Интервю за предаването "Всички в час" на Радио "Фокус"

Министър Вълчев, отбелязваме Деня на народните будители. Жива ли е паметта ни за тях или си спомняме само на отделни празници?

Честит празник на всички! Денят на народните будители е един от най-значимите празници за мен, надявам се и за цялото общество. Той не е свързан толкова с чествания, колкото с отдаване на почит към онези, които са събуждали знанието и стремежа за развитие на обществото. Можем да кажем, че каквото сме постигнали в историята си, то е било заради будителите. Тази дума е натоварена с патриотичен идеал за знание и непримиримост на духа. Това е, което днес трябва да честваме. Надявам се, че паметта за всички онези велики личности ще остане жива.

Имаме ли съвременни будители? Ако да, кои са те?

Будители можем да открием във всички сфери на обществения живот, но като че ли в най-голяма степен можем да ги открием сред учителите, университетските преподаватели, учените и новаторите. Те са хората, от които зависи бъдещето ни като знание. Неведнъж сме казвали, че добрите учители могат да подготвят добри кадри за всички системи, включително и тази на висшето образование. Това е една верига на знанието, в началото на която стоят преподавателите в детската градина и в училище. Затова сме се концентрирали върху тях като политики. Естествено, в днешно време думата будител е променила смисъла си. Съвременните будители събуждат не само стремеж към знание. Те са натоварени с много повече функции. Съвременните будители трябва да убеждават родителите, че това знание е необходимо. Че то дава житейски шансове. Понякога на учителите им се налага да опитват да променят ценностната система на родителите, така че техните деца да получат образование. Т.е., след време да са годни на пазара на труда. Да си будител в днешно време е отговорна и нелесна задача. И затова благодаря на всички, които са приели тази роля.

Инициативата за въвеждането на такъв празник тръгва за първи път от група пловдивски учители през 1908-1909 г. Знаем какво място е заемала учителската професия в години на робство пък и след това. Сега къде е тя в обществото? Загубила ли е част от своя чар?

Не е загубила своя чар, но последните години загуби обществено доверие и престиж. Ние се стремим да върнем това доверие. Политиките, които провеждаме са насочени към това. Всички общества, в т.ч. и най-развитите, имат предизвикателство да мотивират повече млади хора да се включат в учителска професия. Тя е предвидима като шансове за реализация, но днешните млади хора не търсят това. Бих казал, че търсят професии с по-голяма неопределеност, с по-висок шанс да имат високи доходи. Хубаво е, че имаме увеличение на студентите по педагогика. Хубаво е, че имаме увеличение на учителските възнаграждения. Това ще мотивира повече хора да се включат в педагогическото образование и педагогическа професия. Следващите 10-15 г. ще се пенсионират голяма част от преподавателите, така че трябва да осигурим достатъчно кадри в системата. Много млади хора се включват в педагогическо образование заради желанието да работят през живота си с деца. Заради желанието да допринесат в положителен смисъл, положителна насока за обществото. И това е още едно доказателство за будителския характер на професията.

Според данни на Евростат, вие засегнахте в някаква част темата, заемаме втора позиция в ЕС и по застаряване на учителския персонал, което означава, че около 48% от учителите у нас в началните и средните училища са поне над 50 г. Над какви стимули, освен заплащането, ще работи Министерството?

В последните години много учители се пенсионираха, което доведе до леко понижаване на средната възраст. Това не означава, че сме решили проблема с младите преподаватели. Да, това е най-голямото ни предизвикателство. Заплащането е един от основните фактори, но ние трябва да облекчим работата на учителите. Трябва да направим механизмите за подбор, кариерно израстване, квалификация още по-добри. Образователната система да даде възможност за реализация и себеизява на повече млади хора.

А привличането на млади кадри към професията?

Трябва да убедим още учениците, че тази професия е добра. Че ние като общество ще оценим нейното значение, включително и чрез бюджета. Затова сме предвидили дори информационна кампания. За студентите в професионални направления, които са свързани с придобиване на педагогическа правоспособност, сме предвидили допълнителни стипендии. Всички тези професионални направления са определени като приоритетни – и педагогика, и природо-математическите дисциплини, фиологиите, професионално направление „История“, професионално направление „Биологически науки“. Тези, от които очакваме да дойдат бъдещите учители са определени за приоритетни. Студентите в тези направления получават допълнителна помощ по време на обучението си.

Няма как да не засегнем темата за механизма и за обхващане на децата, които не посещават училище. Вие проведохте активни срещи в цялата страна с местна власт, кметове, с институции. Какво ви направи впечатление, какви са изводите от тези срещи?

