Министърът на земеделието и храните в предаването "Седмицата" на Дарик радио

Очаквате ли още земеделски производители да протестират за  нещо в следващите месеци? Казвам още, защото между 20 и 30  според различни публикации животновъди бяха пред Министерството  на земеделието да протестират за опасения в бъдеще време, че  няма да си получат субсидиите, които им се полагат през  октомври.    

Вижте, не е важно дали са 20 или 30 земеделските  производители, а по-скоро е важно да чуем техните проблеми, а те  са много. И ако трябва директно да ви отговоря на въпроса дали  очакваме такива протести - земеделските производители имат право  и имат основание да протестират много за това, което се е  случвало в земеделието в предишните години. Но ние сме насочени  към това да отговорим, да достигнем до техните проблеми, ходейки  до последната точка на нашата страна и опитвайки се да решаваме  техните проблеми ежедневно и ежечасно. Сами разбирате, че това  не е възможно веднага и с една ръка, с магическа пръчка да ги  решим.     

Има ли горещи в момента групи от хора, нагорещени от  проблеми, които очакват?    

Най-нагорещената тема на земеделските производители сега е  да си приберат реколтата, да я съхранят и да могат да я  реализират. Всички останали проблеми могат да се решават в  диалог със земеделското министерство, с областните земеделски  служби. Естествено и с това, което и ние правим в Европейския  парламент и в Съвета на министрите в Люксембург.     

Сега, животновъдите казват омръзна ни да получаваме по 40  лева за една овца, а в съседни на нас страни по 80 евро.     

Те са може би прави, но това е договореност, която е приета  в предишния период. Ние сега стартирахме и започнахме с нови,  нова общоселскостопанска политика за следващия програмен период,  в който вече получихме друг размер, особено на обвързаната  селскостопанска политика, която трябва да бъде... обвързаният  финансов пакет, който досега беше 3,5 процента, а за следващия  период от 2015 до 2020 година се очаква да бъда 13 процента.     

Процента от какво? От всички пари за директни плащания.    

От финансовата... точно така, от общата финансова рамка.  Досега е било 3,5 процента...    

За какво?    

За производствата, които са особено важни за нас. Говорим за  животновъдство, заленчукопроизводство, овощарство. Така че като  цяло ще се вдигне и този процент за животновъдството като цяло.    

Тоест от милиардите, които България има за земеделие, досега  е можела да дава за тези сектори 3,5 процента, а вече ще може да дава 13.    

Да. Това е...    

Така. Това звучи хубаво за животновъдите и овощарите, и  зеленчукопроизводителите, обаче се пита кой ще загуби 10  процента.    

Първо, бих искал да уточня това, че това е предложение на  Съвета на министрите, на земеделските министри за парламента.  Това първо трябва се утвърди. Аз съм убеден обаче, че ще се  получи, защото има пълната подкрепа на всички съвети на  министрите на 27-те държави, включително и 28-ата, която от 1  юли ще влезе - Хърватия. Но кой ще загуби? Вижте, през този  период, 23-годишен период, имаше производства, които изпревариха  средното развитие на други производства. Бързам да кажа, че  такива производства, които достигнаха световно равнище, това са  зърнопроизводителите. От тази обща рамка, средствата, които са  предвидени, част ще бъдат отделени, но това ще бъдат  несъществени средства за зърнопроизводителите, защото, повтарям,  те са на едно високо ниво, но не означава, че ще спре тяхното  развитие. Зърнопроизводството е на високо равнище, но е  необходимо това високо равнище да се утвърждава в бъдеще,  защото, ако отрежем голяма сума от тези средства, те ще  изостанат. Така че...    

Верни ли са публикациите, че някога в България, в средата на  миналия век зърнопроизводството е заемало 15 процента, а в  момента заема 20 процента, ако се прибавят обаче слънчогледът и  рапицата - 45 процента от цялото земеделско производство в  България, че почти три пъти е променено съотношението?    

Не е значително променено съотношението, но бих искал да  кажа това, че земеделското производство се състои от близо около  55 до 60 процента растениевъдство и 40 или 45 процента  животновъдство. В отделните години, в отделните периоди то е  било различно. Но в средата на миналия век действително имаше  създадена една равнопоставеност между двете производства. Не  казвам, че това е най-правилната формула. Не казвам, че и  сегашната формула за изнасяне на суровини извън страната е  правилна. Защото...   

Говорим за зърното, за което ще говорим по-подробно след  малко.           

Но такова е било съотношението тогава. Сега е в полза на  други производства.     

Основното притеснение на животновъдите, които излязоха, тези  двайсетина човека, които могат да станат и повече, са, че  предвидените пари за отглеждане на животни - 144 милиона лева,  които те ще трябва да получават през октомври, нали, с 4 милиона  повече от миналата година, всъщност не били гарантирани, че те  няма да ги получат.    

Напротив, това е напълно гарантирано, те ще си получат  всички средства. Знаете, че до 9 юни бяха давани заявките за  получаване. Сега ще се подпишат и до 16 октомври те трябва да си  получат необходимите средства. Обаче аз съм напълно съгласен с  тях, че в някои случаи тези средства са закъснели за тях. Защото  в момента могат да се купят примерно ечемик, пшеница на много  по-евтини цени, отколкото, да речем, през октомври и ноември. Те  са в непрекъсната криза животновъдите, защото това са  производства и въдства, които всеки ден искат животните да  консумират, да получават храна. Така че в следващия период ние  ще се постараем те да бъдат така разсрочени тези средства, че да  ги получават по-навреме, за да могат да ги използват за  изхранване на животните.     

Следващия, имате предвид от следващата година.     

Да, 2014 година, възползвам се от случая от ефира на вашето  уважавано радио да кажа, че следващата 2014 година ще бъде  преходна, мерките ще влязат от 2015 година. Така че още от 2014  година ще почнем някои от тези неща да се решават, за да могат  не само животновъдите, зеленчукопроизводителите и овощарите да  могат да се възползват от тези мерки за следващия период.     

