Министърът на културата в предаването „Преди всички” на БНР

Сега ще съчетаем празника на нашата писменост с разговор за управлението на културата – тази толкова важна част от живата на обществото. Един общ въпрос, който дословно ще повторя и на тримата ни събеседници, които следват от този миг нататък, и той звучи така: често на думи честваме културната ни история, а на практика я разрушаваме или подпалваме. Имаме ли отговор кой може да спре този самоунищожителен порив – градът или държавата? Ще погледнем към отговора на този въпрос през три условни камбанарии – тази на държавата, тази на столицата на държавата – София и на Европейската столица на културата Пловдив.

Започваме, разбира се, разговора за управлението на културата и как то да бъде смислено, разумно и с мисъл за бъдещето с министъра на културата Боил Банов. Намираме го в Рим, където днес празникът се отбелязва чрез любовта на българското кино – юбилейно десето издание на българското кино.

Добро утро, г-н министър.

Добро утро и честит празник на Вас и на Вашите слушатели.

Честит празник.

Да припомня, че поехте поста на министър на културата в третото правителство на Бойко Борисов в началото на месеца, но имате дълъг опит като зам.-министър на културата и още по-дълъг като театрален режисьор и като човек, свързан с театъра и културата от ранното си детство. Кажете ни какво е вълнението „24 май“ лично за Вас?

Огромно е вълнението. Баща ми е човек на културата, майка ми е на просветата, дядо ми беше човек на просветата и от много малък съм закърмен с този празник от моето семейство. Той винаги е бил нещо изключително. И какво да ви кажа? Най-емоционалният, най-милият празник, най-нежният празник, най-същностният за страната ни. Поне моето усещане е такова.

И за първи път във Вашия живот вече в тази ключова позиция – министър на културата. Кажете ни как се приоритизира и как вие конкретно ще го направите, когато всичко е важно в сектора „Култура“?

Така е. Всичко е важно, всичко е приоритет. И така е и за мен самия – всичко ще бъде приоритет. Познавам всички сектори. Това е може би доброто при мен, че познавам цялата картина. Не мога да си позволя да приоритизирам едно пред друго – всичко е важно.

Участвахте в редовното заседание на Съвета на Европейския съюз във формат „Образование, младеж, култура и спорт“ в Брюксел. Най-важното от там?

Най-важното е, че в защита на децата се преминава към нови платформи на аудиовизията и към достъпа до съдържание – какво е съдържанието, включително така например в YouTube – големи платформи. Това е ключът – Обединена Европа и обединените министри на културата на Европа поеха такава промяна в една директива, която в крайна сметка се надяваме да доведе до по-голяма защита от зловредни, принуждаващи към насилие послания.

Между другото, дебат по тази директива с предлагани промени от Съвета за електронни медии започна вече и в България. Да очакваме ли вашето включване в този дебат също така?

Да, на всички нива.

Добре. Продължавам с конкретните въпроси. Използваме този миг, разбира се, 24 май за това. Какво се случва с идеите за нова методика за финансиране на театрите? Такива идеи сподели и вашият предшественик служебният министър Рашко Младенов. Ще продължите ли в тази посока?

Да, категорично. Ще направим така необходимото нашата гилдия да открие и да предложи добрите насоки по промяна на методиката. И ако има консенсус, той никога не може да бъде пълен, но в огромна степен, ще направим необходимото за промени.

Вероятност да се промени моделът на субсидиране на база билет?

Да. Това имам предвид.

Конкурсите за директори на културни институти – те бяха започнати от служебния министър, но останаха във вашите ръце. Доколкото знам, законът не ви задължава да ги приключите в срок. Кога очаквате да стане това, ще се проточат ли много?