Най-напред използвам възможността да благодаря на всички, които участваха в механизма – и учителите, и представителите на останалите институции. До голяма степен се потвърдиха нашите очаквания, че ефективната работа на институциите е тази, която може да ни доведе до желаните резултати. Трябва да знаем във всеки момент всяко едно дете дали упражнява правото си на образование. Трябва като държава с всичките си институции да направим така, че всяко едно дете да бъде в образователната система, защото преждевременното отпадане е най-голяма загуба на обществен ресурс, както за пазара на труда, така и за обществото. Изключително важно е да обхванем децата в предучилищна възраст, особено тези, чиито майчин език не е български, максимално рано, за да има време да компенсират тези езикови дефицити, за да не влизат без да знаят български в първи клас. Това е предпоставка за тяхното отпадане. Изключително важно е да се работи допълнително, целенасочено, индивидуално с проблемните деца. Това са деца с трудности. Деца, чиито майчин език не е български. Деца със семейства, чието образование на родителите е ниско. Деца, чиито родители не са в България. Деца с индикации за проблеми – било образователни, психологически или проблеми с агресията. Потвърди се това, което всъщност знаем – че трябва да имаме мотивирани учители, които да работят с родителите, с всяко дете, за да бъде то ефективно включено в образователната система.

Кои са най-честите причини за непосещаване на училище? Това, което споделят с вас институциите, местната власт?

Най-честите причини, които споделят са културни. Много голям е делът на социалните причини. Понякога не можем да направим точно разграничение между културни, социални причини, етнически, ако искате, защото често свързваме непосещаемостта с един етнос. Факт е, че отношението към образованието много лесно се възпроизвежда от поколение към поколение. Там, където родителите нямат отношение към образованието, децата най-често отпадат. Там, където родителите оставят децата си в България, заминават било краткосрочно или по-дългосрочно в чужбина и не следят, дали им се упражнява правото на образование, също е другият случай, в който най-често отпадат. Разбира се, че има и социални причини. Много деца не посещават по социални причини, но като че ли тяхното значение намалява във времето. Повечето причини, които се изтъкват са именно тези културните причини. Има много деца, които изискват специфична подкрепа, но понякога не са я получили. Било от образователните институции, било от други институции. Така че можем да говорим и за институционални причини.

Точно какви са резултатите от работата на екипите по обхващане на децата в образователната система към този момент?

Продължава работата. Започнахме с много голям брой деца, които не видяхме в нашата информационна система на записаните деца и ученици в образователната система – над 200 хиляди. Голяма част от тях са в чужбина. Първото обхождане на тези деца отне доста време. Оттук нататък усилията ще бъдат по-фокусирани. На базата на въведената информация, макар и за нецелия брой деца, имаме около 17 хиляди записани обратно деца, които миналата година не са посещавали детска градина или училище. Това не е задължително и само благодарение на механизма. Една част от тях са се записали, дори ако искате заради сигналния ефект на механизма. Заради това, че ние заявихме, че категорично ще направим всичко с инструментите на политиката, с институциите да намалим броя на незаписаните деца. Преди 2 дни Министерският съвет прие промени в Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане и Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца, с които се обвързват допълнителни помощи с посещението в училище и се дава възможност на учителите чрез директорите на образователни институции да предлагат семейните помощи да се предоставят в натура в зависимост от образователните потребности на детето. Т.е. ние ще направим системата на социално подпомагане по-обвързана и по-насочена към образователните потребности, образователните шансове на децата. Не единствено и само към краткосрочното компенсиране на доходите.

Работа по механизма продължава, да разбирам, и в следващите години?

Много се надявам тази политика да продължи през всички следващи години, защото тя е една от най-важните. Както се вижда, механизмът не е нещо толкова скъпо. Да, той коства институционални усилия и енергия, но за тази може би най-важна задача. Изключително важно е да продължи да има политически консенсус. А че той трябва да продължи, ние като правителство го декларирахме. Работата продължава и в момента. Открихме деца, които миналата година са били записани, но тази година не са записани. Обобщихме данните, така че екипите продължават да обхождат насочено към тези деца. Други деца пък не са открити при първо посещение на адреса. За много деца няма данни, че са в чужбина или пък живеят на адрес, на който не са регистрирани. Това е една немалка работа - докато установим всяко дете, намерим го, въведем информацията за него, приложим комплексен подход от мерки. Това е гаранция за ефективност на работата.