През 2012 г. България била имала 315 000 крави, това било  двойно по-малко, отколкото по времето на социализма. Всъщност  поставя ли си за цел България до 2020 г. да удвои броя например  на кравите в животновъдството?     

Тук въпросът е малко по-сложен, защото става въпрос не само  за като крави или като говеда, става въпрос за различни  направления - за крави за мляко, крави за месо и също така и за  различни други видове, а и биволи, така че по-скоро може да не  си поставяме цел за увеличение на... Естествено, че ние се  стараем да направим и да осъществим такова увеличение, въпросът  е да създадем ферми, които да отговарят на европейските  изисквания, защото може би знаете, че сега има 33 000 ферми,  които не отговарят на изискванията.   

 От колко общо?    

Е, може би от 80 000, а и повече, но важното е тези, които  не отговарят, 33 000 ферми, и ако не изпълни...   

Те би трябвало по стандартите на Европейския съюз да бъдат  затворени в края на тази година.    

На 2013 г., съвсем правилно. В момента се намираме в одитна  проверка, в която до следващата седмица ще кажат колко са  останали от тези 33 000 ферми и ние да дадем конкретно  предложение какво ще става с тях.    

Е, какво да става?    

Ами...    

В смисъл Европейският съюз не дава никакви врати. Впрочем  България неведнъж е ползвала какви ли не отсрочки. Става дума за  неотговаряне на определени хигиенни най-вече изисквания. Четох  някъде, че вие предлагате това мляко, което трябва да се хвърля,  защото се предполага, че може да има бактерии в него, да...  Европейският съюз да се съгласи България да го прави на сирене и  кашкавал, защото, като зреело млякото между 45 и 60 дни, тия  бактерии щели да умрат.    

Това е една, едно от положенията, които можем да излезем,  изходът действително, защото ще останат малко ферми действително  и колкото и да се стараем, и колкото средства да се дадат на  животновъдите, не всички тези 33 000 ферми могат да спазят тези  условия. Не забравяйте обаче, че част от тези ферми са  високопланински ферми. Те са отдалечени от центрове, това е и  препитание на част от населението - Родопите, Рила, подножието,  Пирин, а също така и Стара планина. Хората се препитават с  животни, до пет крави или до 10. Ние трябва да дадем тази  възможност да се използва за сирене, за кашкавал, но общата ни  цел е голяма част от тези ферми да могат да се структурират,  така че да отговарят на тези изисквания.    

Добре де, с толкова пари в земеделието защо седем години  след членството продължава да има такъв голям брой малки ферми  със, неотговарящи на стандартите?    

Първо, голяма част от земеделските производители,  животновъдите особено, до този момент не са се възползвали от  тези средства, не бива тях да ги обвиняваме. Второто, което ще  повторя пак, е, че това е начин на препитание на голяма част от  това население, което живее отдалечено от градските центрове, и  в никакъв случай, категоричен съм за това, не бива да се  унищожава този начин на препитание при тях. Така че ние ще се  постараем да им помогнем, но в какво? Голяма част от хората  нямат информация за това и вината е в бюрократите, които, и в  администрацията, които не са отишли до тези хора, за да им  обяснят. Голяма част от тях са разочаровани от нас, от  администрацията. Те не получават адекватна подкрепа.     

Искате да кажете, че те не знаят, че ще бъдат затворени.   

Не, те знаят, не знаят какви фондове да използват, за да се  усъвършенстват. Те знаят, както са доили кравите и овцете преди  50 години, така и продължават, но има изисквания, които трябва  да ги спазват. Трябва тези хора да ги убедим, че трябва да се  спазват тези изисквания и да им посочим пътищата и средствата,  защото такива, както вие казахте, има достатъчно, но да им кажем  елате или ние ще дойдем при вас. Моят апел и задължение ще бъде  областните земеделски служби, общинските съветници, които са  нашите по райони, да отидат да им обяснят и да им помогнат.  Затова и казвам, че трябва да бъдем отворени към тези земеделски  производители. Те не могат всичко да четат в интернет, не могат  да знаят коя мярка излиза, така че аз съм убеден, а това са  хора, които се интересуват, аз съм убеден, че те, ако им се каже  точно, ако им се каже пътят, те ще могат, част, поне, сигурен  съм, 50 процента...     

Практически какво трябва да направят всъщност? Какво липсва  във, основното липсващо нещо в българските малки ферми, което  Европейският съюз никога няма да приеме да липсва и ще настоява  да се затварят?    

Основното липсващо естествено на тези хора са парите, но аз  не...    

Не, не, пари ясно, ама какво нашите крави, при какви  драматично различни условия живеят от немските крави?    

Не, те не са драматични, но са коренно различни. Примерно  ние се намираме в страна, която е умерено континентален и като  се получи засухата, те са... засушаването, тревата изсъхва и не  са подложени нашите фермери на същите климатични условия, в  които се развиват животните при тях. Така че нашият земеделски  производител полага значително по-големи средства да получи  примерно цената на млякото, каквато...   

 Литър мляко.    

Литър мляко. Докато в една Швейцария, в една Германия, в  една Франция тучните пасища се поддържат почти ежегодно, докато  при нас само след месец трябва да ядат едри груби фуражи и  концентрирани, и остават на сухо, така че...    

Това ли забраняват новите правила - да не могат да ядат...    

Не, не.   

...едри и сухи...    

Не, не съм казвал това, казвам, че това са от условията,  които оскъпяват нашата продукция.   

Така.    

Оттук оскъпяването на отглеждането на животните, човек не  може да вложи достатъчно средства, защото ги дава за фуражи, за  концентрирани фуражи, за груби фуражи.    

За обора.    

И за обора. Да обърне внимание на доилната...    

Тоест...    

...инсталация. Може би знаете, че близо 90 процента от  овцете при нас се доят, както са се доили преди 1000 години.    

На ръка.    

С двата пръста, докато вече ферми има големи, които ни  позволяват да видим машинно доене, увеличава се добивът на  мляко.    

Тоест Европа забранява доенето с два пръста ли?   

