Министърът на финансите в интервю за „Дарик радио"

Министърът на финансите Владислав Горанов в Седмицата на Дарик радио. Здравейте, министър Горанов.

Здравейте.

Преди да потънем във вашата тема – държавният бюджет за следващата година, горещата тема от снощи, да чуем вашата позиция, за Каталуния, за правото на самоопределение на народите или за териториалната цялост на държавите трябва да бъде модерният човек?

Модерният човек, особено в Европа трябва да говори за единна Европа. Тъй като в съвременното развитие на света, естествено по-големите успяват повече. В конкуренцията между отделните континенти, защото тя вече се очертава на тази основа, една малка и разпокъсана Европа няма никакъв шанс. И може би външните фактори, които влияят безспорно в Испания, поне това е моето мнение, са си направили точно тази сметка. Но хубавата новина е, че всички държави в Европа са убедени, че това, което се случва в Испания, трябва да бъде в рамките на закона и на конституцията на Испания и никой не си позволява да се заиграва с тази тема. Докато се случва в рамките на закона, всичко е по правилата и всичко е както трябва.

Това, което вие казвате, не изключва обаче, че единството на Европа не изключва да има повече единни държави? Каталунците не са казали, че искат да излязат от ЕС, напротив.

 Каталунците са част от Испания, и то не от вчера. И ако има някакъв конституционен ред, по който териториалната цялост на Испания може да се преразгледа и пререши, как бихте гледали на опит за пререшаване на териториалната цялост на България. Знаете, че и в нашата конституция има изрични текстове, които не …

То и в югославската имаше изрични текстове, пък една част от Европа призна Косово за независима държава. Много интересно, че Испания не признава Косово. Което означава, че може би според испанците има нещо общо. Защото ако нямаше нещо общо, те отдавна да са признали Косово.

Бъдещето е на единение. И всичката енергия, която се влага от политическия елит в Европа, е в полза единение и съвместно съжителство. Така че темата за разделение, особено ако не се прави в съответствие с правилата, не би трябвало да бъде толерирана.

Добре, ясна е тезата ви. Другата актуална тема от тези дни са наводненията в Бургаско. Има ли вече оценки за това колко са щетите и дали те ще бъдат напълно покрити с допълнително финансиране? МС реши да стартира процедура за отпускане на 1 млн. лв. на Бургас и Камено, с които да бъдат покрити първите разходи за аварийно-възстановителна дейност. Те ще стигнат ли, 1 млн.?

Те ще стигнат само за първия етап – разчистване, оценяване на щетите. Ако времето позволи, ще продължим и с аварийното възстановяване на обществената инфраструктура, на публичната инфраструктура. Така или иначе безспорно това, което е ангажимент на държавата – да поддържа публичната инфраструктура и да я възстановява след подобни бедствия, ще бъде извършено. Оценяват се щетите, чуват се различни сметки. Министър Нанков беше там няколко дни. Има поглед върху това, което е необходимо да се направи.

Вашите сметки какви са от тези, които чувате, какви са щетите?

Това, което чувам – за около 4 млн. щети по публичната инфраструктура. Чуват се гласове и за повече. На място има експерти, екипи, които работят, описват щетите. Сметката ще излезе.

А частните имоти, там хората ще бъдат ли подпомогнати?

Те и сега са подпомогнати. Всеки път след подобна неприятна ситуация излиза една и съща тема – дали собствеността е право или е задължение.

Дали трябва да са застраховали и длъжни ли са всички останали да плащат за частни имоти, които хората не са застраховали, защото са направили такъв избор? Някой пък ще каже – ами, в Камено нямат пари за застраховане. Вие ще кажете – ама имат собственост.

Със сигурност частната собственост е неприкосновена и както държавата я охранява, и в Конституцията е записано, че е неприкосновена, така и всеки, който я притежава, трябва да носи отговорност за нея. Това не значи, че няма да проявим солидарност и няма да ги подпомогнем по някакъв начин пострадалите жители на тези населени места.