Не мисля, че ще се проточат. Даже аз съм готов веднага да ги пускам. Нямам какво нито да проточвам, нито каквото и да е друго. Има обаче едно важно нещо – много държа да кача всички конкурси, които се провеждат в сферата на културата, да ги кача онлайн, на онлайн излъчване, за да има обществен достъп, да се знае кой какво защитава, какви платформи, какви насоки за развитие, каква визия има. Това е ключово за мен. В момента юристите работят. Ако мога да го въведа още за тези конкурси, предпочитам да ги проведа така: прозрачно, ясно, видимо за всички.

Конкурс, прозрачност и онлайн видимост, казвате. Да ви попитам нещо, което е неизбежно – парите за култура. Какъв е дефицитът, колко не ви достигат да правите качествена културна политика? Имаше интересна публикация в „Гардиън“ неотдавна за това, че професиите в културния сектор стават все по-уязвими. Заплатите в сектора ще бъдат ли вдигани?

Задължително, особено в някои от тях, в които просто е наложително веднага. Иначе, за да правим политики в областта на културата, и наистина министерството и работещите в него да бъдат полезни за обществото, недостигът е сериозен – близо 100 милиона.

Близо 100 милиона недостиг.

Пред БНТ казахте колко важно е засилването на Института за паметниците на културата, и колко съществен е въпросът за културно-историческото наследство. Имате ли отговор защо е толкова трудна битката за него? Тук, разбира се, визирам и казуса с Двойната къща. Вие заявихте, че ще изискате собственикът да възстанови паметника на културата в неговия вид. Но буквално седмица след изказването ви, собственикът Кирил Кирилов, по-известен като Киро Японеца, от ефира на друга телевизия заяви, че неговият проект е по-хубав и нищо не може да го накара да възстанови старата къща. Защо е толкова трудно?

Ние сме млада демокрация и най-сложното нещо във всеки, който е в растеж, е да осъзнае важността на миналото по отношение на неговото бъдеще. Това до известна степен са естествени процеси, които ние израстваме и ще продължим да израстваме, и вероятно ще дораснем за най-важното – да съхраняваме паметта, за да можем да вървим напред. А иначе, ние сме демократична държава, всеки има право да прави изказвания. Моята работа е да следя за закона и да го спазвам.

Ще преразгледате ли състава на този Специализиран съвет към Министерството на културата, който на практика е дал зелена светлина за това, което се случи с Двойната къща, за да се предотврати нещо подобно в бъдеще?

Аз ще го разгледам, ако трябва ще направя необходими промени, ще ги консултирам с обществени организации. Но по-важното е, че и там вече е въведено и веднага от следващото заседание, защото законът дава по-лесно възможност за това, те също ще бъдат предавани онлайн. В този смисъл, всички спорни казуси оттук насетне, върху които този съвет заседава, а той създаден за това – да заседава върху спорните казуси, т.е., обществеността ще има достъп до всичко това мигновено, още по време на самите заседания. Така че не считам, че оттук-насетне, след като се извърши този ход, ще има каквато и да е опасност да премине нещо незабелязано или полузабелязано, нещо нередно.

Прозрачността наистина е инструмент за демократично управление. Залагате ли върху нови идеи за законодателни промени или закони, които да дадат възможност на държавата да защитава паметниците на културата в по-голяма степен от това, което е досега?

Е, задължително. Законодателни промени, и не само паметниците, меценатството е изключително важно. А в паметниците задължително, защото ако искаме да опазваме, трябва да направим закона наистина адекватен, европейски. В този закон трябва да има много тежки санкции, много по-сериозни, но трябва да има много по-сериозни права и възможности за собствениците на такива имоти, защото поддръжката и инвестицията в тях е в пъти по-голяма, отколкото на обикновените сгради. И няма как да имаме такива изисквания, наистина тежки, и в същото време да не им се подава ръка. Дали през фондовете, безлихвени заеми, през още по-големи облекчения, през махане такса „смет“ и т.н. В европейските практики има много неща. Ние сме взели практиката по отношение на рестрикцията. Чудесно, ще я спазваме докрай. Даже още ще направим рестриктивни мерки за тези, които не спазват закона. Но трябва да има насреща и подкрепа от държавата.