Не, не исках това да кажа. Казвам, че трябва да се вложат  иновации, трябва науката да влезе при тях. Трябва да им се  помогне на хората да създадат места, където да си съхраняват  млякото, защото не може снощи да си го доил и днес или утре  вечер да го продадеш. . . то веднага се получават онези  бактерии, за които говорихте, соматични клетки. . .  

Това означава, че трябват хладилници. . .    

Точно така, хладилници, помещения. . .   

. . . трябват системи за доене, така че да не се пита с ръце  и това също да замърсява. . .    

Освен това трябва да се даде възможността на тези хора да си  изградят съвременни овчарници, краварници, в които да могат  животните да бъдат така отглеждани. . .    

Да не е мръсно. . .    

. . . според изискванията. Виждате какви капиталовложения  правим примерно за отглеждането на кучетата в София, а нашите  крави и овце в някои случаи са в къщите, където живеят и хората.  . .   

Тридесет и три хиляди от осемдесет хиляди ферми. . .   

Да, правилно. . .   

. . . почти половината.   

Да.   

А вие сте писали нещо до Брюксел, с което да се съгласят  млякото с бактерии или предполагаеми бактерии. . . да се  съгласят да става на сирене и кашкавал, или?   

 Не, не сме писали такова нещо. Чакаме одитната проверка,  която ще завърши следващата седмица, да видим какви са  резултатите и след това ще предложим възможности за излизане от  ситуацията. Един от начините, по който можем да излезем, това е  да искаме поредното удължаване. Това обаче аз съм убеден, че  няма да ни реши нещата. Просто трябва на тези хора много бързо  да се помогне по различни начини, така че да се. . . или да се  обединят в създаването на по-големи ферми, защото стада от една  до пет или от пет до десет крави не решава проблема, решава  проблема на едно семейство. . .    

Жътвата. Защо в село Хърсово, Исперишко, решихте да  зажънете?    

Защо? Какво лошо има?    

Как го избрахте? Не, как го избрахте?    

Защо? Какво лошо има в Хърсово?    

Как се избира мястото, където министърът да сложи начало на  жътвата?    

Вижте, получават се десетки покани в Министерството на  земеделието за откриването на жътвата и за различни мероприятия.  Поне в този 20-дневен период, в който съм министър на  земеделието, ежедневно има от 20 до 30 покани за различни  мероприятия. Аз бих искал всички да се чувстват равнопоставени и  важни в тази страна, особено в земеделието, защото и този е  важен, който отглежда пет крави, и този, който отглежда 50  хиляди декара земя. Обикновено досега откриването на жътвата е  било в Добруджа или някъде другаде. Но една от поканите, която  ни впечатли, от фирми, които са добре организирани, очакват  добър добив. . . И това, което искам да кажа, в района, в който  открихме, в Хърсово и в Исперих, досега средният добив е 691  килограма. Това е значително над средния добив за страната. . .   

А колко е среден добив в България?   

Миналата година е около 450 килограма.    

А например в Съединените щати колко е?    

В Съединените щати е приблизително около нашите  производители.   

Тоест България като добив, това, което казахте и в началото,  е в средния, даже в добрия стандарт на добив на зърно от декар?    

Точно така. Затова и казах, че нашите зърнопроизводители са  на едно световно ниво не само по получаването на добив, по  използването на генетичен материал и на семена с доказани  качества, но и по технологии, които те използват. Това, което  видяхме в Хърсово, да речем, блок от около 2500 декара, изравнен  по растежа на растенията, равно, като отрязан с трион, показва  за една добра обработка, за една добра грамотност, за едни добри  стопани, които полагат достатъчно усилия за отглеждането на  тези култури. Така че няма значение дали е в Хърсово, това е  символичен акт за стартиране на. . . така, бих казал, по-скоро  стартиране на един важен момент в земеделския труд.   

 Според прогнозите на Министерство на земеделието на  Съединените щати, в световен мащаб те правят прогнози кой колко  зърно ще произведе, България щяла да произведе 4.6 милиона тона,  значи 4 милиона и 600 хиляди тона, през тази година и това щяло  да бъде една от най-добрите реколти за България през последните  10 години. За сравнение - миналата година е 4.2. Верни ли са  тези прогнози?    

Моята прогноза е от 4.0 милиона до 4.6, до 4.7. Но, вижте,  земеделското производство в някои случаи е неконтролируемо от  тази гледна точка за прогноза, защото както има около 700  килограма среден добив на отделни производители, другаде в  Североизточна България средният добив в момента е 450 килограма.  Това означава, че може би в тези рамки ще се гарантира този  добив, който американската агенция е прогнозирала. . .   

 И от тези 4 милиона приблизително половината, между 1.8 и 2  милиона, отива за вътрешно потребление, останалите, от 2 до 2.5  милиона, в износ, нали?    

Да, така е. Като в тези 2 милиона освен изхранването много  малък дял е за отглеждането на животните. . . И затова  по-голямата част отива за износ.    

А износът става главно през Констанца, понеже Варна и Бургас  нямали подходящ терминал за по-големи зърно. И този въпрос  стоял от десетилетия, впрочем, пред България, че не се прави  терминал износът да става от Варна, звучи най-логично, а от Южна  България от Бургас. . .    

Така е, и много част, да речем, от Балчик. Но по-лесно е,  много по-бързо. . . Знаете, че камионите примерно във Варна и  Бургас чакат по дни, за да се разтоварят, за да се обработят,  още по-трудно е в Балчик. Така че Североизточна България много  по-лесно изнася чрез Дуранкулак в Констанца. Там е едно голямо  пристанище. . .   

 Е, вие мислите ли, ако имате мандат, тази тема накрая ще я  обсъдим, и политическите работи. . .    

Да.    

. . . но вие смятате ли да поставяте въпрос в този мандат да  се строи съвременен голям терминал? След като България се  занимава с износ на зърно, би трябвало да има терминали за износ  на зърно.    