Бюджет 2018. Да започнем с приходите. 3 млрд. лв. повече приходи залагате, 1 млрд. от тях идват от ДДС. Това е, защото очаквате, че цените ще се повишат, в България ще стане по-скъпо, респективно основата, върху която се начислява това ДДС по-висока, или очаквате ръст на потреблението?

Верни са донякъде и двете. Всъщност следващата година очакваме ръстът на икономиката да се движи основно от малко по-засилено вътрешно потребление както частно, така и през държавните разходи. По отношение на компонента инфлация, още тази година се очаква леко раздвижване на положителна територия на ръста на цените. В следващата година очакваме инфлацията да бъде някъде между 1,4 и 1,6 %, което е здравословно на фона на дългите години подтискана и отрицателна инфлация. Между другото само да припомня, че мандатът и основната цел на ЕЦБ е да поддържа инфлация в размер на 2 %, тоест от гледна точка на макроикономическите догми една инфлация около 2 % се смята за здравословна и необходима за всяка икономика. Това го казвам само, за да обърна внимание, че следващите няколко години инфлацията ще се движи между 1,5 и 1,8 % на година до 2020 г., което е здравословно от гледна точка на макроикономиката. Най-големият ръст всъщност на приходите от ДДС идва по две направления: първо, ще продължим с усилията за изсветляване на икономиката, там имаме още резерви имаме, и от друга страна, разбира се, приходната база на ДДС се увеличава, тъй като размерът на брутния продукт нараства. В 2017 г. очакваме да достигнем заветното число от 100 млрд. лв. За следващата година разчетите показват, че БВП трябва да надхвърли с малко 105 млрд., 105,6 млрд. показва макрорамката на бюджета.

Тази година тези 100 млрд. няма да бъдат достигнати, въпреки очакванията.
Кой казва така?

Питам. Защото казвате, че следващата година очаквате да се надхвърлят заветните 100 млрд.

Не, не. 2017 г. ще достигнем 100 млрд., а следващата година 105,6 млрд. очакваме, 105,6 млрд. очакваме да възлезе произведеното в България.

1 млрд. повече щели да дойдат от осигуровки. Това е заради процентен пункт нагоре осигуровката за пенсии, скокът на минималната работна заплата, респективно минималният осигурителен доход, вдигането на пенсионната възраст. Това ли ще бъде …

Вдигането на пенсионната възраст има връзка с броя на заетите и …

Пада разходът.

Не, тук говорим за прихода само.

Чист приход.

Да, чист приход от осигурителни вноски. Ръстът на осигурителния доход, заради ръста на доходите в частния сектор, и тази година е съществен. Имаме около 14,5 % номинален ръст на осигурителните вноски за първите 9 месеца на годината. Очакваме и следващата година осигурителните вноски да растат с подобни темпове. И очертаме някои от факторите – увеличението с един процентен пункт на осигурителната вноска, увеличението на доходите в реалния сектор, и разбира се, по-високите заплати, които ще се платят в обществената сфера. Всичко това води до повече постъпления в бюджета.

Максималният осигурителен доход ще остане ли същият?

Максималният осигурителен доход предвиждаме да остане същият – 2 600 лв.

Заради това получавате сериозни критики от ляво. Каква е причината да увеличавате минималните осигурителни доходи, тоест да натоварвате най-бедните, а да не увеличавате максималният, тоест да натоварите богатите?

Трябва да се има предвид, че осигурителният доход, бил то минимален или максимален, е свързан с правата, които се ползват. Тоест при увеличението на минималния осигурителен доход ние не натоварваме никой, а просто караме хората да се осигуряват на толкова, че да могат да заслужат минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тъй като знаете, че тя нарасна с изпреварващи темпове…

От 460 на 510 лв. е планът ви.

Това е минималната заплата.

Да, на минималната работна заплата, да, извинявайте. Точно така.

