Интервю на заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева в интервю за Радио и телевизия „Черна гора“

Добър ден и добре дошли. Благодаря Ви много, че отделихте от времето си за зрителите на Радио и телевизия Черна гора.

Добре заварили. Много се радвам да съм във вашата красива страна за втори път. Благодаря за поканата за това интервю. Искам да видя Черна гора колкото се може по-скоро член на ЕС. 

Какъв беше фокусът на Вашите разговори с управляващите и политиците в Черна гора?

Разговаряхме за бъдещето на Европа и за европейската перспектива на Черна гора. Може би зрителите ви не знаят, но България ще приеме председателство на ЕС през следващата година, от 1 януари 2018 г. Един от основните ни приоритети е разширяване на държавите от Западни Балкани. Искаме да изразим пълната си подкрепа за реформите, които осъществява правителството ви. Черна гора е най-напредналата държава в преговорния процес. Поздравявам ви за бързите темпове, с които се случват реформите. Знам, че предстоят още доста предизвикателства по отношение на околната среда, на финансовата дисциплина, но съм убедена, че програмата, която има правителството ви, за да приключи преговорния процес до 2019 г., ще бъде успешна. Наистина се надявам България и председателството ни да бъдат тласък за тези реформи.

Поставихте няколко важни въпроса, за които бих искала да поговорим в това интервю. Споменахте Европа, нашия европейски път. Това, което споделят много европейски лидери е, че наистина Черна гора напредва най-бързо в преговорите за присъединяване и постига отлични резултати. Дали и вие споделяте тези виждания и как оценявате постиженията на Черна гора досега, а също и факта, че сме лидер в този процес, каквито са оценките на някои европейски политици?

През годините, в които започнахте преговорния процес, наистина има много съществен напредък по реформите. Миналогодишният доклад на ЕК за напредъка беше доста позитивен за Черна гора. Има и предизвикателства, които са свързани с върховенството на правото, споменах и околната среда. Това са изключително скъпи реформи, но мога да ви уверя, че всичко си струва. Искам да дам за пример с България преди след членството в ЕС с няколко цифри, защото те говорят най-добре. Само за 10 години нашият брутен вътрешен продукт се увеличи 4 пъти. От около 25 млрд. лв. сега е 93 млрд. лв. за миналата година. Над 4,5 пъти се е увеличиха доходите на населението, инвестициите са стотици пъти по-големи. Няма да познаете какво се случи с инвестициите в инфраструктурата, пречиствателните станции, градовете. Най-важното е, че това е най-големият Съюз за мир, стабилност и просперитет. Ние сме твърдо убедени, че той няма да бъде цял без пълноправно членство на държавите от Западните Балкани. Мога да поздравя Черна гора, ви сте единствената държава кандидат за член на ЕС, която е изцяло приела и е в абсолютно съответствие с външната политика и политиката за сигурност на ЕС. Наистина сте изключително напреднали. Убедена съм, че с темповете, с които се развивате европейската ви перспектива е много ясна. Във връзка със съюзничеството в НАТО – искам да поздравя правителството ви, България винаги е подкрепяла този път. Бяхме една от държавите, които първа ратифицира споразумението ви с НАТО. Радост за мен е, че присъствах на 25 май 2017 г., когато Черна гора беше приветствана като най-новия съюзник в НАТО. Поздравления, знам че не беше лесно.

Споменахте и предстоящото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз, което започва от 1 януари следващата година. Какъв ще бъде фокусът на това председателство и какво Черна гора може да очаква?

Слоганът на нашето председателство е „Съединението прави силата“. Това е написано и на сградата на парламента. По време на председателството ни искаме да се фокусираме върху това, че държавите членки трябва да бъдат обединени върху кохезионната политика, която е изключително важна, убедена съм и за Черна гора. В предприсъединителните фондове и вие виждате ефектите вече дори преди европейската солидарност. Ще бъде фокусирани върху стабилността и сигурността. Основен наш приоритет са Западните Балкани. Искам да ви уверя, че подкрепата не е само на думи, а и на дела. На 25 октомври 2017 г. в София, по време на Естонското председателство, ще бъде домакин на Съвет по правосъдие и вътрешния работи, с фокус Западни Балкани. На Съвета ще бъдат поканени, освен европейските министри, министрите на правосъдието и министрите на вътрешните работи на държавите от Западните Балкани. През февруари 2018 г. ще бъда домакин на неформалния Съвет на външните министри, отново с фокус Западни Балкани. Ще бъдат поканени и колегите външни министри от Западните Балкани. Най-голямата среща на високо ниво, с участието на всички европейски лидери плюс лидерите от Западни Балкани, планираме да се проведе в София през май месец 2018 г., по време на нашето председателство. Това, което искаме да постигнем е ясен път за всяка една от държавите, основано на собствените им заслуги и напредък, както и държавите от западните Балкани да бъдат част от дебата за бъдещето на ЕС.

Онова, което често е дилема, е дали политиката по разширяване на Европейския съюз, за която много европейци и европейски лидери казват, че е най-добрата политика, която Европа е имала някога, е все още жива? Има ли тази политика по разширяването своето място в бъдещето и как бихте коментирали това, което се чува от някои анализатори, че е важен индивидуалният напредък на всяка страна по отделно, или пък, както твърдят други - по-добре е страните да бъдат приемани в така наречения „пакет“?

