Министърът на здравеопазването в предаването "Тази неделя" на Би Ти Ви

Имам задължението да направя едно смислено интервю с министъра на здравеопазването професор Николай Петров. Моля ви, мили дами, по един въпрос от вас – какво да попитам професора?

Мариана Векилска: Въпросът, който измислих за 30 секунди преди малко беше, понеже винаги съм виждала бумащината, с които са зарити лекарите, нека да се реши този проблем. Те не са бюрократи, имат нужда от време да обърнат внимание на пациентите си, не да изписват хиляди листа и им се отщява да вършат каквото и да било само заради това?

Диана Любенова: Аз бих го попитала какво се случва със съобразната реформа, която направи неговият предшественик с пръстовите отпечатъци, какво се случва? Те ползват ли се, съдът отмени ли ги и колко струва този проект?

Добър въпрос, съдът ги отмени, доколкото помня, така че всичко остана в историята.

Мариана Векилска: А похарчените пари колко са и къде...?

Сега вашите въпроси към министъра на здравеопазването. Добро утро, радвам се да Ви видя, добре сте дошъл.

Благодаря.

Ще отговорите ли на Мариана и на Диана?

Първия не го чух.

Мариана пита за бумащината, кога ще се сложи край, кога лекарите ще престанат да изписват стотици страници, а ще ни обърнат повече внимание на нас, като пациенти? Аз знам, че е голям проблем за колегите Ви.

Правилен и актуален въпрос. Работим в тази посока, дори шефът на касата професор Плочев го обяви, надяваме се в първото полугодие догодина вече да е действаща така наречената „здравна карта”. Тя ще бъде една пластика, която ще бъде индивидуална и ще бъде ключ към цялата медицинска информация на всеки пациент. Ще бъде раздадена на пациентите безплатно и ще се отварят на всяко място – при джипито, при специалиста, в болницата, в аптеката, различни папки от тази информация. Когато той отиде и си подаде картата при джипито, не носи документи, носи само лична карта да покаже, че това е той, а може да ги идентифицираме и със снимка на тази карта. Фармацевтът, вкарвайки картата в системата, отваря цялата папка с неговите медикаменти и какво последно му е изписало джипито. Маркира, че му ги дава и те са вече в облака...

Звучи добре, дай Боже бързо да стане. Диана Ви попита какво се случи с пръстовите отпечатъци и колко пари бяха похарчени за тях? Съдът отмени пръстовите отпечатъци, нали така?

Така е, аз имах и такъв въпрос в парламента и в детайли извадих информацията. Малко под един милион са похарчени и системата не работи.

Тоест, почти милион е хвърлен на вятъра?

Е, силно казано хвърлен, защото и той е бил приложен като метод с оглед на по-добър контрол...

Да де, ама сега като не се използват отпечатъците за по-добър контрол, това са пари на вятъра?

Ами, не бих искал да коментирам.

Защо?

Защото не ми е работа това, това е минало, аз не искам да коментирам миналото.

Добре, да започнем с един случай, който разтърси обществото ни и за който говорим вече две седмици. Госпожа Ивелина Добрева ви написа едно наистина разтърсващо писмо за това как е починал нейният съпруг Спас Добрев. Починал е, защото няколко болници си го прехвърлят и в крайна сметка той умира. Как се почувствахте, професоре, когато прочетохте нейното писмо?

Много неприятно се почувствах и ме заболя, защото беше написано с много емоция. Но не си мислете, че това е единственото писмо, което чета. Вчера съм чел сигурно повече от 8-9 такива разтърсващи писма. Тази седмица, която предстои, ще имам среща с един господин от Бургас, от квартал „Меден рудник” пак по повод на една такава жалба. Жалбите никак не са малко, мъча се да прочета всяка лично и да взема лично отношение. Тогава не се почувствах добре...

Поканихте госпожа Добрева очи в очи, какво ѝ казахте? Питам Ви не само като лекар, питам Ви и като баща, питам Ви и като дядо, ако щете.

Разговорът беше наистина човешки, това, което почувствах, е чувство на вина...

Чувство на вина?

Да, защото жалбата е към мен. Това, което обещах и поех като ангажимент, да направим много коректна, много подробна проверка и да наложим необходимите санкции. Но, по-важното е друго, не толкова санкциите, да направим всичко по силите ни, за да не се случват такива неща, за да няма такива жалващи се хора.

