В момента се прави пълен преглед на всички обществени поръчки по дирекции, анализират се подадените сигнали и, ако бъдат констатирани нарушения след анализа, те ще бъдат оповестени, казва служебният министър на икономиката пред БТА

Кои са първите стъпки, които ще предприемете, за да се почувства ефективно повишаване конкурентоспособността на икономиката в страната ни?

Убеден съм, че българската икономика има огромен потенциал за повишаване на своята конкурентоспособност. Наша задача е да отворим пътищата за тяхното реализиране. Този потенциал може да се осъществи на няколко равнища. Първо -привличането на стратегически инвеститори, които да изградят технологични мощности, с което да създадат базата за високотехнологично производство при нас. Ние ще положим всички усилия инвеститорите да се чувстват спокойни и убедени, че ние ще работим още по-усилено за тяхното развитие в България. Ще отворим каналите, по които успешните инвеститори в България да могат да покажат на българския бизнес и на чуждестранните си партньори своите успехи и това, което са постигнали. На това нещо мисля, че е малко наблягано досега. В българското общество цари настроение на песимизъм, защото не се виждат огромните крачки, които българската икономика прави.

За тази цел се отварят модерните информационни канали на Министерство на икономиката - фейсбук и туитър. Това, което се случва - възможностите за финансиране на проекти и други големи инициативи - трябва да се знае: кога са сроковете и кои могат да кандидатстват. Липсва до голяма степен прозрачност. Хората, които много усилено са търсели информация, са я намирали на страницата на министерството, но това не е достатъчно.

Втората голяма ос за повишаване на конкурентоспособността е стимулиране на масовия предприемачески дух на обществото в България. Голяма моя надежда са младите хора. България вече се е превърнала в много атрактивна дестинация, позната на младежите, от така наречената стартъп култура. Новост са така наречените коуъркингспейсове, т.е. пространства за споделяне в София, с които аз често си говоря. Вече съществуват няколко такива пространства и тяхната дейност непрекъснато се увеличава. Ние в Софийския университет вече започнахме да си партнираме с тях и да уговаряме съвместни събития и работа с цел провеждане на интересни инициативи, "уъркшопове" и семинари на тяхна територия с представители на предприемаческата общност. Целта е да свържем образованието с предприемаческата култура и атмосфера, която съществува в градовете. Едно от най-активните пространства за споделяне в София иска да се разшири в Германия, където е по-напреднала тази култура и даже да се изграждат жилищни пространства, където има и споделено живеене. Т.е започва да се образува една нова, истинска, модерна култура, която е напълно непозната до този момент, в която младите хора споделят работното си пространство, вследствие на което образуват общности, в които живеят и творят заедно. Тук става въпрос за една икономическа и социална промяна, която сега се случва. И България, между другото, не изостава от този процес, но за него знаят една малка група от предприемчиви млади хора, със западно влияние. Така че цел на Министерството е да осветли този процес. Да каже - да, ние виждаме предприемаческата група, която се развива не само в София, но и в други градове. Това също е важно: да свържем предприемаческите инициативи в българските градове и да противодействаме на обезлюдяването на много области в страната. Икономика 4.0, Индустрия 4.0, това е индустрията, при която всичко е навързано чрез мрежата, без значение къде се намира дадено производство или офис, просто, защото всичко се случва онлайн. Така че човек може да бъде на своето любимо място в България, някъде по морето, в стария град в Пловдив, или където му харесва, и там да създава продукти с добавена стойност, там да се раждат идеите.

Ще работим по проект за внедряване на прехода и бързото ускоряване на Индустрия 4.0 в България. Между другото и в много други европейски страни има такива стратегии, стратегически документи. Можем да завещаем такъв документ на следващото правителство, който да ориентира какво има досега в България по този въпрос, какво следва да се направи като стъпки и какво можем пък ние да направим в тези два-три месеца.

