Министърът на туризма в предаването „Това е България” на радио „Фокус”

Екзотични такси в туризма от типа 5 лв за нищо и 2 лева за желание на клиента, имаше това лято, които къде сериозно, къде на шега се предлагаха на туристите у нас. Факт е обаче, че постоянно и непрекъснато контролните органи правят множество проверки, свързани именно с контрола върху качеството на туристическите услуги през настоящия сезон. За най-честите нарушения, за интереса на страната ни като туристическа дестинация и за очакваните приходи от този сектор ще говорим в следващите минути с министъра на туризма Николина Ангелкова в интервю за предаването „Това е България“ на радио „Фокус“.

Министър Ангелкова, таксите, за които споменахме, са своеобразна екзотика, но са важни т.нар. типични нарушения, с които се сблъсквате. Какъв е техният характер през този сезон?

Да, през този сезон наистина наблюдаваме иновативни такси, примерно такса празен стол, такса за нищо, такса за желание – наистина много екзотични нарушения, бих могла да ги нарека, от страна на търговците, но изключително вредни за българския туризъм и най-вече за неговия имидж, защото знаете, че всички такива нелоялни такси се споделят изключително много в социалната мрежа и стават достояние не само в България, но и навсякъде по света, и по този начин изключително много се вреди на имиджа на българския туризъм, за който ние всички трябва да се борим, за да можем всяка година да имаме устойчивост, както в ръстовете, които постигаме, така и да предлагаме качествен туристически продукт. Всъщност, независимо дали такива такси се предлагат на шега или наистина, ние като контролен орган със сигурност ще реагираме и ще правим проверки непрекъснато и по места, така че всякакви такива нелоялни търговски практики да бъдат предотвратени.

Какъв е ръстът на туризма, който очаквате тази година? Разбира се, голямото обобщение ще дойде на един по-късен етап, но така или иначе вие разполагате с текущи данни.

Точно така, очакваме голямото обобщение да бъде може би в края на месец септември за активния летен сезон, но в момента на база на данните, които имаме и анализираме, очакваме ръст около 5% за активния летен сезон, като най-висок ръст очакваме от Германия – от около 15-10% за активния летен сезон, от Великобритания също очакваме в рамките на около 20% ръст за активния летен сезон, Гърция и Румъния се движат в рамките от 3 до 5%, Русия около 10%, Чехия и Полша се движат в рамките и те на около 20-25%, от Франция имаме над 40% ръст. Така че от ключови пазари за България очакваме ръстове, което всъщност ще ни донесе една устойчивост, на фона на изключителния успех, който имахме миналата година. Ние само за първите шест месеца на тази година реализираме над 3 300 000 чуждестранни посещения в страната, което е с около 8% ръст. Но по-важното е, че реализираме и много добри приходи от международен туризъм – над 2 милиарда и 400 милиона лева за първите 6 месеца, което е 13% ръст, което все повече показва, че България се превръща в дестинация, която е предпочитана заради качеството на туристическия продукт, който предлага, а не само като нискобюджетна дестинация, с каквато нагласа стартирахме още със създаването на Министерството на туризма. Всъщност доказателство за това са и срещите, които провеждаме, както с изпълнителния борд на ТУИ – знаете, най-голямата туристическа компания в света, как все повече казват, че техните клиенти класифицират България като дестинация с много високо качество и доказателство за това са инвестиционните намерения, които те имат към нашата страна за изграждането именно на високо категорийни хотели, основно 5-звездни.

Това е добра новина, свързана с инвеститорския интерес към българското Черноморие. Но имаме ли шанса, госпожо министър, да привлечем чуждестранните туристи и към вътрешността на страната, да не остават само на черноморския бряг? Как това би могло да се случи?

Това, разбира се, е една от основните цели на Министерството на туризма и е свързано с постигането на нашата цел България да се превърне в целогодишна туристическа дестинация и да не бъдем сезонна дестинация, а на четири сезона. Всичко това, което България предлага като култура, история, като природа, като географско положение, което имаме, минералните извори, екоалтернативният туризъм, виненият, гурме туризмът, разбира се, са само една изключителна предпоставка това да може да се случи. Необходими са обаче общите усилия, които да положим както ние, така местните власти, така и целият бранш. В тази връзка, освен културно-историческите дестинации, които Министерството на туризма разработи миналата година, предстои да представим и 12 винено-кулинарни маршрути, отново с цел да популяризираме именно тези винени райони и характерната за България кухня, които толкова много привличат вниманието на туристите. Предстои ни, освен тези маршрути, да разработим и балнео, и спа маршрути, защото вярвам, че по този начин, използвайки потенциала, който нашата страна има и всичките ресурси, ние можем да насочим международните туристи към вътрешността на страната и по този начин да преодолеем сезонния характер на туризма, който към момента се наблюдава у нас – предимно летен и зимен туризъм. Така че това, което правим с обособяването в маршрути и районирането, образно казано, туристическото райониране, е свързано именно с целта да подпомогнем усилията на местните власти и на туристическия бранш, който работи по места и туризмът да бъде изведен като двигател на икономическия растеж в тези райони.

Казахте, че вече имаме сигнали, че страната ни прави крачки към предпочитана, а не евтина дестинация. Моят въпрос е свързан с това доколко се обмисля възможността различните курорти у нас да имат различен статус – семейни, младежки, развлекателни, което да предопределя и съответните услуги и условия в даден курорт, тоест всички ние да подбираме мястото в зависимост от очакванията си?

