Министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС в предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“

Западните Балкани, Черноморският регион и кохезионната политика ще имат специален фокус като част от приоритетите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Това стана ясно тази седмица, съобщи го министърът на Българското председателство Лиляна Павлова в Брюксел. Министър Павлова, кои са ключовите приоритети на 18-месечната трио програма Естония-България-Австрия, която беше приета на Съвета по общи въпроси, на който и Вие присъствахте?

18-месечната програма на нашето трио Естония-България-Австрия всъщност беше анонсирана, приета и стартира. Тримата министър-председатели на Естония, България и Австрия проведоха среща и по този начин всъщност ние официално дадохме старт на тази 18-месечна програма, която беше приета на Съвета по общи въпроси в Люксембург, на който присъствах. Основният фокус на приоритетите в тази програма е икономическото развитие и растежът, сигурността и миграцията, социалната политика и борбата с неравенството. Важната тема, свързана с това Европейският съюз да бъде глобален играч на световната сцена. Разбира се, и темата за единния икономически и дигитален съюз, както и енергийния.

Кохезионната политика е много важна, доколкото разбираме от това, което чухме като изявления. Защо?

Няколко са причините за това и неслучайно ние, когато казваме и говорим вече и за специфичните приоритети в рамките на шестмесечното ротационно председателство на България като част от триото, което официализирахме, казваме че бъдещето на Европейския съюз, бъдещето на кохезионна политика са важна тема за България. Перспективата на това е, че в България считаме, че е изключително важно не само за бъдещата кохезионна политика да продължи подкрепата си за развитието на регионите, за изравняването на различията между регионите, но наистина да осъществяваме подкрепа и за икономическото и социално-образователното развитие на бъдещата Европа. Много важно е да отбележим тук, че именно по време на Българското председателство ще започне дългоочакваният дебат за многогодишната финансова рамка след 2020 г., която е всъщност най-важната тема де факто за бъдещето, за следващата нова седемгодишна рамка, или както е вече другата опция на европейския дневния ред 5+5.

Така че, големият дебат, голямата тема за това как, с колко по-малко средства, предвид излизането на Обединеното кралство, да бъдем по-ефективни, да постигнем повече, как по-добре да планираме политиките си, така че да не допуснем, бих казала конкуренция. Това е позицията и на България – най-вече да няма конкуренция. Бъдещето на кохезионната политика е важно и то е част от стандартните политики. То трябва да се допълва с важните политики и финансиране, включително за темата сигурност и миграция, която е равностойно важна за България. Така че, затова казваме, че бъдещето на кохезионната политика е важно.

Вторият приоритет е сигурността и миграцията, която има важно значение и като политика, и като споразумение и консенсус, който трябва да бъде постигнат, а виждаме че такъв няма и все по-трудно ще бъде постигнат консенсус в рамките на страните по отношение на миграцията и релокацията. И в същия момент необходимото финансиране, което изисква мерките, свързани със сигурността, не само от гледна точка на солидарност, което е много важно, сигурността в рамките на миграционния проблем, но и от гледна точка на сигурността на всички живеещи в Европа. Така че това е вторият важен и за България, изключително важен приоритет на триото и на Българското ротационно председателство.

Третият такъв, това са безспорно темата за Западните Балкани. Отново в рамките на Българското председателство ще излезе и докладът на ЕК със заключенията за разширяването, за готовността или неготовността на отделните държави и мерките, и дебатът всъщност за тяхното бъдеще. България каза, че за нас Западните Балкани са изключителен приоритет и ние трябва да можем да дадем европейска перспектива на гражданите, живеещи в тях. Затова предвиждаме и в рамките на Председателството голяма среща на върха, която да бъде във формат Европа-Западни Балкани. Формат, в който да бъдат начертани именно тези мерки.

Прави впечатление петият приоритет от 18-месечната програма, а именно Европа като глобален играч на световната сцена. Може ли нашата страна, конкретно България, да има активна индивидуална роля по този приоритет?

Много важно е да отбележим, че по който и да е от приоритетите, дали тези общо като трио или специфичните приоритети по време на Българското председателство, това е негласно правило, България да има конкретен свой личен приоритет, който да е в някаква лична полза на България, това е практика и ние сме заявили категорично тази своя позиция, разбира се. Ние ще бъдем председател на Европейския съвет, който ще държи да бъде балансьор, да бъде равно отдалечен в името на търсене на консенсус и разбирателство, а не да отстояваме своя личен интерес, нещо, което не е прието, разбира се, за един председател. Ние трябва да търсим баланса, консенсуса във взимането на решенията, защото ни предстоят много тежки решения. Включително и дебат за Брекзит, включително дебат и за енергийния пакет, който трябва да бъде последно гледан в рамките на нашето именно председателство. Затова по-скоро казваме, че ще търсим общоевропейски теми, затова нашите послания ще бъдат единство и консенсус.

В каква степен приоритетите за Българското председателство ще са зависими от естонското. Има ли страната ни ангажимент за приемственост?