Професоре, шефът на „Пирогов” професор Балтов уволни дежурния екип, който очевидно е реагирал неадекватно, когато този мъж се е озовал пред вратите на „Пирогов”, но миналата събота тук беше професор Миланов, старият професор Миланов и той каза, че Балтов е действал прибързано, уволнявайки колегите си, че вие като министър сте действал прибързано, защитавайки Балтов, и че всъщност в „Пирогов” има лов на вещици?

Силно казано. Действително имаше обаждане от професор Балтов по телефона, за да ми сподели какво е решил, защото и там и в Александровска си направиха вътрешни проверки директорите. Аз му дадох аналогия със случай, когато аз съм бил директор на болница и при такъв случай без жалба съм уволнявал. Не може да си позволи и един, който и да е той, да опетни името на една цяла болница. Аз съм го правил, не съм му казал – прави го, или не, той си е директор, той ще си вземе решението, но аз му дадох пример със себе си.

Доволен ли сте от работата на професор Балтов?

На този етап – да.

Да?

На този етап – да, защото ние многократно имахме срещи, мен ме интересуват финансовите показатели на болницата, мен ме интересуват лечебните показатели на болницата.

Ще поговорим само след секунди за това. Бърз поглед искам да отправим към критичния Фейсбук, коментар на бившия здравен министър, на госпожа Таня Андреева, коментар, след като вече вие като институция излязохте с изводи от проверката по повод смъртта на господин Спас Добрев. Тя пише следното, резюмирам най-важното: „...Държавата в лицето на МЗ оневинява сама себе си. Центърът за спешна помощ в София се управлява лошо в последните десет години и всички министри без един пазят господин Гелев и си затварят силно очите за неговите нарушения и лоша кадрова политика. От 2014-та година до днес не се случва нищо по темата спешна помощ. За мен остава въпросът – не искат, или не могат...?” Затваряте ли си очите пред проблемите и нередностите в спешната помощ?

Няма такова нещо, напротив. Бих разширил този коментар на доктор Андреева, че не само от 2014-та година, а много години назад, спешна помощ е едно от най-деликатните места в здравеопазването въобще. От една страна системата е претоварена, защото тя поема страшно много пациенти, защото е подложена на огромен натиск, включително и на множество обаждания, които не са точно профилни за спешна помощ. Работят в лоши условия, бяха с ниски заплати и все още не са кой знае какви заплатите им. Средата и апаратурата, с която работят, транспортните средства... всичко това е зле.

Но това се знае от години, въпросът е, че не се променя, професоре.

Момент, най-големият проблем там е, че не са достатъчно броят на екипите, по тази причина тези, които работят сега, те са претоварени, ние нямаме идеята да ги смачкаме и да разрушим системата, ние трябва да ги надградим. Но мястото за работа не е привлекателно...

Какво ще кажете на хората, които в момента ни гледат и които, не дай си Боже, на никого не го пожелавам, но утре, други ден, или по-в други ден, ще им се наложи да чакат линейка час и половина за близките си? Какво ще кажете на тези наши зрители?

Ще им кажа, че в момента необходимостта, примерно за София, е да бъдат дежурни 30 екипа, а те реално са (12-15, защото няма други. Изводът е, че ние трябва да направим привлекателна тази професия, трябва да дадем ясен регламент, който да им определи правилата за работа, но да определи и техните права. Разбирате ли, това нещо се прави по пътя на проекта за спешната помощ, където ще се направят добри условия, където ще се купят транспортни средства. И това нещо върви един процес от две години за поетапно повишаване на заплатите. Дай Боже да стане привлекателна тази работа и да дойдат повече хора да работят там.

Добре, като заговорихме за „Пирогов” нека за минута-две да останем още там. Искам заедно с вас и нашите зрители да чуем, а и да видим при какви условия работят лекарите в „Пирогов”. С част от тях през седмицата се срещна нашата колега Теди Трифонова. Нека да ги чуем.

проф. Мария Миланова: Намираме се в Сърдечна реанимация, когато завали дъжд ще ви поканя, тука слагаме кофи, постиламе чаршафи, така влизат близките на пациентите, така влизат лекарите. Айсберг на здравеопазването в държавните болници, в държавата България. Всеки един от нас, убедена съм и аз и колегите ми, за да работим всеки ден тук, ние не ги виждаме тези неща, ние виждаме нашите пациенти.

д-р Петър Атанасов: Правим сметка за хартията, правим сметка за тонерите, правим сметка за кламерите. Не са изолирани случаите, в които пациентът бива приет, постъпва в клиниката, той и близките му виждат обстановката и информирано прекратяват престоя си в здравното заведение поради лоши условия. Да отправя покана към господин министъра, каня го в бедстващи клиники в „Пирогов”. Това са клиниките, двете клиники по вътрешни болести, Общопрофилната и Кардиологичната клиника...

