Министърът на културата в предаването „Преди всички“ по БНР

След извънредно заседание на Национален фонд „Култура“ в края на миналата седмица бе взето решение да бъдат променени условията за кандидатстване по културната програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз за догодина. Така граждани, фирми и организации вече ще могат да подават документи за проекти за културната програма, която ще съпътства европредседателството ни, става ясно от условията за кандидатстване, качени на интернет страницата на Министерството на културата. Процедурата за подаване на проектни предложения ще продължи до 2 октомври, а проектите, които – ако бъдат одобрени – ще получат 100% финансиране, могат да бъдат в широк кръг тематични направления: сценични, визуални, интердисциплинарни, изкуства, музика, литература, фолклор, като всичко това е обвързано от идеята да представят българската култура като част от европейската и световната култура, и то по начин, който е атрактивен и въздействащ. Защо се наложи тази промяна седмица след като беше стартирана процедурата – с министъра на културата ще говорим по този въпрос и по други ключови за сектора въпроси, Боил Банов. Първо, как бихте представили новите условия? Защо се стигна до това решение да бъдат променени?

Новите условия са либерализирани и дават възможност на всички български граждани да покажат своите идеи. Експертите бяха направили малко по-рестриктивни, отговарящи на европейските програми условия, но си дадохме сметка, че няма ситуация в страната, при която да може хора да се самофинансират все още, и то като искаме от тях без приход да правят някакво събитие. Така че общо взето, либерализирахме изцяло модела, финансираме 100%. Допустими кандидати са физически и юридически лица. Може да се кандидатства с повече от един проект. Отпускаме средствата възможно най-много, така, както идват в нашия бюджет, той като тази година имаме малко пари – януари всъщност ще получим по-голяма част от сумата. И общо взето, даваме възможност на всеки наистина да покаже и да реализира качествени идеи.

А защо изобщо решихте в министерството да има конкурс за проекти? Можехте, така да се каже, еднолично да вземете това решение.

Е, това не е сериозно. Нормалните процедури са през конкурс. Моето мнение в крайна сметка няма никакво значение и не би трябвало да има.

Как ще бъдат оценявани проектите, които ще участват?

Фонд „Култура“ има богата история, богат опит в оценяването на проекти. Ще си наеме оценители, след това фондът ще прегледа тяхната работа. Мисля, че там са безспорни качествата на хората и логиката в оценяването, която имат, е доказана. Разбира се, ще се търсят атрактивни неща, различни от конвенционалното, които да представят страната в максимално адекватна форма.

Това, което на вас ви се иска да бъде като основен акцент, основна свързваща нишка в културната програма, която ще има важен момент в рамките на нашето първо европредседателство?

Най-важното е да представим нашето съвременно изкуство адекватно, защото то е на много високо ниво и в някаква степен и заради езикови бариери, и заради други специфики е непознато или не толкова познато в Европа, а също и за голяма част от нашите съграждани. Така че адекватното представяне на съвременното изкуство във всичките му форми е ключът.

Повече за сроковете – нека да кажем докога могат да бъдат подавани…

До 2 октомври. Нарочно го направихме по-дълъг срока, за да може отпускарският сезон да мине и хората да имат възможност наистина адекватно да представят своите проекти.

А след като бъдат одобрени, какво предстои за проектите?

Предстои в бързи срокове, максимално ще се стремим, да селектираме, след което предстоят подписване на договори, траншове по финансирането и дано да се радваме на хубави резултати след 1 януари.

Времето ще бъде ли достатъчно?

Да, достатъчно е времето. Това не е проблем. Важното е да има интересни и иновативни проекти.

Разчитате на това. По повод, разбира се, отново европредседателството – на преден план излиза въпросът с ремонта на Националния дворец на културата (НДК) и проверките, които извършвате за дали е било целесъобразно разходването на средствата там. Докъде стигнаха тези проверки и напредва ли ремонтът?

Ремонтът напредва с бързи темпове. Пуснахме сега и процедурата за сигурността. Доуточняваме допълнителните дейности, които трябва да се извършват, съобразно и парите, които имаме. Надявам се тази седмица да приключим там. И ще бъде направено всичко, което е възможно, в рамките на парите, които имаме, в срок.

Има ли проблем с това, че фирмата, която ще осигури сигурността, не е избрана след обществена поръчка, заради липса на достатъчно време?

То е невъзможен, няма друг ход.

Поставени сте в тази патова ситуация – да действате…

Да, да, това не е наш избор, то е… Няма просто друга алтернатива.

Действате по този начин. Има ли до момента установени нарушения от страна на проверяващия екип в министерството?

Ние анализираме ситуацията. Повече я анализираме с оглед на бъдещето и това да не допускаме грешки, които са правени, да подсигурим не само ремонта, а и функционирането на двореца, което от една страна, трябва да се самофинансира, от друга страна, трябва да задоволява широкия обществен интерес. Така че нашият поглед е напред.