Аз мисля в по-друга насока за износа на зърно, тоест да се  направят обединения от земеделски производители, които могат  сами да си изнасят продукцията. Нашата земеделска продукция,  най-вече зърно, в последните години се реализира в Гърция,  Италия и Испания. И това го знаят нашите земеделски  производители. Разликата в цената, която продават. . . която се  продава на външните контрагенти, все пак не е малка. Така че ако  се създадат. . . и аз повтарям, че нашите земеделски  производители вече не само произвеждат, те и съхраняват, и ако  направят обединения, които могат, да речем, 100, 200 до 500  хиляди тона да продават, те могат да излязат сами на пазара.  Това ще реши въпроса с терминалите, макар че ние. . .     

Какво означава, че те сами ще си построят такива терминали?    

Не терминали, просто могат по сухопътен път да изнасят  примерно за Гърция или за Италия. Но за момента не се предвижда,  ако трябва конкретно да ви отговоря, построяването на нов  терминал, който да снабдява зърнопроизводството за износ, да  осъществява износ. . .    

Добрата реколта не само в България, а в региона, казват, че  Русия, Украйна. . .   

В Черноморския басейн. . .   

. . . Казахстан определят цените на пшеницата в световен  мащаб, близо 700 милиона тона се очаквали да бъдат произведени,  са добра новина за тези, които купуват хляб, но казват, че не са  добра новина пък за зърнопроизводителите, защото цените падат,  и то успоредно със спадане и на потреблението идва добрата  реколта. . .    

Още е рано да се каже какъв ще бъде пазарът на Черноморския  басейн, защото в Молдова, Русия и Казахстан не е прибрана  напълно реколтата. Знаете, че реколтата е ваша, когато се  прибере и. . . Така че в световен мащаб има необходимост от  пшеница, така че не очаквам рязко спадане на пазара на зърно. А  освен това напоследък, ние започнахме с темата за  животновъдството, увеличава се броят на отглеждането на животни,  така че и вътрешният пазар. . . убеден съм, че ще има търсене  на зърно.   

370-380 лева на тон била цената според Софийската стокова  борса.    

Да.    

Това е повече или по-малко от миналата година?    

По-малко е от миналата година значително, макар че миналата  година стартира при по-ниски цени, но се стигнаха до много  високи цени. Вие знаете, че международният пазар варира, цената  на международния пазар варира от това какво се добива и в  Северна, и в Южна Америка, и най-вече нашият пазар влияе, както  вие казахте, от пазара на Черноморския басейн.   

Същото се отнася впрочем и за царевица, за слънчоглед, за  ечемик, цените падат. Очертават се добри реколти при свито  потребление. Или има. . . или за нещо, от това, което изброих,  това не се отнася?    

В началото на кампанията е трудно да се определи цената,  която ще бъде през октомври, ноември, а още по-трудно през  февруари. Но ние не произвеждаме толкова големи количества от  ечемик и от. . . царевица да, слънчоглед. . . за да не може да  бъде реализирано. Така че в момента има търсене на ечемик не  само в нашата страна, но и в южните ни съседки, така че аз  мисля, че ечемикът ще бъде реализиран.    

Ще паднат ли цените на крайните продукти, на храните? Да  започнем от хляба.    

Не бих казал, че ще паднат цените на хляба при така  очертаващата се обстановка.    

А ще поскъпнат ли?    

Не очаквам и поскъпване, защото имаме една висока. . . добра  очаквана реколта, която да се получи, така че нямаме основание  за такива резки промени на пазара, все пак това е пазар.  Напротив, очаквам една устойчивост не само за днешния ден,  говоря за тази година, а за в бъдеще, защото цените са почти. .  . (не се разбира - бел.ред.). . . които са както на пшеницата,  така и на ечемика, на царевицата и слънчогледа.    

Добре, но защо не се отразява в крайните цени добрата  реколта? Например при фуражната пшеница се очаквало сериозно  поевтиняване пак заради добра реколта в световен мащаб. Ако има  някаква логика, трябва месото да стане по-евтино.    

Но вие знаете, че само 20 процента от месото, което се  продава на нашия пазар, е българско, останалото е чуждо, тоест  внася се отвън. Така че и да се направи малка промяна в цената.  . . макар че тя е изключително ниска за изкупните цени на. . .  изкупната цена на месото, независимо свинско или говеждо, това  не би се отразило на пазара. Тук причината трябва да се търси не  толкова. . . определено защитавам производителите, а в  прекупвачите и във веригите. Цената на месото. . . изкупната  цена на трупното месо в чужбина е значително по-висока от тази,  от нашата. Така че печалбата не отива в нашия производител, а  отива в чуждия, който внася тяхната продукция на нашите пазари.  Така че вината за поевтиняването или оскъпяването на продукцията  определено казвам, че не е на нашите земеделски производители.   

Това се отнася впрочем и за олиото, макар че Софийската  стокова борса отчитала 7 на сто спадане на цената от началото на  годината. И това как е свързано с материала, в случая със  слънчогледа.   

 Не само на олиото, бих казал, а и на зеленчуците, и на  овощните видове. Това е световен пазар, който много трудно може  да се прогнозира и регламентира. Но пак повтарям, нашата цена,  изкупната цена на земеделските продукти е значително по-ниска от  тази на съседните дори държави, говорим и за зеленчуци, говорим  и за овощни видове.    

За зеленчуците. В няколко последователни интервюта вие  говорите за необходимост от референтни цени, на базата на които  да се определят митата при вноса, така че да бъде защитаван  българският производител. Само че никъде не отговаряте на  въпроса как ще стане това в рамките на общия европейски пазар.  Всъщност мита няма. Няма никакъв проблем да бъде внесено на  каквато си поискат цена зеленчук от Румъния или от Гърция.

Това е така. Обаче трябва да обърнем внимание. . . Аз съм  напълно съгласен с вас, че не можем да сложим такси на стоката,  която влиза от Европейския съюз. Но причината не е в това.  Причината си ни е чисто българска относно контрола на тази  продукция, която влиза при нас. Само ако погледнем документите,  с които влиза. . . не е нормално, няколко пъти казвам, примерно  диня на 4 стотинки. Все пак това не включва нито себестойността,  нито транспорта.      

Да, ама какво значи нормално за един общ пазар? Ами,  румънецът казва - ами, на толкова ми е. . .     