Ще отидете ли?

Разбира се, аз имам уговорка, имам телефоните на професор Миланова и на колегата, изпрати ми ги господин Андрей Ковачев, нашият евродепутат и ще имаме среща с тях. Разбирам тяхната болка и това не е само там така...

Само да Ви кажа, преди три години правиха репортаж за „Пирогов”, включително и този таван, който Теди сега беше снимала в кардиологията, значи от три години нищо не е мръднало, вероятно само може би мухълът се е увеличил отгоре.

Там не е мръднало, но приоритетно се ремонтират четирите детски клиники, скоро предстои тяхното откриване, не може да стане всичко наведнъж, госпожа Марчева. Ако имаме средства, ние ще ги дадем...

Искало ли Ви се е някога да сте магьосник?

Не, аз съм реалист човек.

Вие сте реалист човек?

Да.

Добре, хайде с такъв реалистичен поглед да погледнем към случващото се във врачанската болница, защото там наистина са се случвали недопустими неща очевидно, та болницата да затъне с дългове от над, или близо 20 милиона лева. Да си припомним размерите на кризата в болницата във Враца.

Излъчва се репортаж

Сега, дългове наистина с лихвите, доколкото разбирам около или малко над 20 милиона лева. Това е безкрайно сериозна сума. Очевидно е, че тя е управлявана зле, за да се натрупат тези дългове?

И то години наред.

Ще бъде ли потърсена наказателна отговорност заради лошия мениджмънт, от лошите мениджъри на болницата?

Надявам се, само че това не решава проблема на хората в момента.

Само да Ви питам, моля Ви да отговорите, защото от това хората се вълнуват, всичко друго за тях са детайли. Ще закриете ли тази болница, или ще остане да работи?

Не, такъв вариант не се предвижда.

Не се предвижда?

Не.

Ще търсите начини за нейното спасяване?

Естествено, търсим решение, включително и имахме среща с кметовете, с областните управители, почти ежедневно с директора на болницата. Вчера ръководството на МЗ решихме да отпуснем средства... Ние за съжаление не може да отпуснем средства, законът не ни разрешава, за заплата... Ще им отпуснем средства под друга форма, но ще трябва да се поеме на ръчно управление тази болница, както направихме с Ловеч, там беше още по-зле ситуацията и сега започва лека полека да си стъпва на краката. Надявам се и тука да се случи така.

Колко, професоре, са дълговете на болниците към момента?

Повече от 500 милиона.

Повече от 500 милиона! Кои са най-задлъжнелите болници?

Ние подготвихме такъв доклад и го входирахме в здравната комисия. Мисля, че 4-5 са най-зле по отношение на дълга. Това са...по абсолютен размер, той е свързан и с размера на болницата, сега естествено най-голямата болница в Пловдив, че ще има и най-голям дълг, но тя е с 1500-2000 легла.

Така, четирите кои са?

Бургас, Стара Загора. Стара Загора е голям проблем. Враца, Видин също започва да има проблеми. Години наред са се надували едни балони, които дойде моментът да почнат да се пукат. Нали не си представяте, че за четири месеца, откакто това правителство е на власт, са се натрупали тези 20 милиона. Аз в тази връзка водя много активен диалог, ежедневен с финансовия министър, снощи с премиера говорих, ще имаме среща. Търси се решение. Другата седмица ще имаме среща при него, председателката на бюджетната комисия, госпожа Стоянова, госпожа Дариткова, финансовият министър и премиерът, ще търсим решение.

Професоре, опитвам се като журналист да поддържам паметта си свежа. Помня, сякаш е било вчера, министър на здравеопазването беше доктор Москов, който излезе и каза към болничните директори: „Купонът свърши.” Помните ли го това, сигурно и Вие го помните?

Да.

Купонът не е свършил очевидно, след като дълговете са половин милиард?

Работи се в тази посока и доста по-затегнат е режимът в момента. Ежемесечно се правят отчети и се гледат детайлно какво и къде се плаща. Тука проблемът е от друго естество. От една страна, че болниците работят на пълни обороти и нямат право да връщат пациенти, от друга страна, че това, което изработят над лимита, който им дава касата, не им се заплаща, от трета страна, не е малък броят от страна на неосигурените...

Какъв е той към момента?