Да, доста трудно се оказа това с НДК. Макар може би неправилно да се фокусираме само върху ремонта на НДК, има и много по-важни аспекти нашето европредседателство. За съжаление, така се получи. Да прехвърлим към темата за законодателните инициативи, които предстоят през новия политически сезон, тъй като преди няколко седмици кинотворци предложиха, изпратиха в отворено писмо до вас идеи за промени в Закона за филмовата индустрия. Как гледате на техните предложения, тъй като в момента е в ход и избор на титуляр, директор на Националния филмов център?

Предложенията са много интересни. Аз ще се срещна с тези творци, които пратиха това писмо. С оглед на сезона, тази среща към момента не може да се осъществи, но в момента, в който се приберат в София и се съберат, ще се срещна. Най-важната логика е възможността за финансиране на повече филми, макар и с по-малка сума, за да могат наистина повече хора да покажат своя талант. Той, изборът, се състоя миналата седмица, не беше избран кандидат. В петък наново стартира обявата във вестниците, днеска – и на нашия сайт. Така че в рамките на месец пак ще наемем предложения за кандидати. Това, което мога да кажа, е, че този път избор ще има на всяка цена.

Защо се получи така, че на последния конкурс не се стигна до избор на директор на Филмовия център?

Защото комисията е преценила, че кандидатите, които са се явили, не преминават чертата, над която може да бъде направен избор. Затова сега пускаме веднага, в рамките на два дни след това, нова процедура. Да се надяваме, че ще се явят интересни хора с интересни идеи. Пак казвам – тъй като това не може да бъде перпетуум мобиле – безкрайно да въртим тези процедури, този път, на каквато и да е цена, ще имаме избор.

Всъщност колко време вече – може би близо седем години, няма директор Филмовият център?

Много време. Не мога да кажа точно годините, но лично аз, като зам.-министър и като министър – това е трета неуспешна процедура за избор на директор. Не е приятна тая ситуация за никой.

Вие как си обяснявате това, че буксува – изборът и кандидатите някак си не пасват на вижданията на комисията, която избира?

Обяснявам си го с много разнопосочните интереси в гилдията, много хора мислят различно по бъдещето на развитие на киното. Трудно, трудно се намира адекватно решение, но сме длъжни вече да предприемем някакъв категоричен ход, защото когато има изпълняващ длъжността толкова дълго време, който и да било той, нещата започват да вървят надолу. Хората нямат усещане за визия и това е проблем.

Задвижихте и конкурси за избор на директори на редица театри в София и в страната. Това защо се налага? Заради изтичане на договори?

Сроковете изтичат, така че това са стандартни процедури. За да спре тази тема с безкрайните кога конкурс, кога временно изпълняващ, вече сме въвели практика три месеца преди изтичането на конкурса да стартират процедурите, така щото когато дойде датата, до която е назначен директорът, да може веднага да се въведе било нов, било старият да продължи, според избора на комисията, за да се спре с тази практика на временно изпълняващи до конкурс, до конкурс, което по някой път става безкрайно.

За кои театри в момента има обявен конкурс за директори?

В София са Сатиричният, „Българска армия“. В Пловдив – операта, в Бургас – операта. Драматичният в Русе. Младежкият театър. Враца, Шумен – доста места.

И предстои изборът на титуляри. Има ли вече интерес, подадени документи на местата, където търсите?

Те, хората обикновено си подават в последния ден документите. Има кандидати, общо взето по двама-трима души се явяват на конкурс – такава е практиката.

Тук искам да ви попитам докъде стигна работата по Националната стратегия за развитие на културата, в контекста на всичко това, което говорихме до момента и за фонд „Култура“, и за законодателните инициативи, Филмовия център, театрите. Каква тежест ще има този документ? Докъде стигна работата по него?

Огромна тежест ще има, защото това е в крайна сметка визията. Това, което ни липсва на нас, е дългосрочната визия за нещата и се надяваме този документ да ни я даде. Освен това, когато имаш визия, имаш яснота как се развиват нещата. След нея би трябвало да тръгне и съответното финансиране. Така че важен документ, за да спрем да работим на парче и ние в администрацията, и съответно творците и хората по места. Успяхме да направим първо заседание. Това е една огромна група – над 120 души са до момента, като след като вече в пространството ясно стана, че стартираме работа с работни групи, много хора се обадиха допълнително, които по една или друга причина без да искаме сме изпуснали. Отворена е системата, въвеждаме всеки, който желае, всякакви организации – неправителствени, хора от бранша. И септември месец подгрупите ще се съберат, ще набират писмени предложения, ще анализират, ще анализират. Много неща са свършени до момента, много голям набор от документи е събран, от идеи и ще направим всичко възможно в един учестен ритъм на работа до Нова година да представим на обществеността документ за обществено обсъждане.

Една активна есен ви очаква.

Да, така е, да.

