Включването на общините е ключово, за да превърнем домакинството ни на съвета в национална кауза, казва в интервю за в. „Стандарт“ вицепремиерът по подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС-2018

Г-жо Златева, вече стана ясно, че България е имала сериозно закъснение в подготовката си за председателството на Съвета на ЕС, което Вие като ресорен вицепремиер сте успели да наваксате. Какво заварихте и какво наследство оставяте?

Мандатът на служебното правителство започна по-малко от година преди началото на първото българско председателство на Съвета на ЕС - ключово време, в което е необходим сериозен фокус и усилия на институциите върху подготовката. Заварихме изготвен плана за подготовката, но направеният в началото на мандата на служебното правителство преглед на актуалното състояние на подготовка показа, че по определени аспекти има отчетено забавяне между два и девет месеца. Това наложи изготвянето на план с неотложни действия, които да бъдат предприети целенасочено и бързо. Спешно подобрихме ефективността на работата и взаимодействието между отделните административни звена и въведохме централизиран подход на координацията на дейностите, който бързо проработи и даде резултат. 

Днес можем да отчетем, че натрупаното закъснение е наваксано и е създадена устойчива основа и подобрена координационна среда, върху която да стъпи моя правоприемник. В допълнение, за да не бъде губено време, аз и моят екип изготвихме досиета по всички аспекти на подготовка, които ще предоставя на новото правителство - какво е свършено през тези три месеца и какво трябва и предстои да бъде направено в следващите месеци, за да сме готови навреме за старта на председателството.

Какъв е бюджетът за българското председателство и кои са основните дейности по него?

Имаме гласуван бюджет от 150 млн. лева и е предвидено той да бъде изразходван на равни суми в рамките на три години. През миналата година са финансирани стартирането на ремонтните дейности в НДК и зала "София" на Народното събрание. В рамките на мандата на служебното правителство осигурихме средства за останалите дейности от подготовката в рамките на гласуваните 50 млн лв. за тази финансова година. Тези средства ще покрият дейности в областите логистика, сигурност, инфраструктура, комуникационен план, културна програма и др. Извън тази сума останаха дейности, свързани с допълнителните изисквания към НДК за сигурност, пресцентър на председателството, адаптация на сградата, както и осигуряване на средствата за летище София, Столична община, службите за сигурност и др. Редовното правителство ще трябва да вземе решение за предоставянето на допълнителни средства извън гласуваните и разпределени 50 млн лв., защото в годината, предхождаща председателството, разходите са най-високи.

Със старта на 44-ото Народно събрание всички партии в него обявиха добрата подготовка и достойното провеждане на българското председателство като основен приоритет. Какви са съветите Ви към депутатите и към следващия кабинет?

Искам да отбележа и да благодаря на всички парламентарни групи, че в деня на конституирането на 44-то Народно събрание те поставиха като важен акцент в предстоящия период успешното провеждане на БПСЕС през 2018 г.  Надявам се, че това не е само декларативност, но че ще съумеят да намерят необходимата политическа воля, диалог и конструктивност по темата за българското председателство, защото то е отговорност и възможност за нас като страна. Затова то трябва да бъде възприето като обединителна, надпартийна и национална тема, зад която заставаме всички ние като общество. Това ще бъде високо оценено и от европейските ни партньори и ще работи за репутацията ни на предвидим, активен и отговорен съюзен партньор.

Трябва ли да има ресорен вицепремиер или министър по подготовката и провеждането на българското председателство в кабинета "Борисов 3"?

Това е решение, което трябва да бъде взето от бъдещото правителство. То най-добре ще прецени коя формула ще доведе до реализирането на успешно председателство. Моят опит за последните три месеца в служебния кабинет сочи, че предвиждането на вицепремиерски пост за този ресор е категоричен израз на сериозна ангажираност и приоритизиране на председателството в мандата на служебното правителство и дава възможност за отлична хоризонтална и вертикална координация с всички министерства и ведомства.

Корнелия Нинова съобщи, че Бойко Борисов е поискал да останете на поста си и в неговия кабинет, но тя е отказала. Каква е Вашата позиция - получихте ли покана и какво отговорихте?

Виждам в тази покана, която господин Борисов лично отправи към мен, висока оценка за постигнатото от мен и моя екип, но и подкрепа за председателството като национален приоритет. Вече публично заявих необходимостта от приемственост и готовност да подпомагам с натрупания си опит и експертиза подготовката ни независимо от това каква позиция ще заемам в бъдеще извън правителството.

Какво не знаят българите за възможностите, които председателството дава на страната ни? Защо това председателство е важно за страната ни?

От всички институции зависи българските граждани да бъдат информирани за ползите и възможностите от председателството. Необходимо е да облечем в прости думи какви са практическите ефекти и добавената стойност от това председателство за нас като общество, икономика, бизнес, за популяризиране на положителния образ на страна ни и нашата култура, традиции, природа. Участието на всички заинтересовани страни в този процес е ключово и особено важно в условия на нарастващо недоверие и разрастване на дистанцията между граждани и институции, права и бюрокрация. Още повече че днес провеждаме големия разговор за бъдещето на Европа.