… минималната пенсия нарасна на 180 лв. от 1 юли и на 200 лв. от 1 октомври тази година. Мисълта ми е, че да заслужите, според актюерските модели минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, вие трябва да се осигурявате върху един минимален осигурителен доход. Ако се осигурявате под него, когато получите минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, означава, че вие сте я получили незаслужено, тоест вие черпите права от солидарността. Има много хора, на които действителният размер на личната пенсия е много под минималния, защото по една или друга причина нямат нужния осигурителен принос. И в резултат на това обаче, че имаме определен минимален такъв, разликата между това, което те получават и това, което са заслужили се плаща от всички други, които са участвали в осигуряването. И това е елементът на солидарност в държавната осигурителна система. Та всъщност тук логиката за нарастване на минималните осигурителни доходи, е да доближим приноса на самоосигуряващите се до необходимото, за да получат минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Да, но доста рязък скок на минималните осигурителни прагове за земеделските стопани, тютюнопроизводителите – от 300 на 480 лв. Това е 60 %. Това предизвика остро възражение от ДПС.

Това вероятно ще предизвиква реакции в парламента, не за първи път правим опит да увеличим минималния осигурителен доход за тези категории лица. Но ви връщам на историята, която ви разказах – на практика тези хора, които се осигуряват върху 300 лв., техният осигурителен принос, ако се сметне през пенсионната формула, би дал пенсия под 100 лв. Само че те ще получат над 200 лв. Защото през годините ще расте и минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. И всички тези хора, които сме допуснали да се осигуряват на много по-нисък доход, на практика те ще черпят после права от всички, които се осигуряват и от всички, които са внасяли върху действителния си доход.

Друг приход извънреден, който ще доведе до трите милиарда повече в бюджета следващата година е концесията на летище София. Залагате 480 млн. лв. Ама, ако не стане. Вие от къде сте сигурни, че ще стане? Тогава кой разход ще съкратите?

Тези 480 млн. лв. тази година бяха заложени в бюджета за 2017 г. като 600. За поредна година се опитваме да предвидим този еднократен разход, свързан с концесионирането на летището.

Той е приход, извинявайте.

Приход. И разходът, който сме поели като ангажимент към системата на транспорта. Голяма част от тази сума, да не казвам цялата ще се върне в Министерството на транспорта…

За БДЖ.

… за покриване дълговете на БДЖ и за инвестиции в нов подвижен състав.
Ако не стане концесията, БДЖ няма да получи почти половин милиард. Това казвате.

Точно така.

Предвиждате нов дълг – 1 млрд. от ДЦК. Това ще е на вътрешният пазар, нали?

Това ще е на вътрешния пазар.

Добре. Имало да връщаме 1,6 млрд. следващата година.

Точно така.

При положение, че си имаме 3, хайде дори без концесията на летището, 2,5 млрд., защо да взимаме нови пари, ами да не си върнем 1,6 млрд. и да ни остане пак 1 млрд. за разпределяне.

Този анализ трябва да го направим от гледна точка на салдото, от гледна точка на баланса на бюджета. Това, с което се намалява или увеличава дългът, е дефицитът или излишъкът. Следващата година, спазвайки предварително чертаната стратегия за поетапно свиване на дефицита, поетапна консолидация, предвиждаме около 1,1 млрд. лв. дефицит, около 1 % от БВП. Тоест, ако погледнем баланса на бюджета, теоретично ние би трябвало да увеличаваме дълговото бреме. Напротив, обаче, нашите сметки показват, че ние можем за сметка на операции по финансирането, да намалим нетното финансиране с 600 млн., тоест ние да погасим повече дългове, отколкото да емитираме. Дали е добре да стопяваме резервите си и да намаляваме дълга? Вероятно ако целият фискален резерв го използваме само за погашения, в скоро време няма да имаме фискален резерв и дългът ще се намали вероятно с някъде около 10 млрд. през годините с падежи.

България има дълг над 20 млрд., ако …

България има дълг около 23 млрд. и той ще намалява, така че в 2020 г. спрямо БВП ще бъде около 20 %. Тогава вероятно, към 2020 г. ще сме втори в Европа по най-нисък дълг само след Естония, така както върви. Сега сме трети след Естония и Люксембург. Със сигурност стремежът към балансиран бюджет ще намали тежестта върху емитирането на дълг и следващите няколко години дългът ще пада година след година.

