Интервю на министъра на образованието и науката за предаването "е-Мисия България" на BIT

Маркирахме в началото една важна тема, по която по-късно ще поговорим, но актуалната тема от деня – 350 млн.лв. от еврофондовете са поставени под въпрос заради организационни промени в МОН. Сега се оказва, че Вие ще спрете конкурса за оценители, които трябваше да дадат своето мнение и оценка за научните центрове. Има ли някакво противоречие с предишния министър Меглена Кунева?

Изобщо не трябва да търсим такива персонални проекции. Нашата задача е да видим как по най-бързия начин да осигурим качествени експерти, които да могат да оценят проектите. Всъщност с това, което се случи днес, ние преминахме към друга процедура, която ще осигури експертите с много по-малки рискове, отколкото в предишната процедура. С други думи никой не трябва да очаква, че с това решение от днес – за спиране на предишната и започване на различен тип процедура – ние сме поставили под риск оценката на проектите. Обратното – рискът днес намаля значително.

Има ли опасност да изгубим част от европарите и да се налага България да финансира сама част от проектите със собствени пари?

Има опасност, като опасностите идват по две линии. Първата е свързана с неправилно функциониране на програмата. Ако се установят проблеми в разпределението на фунциите, класирането на проектите, тогава има т.нар. финансови корекции, при които част от средствата идват от бюджета, за да компенсират тези корекции. Втората опасност – и тя е много голяма – аз за нея алармирам от доста време е, че в края на 2018 г. има един контролен срок, в който всички оперативни програми трябва да са изразходвали по 30% от финансирането за програмния период и тези средства да бъдат възстановени от ЕК. С други думи, ако ние не ускорим значително темпото не само на изразходване на средстава, но и на ефективно изразходване, така че да няма критики след това, да няма финансови корекции, има опасност от загуба, защото не сме успели навреме да си свършим работата.

Това означава ли, че има опасност, ние, българските данъкоплатци, да се включим с едно голямо финансиране, например от 350 30% това са 100 милиона, 1/3… на практика ние да платим тези пари и накрая да се окаже, че няма да ги получим от ЕС?

Аз бих призовал и Вие, и зрителите да разберете, че е добре да кажем, че има опасност и да си свършим работата по такъв начин, че това да не се случи. За мен това е много важно – минимизираме в момента рисковете това нещо да се случи. По-добре отколкото да казваме, че всичко е наред, ускорили сме, всичко върви и в един момент идва одит от ЕК и казва „ама чакайте, вие какво правите?“. От тази гледна точка за мен – пак казвам, никакви персонални отношения не ме интересуват – единственото, което е важно е ние максимално да работим по всички посоки на програмата – управление, мониторинг, образование, наука, така че да успеем до 2018 г. Аз съм убеден, че това нещо е възможно.

Вие идвате от академичната среда и тези пари трябваше да отидат точно към университетите, които да създадат центрове за науки и изследователски гнезда – готова ли е академичната общност да кандидатства по проектите, защото ние сега намираме извинение за оценителите, но да не се окаже така, че университетите да не са готови с конкурентни, адекватни проекти?

Това, което знам от колегите е, че месеци наред подготвят проекти във всички четири приоритетни области. Тези проекти ще бъдат подадени до 28 февруари, не мога да кажа колко точно ще бъдат, но нямам никакво съмнение, че във всички приоритетни области ще има проекти и част от тях очаквам да са добри. Също така с процедурата днес, за която говорихме ние няма да забавим оценяването с това, което направихме. Просто използваме друга процедура, която не използва обществена поръчка, не използва фирма като междинно звено, която да набере експерти, а отиваме към централизирано набиране на експерти чрез МС – той ще отправи покана, ние трябва да я разпрастраним из целия свят и очакваме да се появят експерти, които са готови да оценяват проектите.

За да можем да излезем и от тежката терминология, можете ли да обясните каква е целта на тези центрове, защо е толкова важно те да бъдат създадени?

