Министърът на туризма Николина Ангелкова проведе работна среща с кметове от област Бургас, за да бъдат обсъдени мерки за спокойно и успешно приключване на летния сезон. Разговорите са били с фокус – морските плажове. Каква информация е разменила министърът с градоначалниците, наш гост е Николина Ангелкова. Какво си казахте с кметовете от Бургаска област, г-жо министър?
Първо, изключително важна среща проведохме с кметовете от Бургаска област заедно с зам.-министъра на регионалното развитие и със старши комисар Калоянов, както и разбира се с регионалния директор на Кадастъра за Област Бургас. Ние обсъдихме какво предстои до края на лятото, но и най-вече планирахме и действията, които трябва да свършим, за да може и следващото лято 2018-та година да бъде още по-успешно от сегашното, а и проблеми, които в момента съществуват и изискват време за тяхното решаване, да могат да бъдат адресирани, като например, достъпът до някои от плажовете с превозни средства. Също така стартираме промяна на специализирана такава за дюните, за да може да се знае къде са точно тези дюни по плажовете, съответно да бъдат обособени по някакъв начин, хората да знаят, че точно това са дюните, за да не се разполагат върху тях, нищо съответно да не се разполага върху тях. Разбира се, обсъдихме и работата, свързана с премахването на незаконните преместваеми обекти. Така че изключително полезна среща, както по отношение на сегашния сезон, така и по отношение на следващия. Още повече, че ние правим съвместно проверките с всички институции, именно за да можем да бъдем непрекъснато на място всички заедно, за да не се правят всеки ден едни и същи проверки.
Какво показаха досега проверките по Черноморието?
Досега проверките, които сме направили, показват, че основните проблеми са свързани с липсата на достатъчно спасители. Включително и в петък при проверката на морски плаж „Обзор юг“ се установи, че липсват спасители, и сме дали указания съответно това нарушение да бъде отстранено. Там, между другото, имаше и нарушение, свързано с допълнително поставен обект извън схемата, който се води незаконен, и той беше премахнат. Така че основните нарушения са свързани предимно с липсата на спасители. Разбира се, има и нарушения, свързани с недостатъчно оборудвани медицински пунктове, но те са в сравнителна малка степен. Виждаме нарушения и по отношение на това да има един-два поставяеми обекта извън схемата, които веднага разпореждаме да бъдат премахнати. Има и такива по-специфични нарушения, които наблюдаваме на някои от плажовете – примерно, плажовете да се водят неохраняеми, да има спечелени търгове за наем, и съответно избраният наемател да не влиза в правата си, защото или ползва плажа неправомерно или съответно е препятстван от предишен наемател да влезе във владение. В тази връзка сме сезирали компетентните органи, включително и прокуратурата, защото това е вид самоуправни действия и няма как някой самоволно да упражнява каквито и да е дейности върху плаж, който е изключителна държавна собственост. Включително ние не правим разлика между плажовете и правим проверка на абсолютно всички плажове, както тези, които се стопанисват, така и тези, които са неохраняеми, и тези, които са за природосъобразен туризъм. Вчера направихме такава съвместна проверка с всички институции на плаж „Корал“. Там установихме, че има незаконно захранване с електричество през незаконен обект, който се намира в държавна собственост, има незаконна водна сонда. Също така установихме, че собствениците на частните терени не полагат абсолютно никаква грижа за тях – не са ги оградили, обозначили, и в тези частни терени има разположени изключително много каравани и палатки. На плажа има разположени каравани – в момента установяваме дали са разположени върху дюни или не, за да може съответно, ако са върху дюни да се предприемат незабавни мерки, свързани с това нарушение. Така че ние неуморно ще следим и безкомпромисно за всичко, което се случва по българските плажове, и не правим разлика както между плажа, така и между кой стопанисва или ползва дадения плаж, защото всички са равни пред закона.
Изхождайки от случилото се на къмпинг „Корал“, след този сезон ще представи ли вашето министерство регламент къде и как може да се къмпингува?
Ние в момента работим по разработването на регламент. Има съставена работна група, в която участват представители както от неправителствения сектор, така и от общините, така и от бизнеса – всички, които са заявили участие, ние сме ги включили. И сме дали срок до 15 септември, и това беше именно по искане на неправителствените организации да се удължи срокът до 15 септември, а не до 30 август, както беше първоначално, за да може да се намери правилното решение да се каже що е то къмпинг и съответно да се определят отделните видове къмпингуване. Като успоредно с това е изключително важно да променим и Закона за устройството на територията (ЗУТ). И това обсъждахме в петък с кметовете и зам.-министъра на регионалното устройство, за да се създаде по-лесен режим за изграждане на къмпинги, защото към момента режимът е изключително тежък, и е колкото да се изгради хотел, а пък всъщност все повече интерес се наблюдава към къмпингуването и е много важно да има условия, и то нормални условия да се случва. Така че със сигурност ще променим и ЗУТ, за да можем да създадем предпоставки къмпинг туризмът да се развива в България по правилата.