Защо категорично отхвърляте връщане към прогресивно облагане, за което настоява БСП с все пак верния аргумент, че човек трудно ще се сети за успешна държава по света, която да не прилага именно прогресивното, а не плоското облагане, което е по-скоро изключение и по-скоро свързано с по-екзотични държави?

Тенденцията е в Европа да вървят те към нас, като система на облагане, не ни към тях. Виждате това, което се случи във Франция. Първият закон, свързан с данъчна реформа на Макрон, предвиждаше намаляване на данъците на най-богатите.

Те са доста далеч обаче от каквато и да е плоскост. Да не говорим за Скандинавия.

Със същите аргументи, с които БСП го въведе, със същите аргументи иска в момента да го премахне. Ние по-скоро вярваме, че той е по-справедлив, защото на практика хората, които изкарват повече, плащат повече. Концепцията, че този, който изкарва повече, трябва да плаща много повече вероятно също може да намери някакви аргументи. Но от гледна точка…

БСП иска 20 % за най-богатите, като те определят най-богати тези, които изкарват повече от 10 хил. лв. месечно.

Това, което за пореден път се опитват да направят от левицата, е да решат едно уравнение, което за пореден път не успяват да решат. Те правеха опит да въвеждат необлагаем минимум само за определена част от заетите. Тогава не дадоха отговор на въпроса как се решава проблемът с границата между тези, които ползват необлагаем минимум, и тези, които няма да ползват след това. Спомняте си този дебат. Мисля, че някъде около 400 лв. искаха тогава да сложат границата и да въведат необлагаем минимум под 400 лв. Истината е, че когато отменихме прогресивното облагане, ставките за средните доходи бяха между 20 и 30 %, за средните доходи говоря, доходите около средната заплата. Това, което се опитват да направят колегите от БСП, за да не засегнат средната класа и масовият работник, в диапазона между 1 000 и 2 000 лв. те не променят нищо, те запазват 10-процентната ставка и въвеждат необлагаем минимум. Те на практика очакват само около стотина хиляди души, според тях най-богати, да платят повече, като са ги разделили на две ставки – 15 и 20 %. Резултатът от това обаче, според нас, е загуба за бюджета, и то в първата година около 1,3 млрд. Бихме могли да мислим за прогресивно облагане концептуално, ако се обединим около това, че то е по-правилно, а ние от ГЕРБ не смятаме така, ако направим сметката, така че да е неутрална за бюджета. Но това във всеки случай означава едно – освобождаване от данъци на най-неинициативните и на най-неподготвените, и удвояване или утрояване на данъците на средната класа.

Вие нали бяхте правителството, което е за електронното управление, за насърчаване на хората да използват модерните методи, по електронен път да общуват с администрацията и изведнъж тази година вие предлагате бонусът, който получава този, който декларира по електронен път доходите си да отпадне, да няма едно минимално намаление на сумата, която плаща като данък, само защото си е подал декларацията по електронен път. Защо? Това абсолютно противоречи на вашата концепция?

Не, не и ще ви обясня защо. С годините инвестицията в технологии, която се направи в системата на приходната администрация доведе до там, че всъщност вече е много по-лесно, много по-лесно да си декларираш доходите електронно, отколкото да го правиш по конвенционалните методи. И всъщност тук вече е ролята на държавата да направи следващата стъпка – да задължим хората да го правят само така. Затова и отпада стимулът.

А тази година отпада стимулът, а догодина ще има и наказания, ако не го правиш така?

Наказания – не. Задължение това да е единственият начин, по който се прави.

От кога отпадат хартиените данъчни декларации във вашия план?

Надяваме се по естествен път да отпаднат в следващите една-две години. Все още не говорим за наказания и забрани.

2020 г. няма да има хартиени данъчни декларации?

Ако зависи от мен, 2020 г. няма да има хартиени данъчни декларации.