Съвременната наука изисква комбинация от няколко неща. Едното е подходяща апаратура, второто е учени, които са креативни, подготвени и са част от световния процес, така че могат да създават нови резултати и третото е подходяща организация за финансиране. Всъщност оперативната програма решава първия проблем. Това, че години наред в България нямаше достатъчно средства за инфраструктура… по тази причина българските учени не могат да излязат наравно с колегите си от Франция, Англия и да бъдат конкуретноспособни и чрез оперативната програма с тази й част се решава този проблем – има достатъчно средства, 560 млн.лв. са общо, за да отидат в научна апаратура във всички области, в които България е силна като наука. Това, което не може да даде програмата – и това обяснявах преди два дни на колегите от БАН – е, че трябват допълнителни средства, които са свързани с привличането на учени, с кариерното развитие и тези средства се очаква да дойдат от националния бюджет. Това е договорката, която е имало между България и ЕК и тя трябва да се спази. И третото – необходимо е подходяща организация, така че средствата от националния бюджет отново да отидат там, където трябва, а не както си спомняте в предишни години е имало проблеми. Това са задачите, които имаме да решим. Едно от средствата, които имаме е да напишем този документ, наречен Стратегия за научни изследвания, знам, че стратегия не е много популярна дума, но истината е, че за нас това е изключително работен документ, важен за работата, която има да се свърши и който ясно да каже: през следващите 8 г. до 2025 г. България в областта на науката има да направи това, това и това; отговорници са тези, тези и тези; и съответно финансовите средства които имаме - имаме и тези, които нямаме да пише ясно, че ги нямаме и трябва да ги намерим.

Има ли опасност тези средства за центрове да бъдат дадени на центрове, които няма да си вършат работата докрая и ще правят ерзац наука?

Според мен опасността е много малка, по две причини. Едната е, че има много подробни изисквания за това какви трябва да бъдат проектите и какви трябва да бъдат колективите, които кандидатстват. С други думи, ако в колективите няма учени с големи постижения, със статии, цитати, патенти – всичко, което се счита за реална, видима международна научна дейност, то тогава този колектив няма как да бъде оценен високо. И също така ако проектите, които представят, за това  които смятат да правят след 10 г. не бъде разпознато от експертите като нещо оригинално, ново, те няма да получат висока оценка. Затова е толкова важно да има експерти, които са истински учени, които разбират за какво става дума и да ги оценят по достойнство.

Какъв е потенциалът? Кои науки, сфери от науката могат да бъдат стимулирани, според Вас?

Това е важен въпрос, който ми позволява да обясня още нещо. Приоритетите при  тези конкурси не са според научни области – физика, химия, математика. Те са според области на икономиката, които могат да бъдат развити, с експортен потенциал и с възможност за технологично развитие, в което България да бъде водеща. Това е съвременна тенденция, тя се използва навсякъде по света и идеята е да събере учени от различни области в т.нар. интердисциплинарни проекти, които заедно да направят нещо, което всеки един по отделно не може в някаква област, полезна на обществото. Това е идеята на тези проекти, те така са програмирани.

Говорейки за университетите, но в тяхната научна дейност, а по-скоро за студентите, как ще се отрази новата Стратегия за финансиране на висшите училища и за приоритетните специалности?

Служебното правителство няма време да променя концептуално посоката, още повече, че посоката е зададена правилно, според мен, със Стратегията за развитие на висшето образование и с промените в Закона за висше образование от март миналата година. Това, което ние трябва да направим през тези 2 месеца е да осигурим подходящ прием за следващата академична година 2017-2018. Това изисква да се огледа едно постановление на МС, с което се регламентират правилата за прием. Това е, което правим в момента. Дайте ни още няколко седмици, за да имаме ясна картина, да видим как ще изглежда приемът и тогава ще можем да обясним по-конкретно.