С оглед на периода на българското председателство, ние имаме възможност да проведем едно не техническо, процедурно председателство, а силно политическо и знаково председателство. Това е едно изключително усилие, но трябва да отчитаме и възможността, която ни се предоставя. В период от 6 месеца нашата страна ще трябва да води ЕС в обсъждането на важни теми за съюза - бъдещето на Европа, излизането на Великобритания от ЕС, стартирането на работата по следващата многогодишна финансова рамка на ЕС, вътрешна и външна съюзна сигурност.

Можем да извлечем дългосрочни ползи за България, да разгърнем своя експертен потенциал, да поставим наши национални теми за дебат в рамките на съюза, като същевременно допринасяме за изпълнението на общностните политики. Ще оборим предразсъдъците, като покажем, че след десет години членство сме подготвени за своята отговорност - да оглавим и да координираме дневния ред в Европа, да планираме и насочваме важни дискусии, да търсим и предлагаме решения, да постигаме взаимноприемливи компромиси и положителни резултати за нас като общество и за ЕС като цяло.

Кое е най-важното събитие по време на председателството, което ще се проведе в България в първата половина на 2018 г? Предвижда ли среща на държавните и правителствени ръководители в София?

Към момента в календара на българското председателство е заложено провеждането на неформален Европейски съвет през март 2018 г., който да бъде последван от среща на държавните и правителствени ръководители на ЕС с държавните и правителствените ръководители на страните от Западните Балкани. Подобна среща на върха би имала ключово значение за България с оглед необходимостта от засилване на позициите ни в региона - и в двустранен план, както и в рамките на различни регионални формати. Голям успех за нас биха били подготовката, съгласуването и приемането на съпътстващ срещата документ, подчертаващ значението на регионалната стабилност, засилването на икономическото благосъстояние и препотвърждаването на европейската перспектива на страните от Западните Балкани.

Пред парламента формулирахте 5 приоритета на БГ председателството. Кои са общите приоритети на триото Естония - България - Австрия? От кои държави черпим опит в подготовката на председателството?

Общите приоритети на триото са дефинирани така, че е зачетен приносът на всяка от трите държави председатели и е намерена добра пресечна точка на заявените интереси. Първият е работни места и конкурентоспособност. Вторият акцентира върху по-добрата защита на правата на гражданите, включително достъпа до образование и борбата с бедността. Другият приоритет е устойчивото изграждане на европейския Общ енергиен съюз. В четвъртата точка от списъка с приоритетите са включени подобряването на сигурността в Съюза, прилагането на всеобхватната политика за миграция и постоянният ангажимент за солидарна подкрепа към държавите, които пазят външните граници на ЕС. Не на последно място е приоритетът да работим за утвърждаването на ЕС като мощен фактор на световната сцена.

Подготовката на кадри за българското председателство е един от основните проблеми. Как се решава той?

Нека не подценяваме капацитета на държавната администрация. Ние сме член на Европейския съюз вече 10 години и през това време сме участвали в работата на институциите, подготвителните органи и комитетите към тях. Натрупали сме сериозен опит. Разбира се, като председателстваща страна ролята и отговорностите ни нарастват. Предизвикателството е, че ние ще трябва да ръководим различните формати на Съвета на ЕС и подготвителните му органи.

За последните три месеца успяхме да финализираме състава на работните групи както у нас, така и в Постоянното ни представителство в Брюксел, което подсилихме с допълнителен персонал за периода на председателството. Това беше задача с първостепенно значение, тъй като сме заложили поредица от обучения, през които тези хора да преминат. Обученията са общи и специализирани, като темите им са различни. Те стартираха още в края на 2016 г. и ще продължат до есента на 2017 г. Лекторите са професионалисти от Европейския институт по публична администрация в Маастрихт и френската Академия по публична администрация, нидерландския Институт за международни отношения "Клингендал", Британския съвет, Генералния секретариат на Съвета на ЕС и др. Също така стартира и процедурата по командироването 10 души от институциите на ЕС, които пряко да се ангажират и да ни помагат.

По време на българския мандат ще започнат активните преговори по излизането Великобритания от ЕС. Готова ли е страната ни за предизвикателството да ръководи този процес?

България даде ясна политическа заявка, че ще работи за единството на ЕС в процеса на преговорите с Великобритания, като същевременно се очертаят публично и прозрачно основните преговорни линии, от които съюзът няма да отстъпи. Целта на България в хода на стартиращите преговори е да формулира и успешно да интегрира своята национална позиция в единната позиция на Европейския съюз. В рамките на координационния механизъм по европейските въпроси с решение на Съвета по европейските въпроси беше създадена временна работна група "Брекзит", включваща представители на всички министерства, които имат отношение към преговорния процес. Тя ще разработва проекти на позиции на България във връзка с преговорите между ЕС и Великобритания.

Как можем най-добре да защитим правата на българите, които учат и работят в Англия?