Всъщност и август не беше много лесен, предвид и всичко, за което стана дума преди малко – проектите за европредседателството. Ето, че и ремонтът на НДК също си е нещо, което тежи като ангажимент и очакванията на обществото той да приключи успешно. За един проблем, свързан с археологията и това, което излиза като може би тенденции заради това, че се оказа, че много общини не стопанисват подобаващо ценни археологически находки. Липсват документи за собственост – имаше такъв случай с Община Нова Загора. Как министерството реагира в една такава ситуация? Има ли много подобни случаи и може ли министерството да се намесва адекватно?

Има много случаи. Те са от всякакъв характер: някъде е липса на документи, някъде е дадено за управление на общините, някъде е недобро стопанисване. Някъде са дадени археологически обекти на общини или на областни управи, с оглед да кандидатстват за европроекти. Те кандидатстват. Ако е неуспешно кандидатстването, веднага изразяват желание да си ни ги върнат. Много сериозен казус е. Мобилизирали сме всичките си сили първо документално да подсигури, въпреки че са страшно много обектите. Знаете, че се разкриват ежегодно и още обекти. И това е хубаво само по себе си, но категоризирането на такъв обект, работата по него е много сериозно нещо. Той изисква синхрон на институциите, изискват се страшно много документи, кадастрални карти, топографски карти, лесоустройствени планове и т.н., и т.н. Стремим се, създаваме организация. Това ни е един от приоритетите – да догонваме археологическото лято всяка година. Не е лесно.

Т.е. оказва се, че какво – ако не получат европейско финансиране, общините нямат този интерес да ги стопанисват.

Имаме много такива случаи, да. Общини идват при нас, понеже логиката е държавата да ги пази и да ги съхранява, и те се водят изключителна държавна собственост всички археологии, за да не се допуска някакво /…/ или, не дай боже, нещо негативно върху обектите, но логиката е да се стопанисват по места, да се социализират. И имаме много случаи, където искат се за 10 години за право на управление, кандидатства се, неуспешно е кандидатстването, не се търсят други средства и ни се връщат.

А тези общини, като случая с Нова Загора, които си го искат, но пък не го стопанисват и е пред разруха, какъвто е случаят с Източна могила в Караново?

И това е много, много голям проблем. Това, което обмисляме, е създаването на някаква структура, държавна – говорили сме и с министър Ангелкова – която… в крайна сметка не просто да се водят държавна собственост, а да има някаква структура, която да обгрижва тези обекти, които общините по места не желаят да стопанисват.

Има ли как министерството да накара тези общини да полагат нужните грижи или тук вече е…

Трудно е, това е много, много, много труден процес. В смисъл, този, който не желае да полага грижи, максималното, което може да направим, е да си вземем обекта обратно. Въпросът е, че ние нямаме нито ресурса, нито хипотеза, по която да поддържаме към момента.

Много ли са тези случаи на общини, които са недобросъвестни стопани?

Има, има немалко случаи, да. Взимат се обекти, някъде се полагат някакви грижи или са положили преди години и след това не се инвестира обратно, късат се билетчета, а обектите залиняват.

Търси се обаче решение на този проблем, заедно с Министерството на туризма, както стана ясно.

Да.

Кога предстои конкретно да бъде взето решение дали ще бъде създадена такава структура и под шапката… Тя междуведомствена ли ще бъде?

Сега, септември трябва да довършим, да финализираме тия разговори. Работят и нашите юристи, и юристите на туризма. Трябва да вземем някакво адекватно решение, защото иначе можем да си говорим така, безкрайно.

Това ще бъде междуведомствена структура, която ще контролира, ще налага санкции или ще стопанисва?

Най-вече да стопанисва. То санкциите до кой знае какво не водят. Санкции можем да си налагаме колкото искаме и какво от това? Когато една община няма ресурс или няма желанието да поддържа, какво да санкционираме? Тя просто се отказва от обекта и край. Ние не решаваме така проблема. Трябва да създадем структура, която да може да поддържа, да може да социализира, да може да въвежда в нормална експлоатация, да охранява и така.

И въпреки че засега е само идея, кога са вашите очаквания тази структура…

Септември ще финализираме разговорите и ако успеем да наложим тази теза и в правителството, и в обществото, ще тръгнем към създаването на такава структура бързо, която по някакъв начин да обгрижва всички тези обекти, изоставени или несоциализирани, или досега просто без интерес от никого. Като имате предвид, че те наистина се увеличават с всяка година.

Имате ли статистика колко са тези археологически обекти, които към този момент нямат стопанин?

Не, в момента не мога да ви дам статистика, но…

Но са много.

Но със сигурност са стотици.

Да. Наесен ще търсите решение на този въпрос чрез създаване на структура, която да стопанисва тези археологически обекти, за които от общините няма интерес.

Да, ние го търсим и в момента. Просто разработваме, защото това е сложно нещо, създаването на още една държавна структура, която да… макар и с хубавата задача да стопанисва археологическите обекти, непотърсени от общините, изглежда много хубав акт, но отново въвежда държавата в някакви несвойствени задачи. Въпросът е кое ще приоритизираме.

Благодаря Ви.