Готово ли е министерството за организацията на матурите, вярно те ще бъдат след изборите, но съставянето на следващия кабинет може да забави идването на нов министър…

Няма значение кой ще е министърът, подготовката вече започна, това е подготовка на информационно обслужване, на подготовка на екипи за задачи, така че всичко това вече стартира в някакъв процес и който и да е министърът, той трябва да получи в необходимия момент всичко нужно като технически средства, експертен капацитет, за да се проведат матурите. Това, което стоеше като въпрос в началото с влизането в министерството е дали трябва да се променя нещо в методиката. Решихме, че е коректно да използваме последната методика, която проработи сравнително добре при предишния екип през септември 2016 г. с разделяне на 2 или 3 модула на съответните държавни зрелостни изпити, така че да се минимализира възможността за изнасяне на информация и след това внасяне на решенията обратно с различни технически средства, които се усъвършенстват все повече. По този начин смятаме, че който и да бъде следващият министър, когато дойде няма да бъде изненадан от нещо, което не е очаквал.

Вие самият готвите ли специални защитни системи за преписване, изнасяне на отговори на въпроси от матурата? Мислили се по този въпрос?

Разбира се, че се мисли. Аз още преди десетина дни разпоредих на експертите да се видят с колегите от МВР, да видят каква е статистиката на сигналите от миналата година, така че всичко, което е важно да се подготви не само в министерството, а и извън него, да бъде осигурено. Аз самият нямам никакви основания да предполагам, че някой от екипа в министерството е изнасял информация, по-скоро трябва да решим въпроса с информацията след като тя се разпространи в цялата страна. Но, разбира се, ще следим и за двата аспекта.

Имате ли наблюдения как работи формата обединено училище – от 1 до 10 клас, което осигурява професионална подготовка на учениците? Дали има някаква колаборация с бизнеса, дали наистина оттам излизат едни млади професионалисти, които веднага биха могли да се реализират?

Аз мисля, че смесихме две неща – едното е обединените училища, другото са професионалните гимназии. Разбира се, хубаво би било и двете да имат връзка с бизнеса, но фокусът на бизнеса в момента е изключително концентриран върху професионалните гимназии и върху висшето образование, тъй като и в двата сектора - на високо квалифицирани и на по-ниско квалифицирани специалисти има сериозен недостиг на кадри. Така че там върви процес на заздравяване на връзките, защото аз си спомням преди 2 г. как бизнесът казваше, че не получава това, което се очаква; и сега го казва, но казва и много други неща. Обратно – образователната система казваше, че няма как да осигури всички желания и това също е вярно. Една от първите срещи, които имах в министерството беше с национално представените работодателски организации – отново проведохме тази част от разговора, че в една държава с ниски данъци няма как да се очаква образователната система да осигури всички функции, които се осигуряват във Франция, Холандия, където данъците са много по-високи, там средствата на образователната система са много по-големи. Наред с тези основателни очаквания – учебните програми, учебните планове да бъдат повече ориентирани към бизнеса, но също така и бизнесът може да бъде по-активен – със специални стипендии, с осигуряване на практики и мисля, че има разбиране в това отношение. Може ли да допълня – днес видях една новина, свързана със среща в областта на туризма; поставен въпрос за това, че туризмът трябва да бъде в приоритетните направления. За мен това е пример, в който много внимателно трябва да адресираме точно какъв е проблемът и как трябва да го решаваме. Защото няма никакво съмнение, че туризмът е приоритетен сектор за България, вероятно е най-големият в БВП, но от друга страна ние имаме статистика, която показва, че от завършилите висше образование туризъм, по-малко от 20% работят на позиция за висше образование. Това е най-ниският процент, най-ниският дял и е много по-нисък от следващия, което показва, че проблемът изобщо не е във висшето образование или, ако е във висшето образование, то това, от което трябва да се тръгне е на какво учим студентите, защо, откъде се къса връзката – това е въпросът, а не дали го наричаме приоритетно или неприоритетно, или дали приемаме повече студенти.

