация какви са правилата. Друг приоритет е увеличаването на аналитичния капацитет. Има екип, който работи в министерството, но аз като представител на академичните среди смятам, че със съвместни инициативи могат да се направят повече неща.
Очаквате ли ръстът на икономиката от 3% да се запази?
Този ръст е реалистичен и нормален при липса на външни трусове. Българската икономика е стабилна, тя е в ЕС, може да привлече връщащите се инвестиции от Азия.
Но тази година има доста вътрешни трусове и може би доста външни.
Това е работата на министерството - ако има забавяне на цикъла, то да излиза с контрамерки. Те могат да бъдат повишаване на предприемаческата инициатива, разговори с всеки инвеститор, за да дойде в България, подпомагане на други инвеститори, които да кажат, че при нас е добре - това е начинът да се повиши растежът. Насърчаване на повече инвестиции във все по-високи технологични производства, за да остава повече добавена стойност в България. Инвеститорите да усетят, че наистина са добре дошли тук. И аз виждам много положителни реакции от тях.
Предвиждате ли кадрови рокади в агенциите, които са под шапката на министерството?
Не на всяка цена, докладите за работата им са на моята маса.
Имаше предложение за сливане на Агенцията за инвестиции и тази за малки и средни предприятия. Ще се случи ли това?
Дойде предложение, но е рано да се коментира. Всички казват, че Министерството на икономиката е отличник, има много отдадена на работата администрация. Хората тук са доста организирани и експедитивни.
Смятате ли, че ще Ви хареса да останете във властта, след като изтече мандатът на служебния кабинет?
Аз не се виждам в политиката, а в кабинет от експерти. За един икономист теоретик е много полезно да види реалната икономика. Зачитам се в доклади, които други сигурно не са чели. Много е интересно.
Дано България стане така хубава, както вие я виждате.
Това зависи от нас. Функцията на министъра на икономиката е да управлява положителните очаквания в икономиката, защото те се случват. Защо се измерват настроения на инвеститорите - когато те са с оптимистични нагласи, икономиката расте. Инвеститорът очаква, че ще продаде стоката си и ще направи печалба, защото и другите смятат да инвестират и да купуват неговите стоки. И това не е езотерика, това е икономика.
30.01.2018 
Цецка Цачева: Истанбулската конвенция за борба с домашното насилие над жените не води до промяна в българската конституция