Тя трябва да гарантира конкуренцията и да упражнява регулативни функции, като упражнява контрол над монополите, заявява заместник-минитър председателят пред в. "Труд"

Защо приехте да сте вицепремиер без портфейл, при положение че правителството всеки момент може да падне под натиска на протестите?

- Честно казано, Орешарски ми предложи позиция в правителството преди протестите. Тогава не бях изобщо ентусиазирана. В смисъл - мислех си, че това правителство ще има живот и ще се оправят и без мен. Освен това е едно политическо правителство. Освен това в личен план имах други планове. От ноември бях в процедура за доцент, която приключи успешно и на 23 май станах доцент в БАН. Т.е. аз бях планирала да напусна БНБ и да се отдам да научна кариера. Трябваше да преосмисля моите лични планове. Затова, когато той ми предложи, не бях много ентусиазирана. А иначе позицията, която ми предложи, беше много хубава.

- Каква?

- Заместник-министър на финансите, който да отговаря за връзките с международните финансови институции и работата с финансовия сектор. Това са нещата, за които отговарях в БНБ. Но когато започнаха протестите, той ми се обади и ми каза “имам нужда от теб в този момент на позиция вицепремиер”. Изобщо не се поколебах.

- Кога стана това?

- В деня след първите протести.

- Защо приехте при тази несигурност?

- Обичам служебните правителства, но икономиката има нужда от реформи, които не могат да станат без парламент. Аз считам, че българската икономика е гъвкава, тя оцелява. Но има какво да губим като нация. Много е важно да запазим финансовата стабилност. Сегашната политическа нестабилност може да попречи на икономиката. И много може да  попречи. Изборът ми беше решен от това. Освен това имам репутацията на биткаджийка, на човек, който не се страхува от трудностите. Не исках да разочаровам себе си.

- Не ви ли е страх, че престоят ви на този пост може да е съвсем кратък?

- Единственото, от което ме е страх, е, че гладува Едвин Сугарев. За мен няма нищо по-важно от човешкият живот.

- Казахте “Надявам се приятелите ми да ми говорят след днешния ден”. Какво имахте предвид?

- Имах предвид, че каквото и да свършиш в една такава нажежена политическа атмосфера, колкото и добър да бъдеш, свършеното ще се изтълкува нееднозначно. Аз съм убедена как ще изляза от този кабинет...

- Как?

- Първо, с голямо желание (смее се). Второ, убедена съм, че няма да е еднозначна оценката за нещата, които ще свършим.  Защото тези реформи, които трябва да се направят, са отлагани доста време. Такива реформи не се правят във времена, когато хората протестират навън.

Трябва ти спокойствие, трябва ти добре да ги обмислиш. Ако ги правиш на юруш, можеш повече да ги объркаш, отколкото да ги оправиш. Всички искаме да станат тези реформи, но ситуацията е много трудна за правене на реформи.

- В момента хоризонтът на политиците е много скъсен заради протестите. Има ли ресурс въобще за каквито и да било реформи при дефицита на доверие в обществото и липсата на стабилно мнозинство в парламента?

- Дискусията в парламента днес мен лично много ме удовлетвори. Интересно ми е дали икономистите ще намерят в този дебат нещо смутително.

- Въпросът е друг. Реформи най-често означава да се предприемат непопулярни мерки. А при нежеланието на улицата да приеме каквито и да било действия от сегашните управляващи и при този раздробен парламент виждате ли ресурс за налагане на непопулярни мерки?

- Ако не виждах, нямаше да съм тук. Аз вярвам в здравия разум на хората. Ролята на правителството е да убедим депутатите, че предлаганите мерки са важни. Въпросът е в това колко добри ще аргументираме добрите политики. Аз вярвам на институциите. Те са в основата на демокрацията.

- Всички се питат дали ще падне правителството. Според вас има ли шанс то да се задържи и какво трябва да направи, за да остане на власт?

- Не знам. Пламен казва, че има. Между другото тази сутрин няколко пъти ми се обажда, за да пита дали наистина ще дойда (смее се).

- Коя е първата реформа, която ще предложите?

- Първото е засилване на конкуренцията. Отдавна смятам, че българската икономика не функционира в конкурентна среда. Знам, че имаме един от най-добрите закони за защита на конкуренцията, но явно някъде грешим, защото той не работи. Не може черешите да се изкупуват по 35 стотинки от производителите и да се продават на 90 километра разстояние за 3 лева. Същото става с повечето стоки. Щом като не работи конкуренцията, значи трябва да се направят реформи. Очевидно трябва да има законодателни промени, но и в механизмите на прилагане.

- Как ще се справяте с големия проблем - безработицата?

- Всяко едно нещо, което прави това правителство - независимо дали ще стои ден, два, три или месеци - трябва да е съпроводено с оценка за въздействие върху заетостта. Може да е много хубава мярка, но ако ще ни струва закриване дори на 50 работни места, не мисля, че трябва да го правим.

 - Споделяте ли тезата за нужда от повече държава в икономиката?

- Кризата промени философията на икономическата политика. В Европейския съюз тенденциите са за засилване на държавата в икономиката. Но зависи как дефинираме ролята на държавата. Тя трябва да гарантира конкуренцията и да упражнява регулативни функции, като упражнява контрол над монополите.

- Трябва ли държавата да създава работни места?

- Държавата трябва да гарантира, че това, което прави, ще увеличава работните места.

- Как ще убеждавате инвеститорите да дойдат в България при тази нестабилност?

- Знаете, че съм създател на Агенцията за чуждестранни инвестиции. Планини от литература съм изчела. И темата на доцентурата ми е за чуждестранните инвестиции в България.

- Но при тази нестабилност кой инвеститор би дошъл?

- Имаше един филм “Москва не вярва на сълзи”. Инвеститорите пък не вярват на обещания. От няколко места чух за намерения на инвеститори да си тръгнат от страната. Мои приятели ми казват: “Абе тук бяхме готови с един проект, но при тази ситуация си тръгвам.” Това е много тъжно. Това много ме плаши.

Мисля, че инвеститорите, които са рискували през всичките тези години и са вложили парите си в България, са спечелили. То е много лесно да инвестираш, когато всичко е прекрасно. Когато нямаш риск, нямаш и печалба. Шоу няма да правим. Няма да ги убеждаваме, да ги уверяваме. Важното е да не си тръгват. Не заради мен или заради това правителство. Просто защото българската икономика е хубава икономика.

- Тези дни много се говори за оставки. Вие лично при какви обстоятелства бихте казали “Дотук съм”. Какъв е личният ви праг на търпимост?

- Аз не искам да поставям ултиматуми на депутатите, които са ми гласували доверие. Не е морално. Хората ми казаха: “Ела и свърши работа.” И аз дойдох да върша работа. Не мога да кажа: “Ако това и това не свършите, аз си тръгвам.”