Големи са очакванията на родителите на седмокласници, а самите седмокласници… миналата седмица гимназии, профилирани училища изпратиха в МОН своята методология за приоритетни предмети, които ще се считат при балообразуването – кога ще излезете Вие с оценката на тези предложения?

Не мога да Ви кажа в момента конкретна дата, нека погледнем с експертите. Разбира се, ще спазим всички срокове, няма да има нещо различно от предходната година.

Вашите приоритети оттук насетне?

Аз съм заявил четири приоритета и всичките са важни, никой не е по-важен от другите. Приоритет номер 1 е осигуряването на матурите, на външното оценяване и на приема след основно образование, тъй като това е свързано с десетки хиляди деца, родители, учители и там всичко трябва да мине по възможно най-добрия начин. Вторият приоритет е Стратегията за развитие на научните изследвания, тъй като тя е предварително условие за оперативната програма – ако не бъде представена в срок, оперативната програма ще трябва да спре, такъв е регламентът. Имам всичките очаквания, надежди, но също така и сътрудничество с колеги учени, които в момента работят по въпроса, че ние ще успеем навреме да подготвим вариант да представим на Народното събрание, тъй като тя се гласува от новото Народно събрание. Третият приоритет е свързан с популярно наричаните „професори на килограм“, т.е. с едни промени в Закона за развитие на академичния състав, които нямаха късмета да бъдат довършени в предишното НС, оставаше работа за един или два месеца да бъде приет един много важет пакет от промени, с който се дефинират минимални изисквания за заемане на академична длъжност – доцент, професор и т.н. Ние ще подготвим пакета от край до край; със сформирането на НС ще се опитаме веднага да го представим в готов вид, ако може да мине по „бързата писта“. Четвъртият приоритет е оперативната програма.

Толкова сте зает – намерихте ли време да посетите някое българско училище, да чуете за проблемите на учителите, все пак сте техен министър?

Виждах се с директори на училища, няма нужда да казвам точно кои, защо и какво. Засега все още не съм стигнал до училище, действително времето ми е изключително ангажирано със срещи – със сигурност ще отида до училищата. Преди, като заместник-министър, съм ходил в достатъчно училища, включително и във „Факултета“, в НПМГ, в училища в Хасково… така че съм виждал целия спектър на нашата образователна система.

Какви са проблемите на учителите, според Вас?

Много проблеми има и действително министерството и обществото са длъжници на учителите. Няма как да се случи реформа – министър Кунева казваше, аз също ще повтарям – в същината на реформата е учителят. Той трябва да получи пълна подкрепа – не само финансова със заплати, методична – така че новите учебни планове, програми, да им бъде помогнато колкото може по-бързо да ги усвоят и да ги вкарат в практика; трябва да им се даде малко повече свобода – те да решават как да се случват нещата, защото има доста по-голяма рестрикция, отколкото се смята за оптимална в съвременната образователна система; трябва да им се помогне с мобилност допълнително, да обменят практики помежду си, да пътуват до чужбина – има такива практики, но засега те са доста ограничени като брой учители. Трябва да влязат и фирмите, и университетите в средното образование; трябва да се намери финансиране, което в момента се осъществява по оперативната програма, но то трябва да стане национално финансиране на извъкласните дейности, защото учителят не може да реши всичко в час, трябва да се привлекат и външни хора, които да работят с децата извън стандартните часове, за да бъде по-интересно, да помагат там, където децата имат дефицити – много има какво да се говори по тази тема.

Знам, че е рано, но замислял ли сте се коя дума бихте оставили на Вашия наследник, след като приключите работата си, като препоръка?

Фокус. Системата е огромна – ако човек изгуби фокуса кои са най-важните проблеми, може да се удави за 2 дни.