Ама не е вярно, не е толкова. Просто нашите търговци. . .     Водещ:     Как ще го хванем?     

Ами, нашите търговци. . . Когато се направи насрещна  проверка на това дали я е купил от борсата в Констанца или в  Букурещ динята или домата, ще се види, че не е на такава цена.  Тоест облагането със съответния данък - дали е добавена  стойност, или нещо друго. . . когато се представи на митницата с  4 стотинки, тя не е реална. . .   

 Ама, то няма митница обаче с Констанца. Това е проблемът.    

Има фитосанитарни органи, които могат да установят. Ако ние  направим един, това ще го предложа още следващата седмица,  контрол, който е свързан с Министерство на вътрешните работи,  граничните служби, икономическата полиция по-скоро в  Министерство на вътрешните работи, ветеринарният контрол. . . ще  се установят много и значителни грешки, които са допускани. По  такъв начин ние малко или много. . . аз казвам, че няма да  ограничим вноса, а и ние не бива да го ограничаваме. . .     

Понеже смисълът на общия пазар е, че никой в Европа няма да  спре друг да отиде дори в Констанца, да купи за 4 лева нещо на  килограм, но, с цел например да му тръгне магазинът, да го  продава на 4 стотинки, никой не може да му забрани това. . .    

Но нали разбирате, че никой няма да го направи. Ако го  направи като еднократен акт, за да му провърви магазинът, ще го  направи, но след това, след като губи, той няма да го направи.  Аз разбирам, и е така, че Европа има свободно движение на хора,  пари, стоки и капитали, но трябва да имаме и ние защита на  нашето производство. Но тук да не търсим причината и само във  вноса. Нашите земеделски производители не са конкурентоспособни.  Ние трябва да спрем да продаваме стоката си на дребно на  улицата, на шосето, по касетка или две. Ние също си правим  дъмпънг, дали на черешите или на някои други плодове и  зеленчуци. Ние трябва да се научим да търгуваме на земеделската  борса, на тържището. Защото като отидем в тържището, всеки ще си  плати - както купувачът, прекупвачът, така и производителят,  своя данък. Второ. . .    

По-големият проблем всъщност са прекупвачите, а не касетките  покрай пътищата.     

Второто, което е важно, когато се събере тази продукция на  едно място и се вижда, че остава, можем да правим планиране,  може да се направи един анализ и да се търсят пазари за износ за  нея. Знаете ли, че износът е занижен до минимум на  селскостопанска продукция? Но как да се направи, когато  земеделските производители не са обединени в една браншова  организация и не знаем за следващата година колко ще се получат  марули, домати или зелен лук?     

Вие твърдите, че България изхвърля собствено производство  зеленчуци поради това, че не може да го продаде?     

Разбира се, че е така.      

Това на фона на търсене в световен мащаб на храни,  включително по различни програми. Нашият еврокомисар отговаря за  това да помогне на държави в Африка да се изхранват.     

Абсолютно е така. Но ние не можем да направим партида  примерно от 20 тона мед или от 100 тона грозде, което може да  бъде изнесено навън. Ние. . .     

Защото всеки си е с неговата касетка.    

Точно така. Това е една от причините, която изключително  много ни пречи. Трето, което. . . Не искам да прехвърлям вината  на някой друг, причина има и в земеделското министерство. Знаете  ли, че до ден днешен, въпреки че имаме земеделски аташета,  имаме търговски аташета в много държави, хората работят и дават  - търси се това или онова. . . и то остава във външно  министерство. Представяте ли си, че досега в Министерството на  земеделието няма дирекция, няма група, която да анализира  пазара? И не само да анализира, да прогнозира, да планира, а  освен това и да стигне до отделните производители и да каже - за  следващата година има търсене в Чехия примерно на ябълки. Аз  съм сигурен, че ако има това звено, ако се насочи към отделните  браншови организации, независимо за каква стока, те ще могат да  влязат във връзка със съответната борса или заинтересовани  купувачи на това и вече може да се направи организация. А сега  ние всеки поотделно, един произвел 10 тона дини, друг 100 тона  дини. . . и те се съревновават кой как по-ниско да я продаде.  Тоест ние сами си правим дъмпинг на цените.     

А като се въведат мита за. . . по-високи за Турция, за  Македония, за Сърбия? Макар че и това може би е безсмислено,  защото тогава сръбските или турските зеленчуци ще влизат през  Румъния в България.     

Когато говорихме за референтни цени, аз имах предвид това,  че за определен период, да речем. . . по-рано или по-късно. . .  могат да се въведат определени цени, под които не бива да се  внася в България. Това е допустимо и може да се направи, особено  за Македония и за Турция. Така че по този начин ще ограничим  този пазар, който отвън навлиза. Но същевременно искам да ви  кажа, че от Турция голяма част от продукцията заминава за  Европа, много малка част, около 10 процента, остава в България.    

Верни ли са публикациите, че например от Турция влизали  опасни чушки с пестициди? България девет пъти била уведомила  Европейската комисия за такива пратки.     

Истината е това, че ние трябва да засилим контрола по  границите ни не само с. . говоря за фитосанитарния и  ветеринарен контрол. Ние имаме определени големи пропуски в това  отношение. Трябва да се осъществят пълен. . . контрол върху  вноса на всички видове зеленчуци и плодове. Но причината е не  толкова и само и единствено в контрола, но е и в това, че внасят  се от различни малки производители малки количества. Така че не  е. . . примерно ако внесе някой една касетка с чушки, в тях  може да има, ако ги е купил от определен пазар някъде около  Одрин, може да се открие такова нарушение - пестицидите. . . да  речем, завишено количество на пестицидите. Но трябва да се  осъществява всичко това регламентирано, за да може този контрол  да бъде ефективен.     

