Целта ни е България да запази своето място на лидер в транзита на природен газ, казва министърът на енергетиката пред в. „24 часа”

Г-жо Петкова, какво ще прави работната група, за която подписахте с шефа на “Газпром” Алексей Милер споразумение за проучване на възможностите за развитие на българската газопреносна мрежа?

В рамките на икономическия форум в Санкт Петербург проведохме работна среща с г-н Алексей Милер. Обсъдихме двустранните отношения, знаете, че имаме договор за доставка на природен газ и договор за транзит на природен газ.

Транзитният договор е до 2030 г., нали?

Да, а за доставка е до 2022 г. На срещата запознах г-н Милер с концепцията за изграждане на газоразпределителния център “Балкан”. Пътната карта, която подписахме, е необвързващ, работен документ. Тя предвижда създаването на работна група, която да обсъди възможностите за разширяване на газопреносната мрежа на България. За да имаме газоразпределителен център, трябва да бъдат изпълнени няколко условия. Едното е инфраструктура, която да гарантира възможност за диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ. Това е от основните акценти в програмата на правителството - изграждането на интерконекторните връзки със съседните ни страни. България трябва да има адекватна инфрастуктура, да я модернизира и разширява, за да може да транзитира природен газ. Тогава ще имаме и възможност за изграждане на хъб. В рамките на работната група ще обсъдим именно такива възможности.

Вече не се говори за тръба по дъното на Черно море до Варна?

Тази тема не сме я обсъждали в рамките на работната среща. Според мен е рано да се каже дали изчезва тази опция, виждате колко са динамични проектите в сферата на природния газ. Важно е да следваме нашите национални интереси, както и приоритета си да диверсифицираме източниците и маршрутите за доставка на природен газ, като изградим липсващата инфраструктура. Втората ни цел е България да запази своето място на лидер в транзита на природен газ.

Означава ли това да транзитираме руски газ от “Турски поток” към Европа?

България има изградена инфраструктура за транзит на природен газ, която е много добре развита, страната ни е инвестирала през годините 5 млрд. лв., общата дължина на националната и транзитната ни мрежа е 2765 км. Трябва да направим така, че тя да се използва.

Има ли опасност през 2019 г. тръбите да останат празни?

Ако обединим усилията си и проведем правилно политиката си, това няма да се случи. Не бива да го допускаме. Това са приблизително 110 млн. долара на година приходи от транзит. - Държавата навярно няма да се разори от липсата на тези милиони. - България има стратегическо място на газовата карта на Европа, трябва да го запазим, за да гарантираме, че инфраструктурата ни няма да остане неизползвана. Всички действия, свързани с развитието на мрежата у нас, ще са по правилата на ЕС, при отчитане и на нашия национален интерес. До две седмици “Булгартрансгаз” ще стартира обществена поръчка за предпроектно проучване за реализацията на газоразпределителен център на територията на България. В рамките му ще бъдат разгледани всички възможности за разширяване на газопреносната мрежа у нас.

За газовата връзка с Гърция се говори от времето на кризата през зимата на 2009 г. и все не започва строителството. Има теории, че някой иска да загубим 1 млрд. куб. м газ от Азербайджан, за които имаме договор. Защо не започва строителството?

Строителството ще започне. А защо не е започнало, е добър въпрос. През годините е имало огромно изоставане. В предишния управленски мандат за 2 г. успяхме да наваксаме За да се случи интерконекторът с Гърция, трябваше да бъдат изпълнени няколко условия. Едното е да има окончателно инвестиционно решение, което прави проекта необратим, взехме го на 10 декември 2015 г. Второто е финансирането, на път сме да намерим възможност този проект да бъде финансиран и със средства от една от оперативните програми. Третото е успешното провеждане на пазарния тест, което вече е направено. Така че интерконекторът с Гърция ще бъде факт.

Нямат основание конспиративните теории, така ли?