На 27 април взех участие в новия работен формат на съвета - Съвет "Общи въпроси" (чл. 50 ДЕС), чиято цел бе подготовка на заседанието на Европейския съвет на 29 април 2017 г. и обсъждане на политическите насоки за преговорите по излизането на Обединеното кралство от ЕС. Категорична е позицията на всички страни - членки във формат ЕС-27, че пръв приоритет е постигането на ранен етап в преговорите на споразумение относно придобитите права на европейските граждани на базата на принципите на реципрочност и недискриминация. Приоритет на България е запазването на правата на дългосрочно и постоянно пребиваващите в ОК български граждани и предоставянето на правни и административни гаранции, че няма да бъде отстъпено от тях. Възможно най-рано трябва да елиминираме усещането за несигурност и неизвестност и опасенията по отношение тяхната работа, образование, ежедневие, бъдеще. Не може да има отстъпление от четирите свободи на движение в ЕС. Очакваме от британското правителство да гарантира по категоричен и недвусмислен начин, че няма да позволи прояви на нетолерантност, насаждане на страх, противопоставяне и разделения заради произхода на европейските граждани. Не бива да бъдат застрашавани и ограничавани основни свободи и ценности.

Направихте инспекция на летище София и в РВД. Какви мерки се вземат, за да се подсигури интензивният въздушен трафик, който се очаква след 1 януари и най-вече сигурността на пътниците?

През март проведох  редица срещи с ръководствата на РВД, "Летище София" ЕАД, ГД ГВА и представители на МТИТС по въпроса за посрещането на чуждестранните делегации и предприетите текущи мерки, които ще гарантират сигурността и престоя на гостите. Предприети са мерки по реорганизацията на работата на правителствения ВИП с цел повишаване сигурността на делегатите. Получихме уверения от ръководството на РВД, че имаме капацитета да посрещнем интензивния въздушен трафик по време на председателството.

В София НДК ще бъде "лицето" на председателството. На какъв етап е ремонтът на двореца и пространството около него, ще стигне ли времето за завършването му?

Едно от най-големите предизвикателства в процеса на подготовка е адаптацията на НДК като сграда домакин на събитията от председателството. До края на мандата на служебния кабинет бяха финализирани изискванията по отношение на техническата и кабелната инфраструктура, безжичната мрежова система, преводната техника, пресцентъра, противопожарната и евакуационната система. Изготвени и остойностени са техническите и организационни изисквания и предписания, свързани с обезпечаване на сигурността в НДК, което позволява да се финализира работният проект по преустройството и адаптацията на сградата. Тези дейности изискваха задълбочен и всеобхватен анализ и непрестанен диалог между голям брой участници. Ръководството на НДК е поставило като основен приоритет адаптацията на сградата на НДК, за да може да посрещне над 20 000 делегати по време на Българското председателство. Най-важното за мен е, че заработихме всички в екип - моят кабинет, НДК, Центърът за подготовка на председателството и останалите институции, имащи отношение към този проект.

Призовахте чрез Сдружението на общините местната власт да се включи активно в провеждането на българското председателство. Какви възможности разкрива председателството пред общините у нас?

Включването на общините е ключово, за да превърнем домакинството ни на съвета в национална кауза, а посланията на България да бъдат формулирани и припознати от българските граждани, като стигнат до всяка една точна и регион на страната. Разглеждам това партньорство като много важно, защото ще спомогне затова Председателството да не се възприема като далечна и елитарна дейност само в столицата. Предвижда се партньорството с общините да бъде в различни направления в подготовката, които включват организация на събития, участие в комуникационната програма, инициативи за популяризиране на българската култура, история и природа.

На какъв етап е подготовката на културната програма за българското председателство?

На финалната права сме. Въпреки констатираното забавяне в тази област, породено преди всичко от липсата на комуникация между институциите, успяхме да намерим диалог с всички, да координираме техните усилия и да постигнем напредък и резултати в най-кратки срокове. Водещото ведомство е Министерството на културата, но е ключово и взаимодействието с всички заинтересовани страни. Включена е и Столична община, в чийто Календар на културните събития е включен нов специален приоритет: София - град домакин на председателството на България на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. Ще участва и Пловдив, който е Европейска столица на културата през 2019 г. Програмата ще има и външно измерение, където партньорството по линия на културни събития и прояви се осъществява с водещите европейски институции.

Като неизменна част от културната програма на всяко председателство са предвидени галаконцерти за официалното откриване на Председателството в София и в Брюксел. Откриването в София ще премине в две части: голямо публично събитие на открито на 1 януари 2018 г. и тържествен концерт пред Колежа на комисарите - 11-12 януари 2018 г. Традиционно откриването в Брюксел ще се проведе зала "Бозар" на 1 февруари 2018 г. Събитията за закриване на председателството се планира да бъдат проведени през юни 2018 г. Част от Културната програма са и т.нар. "културни пакети", които предвиждат делегатите, които ще посетят България, да се запознаят с различни аспекти от българската култура и традиции.