Заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Валери Симеонов вече е председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към правителството. С друго решение вицепремиерът Симеонов и министърът на труда и социалната политика Бисер Петков са определени за представители на правителството в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Наш гост е вицепремиерът Валери Симеонов. В каква насока ще работи въпросният Национален съвет, чието председателство поемате? Какви принципи ще отстоявате?

За кой съвет става въпрос?

Първият съвет, който предизвиква повече любопитство, а именно Националният съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси?

Този съвет ще работи изцяло в духа на нормативните документи, на законите и ще работи в условията на пълна равнопоставеност и недопускането на каквото и да било толериране в духа на много добре известната наша политика по отношение на етносите. В никой случай съветът няма да поощрява финансиране в посоки и програми, които са доказали своята ефективност. Но сами разбирате, че не мога да ви дам отсега някаква компетентна обосновка на предстоящите задачи и дейности, тъй като също в четвъртък аз научавам, че ще ми бъде възложена тази длъжност.

Ако позволите още няколко принципни въпроса в тази посока. Как ще работите с различните етноси?

Повтарям, равнопоставеност и с дължимото уважение и внимание към всеки един от тях. България, слава Богу, не е държава с прекалено богат етнически състав или със сериозно присъствие на етноси, като например Прибалтийските държави или някои други наши съседки, така че мисля, че това ще бъде една разумна и премерена дейност и политика.

Господин вицепремиер, а как ще отделите различните етноси от политическите партии, които ги представляват?

Политическите партии въобще няма да бъдат дневен ред на този съвет. И този съвет няма правомощията, нито пък възможността да определя кой етнос в коя партия ще членува. Въпреки че това, както знаете, е забранено от Конституцията. И в мое лице най-малко ще видите човек, който обвързва политическите партии с някои етноси, тъй като аз съм убеден демократ и съм убеден, че всичко това всъщност е мимикрия и използването на етническата карта определено е в посока не в полза на държавата. Говоря за партиите, които си присвояват правото да представляват етноси. Знаете, че това са основно ДПС и ДОСТ. Те нямат тези права, да не говоря, че ДПС до момента в целия този период на прехода е доказвал, че всъщност не е етническа партия, а по-скоро едно туморно икономическо образувание, отколкото каквото и да било друго. Не по-различно е отношението ми към ДОСТ, въпреки че тя се води нова партия, но всъщност това е провеждането на досегашната политика на ДПС в интерес на външни държави, на други държави. Така че няма да има никакъв паралел и няма да допусна никакво влияние или зависимост на която и да било политическа сила върху работата на този национален орган.

В контекста на казаното току що от вас, изненада ли ви негативният коментар на председателя на ДПС Мустафа Карадайъ по повод поемането на този пост от вас?

Намирате ме в кабинета ми. 18,20 е, не съм приключил, в момента присъстват хора на нашия разговор, с което искам да ви кажа, че нямам време да обръщам внимание на чисто политическите изказвания, мнения, позиции. Даже не зная за какво става въпрос, пък и не ме интересува какво е казал Карадайъ. В момента аз съм на държавна длъжност, имам достатъчно много сериозни ангажименти и задължения, които трябва да изпълня и въобще не се интересувам, нито се съобразявам с политическите мнения.

Господин вицепремиер, освен проблемите, свързани с интегрирането на малцинствата, Националният съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси вероятно ще разшири обхвата на работата си и с включването на потърсилите у нас убежище мигранти. Там какво предстои да предприемете?

Не мога сега да ви дам конкретен отговор, но знаете, че България е член на Европейския съюз, има определени задължения. От друга страна знаете, че България е най-малко засегната от мигрантската криза, по-скоро обратното – България не е засегната, бих казал, в сравнение с останалите наши съседки, даже почти не е засегната. Така че да се фиксираме върху този въпрос не мисля, че има някакъв смисъл. По-важни са въпросите за етносите в България и решаването на проблемите и най-вече с тяхното приобщаване.

Следващият ми въпрос към вас е като заместник министър-председател по икономическата политика, какви мерки правителството ще предприеме за преодоляване бедността и социалната изолация – толкова характерни за етническите малцинства?