Точно така. Изключително важна тема, по която работим още от миналата година за определяне статута на националните курорти, които са имиджа на българския туризъм, защото ние няма как да сложим всички тези национални курорти по българското Черноморие под един общ знаменател. Много е важно, когато туристите избират дестинация, те да знаят къде каква услуга се предлага и къде какъв туризъм могат да очакват. Именно затова създадохме миналата година работна група, която работи и по отношение на правилата, които трябва да действат на територията на националните курорти както по отношение на инфраструктурата, така и по отношение на дейностите, които трябва да се извършват на тяхна територия, по отношение на архитектурната визия също и най-вече да се определи дали може да има някакво райониране на територията на националните курорти или пък цял един курорт да бъде определен като семеен, или като за забавление, или такъв, който предлага летен туризъм комбиниран с балнео, спа или културно-исторически. Това са именно въпросите, които дискутираме и в момента заедно с представителите на бранша, за да може всички те да бъдат заложени в законопроекта на Закона за туризма, който предстои да бъде внесен в Народното събрание и на практика да можем да регулираме тази материя. Знаете, че националните курорти са обявени като такива с решение на Министерски съвет преди повече от 20-30 г. и всъщност към момента е изключително различна ситуацията и се нуждае от промяна. Това ние го наблюдаваме всеки ден. Затова смятам, че с промените в Закона за туризма и с дефиницията на това що е то национален курорт и какво може да се извършва на територията на националните курорти, всъщност ние ще можем още повече да привлечем вниманието към тях и да насочим различните групи туристи, които искат да посетят нашата страна. И най-вече да посрещнем техните очаквания. Защото най-добрите туристи са тези, които се връщат отново.

И пак в контекста на различните предпочитания на туристите, мои познати са споделяли, че почивката на къмпинг у нас не е едно от най-лесните неща. Нуждае ли се този туристически сектор от по-ясни правила затова къде и при какви условия може да се къмпингува?

Този туристически продукт, изобщо този вид туризъм къмпингуване се нуждае от правила, защото към момента в България няма ясни правила. Дори няма ясна дефиниция какво е това къмпинг, а има изключително много желаещи, които искат да къмпингуват. Затова отново сме създали работеща платформа, работна група, в която участват всички заинтересовани страни – местните власти, неправителствени граждански организации, представители на отделните министерство, именно за да определим дефиницията за къмпинг, видовете къмпингуване и най-вече да се променят и другите свързани с това закони, какъвто е например Законът за устройство на територията, който да създаде много по-лесни правила и режими за изграждане на къмпинги. Защото към момента изграждането на един къмпинг се равнява като все едно да си направиш хотел, което в никакъв случай не следва да остава така. Трябва да се създадат условия и да могат лесно да се изграждат къмпинги. Да има минимум ток, вода, тоалетни и да се обособят съответно съобразно Общите устройствени планове на общините, територии, зони, на които може да се къмпингува. По този начин, когато са създадени всички тези условия, всички които искат да къмпингуват ще могат да го направят и ще трябва да се спазват реда и правилата, които предстои да бъдат заложени.

Не е нужно да се ходи в съседни страни, за да направиш престой на палатка, както се казва. Вчера бяхте в Ямбол, обявихте началото на номинациите за вторите годишни награди в туризма. Какъв е техният принос за популяризирането на страната ни като туристическа дестинация?

Ние миналата година за първи път стартирахме годишните награди в областта на туризма. И се радваха на изключително голям интерес. За нас това е много важно, защото по този начин ние насърчаваме усилията на всички, които работят в сектора, на местните власти, на туристическия бранш, на журналистите, които пишат за сектора. Това е не само едно признание, но всъщност по този начин обектите, които награждаваме, хората които награждаваме, всъщност така биват стимулирани и започват още повече да развиват както туристическия продукт, така и разбира се, когато награждаваме журналисти, да се интересуват повече от темата, което във всички случаи е изключително полезно за популяризирането на българския туризъм. Вчера в Кабиле казаха, че след тази награда, всъщност интересът към античния град се е засилил, започнали са да организират и много повече възстановки, които да показват обичаите на древните траки, което само по себе си обогатява туристическия продукт, който се предлага. А знаете, че Ямбол е във вътрешността на страната, не е известна туристическа дестинация, но с усилията които полага кмета на града, туристическият бранш, който работи там, всъщност се вижда, че може изключително добре да се популяризира град Ямбол с туристическите атракции, които има на своя територия. Всъщност, използвайки изключително добрата социализация на обекта, защото е само на няколко километра от магистрала „Тракия“ и близостта до Черноморието, всъщност много лесно могат да бъдат насочени туристите, които идват да почиват по българското Черноморие за еднодневни екскурзии съответно във вътрешността на страната. И това е, което ние водим и като разговори с големите туроператори, защото има много какво да се види, още повече за такива обекти, които са изключително добре социализирани. А фактът, че Кабиле спечели най-голямата награда „Изборът на българите“, показва всъщност и оценката, която дават и туристите, и потребителите на усилията, които всички ние полагаме, за да развиваме туристическия продукт.

Възможност, от която биха могли да се възползват и много други общини в България, независимо от тяхното местоположение. Още повече, че страната ни не е толкова голяма, че разстоянията да са непреодолими.

Точно така.