Да се върнем на темата за европейските пари, която  започнахме с животновъдите. На Съвета на министрите на  земеделието в Люксембург, където бяхте тази седмица, е взето  решение все пак да няма таван за субсидията на един фермер.  Имаше идеи тя да бъде 150 000 евро до 300 000 евро. Най-накрая  съветът, ако вярно се ориентирам, се е разбрал, че ще има, как  ги наричате, референтно. . . да кажем, 150 000 евро таван, но  оттам нататък всяка държава сама ще решава на какви стъпки да  намалява субсидиите, да ги намалява ли изобщо. Всъщност България  какъв таван ще определи, как ще разпределя субсидиите?    

Тези предложения на министрите на земеделието на Европейския  съюз са. . .     

Ще подлежат на одобрение окончателно. . .    

Да, това са предложения, които се предлагат на парламента.  Хубавата новина за българските производители, както и за всички,  и мисля, че е справедлива за всички производители от  Европейския съюз, е, че няма да има такъв таван.     

Някои казват, че не е хубаво. Всъщност, че тази политика,  включително и в България, доведе до създаването на огромни  стопанства на. . . латифундисти ги наричат, които печелят и  прибират огромния процент от европейските субсидии, а тези  субсидии всъщност са предназначени за онези малките, за които  говорихте например в животновъдството. . . Така че е хубаво, ама  зависи за кой. . .    

Да, но не довърших това, че тези над 150 000 евро ще бъдат  облагани с определен процент. И мястото е тук на държавата,  която. . . след като се сложат тези параметри, държавата ще може  да определи, нашата държава, какъв да бъде този процент. Говори  се от 3 до 5 процента над 150 000 евро да може да бъде облаган.  . .   

Облаган с. . .    

Такъв данък. . . такъв процент. . .   

С данък.    

Данък. . .     

Това означава, че ако някой получи 1 милион субсидия. . .   

Пет процента. . .     

. . . всичко над 150 000. . . ще плати 5 процента. . .     

Пет, да.     

. . . данък.     

Да. Но пак казвам, това е предложението. . .     

А може ли една държава да реши сама да си въведе таван?    

Естествено, че може, стига да не противоречи на европейските  закони.     

Да, дали ще противоречи всъщност, какво се разбрахте?    

Окончателното решение ще бъде на. . .     

А вие за какво сте? Защото това е огромен европейски дебат  всъщност - дали да се насърчават и най-накрая във всяка държава  да възникне по едно стопанство с един мултимилиардер  латифундист, или да се насърчават по-малки стопанства, които да  правят по-бутиков даже тип продуция?    

Според мен не бива да бъдат толкова големи стопанствата,  т.е. в такъв размер, защото това говори, че първо те не се  управляват ефективно. . . Целта на нашата политика е да има  по-голяма заетост в земеделското производство. Така, когато се  окрупнят тези земеделски производства до милион, милион и 200  хиляди декара. . . Естествено, разбирате, че субсидиите, които  са предназначени от Европейския съюз, отиват за един или двама,  или трима човека. . . Целта на всички тези европейски пари е да  се подпомага земеделското производство на повече хора. Така че  едни средни стопанства, които да дават възможност за работа на  повече хора, е моето виждане за развитие на земеделието.     

Да, но вие сега ще се окажете в много трудно положение. Ако  в една Германия например решението сама да си определи таваните,  сама да обложи големите стопанства с колкото сама си реши да  изглежда по-лесно осъществимо, в България вие ще бъдете подложен  на такъв жесток нов натиск от тези един, двама или трима  буквално милионери от субсидии, че може да се окаже да не може  да въведете никакви ограничения . .   

Аз мисля, че има разбиране от голяма част от. . . Не тези,  действително защото милион. . .     

За какво да ви разбира. . .    

Да.     

. . . ако взима едни грамадни пари?    

Не, говоря от средните. . . средни казвам, защото то е пак  много, но да речем 10 до 50 000 декара. . . голяма част от  хората почти бяха съгласни с тези 300 000. . .     

Таван.    

. . . могат да бъдат бъдат таван.     

Никой да не взима повече от. . .    

Да не взима повече. Така че и ако има от няколко човека или  фирми натиск, мисля, че не е толкова опасно. Важното е да се  вземе политическо решение и да се отстоява докрай. Аз мисля, че  правителството на г-н Орешарски има такава воля.     

Друга голяма тема на съвета в Люксембург са. . . е свързано  с екоземеделието, традиционен проблем за България. Оказва се, че  има пари, европейски, за екоземеделие, а няма кой да ги  използва в България. Сега решението било до 2015-а да не се  прилагат задължителните агроекологични мерки в. . . бъдещото  законодателство на съюза. Това било добра отсрочка от гледна  точка на България. Освен това 25 процента от общия принос на  Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. . .  за екологични мерки, се съгласява България, обаче с пожелателен  план, само в преамбюла на документа да се запише. . . докато  имало идеи да се каже една четвърт става задължително директива.  А България не би ли трябвало всъщност да е точно за обратното,  за натиск и от Европа да се произвежда екологична, скъпа  продукция? България има дадености, традиции да продава по-скъпо.  . .    

Ако има. . .    

. . . земеделска продукция.     

. . . на кого да го продаваме - това е големият въпрос. Но  ние действително сме и бяхме за 25 процента да бъде за  биологично земеделие. Предложението стигна. . действително  някои бяха и за по-голям процент, около 40 процента, но се прие  да се предложи на Европейския парламент 30 процента. Какво  включва. . .     

А, последно 30 ще бъде?    

Да, такова е предложението. До 115 хектара. . . до 150  декара могат като екологични мерки да се предлагат една или две  култури, над тези, до по-големи количества, до по-големи размери  земя, могат да се предлагат три култури за сеитбооборот, така  че да се спазват тези екологични мерки. Важното обаче какво е? България има действително голям потенциал  за развитие на това биологично производство. Имаме голямо  генетично разнообразие. За съжаление обаче, защо се спряхме на  този малък процент, за съжаление не са усвоени достатъчно  средствата от предишния период. Ние сега пуснахме една линия,  която е за 2,2 милиона евро, и виждаме, че хората, които  кандидатстват, първо, не са много, второ, не са достатъчно  подготвени, за да могат да спечелят тези пари. Така че целта да  се придържаме към по-малкия процент е да не останат тези пари,  да ги прехвърляме по други оси в крайна сметка.     