Нямат. Газовата връзка с Гърция е приоритет на нашето правителство, както и на гръцките ни колеги. Предстои в началото на есента да стартираме обществената поръчка за избор на изпълнител и в първата половина на 2018 г. строителството трябва да започне. Интерконекторът България-Гърция ще бъде въведен в експлоатация през 2020 г. В предишния си мандат се справихме с още едно предизвикателство - газовата връзка с Румъния. Знаете през какви перипетии се премина, дали някой е искал да го няма, или други са били причините, можем само да гадаем. Фактите са такива - в предишния мандат на премиера Борисов тази връзка, първа за България, бе пусната.

Имаше идея и за интерконектор с Турция?

Работим и по него, предоставили сме предпроектното проучване на турските партньори от “Боташ”. Очакваме техния отговор.

Какво ще се случи с проекта АЕЦ “Белене”, какви са вариантите за използване на вече платените реактори?

Най-важната част от цялата история с проекта АЕЦ “Белене” вече се случи миналата година след решението на арбитража, който осъди НЕК да плати 1,176 млрд. лв. Успяхме да договорим с руските партньори да отпаднат лихвите, те се начисляваха от датата на излизане на решението до датата на плащането и бяха 167 000 евро на ден.Платихме сумата по решението на арбитража, което нормализира отношенията ни с “Росатом”. Те биха могли да участват в реализацията на проекта като строител. В момента разполагаме с оборудването, лицензирана площадка, проектът е нотифициран от ЕК. Част от оборудването пристигна, очакваме и останалата през септември. Предстои още по-важното решение какво ще правим с оборудването, как ще се развие проектът. Ако си спомняте, проектът стартира през 2005 г. с анализ за изграждане на нова ядрена мощност, според който през 2010 г. в България ще има недостиг на еленергия, а в 2015 г. - едва ли не режим на тока. Това не се случи. Затова анализът, върху който би трябвало да стъпим, трябва да е много добре обоснован.

Колко анализа ще трябват – има анализи на “Делойт”, на HSBC?

Доста са различни нещата сега, различна е обстановката. Ако щете от гледна точка на развитието с арбитража, с решенията с Парижкото споразумение (за повишените изисквания към емисиите от тецовете и опасността от затварянето им - б.а.). Те трябва да бъдат отчетени и това трябва да се случи в рамките на енергийната стратегия, която работим.

Това не означава ли забавяне, тъй като до есента ще се чака анализът на БАН за необходимостта от нова ядрена мощност, а и за енергийната стратегия трябва време?

Енергийната стратегия до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. е дългосрочната визия за развитие на енергетиката. Най-вероятно няма да я чакаме, за да вземем решение за “Белене”. Анализът на БАН трябва да е готов през септември и на тази база ще вземем решение. Ще бъде обсъден с всички политически сили, ще искаме пълен консенсус, защото това е решение, което засяга поколения напред. Смятаме, че е добре да се направи проектна компания, която да включва активите и пасивите на този проект. Тя да бъде приватизирана по реда на Закона за приватизация, да бъде обявен търг, за да проверим реално инвеститорския интерес и възможността този проект да се развие на пазарен принцип.

Някои прогнозират, че търгът може да бъде обявен към края на годината. Реално ли е?

Твърде вероятно е. Това, което зависи от нас, ще бъде направено. В момента се извършва счетоводен преглед на всички активи и пасиви, за да може да се отдели проектната компания, която да се приватизира. И ако има инвеститорски интерес, ще се върви към реализация Ако процедурата по приватизация не приключи успешно, тогава ще разгледаме вариант за изграждане на 7-и блок в АЕЦ “Козлодуй”.

А другия реактор какво ще го правите?

Има опции за него. Но първо трябва да проверим инвеститорския интерес, намирането на стратегически инвеститор. Държавата ще участва с миноритарен дял, но не може да си позволи да даде гаранции за проекта или да даде 20 млрд. лв., каквато е оценката на изграждането. До момента са инвестирани много сериозни средства на българските данъкоплатци и трябва да мислим как те да бъдат използвани по най-добрия начин и как такъв проект да се отрази по най- добрия начин на българския енергиен пазар. Рано е да се каже каква ще бъде цената на електроенергията от “Белене”, след като мине процедурата, ще е по-ясно.