Това е заложено в програмата, стратегическите приоритети, които сме подписали „Обединени патриоти“ и ГЕРБ, коалицията. На първо място това е социални помощи срещу заетост. Ще акцентираме върху заетостта на тези представители на малцинствата, които разчитат само на помощи. Това ще бъде една прочетена и отгърната вече страница надявам се и вярвам. Имал съм вече разговори с министър Петков в тази посока. В състава на политическия съвет с ръководствата на двете политически сили имаме единно мнение, че не само социалните помощи трябва да бъдат обвързани със заетостта, но и детските трябва да бъдат обвързани с отговорното родителство, с присъствието на децата в детските градини и училищата. Въпроси, които досега бяха подценявани, и в резултат на които в България за съжаление са налице немалки групи от млади хора, които не могат да пишат и четат, да не говоря, че нямат елементарна професионална подготвеност или ориентация. И това са тежките въпроси, които трябва да бъдат решавани занапред.

Като вицепремиер по икономическата и социалната политика и председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси ще работите ли за изготвянето на национална демографска програма, каквато имате заявена в предизборната програма на „Обединените патриоти“? Програма, изготвена по подобие на Франция, която например в рамките на 10 години да реши катастрофалните проблеми за тези малцинства?

Крайно време е в България да има такава програма и вече работя в тази посока, като събирам позициите на учени, на специалисти в областта на демографията. Вече имаме и съответния отдел към моя кабинет, който се занимава с демографските въпроси. Имаме положено началото на стратегията, основните цели, които ще бъдат преследвани. Те са основно в 3 главни и няколко по-второстепенни проблема, които трябва да бъдат решавани. Това са раждаемостта от една страна, и то отговорната раждаемост. От друга страна това е привличането на българите, които живеят извън територията на България, българската диаспора, хората, които са с български произход, с българско самосъзнание, но живеят на територията основно на държавите бивши членки са СССР. Третото основно направление това е задържането, както и връщането на младежите, които са напуснали страната със съответното образование и квалификация. По тези три основни направления, но и не само по тях. Също така, ще се работи и по отношение на решаването на въпросите със здравеопазването, с удължаването на живота на по-възрастното население, с устройването на младите семейства, с осигуряването на съответни облекчения за създаване на поколение, възпроизводство и т.н. Това са неща, които просто като основни идеи в бъдещата стратегия вече са поставени за разработване. И действително такава демографска стратегия ще бъде изготвена и ще търся, и ще настоявам за активното действие и подкрепа от страна на всички министерства, които са свързани с решаването на този тежък за България въпрос.

Г-н вицепремиер, ще представлявате правителството в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Известно е, че той и по-точно нейните заседания твърде често са взривоопасни. Там каква ще бъде вашата политика? Как ще работите със социалните партньори – синдикати и работодатели?

Както сами определихте, като доста кризисна точка е този съвет. Няма как да не се търси взаимното съгласие между работодатели, синдикати и държава. Зная, че това не е лесна задача, но от друга страна аз съм човек, който търси трудностите в живота. Предпочитам истинската работа, която е свързана с напрежение, но и със съответните решения на тежки проблеми. И от тази гледна точка мисля, че ще мога да поема този отговорен пост. Ще търся естествено и поддръжката на съответните институции.

И в края на нашия разговор не мога да не ви помоля за коментар по друга тема, а по-точно за думите на руския президент Владимир Путин, че славянската писменост е дошла в Русия от македонската земя. Думи, казани пред македонския му колега в деня на най-българския празник – на българската просвета, култура и писменост – 24-ти май.

Не мога да имам друго отношение освен пълно несъгласие с една такава теза. Даже си поставям въпроса дали от въпиющата неграмотност и некомпетентност е това изказване резултат или от прокарването на определена политика, разделяща нациите на територията на Балканския полуостров на по-близки до руската политика и по-изолирани. И като че ли в мен назрява убеждението, че става въпрос за втория случай, защото аз го виждам това изказване и в светлината на активната руска политика на техния патриарх във връзка с урегулирането на стари спорове между Македонската и Сръбската православна църква. Виждам едно желание за легитимиране на ВМРО-ДПМНЕ – една декларирана подкрепа, поддръжка. Определено не ми харесва това развитие на нещата, опитът да се откъсне Скопие от историческата си близост с България, защото нашата история, историята на Македония е всъщност история на България. Ще трябва да бъдем внимателни, особено във външнополитически план за развитието на тези процеси. От тази гледна точка аз на това изказване, пак повтарям, не гледам като на някаква грешка, пропуск или неграмотност. По-скоро това е част от една по-стратегическа политика по отношение на Македония от страна на Русия.

А може би и към България.

Естествено. Това е съвсем естествено.