Но българите как изглеждаме, как изглежда българският  министър на земеделието на такива срещи с колегите си? Българите  викаме, ама, сега, кравите, ако може да не влязат за тях  изискванията или да отложим нещо. За екоземеделието, ако може  там да не отиват повече пари. На фона на една обща тенденция  България играе всъщност контра в Европа на продуктивното, на  модерното.    

Извинете, обаче не съм съгласен с вас. Значи, ние за първи  път участваме, България имам предвид, в договарянето за  следващия програмен период. Изключително коректно, изключително  съм удовлетворен от участието си в този форум от колегите. Те се  обърнаха с изключително голямо разбиране относно нашите  позиции. Взимахме буквално десетки пъти думата, за да повтаряме  едни въпроси, които не бяха разбирани. С изключително уважение  се отнасяха от Европейския съвет на министрите към нашите  предложения. Такива бяха предложения за референтния период,  ексклузивният период за захарта, който искахме от 3 на 6 месеца  да се удължи.     

Това какво значи?    

Тъй като знаете, че за вноса на захар от трети страни Европа  има определени квоти. Това е от 2,5 милиона до, искахме 3,5  милиона да стане за следващия период, тъй като има квоти за  цвеклова захар. Ние сме се отказали от 2011 г. от квотите и в  крайна сметка за това сме получили субсидия. Но нашите захарни  заводи да работят, те трябва да внесат евтина тръстикова захар  от трети страни, където няма мито. Този период беше в рамките на  3 месеца. Ние поискахме този период за внасяне с нулева ставка  на мито от трети страни да бъде 6 месеца.     

Това е еднократно, сега, за да решим...    

Не за сега, да, за определения период. И няколко пъти  поставихме въпроса и се предложи на Европейския парламент  това... то беше буквално във, вечерта, 3 без 15 бяхме направили  изказването и комисарят прие да бъде за 5 месеца. Но дали ще се  приеме в Европейския парламент, това е друг въпрос.     Така че, искам да ви кажа, с изключително голямо разбиране  ни приемат в Европейския съюз, като равни с равни. Естествено  обаче има си причини, които зависят от нас. Ние просто още не  отговаряме както технически, така и пазарно на това, което е в  Европа. Ние не произвеждаме определено, бих го казал, както  количество, така и качеството на нашата продукция не отговаря на  изискванията на европейския пазар.    

Колко фермери в България се водят млади, т.е. под 40 години,  и сега пак по решение на съвета, в който участвате, ще  получават 20 процента допълнително към директните плащания само  защото са млади?       

Това е пак в тона на...     

Предложенията.     

...заетостта, на младежката заетост, която вече рязко се  увеличава в Европейския съюз, за това, че се прие и да се  предложи на парламента, на Европейския парламент, мярката "Млад  фермер" да продължи и през следващия период, до 40 години,  което... хората, които се занимават със земеделие, да бъдат до  40 години. Аз мисля, че тази мярка определено, играе определено  значение положително върху заетостта на младите хора. Естествено  обаче тя не е панацея за решаването на проблемите. Тук трябва  да се подходи и бих го свързал и с предишния ви въпрос, че с  биологичната продукция ние нямаме действително пазар. Но какво  можем да направим в крайна сметка? Мисля, че голяма част както,  от продукцията трябва да влезе в "Училищен плод" или в нашите  магазини, във веригите. Би трябвало да настояваме и трябва да го  правим задължително и съм на мнение да го осъществим, поне 20  процента от храната в училищните столове, в студентските  столове, а пък защо не и във веригите, да бъде с български  произход, поне с български произход. Да не бъде биологична  чиста...     

То пак е проблем от гледна точка на общия европейски пазар.  Това, ако ви чуят в Брюксел, ще кажат абсурд, нали затова се  обединихме. Който е по-добър, ако португалският домат е  по-добър, той ще се яде в "Училищен плод".    

Повтарям обаче, това пак е наш проблем, защото ние не знаем  качеството на испанския домат или на датското месо. Тук ние не  правим и това е наша слабост, повтарям, на агенцията по  безопасност на храните, нашият потребител, гражданин и  потребител, трябва да знаят това меса, нека е евтино, но да  знаем с какви качествени показатели е дошло от, примерно от  някоя държава, дали срокът му не изтича, или не е изтекъл. Ние  не сме навлезли достатъчно във веригите. Трябва...     

Това означава, че подкрепяте стандартите, политиката на  стандарти, които водеше министърът по времето на ГЕРБ Мирослав  Найденов?     

Стандарт трябва да има за всяка продукция и не само  европейски, и наши продукти, които се произвеждат. Но искам да  има една сигурност на пазара, независимо дали веригата е Х или  У, българска или чужда. Тоест гражданинът да бъде осведомен  продукцията, не това, че е испанска или португалска, въпросът е  да се знае нейното качество. Така че, когато гарантираме, аз съм  сигурен, че е българска продукцията и е с определено качество,  не говоря за лошокачествената продукция, да знае българинът, да  си избере коя. Дали с по-евтината цена, която е с намалял срок  за годност, или тази, която е българска и вчера е откъснат  доматът от градината.     

Защо продължава подпомагането на тютюнопроизводството в  България, включително и вие заявявате, че ще продължите  политиката на служебния министър България да иска от  Европейската комисия увеличаване с 11,5 милиона лева на  одобрените за тази години национални субсидии за  тютюнопроизводители? Това идвало всъщност не от увеличение на  еднократната субсидия, ако вярно ви разбирам, на...    

Да.     

...размера на субсидията, а просто заради самите субсидии  спрямо предходната година повече хора са се хванали с  тютюнопроизводство.     

Точно така.     

Но това в държава и в съюз, който всъщност се бори с  продукта, който дава тютюнопроизводството - цигарите.       