Не мога точно да кажа цифра, но не е малък. На четвърто място, че стойността на клиничните пътеки, откъдето идват и заплатите, не се е променяла от 2006 година. Вие знаете ли, че в справката, ако средната заплата 2006 година в някоя болница е била 600 лева, в момента е 800-900 лева, но приходът по пакети е един и също от 2006 година. Това трябва да се актуализира. Защото, ако по-рано заплатите са били 50 процента от прихода по пътеки, многократно се повиши стандартът, повишиха се минимални и основни заплати и този процент е все по-голям и не остават пари за снабдяване с лекарства, заплащане на режийни разходи и т.н. Проблемът е много тежък.

Добре, остана ни време за ЕМА – това е Европейската агенция по лекарствата, която след Брекзит трябва да си намери нов дом. Би могло това да бъде София, но най-вероятно няма да се случи. Защо не си написахме добре домашното, за да представим една наистина безукорна, безупречна кандидатура за ЕМА, а се изложихме по този начин?

Аз не бих казал, че сме се изложили, бих казал, че за времето, с което разполагахме, това е максимумът, който успяхме да направим...

Професоре, от 30 критерии покриваме прилично само 2.

Защото другите страни се готвят за тази кандидатура повече от година и половина.

А ние защо не се готвим от година и половина?

Защото имаше политически неразбории... служебни кабинети и т.н...

Служебни кабинети, да...сменяваха се министри...

Да.

Чух през седмицата Кристиян Вигенин от БСП, някогашен външен министър да казва, че за този провал, за тази неудача на кандидатурата ни...

Това не е провал.

... за ЕМА трябва да се потърси отговорност. От кого ще потърсите отговорност лично Вие като здравен министър?

Аз лично не бих търсил отговорност, защото не ми е в правомощията това нещо. Но пак ви казвам, Дания, Испания, Австрия, техните кандидатури са готови от една година...и през тази година тече процес на лобизъм, срещи и т.н. Ето, миналата седмица, той не е спал заместникът ми да обикаля Европа, доктор Ненков, и да се среща със здравни министри и т.н. Ние това го правим в последния момент, защото ни интересуваха други неща. Защото при нас, за съжаление, години наред няма абсолютно никаква приемственост. Това е проблемът, и ние за малкото време направихме дори учудващо добри неща.

Разбирам обаче, че замисляте приемственост между Вас и екипа на Петър Москов, защото скоро се срещнахме с Вашия заместник, господин Ненков, който каза, че обмисляте да надградите неговата идея за данък върху вредните храни. Вярно ли е това?

Работим в тази посока, нямаме ясно още параметри, но не е лоша идеята. Всичко, което е добро... Нашият екип няма да си позволи да каже лоша дума за предшественика. Първо, това е въпрос на добър стил и на морал. Всичко добро, което е, ние ще го кажем и ще го надградим. С лошото няма да се занимаваме.

Защото имаше голяма съпротива към тази идея и от страна на бизнеса, и от страна на обществото, затова ми е странно, че отново слагате на нея...

Може би не е добре изговорено, отново ще го изговорим, ще търсим консенсус...

Тоест, обмисляте въвеждането на данък вредни храни в България?

Точно така.

Как, кога и по какъв начин?

Точно така...

За да сме в джаза, казвам го с усмивка разбира се, роднински назначения в МЗ има ли?

Освен някой, който да ми е роднина и да не го знам... Аз не обичам да работя нито с роднини, нито с приятели. Нали не си мислите, че нямам добри приятели и пациенти адвокати, финансисти, икономисти...

Да, със сигурност.

...Никога не съм работил с близки и няма да го направя, за да си спася приятелството. Използвам случая да им благодаря, че никога не са искали нещо от мен.

Добре, на финала, чух Ви през седмицата да казвате, че бакиите в здравеопазването са толкова големи, че трябва да се назначават по двама министри на здравеопазването- единият да рине и да мете, а другият да прави политиките. Какъв министър сте Вие – този, който рие и мете, или този, който прави политиките?

Засега първият.

Да рине и мете?

Вчера ми дойде случайно в парламента тази реплика и я изпуснах, без да мисля много, но наистина, аз не мога да си вдигна главата и да погледна перспективата.

Добър чистач ли сте?

Ами, във ВМА го доказах, че съм добър чистач. Надявам се, тук да пренеса по-голяма част от този модел.

Успех Ви пожелавам.

проф. Николай Петров: Благодаря Ви.

Всичко добро.

Благодаря Ви.

Това беше министърът на здравеопазването, професор Николай Петров.