Механизмът е една успешна политика и има добри резултати. Можем ли да бъдем категорични в това?

Когато родителите нямат отношение към образованието и са направили така, че децата им да не посещават училище, няма кой друг освен институциите, да го направи. Правото на детето на образование е универсално. От него зависят житейските му шансове. Ако един родител осакати детето си физически, той ще бъде наказан, съден. Ако го осакати откъм житейски възможности, като не осигурява правото му на образование, което всъщност е задължение за родителя, той не търпи наказание. Тук се намесват институциите. Там, където семейството се грижи по-малко, държавата трябва да се грижи повече. А държавата е по-силна, когато институциите работят съвместно и механизмът го доказва.

Какви са санкциите за родителите? Какви ще са последствията за родителите, ако не заведат детето си на училище?

Законът предвижда глоба. Тези глоби са в невисок размер, но факт е, че много общини, които са налагащият глобите орган, се въздържат от това да ги използват като инструмент за принуда. Те често казват, че това са деца на родители, които нямат средства да платят глобите. И за това ще ни помогне съвместната работа на институциите – ние ще провокираме общините чрез информационната система да налагат тези наказателни постановления. Ще изискаме от тях задължителното да го правят, дори когато е трудно да се съберат. Ще въвлечем Националната агенция по приходите в събирането на вземането. Други примери за взаимодействие между институциите, по които работим, е с „Гранична полиция“. С тяхна помощ регистрираме всяко едно дете, когато напуска страната, защото ние нямаме информация за децата, които напускат страната дали упражняват правото си на общо образование зад граница. С механизма трябва да направим така, че да проверяваме по-голям процент от медицинските бележки, които се издават от лекарите. Една голяма част от непосещаемостта в училище се дължи на извинение с медицински бележки. Директори на училища споделят, че част определено са съмнителни. Те ще могат чрез информационната система да изискват от Районните здравни инспекции проверка на съответните лични лекари. Един директор ни спомена за случай със 100 дни от учебната година за остра вирусна инфекция. Детето може да има вирусна инфекция, но пък да е остра 100 дни...

Темата за средствата за образование вълнуват обществото ни. Секторът е един от приоритетните в Бюджет 2018 – предвиждат се 330 милиона допълнително за поредното увеличение на заплатите на учителите. Кога се очаква такова увеличение? С колко? Поетапно ли ще става?

Тези 330 милиона можеха да бъдат въведени още на етап средносрочна бюджетна прогноза, която правителството представи май месец. Всъщност, за всички следващи години е заложен ръст с по 330 милиона, с които трябва да се достигне до двойно увеличение на възнагражденията през евентуалния пълен мандат на това правителство. Четирите бюджета, което това правителство евентуално ще предложи на Народното събрание, са Бюджет 2018, Бюджет 2019, 2020 и 2021 година. Увеличението от тази година от 1 септември с 80 милиона е извънредно. То е изтегленото увеличение, което трябваше да бъде от 1 януари 2018 година. То не беше планирано в бюджета. Беше направено с допълнителни средства. За тази година сме предвидили 330 милиона, но те са насочени  към целогодишно обезпечаване на това увеличение. От 1 септември малко увеличихме средствата за диференцирано заплащане -с 1%. Сега ще направим промяна във формулата на делегираните бюджети и въвеждането на допълнително диференцирано финансиране за малките, отдалечените общини, в които е по-трудно да се привлекат педагогически специалисти в училища и детските градини с по-голяма концентрация от деца от уязвими групи. Деца, с които трябва да се работи допълнително. Тоест, ние ще въведем допълнителното диференцирано финансиране и новата финансова разпределителна формула с останалите 90 милиона, които са разликата от 330 и 240 милиона. Второто увеличение на възнагражденията ще бъде направено най-късно от 1 януари 2019 година. Казвам най-късно, защото при добри бюджетни възможности, то също може да бъде изтеглено от есента на 2018 година. С тези 330 милиона, които имаме планирани тази година и диференцираното увеличение, ние ще имаме 22-23% увеличение на възнагражденията за първата година от мандата на правителството.

Какви са другите предвидени разходи? Например, колко са предвидени за извънкласни дейности? Знаем, че през последните години се работи за тяхното допълнително финансиране.