Индустрия 4.0 дава много възможности за България. Наистина, тя е свързана и с намаляване на работните места за хората, понеже роботизацията и изкуственият интелект изместват традиционния бизнес и хората, но това пък ще даде възможност тяхното време да се освободи за други дейности. Повече хора ще имат възможност да работят в творчески и креативни индустрии. Пазарите вече са толкова специфични, че идеята ти да влезеш в една такава ниша или пък да създадеш сам такава ниша на споделеност ражда добавена стойност. Тези понятия като че ли въобще отсъстват от българския икономически дебат и работата на министерството сега е да насочи вниманието и към тях. Търсим възможности да посредничим за срещите на новите предприемачи с утвърдени бизнеси, които заедно да създават нови идеи и нови екосистеми. Хубаво е тези екосистеми да бъдат пръснати в цялата страна. Моята прогноза е, че в най-близко бъдеще в България ще възникнат места, където хората се обединяват от любовта си към дадено място и започват да се изнасят там, за да работят. Това може да стане по най-простия начин с така наречените дни за домашна работа, когато човек не е необходимо да бъде в офиса на някоя софийска фирма и отива да работи на любимото място и там среща други хора, който също са избрали това място. За това е необходимо да бъде създадена инфраструктура, която да има високоскоростен интернет, да има място за зареждане например. Това могат да го поемат общините, като по този начин те могат да привлекат много млади хора, които получават заплатите си от централния офис в София. Това е най-първата стъпка, по-късно, когато тези хора останат там, те ще формират фирми, които са базирани на тези места и плащат данъци в тези общини. Вместо да чакаме стария модел на индустриализация в тези места, новата индустриализация 4.0 ще върне нови видове производство там, където хората са останали без работа.

Кои са основните рискове пред икономиката на България във вътрешен и международен план? Каква е стратегията ви за предпазване от тях в рамките на мандата?

Има вътрешни и външни рискове, който не могат да се предвидят, но на тях може да се реагира интелигентно. За това нашите усилия ще бъдат да увеличим изследователския потенциал на министерството, включително и като разширяваме съвместната работа с академичните среди. В Германия например функционира т.нар. Съвет на 7-те мъдреци, в който участват хора на науката, банкери и индустриалци, който дава съвети и насоки и създава визията за развитие на германската икономика. Ние също мислим в тази посока.

От друга страна, икономическият растеж е в голяма степен и въпрос на управление на очакванията. Много са важни сигналите, които идват от правителството: създава ли стабилен бизнес климат, хората уверени ли са, че инвестициите им ще бъдат защитени, уверени ли са, че се върви в правилната посока, че са избрани правилните полета за специализация. Имаме и Интелигентна стратегия за специализация, която ще се обновява съобразно настъпващите промени в бизнес средата и новопоявилите се перспективни предприемачески проекти с възможност за развитие на клъстери, които създават висока добавена стойност и висока заетост.

Как виждате диалога с бизнеса? Кои теми смятате, че трябва да влязат в дневния ред на бъдещите ви срещи с бизнеса?

На първо място смятам да активизирам работата на съветите с участие на бизнеса към Министерството на икономиката, за да чуя какви са техните идеи и препоръки. Ще организираме работни групи по региони, за целта имам желание да посетя повече производства на място, за да се запозная с потенциала, който притежават, както и да разбера какви са проблемите и да съдействам за решаването им. Моята визия за министерството е, че то трябва да бъде форум, който да свързва големия бизнес, предприемачите и техните идеи. Много често бизнесът на стартъпите е да подпомагат ефективността на съществуващите големи компании, които по този начин съкращават с огромен процент разходите си. Така че, когато те се срещат, сами създават нови бизнес модели, които генерират повече добавена стойност. Ролята на Министерството на икономиката в този процес на обмен е да гарантира държавна подкрепа за техните инициативи и да решава поставените проблеми. Когато влязох в министерството, видях много отговорни хора от администрацията, убедени, че работят за държавата. Тоест, средният ешалон работи за страната, готов е да стои много часове, за да си изпълни задачите.