Категорично да, защото не случайно и приемаме именно и по този начин този формат 18-месеца програма заедно. Заедно сме тези, които правим анализ на досиетата, които ще се гледат и по време на тези 18 месеца. Така че да, ние имаме специфичните приоритети, които изредих преди малко, като това са общите приоритети, които сме приели, които бяха обявени от тримата премиери. И, разбира се, през декември месец, както сега Естония тази седмица в Брюксел прие от Малта списъка и пакета с досиетата, които поема от Малта, с които да продължи да работи, по същия начин ние през декември ще поемем от Естония конкретните вече досиета, които ние поемаме от тях за да придвижим нататък в рамките на нашето председателство и да ги предадем съответно на австрийското. Така че, безспорно декември месец ще можем да кажем окончателния вариант на приоритетите ни на основа на анализ на това кои досиета остават за нас, кои досиета са на етап триалог вече с Европейския парламент и за кои изобщо бихме могли да говорим за приключване, защото по някои горещи теми дебатът тепърва започва. Така че със сигурност стартът ще е при нас, при някои ще е в пика на дебата, а ще видим дали ще има и теми, по които той ще завърши.

Кога се очаква да бъде готов първият работен вариант на програмата на Българското председателство?

Първият вариант на програмата трябва да е готов до средата на месец юли, когато всъщност той ще бъде приет като платформа, като основа за водене на големия обществен дебат, консултации в рамките на частния неправителствения сектор, браншовите организации, разбира се с нашите партньорски институции, включително на парламентарно ниво и с президентските институции, и с браншовите организации, синдикалните организации в рамките на тристранката ще бъдат направени консултации. Както и разбира се разчитаме и на външния поглед за това. Вие знаете министър-председателят обяви по-рано неговото желание е да покани международни политически съветници, посланици на Българското председателство, доказани дипломати, европейски лидери досегашни лидери, които също да ни подкрепят в налагането на определените политики или приоритети, както и разбира се тяхното промотиране на широко европейско ниво.

В рамките на Българското председателство България ще даде старт и на Европейската година на културното наследство. Какво на практика означава това? Как страната ще може да акцентира върху тази тема?

Това за нас е една изключително добра възможност именно за това, че точно 2028 г. беше определена от Европейския парламент като Година на европейското културно наследство. Това ни дава наистина, бих казала, уникалната възможност, възползвайки се от това 12 месеца през следващата година България да представи, да покаже, своето богато материално и нематериално културно-историческо наследство, традиции, история, всичко това с което се гордеем, всичко това, с което може би сме недостатъчно разпознаваеми. Дали сме много в общото културно-историческо наследство, да не говорим за кирилицата, за съвпада с първото шестмесечие на 2018 г., когато ще покажем именно това, 24 май и кирилицата като възможност, включително и тези традиции като Баба Марта са една прекрасна възможност да покажем наред, разбира се, с историческото наследство, златните съкровища, и другите традиции, които имаме. Така че ние ще се опитаме в рамките на Председателството в максимална степен да го направим чрез културната програма, която ще съпътства всички официални заседания, неформални срещи на министрите, откриване, закриване, за да можем да покажем всичко това.

Както вече стана ясно, министър-председателите на България, Естония и Австрия официално приеха програмата за приоритетите на ЕС през следващите 18месеца. Но моят въпрос ще има ли възможност от тук нататък отделните страни да разширяват или преформулират приоритетите както общите, така и националните, до колко гъвкава е програмата?

Старали сме се, това беше възприето като позиция и от трите държави, наистина програмата да е максимално гъвкава. Гъвкава в смисъл ние трябва да имаме възможност да реагираме адекватно при не дай си, Боже кризисни критични ситуации от гледна точка на темата сигурност и миграция например, или темата Западни Балкани, ние трябва да имаме готовност да сме гъвкави, включително така е изграден и календарът на триото, че да имаме възможност да провеждаме извънредни съвети, когато това се налага, когато се налага да взимането на извънредни, спешни решения в рамките на Съюза. Така че, да, цялата програма на триото и индивидуалните ни програми са максимално гъвкаво приети, за да можем да направим именно това, да ги адаптираме във всеки един момент, в който се наложи.

Очаква се България да бъде посетена от над 20 хиляди европейски делегати доколкото знаем. Ще бъде ли готова страната ни да гарантира и мерките по тяхната сигурност? Работи ли се вече и в тази посока?

Да, наистина България ще бъде посетена от около 20 хиляди делегати на различно ниво – техническо, експертно до най-високо ниво. Затова службите имат наистина голямото предизвикателство, бих казала, да набележат своя план за действие, своите мерки за осигуряването на сигурността на всички делегации, на всички гости. Работят по въпроса. Започна разработването на този план. Надявам се и ще разчитам, разбира се, да не се стига до някакви тежки инциденти в рамките не само на нашето председателство, разбира се. Включително с мерките, които имаме за така наречените хибридни заплахи и киберсигурност. Всичко това ще бъде взето предвид и от нас, и от нашите екипи.