Днес е празникът на словото – уникален по своята същност, и на писмеността, на азбуката, на кирилицата. Идеи за подкрепа на книгата, библиотеките в каква посока мислите? Ние сме свикнали винаги да излиза на преден план дебатът за ДДС върху книгите, но може би имате и други идеи?

Не знам за ДДС върху книгите. Ние първо трябва да подсигурим финансиране по стандартите, които приехме, ако не в пълен размер, то поне частично, да дадем въздух на книгата и на библиотеките, а след това ще мислим вече за други мерки и друго развитие. Не сме направили основното, за да говорим за други неща.

Добре. Към киното сега, защото Ви намираме в Рим именно на празник на българското кино. Филмотеката, Фонд „Кино“ – в каква посока ще бъдат първите ви стъпки? Фонд „Кино“ не работи, а го има на хартия и по закон. Какво може да се направи?

Много е важно… Филмотеката сме приготвили още по време на правителството на министър Младенов, приготвили сме един вариант за субсидиране, който мислим, че е адекватен и ще разреши проблемите на Филмотеката, защото те са пазителите на културното ни наследство от гледна точка на киното и са много ключови за нашето бъдеще. Така че в скоро време една сериозна част от техните проблеми ще бъдат разрешени. А в киното същото важи, както това, което казах и за библиотеките – те все още не са получили финансирането, което е определено по закон. Оттам-насетне можем да говорим за каквото и да е друго. Моята цел е финансирането им да достигне нивата такива, каквито са по закон.

Много са въпросите, неизбежни обаче в това първо интервю, което правим с вас в новото ви качество – културната програма за Председателството на Съвета на Европейския съюз – готови ли сте с нея?

В голяма степен сме готови не със самата програма, а с нещо много по-важно – с процедурите за избор на културни събития по време на Председателството. И много скоро ще стартираме няколко проектни инициативи, пак с ясни правила, в които хората да кандидатстват, да изложат своите идеи. И чрез комисия, чрез Фонд „Култура“ да бъдат избрани най-добрите и адекватни, които съответно да бъдат реализирани през следващата година.

Ларгото като музей на града – държавата или общината трябва да се грижат за археологията, нейното експониране и оживяване?

При всички положения Ларгото вече като завършен обект е нормално да премине към общината, която има много повече възможности да го обгрижва и развива. Въпрос на процедура е. Вече имаме решение на Общински съвет, в което сме го поискали, както е по закон. В момента документално довършваме, оформяме документите, защото той е вече чисто нов обект. И предстои предаване към Столична община.

Намерихте ли формулата за държавна подкрепа за Европейска столица на културата Пловдив 2019? От служебния министър Рашко Младенов знаем, че трябваше да се потърси различен вариант от Фонд „Култура“, който е на конкурсен принцип. Ще питам малко по-късно и кмета на Пловдив Иван Тотев, който сигурно ще проследи и Вашия отговор със засилен интерес.

Формула си има. Те ще преминат директно към Пловдив. По какъв начин – директно към общината или към някакво сдружение – те си знаят, важното е, че сме намерили парите.

И те са в какъв обем?

Те са толкова, колкото е определил кабинетът – 20 милиона.

20 милиона за Европейска столица на културата Пловдив. Често на думи, пак ще кажа, ние отбелязваме културната ни история, честваме я официално. На практика обаче виждаме разрушения, упадък, подпалване, много трудно иницииране на запазване, реставрация. Вашият отговор – кой може да спре самоунищожителените пориви в културата – градът или държавата?

Никой не може сам да ги спре. Само всички заедно и напред, вървейки със закон.

Благодаря Ви. Министърът на културата Боил Банов специално за „Хоризонт“ „Преди всички“ от Рим, където е на 10-то юбилейно издание на Фестивала на българското кино.