Тук веднага ще ви кажат – а тези земеделски производители, които варят тютюна, които едва ще ви платят сега и по-високите осигуровки, какво, трябва да си наемат и счетоводители, за да могат да си подадат декларацията за нищожните приходи?

Не говорим за тях. В голяма степен земеделските производители са освободени от облагане. Така че те не са тема тук. Тук говорим за …

Възрастни хора, които някакъв доход страничен, напиши статия, платят му 50 лв., трябва да ги декларира. Тук ще започнат тези възражения, да чуем отговора.

Според вас, възрастните хора, които изкарват доходи, които са облагаеми, трябва ли да плащат данъци или не?

Става дума по какъв начин да подават декларацията си?

Ами, много по-лесно е по електронен път със сигурност.

Вие сте от 2020 г. България да мине само на електронно деклариране на доходите.

Ами, ние трябва да си изберем модел – дали да гледаме от западните цивилизации, където като се каже, че се вкарва някакъв ред и той се вкарва. Като примерно това, че в Лондон не може да се движиш свободно с автомобил в центъра и затова въздухът там вероятно е по-чист от софийския. Но там никой не казва – много лошо направихте. Или трябва да си кажем – вижте, ние гледаме от западния свят колко положителни практики има, ама ние ще си спазваме нашите правила.
В ДДС промени ще има ли?

В Закона за ДДС има промени, но те не са свързани толкова с параметри …

Коя, според вас, е най-съществената?

…, колкото с механизми и инструменти за подобряване на контрола и избягване облагането. Една мярка, която сме предложили, е въвеждането на предварително, ако мога така да го нарека регистрация по ДДС за някои търговци, за които е ясно, че в кратък период ще достигнат минималните изискуеми оборотите по ДДС. Давам ви пример от проверките през лятото по морето. Регистрира се търговски обект било то за продажба, за търговия, било за услуги, като ресторанти или дискотеки. Той започва да работи. Още в първите седмици или месец той трупа обороти над 50 000 лв., които са минимални и задължителни след това за регистрация по ДДС. Докато обаче той подаде декларация да бъде регистриран по ДДС и да започне да внася ДДС, фирмата изведнъж се сменя и същият обект започва да оперира от друго юридическо лице. И на практика за целия оборот, регистриран през този месец и натрупан, ДДС-то е загубено за държавата. Затова сега сме предвидили в измененията в закона модел, който да избягва това нещо и за бизнес, за който предварително е ясно…

Ще бъдат изброени тези бизнеси, така ли?

Има заложени критерии в закона, които задължават фирмите, които оперират или стопанисват такъв тип обекти да се регистрират задължително по ДДС авансово. Това директивата го позволява. Концепцията на Директивата по ДДС, тя, разбира се, дава свобода на държавите-членки да решават, но данъкът трябва да бъде неутрален, тоест на практика в идеалният случай всички лица, юридически трябва да бъдат регистрирани по ДДС.

Оставате непреклонен за каквито и да е промени в ставките. България ще продължи да бъде страната, в която да идеш на екскурзия се насърчава от държавата с по-ниска данъчна ставка, докато да прочетеш книга или да учиш от учебник – не. Хотелът ти ще е освободен, докато книгата, която ще прочетеш – не.

Не, няма да е освободен, ще е с по-малка ставка.

С по-малка – добре. Но …

Това е едно изключение, което се въведе преди доста години, свързано с разбирането, че туризмът е една от основните импортни индустрии на България.

Обаче тази година при вас, и вече отиваме към темата за разходи, съществено е разбирането, че да учиш, да се образоваш е също много важно, сигурно колкото туризма. И тогава е логично да се задава въпроса – защо не направите стъпката поне учебниците да бъдат освободени от ДДС, или с намалена ставка?

Със същия аргумент ще намерите основание да диференцираме абсолютно всичко.

Целият ви проблем обаче е, че продължавате да държите едно изключение и винаги всъщност ще стои този въпрос.

Не е само едно изключение. Има и с нулева ставка много неща, ако погледнете в детайли Закона за ДДС.