Един от слабите ни моменти, който не можахме да защитим в  обвързаната подкрепа, това беше да включим в списъка и тютюна.  Но когато говорим за Европейския съюз, разбираме, че това е една  система от много държави. И такива държави като Гърция, Италия,  Испания подкрепят развитието, а също така и Унгария, развитието  на тютюнопроизводството. Не забравяйте обаче, че у нас това е  начин на препитание на... през последните години, от 2010 година  те са били 54 хиляди български семейства, намалели са на 44,  когато... спаднали са миналата година на 35 хиляди семейства са  отглеждали тютюн. Когато сме дали субсидирането на част от това  производство, защото досега те са получавали единствено и само  на декар, те се увеличават отново на 40, както казахте, растежът  на...    

Четиридесет хиляди.     

...40 хиляди семейства. Това е начин на препитание на  определени хора в определени региони. Аз не подкрепям идеята за  алтернативно производство на райони. Примерно какво означава  алтернативно производство в Родопите, когато почвеният слой е  25-30 сантиметра? Там нито...     

Там какво може, картоф?    

Нищо освен картоф и тютюн.    

Да, но в по-глобален план, ако искаме да не се пуши, не  трябва да произвеждаме цигари. Тоест, каквито и да е социални  аргументи да използваме срещу здравния, не върви.     

Но се пуши в крайна сметка, нали? Все пак това е един голям  бизнес, който получават милиони хора...     

Вие сам казвате, че някакви хора са се отказали от тази  работа, от това производство, защото не са виждали перспектива в  него, обаче като почваш да даваш субсидии, и те почват да  вършат същото.    

Не, не, те просто не са били регистрирани. Така че, мисля,  за определен период тютюнопроизводството може още да продължи да  се финансира, за да може тези хора да се преустроят, макар че  там може и животновъдство дребно да се отглежда, но няма как за  момента да не се подпомогнат тези тютюнопроизводители от  национални доплащания.    

Във вашия отрасъл подпомагане ще има ли, под вашия, в  кавички казано, копринените буби? Всъщност България произвежда  ли в момента коприна?    

Много... Пашкули имате предвид, коприна много малко.     

Да, пашкули и от там коприна.     

Ами, вижте, това е един древен земеделски отрасъл, който има  бъдеще. С него също, ето виждате как стари производства,  традиции са спрели да се развиват благодарение, в кавички, на  това, че не са били субсидирани. 30 хиляди семейства 1989 година  са се занимавали с производството на пашкули. Сега действително  през следващия период ще има възможност в тази 13-процентна  финансова подкрепа и бубохранителите да получат допълнително  субсидиране.      

Докъде са проверките в министерството ви, имате ли вече  резултати? Днес "Труд" под глава за предшественика ви Мирослав  Найденов - излязъл бил 5 пъти по-богат от властта. Всъщност  става ясно, че, това се разбира, че имал 36 хиляди влог, преди  да влезе, пък сега имал 150 хиляди, което вероятно кореспондира  със заплатата му или човекът може да е продал нещо, нива може да  е продал, но това е друга тема. По-скоро глобално погледнато в  министерството.    

Текат проверки и анализ на състоянието, финансовото  състояние. Също така структурни промени ще има в министерството.  За съжаление доскоро, до миналата седмица бях с един заместник,  надявам се следващата седмица да имам още двама заместници.    

Знаете ли ги?     

Ами, нека да изчакаме понеделника да видим, ще бъдат ясни в  понеделник до края на деня. Важното е в това, че необходима ни е  промяна, отвореност на Министерството на земеделието към  производителите, особено това се касае за Държавен фонд  "Земеделие", което е една затворена структура като цяло. Така че  трябва да направим една крачка напред в това отношение, за да  могат земеделските производители да виждат у нас не хора, към  които трябва да стачкуват, а да виждат хора, към които могат да  им помогнат в решаването на техните проблеми.     

В понеделник ще имате заместници.     

Точно така.     

Ще бъдат трима. Впрочем това е един от упреците към  настоящото управление, как може да няма областни управители,  толкова време да няма заместник-министри. Вие какво отговаряте?  Защото веднага подозрението е, че това туткане е заради  пазарене, не може да се раздели баницата.     

Ами, вижте, баницата няма какво да я делим, защото има  баница, но не подлежи на делене, защото земеделските  производители знаят на какво могат да разчитат. Сега аз се  опитвам през този период да работя на пълни обороти, така че да  не почувстват хората липсата на един или друг земеделски  заместник-министър и мисля, че ще бъде ясно. Не е проблем това.  Хората, опитвам се да ги убедя, особено в министерството, че те  трябва спокойно да си гледат работата, независимо кой е министър  или заместник-министър. Министърът определя политиките, а  хората в дирекциите, в службите трябва така да работят, че да не  чувстват почти нуждата от министър.     

Следа политическият дебат, сега ще влязат депутатите, за да  спорят за това какво е най-важно в момента за България и какъв  изход от кризисната ситуация виждат. А вие какъв изход виждате  за България от противопоставянето на управляващи и протестиращи  срещу тях?    

Нека това го кажат политиците. Аз виждам от моя поглед на  нещата в земеделското производство, че хората в земеделието не  се нуждаят от протести, нуждаят се от урегулиране на мерките, по  които те могат да работят. Искат едно спокойствие да могат  свободно да сеят, да отглеждат и да прибират своята продукция.  Така че за мен е важно тези хора, които работят в момента на  полето, да могат да приберат продукцията, да им създадем  условия. Колкото до протестите, може би хората в някои случаи  имат право, това е демократичен израз на всички хора, които имат  право да протестират, но според мен трябва да бъдат исканията  ясни, целенасочени, за да могат те да бъдат чути от...     

Те искат оставката ви, не вашата, на вашето правителство. До  това се сведе всъщност искането.     

Не е толкова сложно да се даде оставката, въпросът според  мен е, че не е подходящият момент. Защото виждате какви въпроси  с вас около 40 минути решаваме, обсъждаме и не сме стигнали до  някакво решение. Така че оставката на един или друг министър,  или на правителството няма да реши веднага проблемите на всички,  които в момента, хора, демократично изразяват своите искания.  Това е една част от хората. Естествено има други, които желаят  спокойно да работят и да отправят исканията по начин, по който  могат да бъдат решени.