Ще предложите ли документа за обществено обсъждане тогава, когато стане готов на 15 септември?
Задължително, да, ще бъде подложен на обществено обсъждане в рамките на закона, след което ще бъде неразделна част от законопроекта на Закона за туризма. Надявам се с общи усилия и, разбира се, с помощта на народните представители до следващата година, до следващия сезон промените в Закона за туризма да бъдат факт. Те ще регулират и статута на националните курорти, също изключително важна тема, свързана с имиджа на българския туризъм и с това какви дейности следва и по какъв начин да се осъществяват на територията на националните ни курорти, така че да има ред и правила, които всеки от нас трябва да спазва.
Министър Ангелкова, според вашите впечатления, има ли примери на добри практики при стопанисването и състоянието на плажовете?
Да, има много добри примери за добри практики при стопанисването и състоянието на плажовете. Например, новият наемател на „Несебър Юг“ изключително добре е обозначил дюните със специални табели, така че хората да могат да се ориентират, има създадена доста добра уредба на плажа. В петък проверихме и плаж „Вая“ на Иракли. Там всъщност единият от плажовете е отдаден под наем – „Вая“, а съседният е Иракли – за природосъобразен туризъм. Там също виждаме изключително голямо пространство между чадърите и шезлонгите, с което плажът може да диша – един вид. Чадърите и шезлонгите са изключително добро качество. Включително и нещо, което прави впечатление и препоръчваме на всеки от концесионерите, изобщо цялата среда на този плаж и всичко е изградено от екоматериали. Така че това несъмнено прави впечатление и, разбира се, насърчаваме усилията на тези концесионери и наематели, които ги полагат, така че да могат да доближат плажовете към световните практики. И това се вижда и оценява и с признанието „Син флаг“, който всяка година се увеличава по отношение на нашите плажове.
А цените за шезлонги и чадъри утежняват ли все още бюджетът на плажуващите по нашето Черноморие или картината се нормализира?
Всичко ще се нормализира с времето, когато приемем промените в Закона за устройството за Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) и групираме плажовете, защото в момента всеки плаж е под общ знаменател с другия. Те са изключително разнообразни и имат различни характеристики, както и са разположени на места, където има както ограничен, така и по-голям достъп, на територията на национални курорти, на територията на т.нар. „градски плажове“, така че е трудно да ги поставим под общ знаменател. Въпреки това положихме усилия и миналата година променихме Наредбата за минималното концесионно възнаграждение, включително тази сряда, която мина, когато приехме решението за избор на концесионер на „Бургас Север“. Там вече цената на един чадър и един шезлонг ще бъде 1 стотинка, така че буквално безплатно.
Това реално ще се случи ли?
Ще установим от следващата година, когато новият концесионер стъпи във задълженията си, но виждате, че на плаж „Нестинарка“ се случва. Ние бяхме там на проверка вчера. Установихме, че има ясно изписани цени за всички плажни принадлежности – за чадър и шезлонг по 36 стотинки. Изрично е записано, че цените не са задължителни, а по избор съответно може всеки да си избере каквото иска – дали само чадър и шезлонг, дали чадър, шезлонг и шалте и т.н. Ясно е написано, че всеки потребител може сам да прецени каква плажна принадлежност да използва. Така че се надявам от следващата година, когато живот и здраве ЗУЧК влезе в сила за групирането на плажовете, наистина промяната по отношение на цените за чадъри и шезлонги да се усети, а и да имаме повече стопани на плажовете, защото тогава тези плажове, които към момента са неохраняеми, ще попаднат в съответната група и за тях ще има различни от условията за плажовете, които примерно са на територията на националните курорти, и към тях някой може и да прояви интерес да ги стопанисва, което пък допълнително ще донесе ресурс на държавата и общините.
Как върви до момента летният сезон?
До момента летният сезон върви доста успешно. Имаме само за юни месец ръст от 6%, като най-голям ръст имаме на туристите от Великобритания – над 31%, от Германия – ръстът върви в посока 15%, от Русия върви някъде към 10% в момента ръстът, от Холандия върви около 30% ръстът, Франция – над 40, Полша и Чехия също около 30. Така, дестинациите, на които сме заложили, които са основни целеви наши пазари, наистина там наблюдаваме много големи ръстове. А за първото 6-месичие имаме общо 8% ръст и над 3.3 млн. чуждестранни туристи, като забележете, на първо място чуждустренни туристи от Гърция с цели над 10% ръст.
Обмяна на преселенията – българи отиват в Гърция, гърците идват в България.
Не само това, всъщност, качеството на нашия туристически продукт се повишава. Това признание ние получихме дори и вчера, когато имах среща с един от членовете на изпълнителния борд на директорите на TUI group, които казаха, че все повече България се превръща от бюджетна дестинация към дестинация с качествен туристически продукт. И именно затова имаме и много голям инвестиционен интерес към нашата страна по отношение на изграждането на 5-звездни хотели, защото най-голямото търсене е във високия клас 4-5 звезди.