Тогава още с по-голяма сила стои въпросът – защо ученето в България, ДДС не е освободено.

Не, вие говорите само за книгите. Общо взето това, което правим по отношение на книгите е, че тази година, и не само 2017 г., и в следващата година, следващата година с малко по-голям темп, увеличаваме субсидиите за библиотеки и за закупуване на книги. Но не може да се очаква, че проблемът на българския книжен пазар може да се реши през ДДС. Хората купуват книги с или без ДДС. Въпросът е да има качествена книга, която искат да прочетат. Намаляването на ДДС няма да направи една книга по-атрактивна.

МОН е това, което ще получи най-много пари отгоре през следващата година - с над 20 %.

Всъщност номинално не е така.

Не, става дума като сравнение с предходни години. Гледах тези таблици на вашето министерство.

Като сравнение е така.

Това е за учителите. И логичният въпрос, който задават ректорите на университетите, е защо един учител ще започне да взима повече от асистент или доцент. Не трябваше ли цялата система да има баланс в нея. Никъде по света, казват ректорите, не е така.

Средното образование е задължително. По Конституция до 16 г. си длъжен да ходиш на училище и законът би могъл да установи дори санкция, ако не го правиш. Второ, за нас проблемът с грамотността и с качеството на човешките ресурси е все по-избуял. И за нас е по-важно да се реши проблемът в средното образование. Там може да говорим за заплати, защото наистина имаме проблеми с намирането на учители, които да влязат в клас. Затова и целта още в предизборната кампания, с анонса за удвояване на заплатите, е да можем наистина да вкараме най-добрите студенти в класната стая, за да могат най-добре да обучат децата. Изпуснато в начална, в детска възраст, едно дете въобще няма да стигне до етап да си мисли за висше образование. Там идват проблемите с ранното отпадане от училище, с престъпността в последствие заради лошия социален статус, непригодността за заетост…

Не е ли логично възражението, че хората, които се занимават с наука например би трябвало да получават повече от един учител в 1 клас, логично е?

Не е задължително логично. Обществото трябва да си прецени приоритетите. В момента по-важно ни е средното образование. За ректорите и висшите училища - трябва малко, как да кажа, с една доза самокритика да погледнат върху процесите във висшето образование. Защото то в момента уврежда българските деца. Вкарва ги в едни безсмислени специалности, разроили се из образователната инфраструктура в последните 20-25 г., безспорно с мълчаливото свидетелство от страна на държавата и квази-разбраната автономия. Влизат децата да учат изключително атрактивни като наименования и съвсем ненужни на пазара на труда специалности. Никой не иска да учи това, което в действително е необходимо – технически, инженерни специалности. Всеки иска да стане икономист, юрист. Представяте си какви юристи се обучават в Габрово и какви икономисти в Техническия университет, какъвто има там. Примери мога да дам много. Те, ректорите и въобще академичната общност, самодоволно проспаха процесите в икономиката. И сега ще трябва да платят цената, връщайки се към структурата на висше образование и качеството, което е съществувало в 90-те г., или дори и преди това.

А чистите учени, Академията на науките? Някой може би е останал с впечатление, че ходите и говорите колко са важни най-високите технологии, големите иновации за България. Това не се вижда от бюджета. Вижда се наистина, че искате да има учители в училище.

Има, ако погледнете разходите за наука, около 120 милиона ръст спрямо 2017 г., само че аз не искам в науката да говорим за заплати. Ако дадем пример със Селскостопанска академия, професор взимал 510 лева. Че какъв професор е тогава? В сектор, в който се произвеждат милиарди и ти имаш какво да кажеш или да покажеш, те ще ти го платят, те ще ти го купят. Какво значи да плащаме заплата на професор, и то в научните звена? Ако той е толкова полезен за обществото, или през национален проект, или през европейски проект, или през пазара, той ще получи тези пари.

Друг деклариран приоритет – сигурността. Всъщност може би аз не се ориентирам в бюджета, ако вземем актуалния повод за пилотите, които протестират заради несигурните им самолети и казват, че не искат да летят с тях, не става ясно да предвиждате първо плащане за нов самолет, нали? Само за поправки. Догодина България не очаквате, че ще направи разход за нов самолет.