Ще бъда честна. Политиката по разширяване не е изключително популярна, но истината е, че всички държави членове на ЕС осъзнават, че проектът няма да бъде завършен докато не се случи пълната интеграция. Пак казвам – основано на собствените заслуги и собственото желание за напредък по реформите. В ЕС се кандидатства. Кога искаш да си част от този Съюз трябва да постигнеш и работещи институции, и върховенство на правото, реформите и транспониране на законодателството предварително. Преди няколко дни г-жа Федерика Могерини постави Балканите сред 5-те приоритета по външна политика. Политиката по разширяване е жива, мисля че трябва да се преценява според заслугите им, защото пакет ще ощети някои от тях, ще забави по-напредналите, например Черна гора. Неизменната външна политика на България, това е всички държави от Западните Балкани, когато са готови, да станат членове на ЕС. Считаме, че пакетната, така да се каже, сделка ще ощети някои от тях. По-добре да се подхожда индивидуално според заслугите им.

Нашата опозиция е извън парламента. Според Вас, доколко това обстоятелство може да въздейства – да забърза или забави, приемането на Черна гора в Европейския съюз?

Не вярвам това да се случи. Разбира се, въпрос на политическа зрялост и отговорност, и решение на политическите лидери на тези партии е дали ще бъдат част от решението или част от проблема. Доколкото аз съм запозната, между 65-70% е подкрепата на населението на Черна гора за членство в ЕС. Тяхно е решението дали да се върнат в парламента, но мисля, че отговорната политика изисква участие дори като опозиция. Един парламент има нужда от опозиция и правителството има нужда от конструктивна опозиция. Не можем да се месим във вътрешната политика на една държава, която е приятелска, като Черна гора, но не мисля, че това ще попречи на развитието на процеса по присъединяване на Черна гора.

Вашата държава първо е била приета в НАТО, а 3 г. след това през 2007 г., става и член на Европейския съюз. Ето сега и Черна гора стана член на НАТО. Доколко това обстоятелство ще направи по-лесен и нашия път към Европейския съюз?

Това е по принцип пътят. НАТО е съюз не само за отбрана, той е съюз за мир и за стабилност, така че наистина на прав път сте. Поздравявам ви още веднъж. Не е задължително, разбира се, първо членството в НАТО, а след което в ЕС, но всички държави досега така сме се движили. Има и друг вариант – някои от кандидатите за членове на ЕС не желаят да бъдат съюзници в НАТО, но това е техен избор. Никой не може да кара насила някой да се присъедини или не към някой съюз. Не мога точно да кажа кога ще бъдете членове на ЕС, но с амбициозната програма, която има вашето правителство, ако наистина успее да свърши тези реформи, да покаже движение и приложение на практика на законите, които се промениха, особено по отношение на съдебната система, борбата с корупцията, организираната престъпност – аз мисля, че имате много голям шанс това да се случи колкото е възможно по-скоро и за това работи и България.

И последен въпрос. Пред Европа има много предизвикателства – излизането на Великобритания, мигрантската криза, финансови проблеми. Това, което окуражава са изборите в Холандия и Франция, които показаха, че тази Европа има шанс да бъде фактор в европейската и световната политика. Въпреки всички тези многобройни предизвикателства, как вие виждате бъдещето на Европейския съюз?

Аз съм оптимист. Аз съм убеден привърженик на ЕС. Мисля, че на Европа нищо по-добро не й се е случвало. Не за първи път Европейският съюз среща предизвикателства. Слава Богу ЕС успя да се справи с финансовата криза. В момента най-голямото предизвикателство не само пред ЕС, а и пред целия свят е борбата с тероризма и сигурността, мигрантската криза – малко или много тези неща са свързани. Брекзит е изключително неприятен, но в крайна сметка това е демокрацията, това беше решение на Великобритания. Но така или иначе искам да припомня няколко кризи, от които Европа винаги излиза по-силна и по-интегрирана. След кризата с доставките на газ заради проблемите между Украйна и Русия започна нов интеграционен проект на ЕС – проектът „Общ енергиен съюз“ в ЕС. След финансовата криза започнаха разговорите за реформа в еврозоната и направихме реформи. Приеха се ясни правила за финансовата дисциплина на държавите. Сега, когато сме изправени пред най-голямото предизвикателство, започваме проекта за обща отбранителна политика и сигурност на ЕС, включително интеграционен проект. Така че аз съм оптимист за бъдещето на ЕС. Той беше създаден след Втората световна война, точно с идеята да бъде проект за мир и това не беше чак толкова отдавна. Хората са забравили как започна ЕС и докъде стигна. Той беше създаден като мечта на малцина, а стана реалност за мнозина. След Брекзит хората като че ли се осъзнаха, че демокрацията, сигурността, мира, правата на човека, върховенството на правото за съжаление не са невъзвратими процеси и за тях трябва да се борим всеки ден. Сигурна съм, че това доведе до добрите резултати в Холандия, въпреки проучванията, които показваха растяща популярност на евроскептиците. Същото се случи и във Франция – спечелиха убедените европейци, убедените демократи. Така че аз съм оптимист за бъдещето на Европа.