А защо България не успя в защитата на по-ниски нива на квотите за въглищните централи?

България гласува против по-високите изисквания заедно с още 8 други държави, но това не промени концептуално нещата, защото останалите държави гласуваха “за”. Ще искаме дерогация, която се надяваме да получим. Министерството на енергетиката ще работи в тази посока. Ще се борим за максимално дълга дерогация, дори за безсрочна. Няма да е лесно, мобилизирали сме целия експертен потенциал. Топлоелектрическите централи у нас произвеждат над 40% от цялото количество електрическа енергия и тяхната съдба е пряко свързана с енергийната сигурност на страната.

Докъде стигна разследването на ЕК за дългосрочните договори с американските централи и какво ще стане, ако ЕК се произнесе, че субсидираната цена на тока им е непозволена държавна помощ?

Чакаме ЕК да излезе с решение. В управленската програма ясно сме записали, че това решение ще бъде приведено в изпълнение, каквото и да е то. Ако ЕК се произнесе, че има нерегламентирана държавна помощ, то тогава ще следваме това, което е постановено в решението, и което предвижда националното и европейското законодателство.

Какво ще стане с тези договори?

Тогава започва дълга процедура, свързана с уточняване на взаимоотношенията между страните по договорите.

Какво предстои в либерализацията на електроенергиен пазар до края на тази година?

Либерализацията е една от най-важните реформи в енергетиката, тя започна в предишния ни мандат. Стартът ѝкрие рискове, затова никой преди не се беше осмелил да я започне. Но това е процес, който трябва да стане факт, защото ще гарантира работа на сектора в пазарни условия. България е една от последните страни, която не е либерализирала напълно пазара си Създадохме Българската независима енергийна борса (БНЕБ). Работят платформите за “ден напред” и за “двустранни договори”. До края на годината ще бъде готова платформата за търговия “в рамките на деня”, така че БНЕБ ще функционира с пълното портфолио от платформи. Това беше първото и задължително условие да вървим към либерализация. Другата важна част е цялостния модел за либерализация, възложихме го на Световната банка. Той вече се обсъжда и работим върху детайлите. Искаме банката да каже как вижда един вариант на така наречените договори за разлика.

Какво значение имат за хората тези договори за разлика?

Те са предназначени да регулират отношенията, свързани с цената, по която се изкупува електроенергията между производителите, които продават по дългосрочни договори, и другата страна, която има задължението да изкупува енергията на преференциални цени - от ВЕИ, двете американски централи, заводските и топлофикационните централи. Разликата между преференциалната и пазарната цена до този момент се поема от НЕК. И тази разлика на практика генерира дефицита в националната компания. С либерализацията НЕК ще престане да бъде единствен купувач и тази функция ще се поеме от друг. Моделът на Световната банка предвижда това да бъде фонд “Сигурност на електроенергийната система”. Неговото създаване се оценява от Световната банка като една от най-положителните стъпки за овладяване на дефицита в системата и за реалните реформи. Ще има една референтна цена - на Българската независима енергийна борса, и разликата между нея и цената по договор по всяка вероятност ще се поеме от фонда.

Има ли промени в защитата на енергийно уязвимите потребители?

Това е един от базовите елементи в модела за пълна либерализация. Няма как да стартира той, преди да е ясен механизмът, по който ще ги защитим. Придържаме се към модела, който разработихме с колегите от ЕК. Световната банка има малко по-различно виждане, смятат, че кръгът на подпомаганите трябва да бъде разширен. Те приемат социалната тарифа, но имат предложение количества ток, за които ще се ползва тя, да бъдат завишени, което според нас не би следвало. Ще имаме разговори, надявам се да стигнем до консенсус.