Вече казахме, че управлението на информацията и сигналите са ключова функция в министерството, наред с облекчаването на административната тежест. Затова и ние, още след встъпването ми в длъжност, направихме ударно профил във фейсбук и в туитър на министерството, там аз въпреки заетостта си, се надявам да участвам активно, освен екипът. Да си обменяме сигнали, защото това също е форма на управление на очаквани резултати. Много от младите предприемачи по цял свят, а и в България, много повече следят по-скоро туитър, отколкото традиционните медии и затова е много важно, какво се публикува там, защото там ще го видят веднага, докато най-вероятно ще пропуснат публикациите от другите медии. Една добра идея, която може бързо и без съществени разходи да бъде реализирана, е създаването на списък с имейли като пряка връзка на чуждестранните представителства с местния бизнес от перспективни за външнотърговските ни отношения сектори като фармация, биотехнологии и високитехнологии.За да подпомогнем пък българските инвеститори при навлизането им в даден пазар можем да използваме опита на водещи чуждестранни агенции за насърчаване на инвестициите, като например английската, за създаване на специализиран за целта интернет сайт.

Ще продължите ли с намаляването на административната тежест за бизнеса? Предвиждате ли ревизия на някои от таксите за бизнеса, за да бъдат разходоориентирани?

Това е един от основните приоритети на цялото правителство, това е конкретна задача, която се изпълнява под прекия контрол на премиера. Тече ревизия и анализ на режимите, като крайната ни цел е да ги сведем до минимално изискуемите от европейското законодателство. Ускоряваме процеса на дигитализация на работата на министерството и увеличаваме броя на услугите на едно гише. Формирана е работна група за намаляване тежестта върху малкия и среден бизнес, в която експертите на министерството ще имат съществена роля. Търсим всички възможности за намаляване на административната тежест чрез подзаконови нормативни актове, както и въвеждането на мълчаливото съгласие там, където е уместно и законосъобразно. Това е и основна точка в планираните разговори с бизнеса, както и прегледът на таксите за малкия и среден бизнес.

Намерение за увеличаване на изследователския капацитет на МИ. Кои са първите анализи, които очаквате и първите проучвания?

Работим за създаването на капацитет за анализ на конюнктурните цикли и за създаването на комплект от макроикономически данни, насочен към чуждите инвеститори, които чрез информационните канали на министерството да стигат безплатно и до българския бизнес. Важно е да бъде направен и анализ къде административната тежест пречи най-много - дали в процеса на стартиране на един бизнес или в процеса на реализация, или при излизането от даден бизнес, както и анализ на информационните потребности на чуждите инвеститори при първоначално заявен интерес към българския пазар.

При встъпването в длъжност казахте, че ще има одит на стопански политики. Направихте ли списък на обществените поръчки, които ще прегледате, по какъв принцип са подбрани?

В момента се прави пълен преглед на всички обществени поръчки по дирекции, анализираме подадените сигнали и, ако бъдат констатирани нарушения след анализа, който ще направим, те ще бъдат оповестени. Внимаваме много, защото знаете, че действията на държавата в тази област водят до сериозни последици.

Какви промени сте предвидили, за да се надгради работата по Оперативната програма "Иновации и конкурентоспособност"?

В сравнение с други програми ОПИК показва липса на съществени забавяния. Смятаме да увеличим прозрачността и отчетността по работата на програмата. Планираме годишно информационно събитие в национален мащаб, в което ще отчетем работата по програмата. Освен това, чрез медийните канали на МИ ще бъдат представяни добрите устойчиви практики, реализирани чрез финансиране по програмата.

С какво искате да се запомни Вашият мандат?

Ще бъда щастлив, ако спомогна за освобождаването на предприемаческия дух в страната ни и за това хората и бизнесът в България, както и все повече чужди инвеститори, да повярват, че страната ни е добро място за правене на бизнес, така, както аз съм убеден в това.