Има разчетени за всяка от годините и ако трябва ще ги местим година по година, в прогнозите средства за двата проекта за модернизация...

Аз нямам вашия професионализъм за четене на бюджета, затова това е въпрос – има ли предвидени пари за първа вноска за нови самолети?

Има предвидени пари за изпълнение и на двата проекта за модернизиране на армията, които са утвърдени от парламента – и за военноморските, и за военновъздушните сили.

Имаме първа вноска за самолет. България се готви да направи такава следваща вноска.

Има разчети за всяка...

Понеже четох, че само за поправките имало, за които говори непрекъснато министърът на отбраната.

Не. Има и за финансиране на проектите, както е утвърден графикът от Народното събрание. Кога ще се стигне до решение, едва ли точно финансовият министър може да коментира темата. Но знам, че това, което е предвидил българският парламент като програма за модернизация, е намерило място в бюджета.

Големите проекти, които личат от бюджета за България, са два лота на магистрала Струма, разширяване на метрото в София, 215 милиона лева за държавна гаранция за газовата връзка с Гърция. Вярно ли се ориентирам?

Това е записано в доклада към бюджета, вероятно от там сте го взели. Аз искрено се надявам да не се изчерпят само дотам големите проекти. Имам уверението на регионалния министър, че догодина напролет, след няколко месеца, ще се търгува АМ „Хемус“ до разклона Плевен-Ловеч.

Какъв е средният ръст на разхода за администрацията?

Средният ръст на разхода за администрацията. Имате предвид разхода за заплати в администрацията?

Така да ви задам въпроса, аз отдалече почнах, но всъщност искам да ви питам колко сте предвидили за Президентството. И дали, ако за Министерството на финансите се предвидили например 10 % повече, сте предвидили толкова и за президента на България, или и през бюджета можем да видим войната на ГЕРБ срещу президента.

Не, няма такава тенденция.

Президентът ще получи ли ръст колкото Министерството на финансите?

Президентът ще получи ръст на бюджета на президентската институция, първо на база това, което президентската администрация е заявила и на база на възможностите с едно сечение, което смятам, че сме постигнали. Имахме разговори с президентската администрация, разбира се, не с държавния глава, с неговия главен секретар сме постигнали едно разбиране, че бюджетът за 2018 г. ще даде възможност на президентската институция да изпълнява длъжностите си, както по отношение на програмата на президента, така и по отношение на неговата администрация, която трябва да го подпомага в изпълнението.

Предвиждате сравним ръст с другите институции в страната.

Не, въпросът не е съвършено добре зададен, защото тук не търсим номинална съпоставка между отделните министерства, навсякъде решаваме различни задачи. Примерно, в Министерството на финансите може да видите малко по-голям ръст, отколкото ще видите в Президентството...

Защото предвиждате 200 щата повече за Националната агенция по приходите.

Точно така.

Да ходят да гледат кой крие ДДС, примерно.

Тези две администрации, Митницата и НАП, те са гръбнака на управлението. Те изкарват приходите, които ние си говорим как ще похарчим. В този смисъл аз смятам, че трябва да бъдат укрепени и така съм предложил на правителството. И се надявам да бъда подкрепен.

Въпрос, който съм ви задавал и извън ефир, който няколко пъти е задаван в ефир, за един символ на България – Рилският манастир години наред получаваше по 600 000 – една традиция от доста време. Впрочем, май, при ГЕРБ се стигна до известно увеличение. И миналата година, кой знае защо, го намалихте на 3, разделихте парите с други два манастира, които са много по-малки – Троянския и Бачковския, не са паметник от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Тази година – пак 199 000 лева. Какво искате да покажете на манастира, който е символ на България и мястото на покровителя на българския народ?

Много лично го приемате. Ние сме запазили и увеличили субсидията за Българската православна църква. Само че трите директно подчинени на синода, така наречени ставропигиални манастири...

… патриархът ви пише две или три писма, в които казва, че не ще това добро, за разделянето. Казва, че иска Рилският манастир да запази субсидията си.

Навлизаме в дълбочина. Има дирекция по вероизповеданията към Министерския съвет, ще обсъдим с тях този проблем. В следващото радио, в което участвам, вероятно ще са фенове на Троянския манастир. Виждате колко е трудно преразпределителната роля...

Така ли гледате на символа на България, като някакво фенство?

Символи на България има много.

Европейски пари – 2 млрд. евро повече за България следващата година, според рамката, която одобри ЕП тази седмица. От тях 500 млн. повече спрямо 2017 г. За какво са тези 500 млн.?

Те са разпределени по отделните оперативни програми. Така че да забием пръст и да кажем – за еди какво си са…. Това е очакваното усвояване по отделните оперативни програми, на база на темповете, с които управляващите органи по отделните оперативни програми очакват да се случи и това е прогнозата. Надявам се, темповете на договаряне са доста прилични, темповете на физическо разплащане изостават малко, но ако се сравняваме с предходния програмен период, сме доста по-добри и доста по в кондиция. За съжаление, в един момент ще се стигне дотам, че ще се натрупат много плащания в определена година, както примерно беше 2015 г. Надявам се графикът на разплащанията, защото графикът на договаряне е доста добро темпо, графикът на разплащане да се разпредели така в годините на програмния период, че да не натежи в някоя от годините. За следващата година не виждам подобни притеснения, но пак казвам, тази сума, която виждате като агрегиран показател, е обща оценка на това, което се очаква да се усвои по всички оперативни програми.

Вече започнаха дебатът и за дългосрочния бюджет на ЕС. Десницата, според левицата, иска 30 % орязване на кохезионната и селскостопанската политика. вие, ГЕРБ, сте част от десницата. Вие участвате ли в това?

Дебатът е по-сериозен от това какво иска десницата и какво иска левицата. Има две обективни нови обстоятелства, свързани с европейския бюджет. Едното е Брекзит, от който се очаква доста сериозна загуба за европейския бюджет, другото е необходимите нови приоритети, които да се вкарат в общата финансова рамка на общността, свързани с общата стратегия за отбрана, обща сигурност, проблеми с миграцията. Ако ги разделим на две части, дупката, която се появява от излизането на Великобритания и новите ангажименти, които трябва да бъдат вплетени в европейската финансова рамка, се получава едно число над 20 млрд. евро, което по някакъв начин трябва да бъде запълнено.

Това означава ли, така по този по-дълъг начин, че казвате, че и ГЕРБ, заедно с останалите десни партии в Европа, иска орязване на парите за селскостопанска и кохезионна политика, от което ще пострада и самата България?

Аз ви го разказах както е. Едни милиарди ги няма, те, за да влязат отново в европейския бюджет, за да се запълнят, трябва да се увеличат вноските на държавите. Увеличаването на вноските на държавите, първо, означава допълнително бъркане в джобовете на европейските граждани, и второ, вероятно в държавите, където евроскептицизмът е по-представен, ще бъде по-сериозен вътрешнополитически проблем. За България вероятно увеличаването на вноската, тъй като ние сме нетни получатели, няма да е драма, но ние не трябва да хитруваме и да се надлъгваме в рамките на ЕС. И ако европейската левица има друго решение, дебатът е открит за многогодишната финансова рамка, с удоволствие ще го чуем. Но това, което предлага комисар Йотингер, ми се струва някак си логично. Той казва, че дупката от Брекзит, която се формира, трябва да се запълни 50 % от спестявания и 50 % от нов ресурс. Новите инициативи, които трябва да вмъкнем в бюджета, трябва да се запълнят 20 % от спестявания и 80 % от fresh money, както те казват, нов ресурс за бюджета. Предстои дебат дали и какви могат да бъдат инструментите за допълнителни проходи в общия европейски бюджет.Има седем-осем идеи за допълнителни приходоизточници, които, разбира се, трябва да бъдат обсъдени между отделните държави.