Още няколко политики разширяваме или правим с бюджета и подпомагаме изпълнението им. Осигуряваме допълнителни средства за училищни психолози и педагогически съветници. Една подкрепа, която безспорно е нужна. Също така и допълнително предоставяме средства за ресурсни учители. До тази година същите тези ресурсни учители бяха финансирани по проект Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. От догодина те ще преминат на бюджетно финансиране. Увеличаваме средствата за стипендиите, тъй като в резултат на новата образователна структура, според която гимназиалното образование вече започва от 8-ми, а не от 9-ти клас, учениците в 8-ми клас, ще имат право на ученически стипендии. Увеличаваме средствата за транспорт. Предвидили сме средства за възстановяване на спрените семейни помощи за деца, когато директорите дават информация към Агенцията за социално подпомагане, и средства, които също ще могат да се използват за обща и допълнителна подкрепа. По отношение на дейностите по интереси финансираме от бюджета дейности по интереси в центрове за подкрепа на личностното развитие – тези, които са съществували и преди като извънпедагогически учреждения. Близо 25 милиона се предоставят за дейности по интереси чрез проекта „Твоят час“, който е финансиран от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Едно от предизвикателствата през следващите години ще бъде тези средства да се включат в бюджетната рамка. Тоест, тези дейности по интереси да се финансират устойчиво от държавния бюджет. Те са полезни, защото са насочени към развитието на способностите и интересите на децата. Също така изключително важно е включването на родители в образователния процес и взаимодействието с тях. Дейностите по интереси осигуряват много допълнителни възможности, които не могат да се осъществят в часовете от учебния план.

Сменяме малко посоката. В голям процент от училищата няма психолог – в над половината даже училища у нас, а в същото време агресията сред учениците осезаемо нараства. Каква е политиката на министерството да се справи с него?

Имаме назначени педагогически съветници и психолози в по-големите училища. Това, което се опитваме да направим и с бюджета за 2018 г., и с подзаконовата нормативна уредба, е да разширим, да реализираме концепцията за личностна подкрепа, заложена в закона. Една от съставките на тази концепция е да увеличаваме ежегодно броя на училищните педагози и педагогическите съветници и към по-малките училища. От догодина всички училища ще получат такива средства. Не всички ще могат да назначат самостоятелен психолог, педагогически съветник или социален работник, но затова е предвидена и екипна работа. Предвидено е такава подкрепа да се осъществява от Центрове за подкрепа на личностното развитие, които са в общините. Важни са не само психолозите и педагогическите съветници. Важни са и социалните работници. Важни са и ресурсните учители, логопедите. Що се отнася до агресията, тя е комплексен проблем. Всички елементи на училищната и на обществената среда оказват влияние върху агресията. Психологическата подкрепа е важна за намаляване на агресията. Разбира се,  важно е и да създадем повече условия за спорт в училищата, да имаме по-малко училища на двусменен режим. Много са факторите на средата.

На какво отчитате това зачестяване на агресия?

Мисля, че ако попитаме 10 души, всеки от тях ще посочи различни причини и ще се съгласи с останалите. Ако кажем, че се дължат на училищната среда, няма да сбъркаме. Има много фактори в училищната среда, които допринасят. Но факт е, че децата са много по-агресивни днес. Ако искате, го отдайте на компютърните игри. Ако искате на това, до което имат достъп чрез екраните на таблетите, телевизорите, компютрите. Агресията се възпроизвежда лесно. Тя се индуцира. Когато имаме един източник на агресия, той много лесно провокира друг. Затова е много важно да имаме механизъм за превенция на агресията в училище. Да има специалисти, които да окажат навременна предварителна подкрепа. Това, което видях като статистика, е, че по-големите училища са назначили психолози и педагогически съветници. Догодина ще има задължение за всички училища над 400 ученици да назначат такива специалисти. Тази граница трябва през следващите години да пада. Тоест, повече училища да имат задължение. Това не означава, че всички под 400 ученици няма да имат такива специалисти.  Те ще получат средства и вероятно ще осигурят подкрепа на повечето места.

Темата за децата мигранти у нас: Можем ли към този момент да кажем колко са записани в училищата?

В момента в страната по наши данни има 359 такива деца в предучилищна и училищна възраст. От тях 275 подлежат на задължително обучение. Те най-често идват от Афганистан, Ирак и Сирия. В начало на годината в 20 училища са записани 112 деца, от които 10 вече са напуснали страната. Междувременно вече имаме 16 нови молби за записване. 90 учебни часа по български език са предвидени за началния етап на основната образователна степен, до 120 часа за прогимназиални и до 180 часа за учениците от първи гимназиален етап на средно образование. Това е за една година, срок от 12 месеца. Първата част от програмата се преподава в рамките на 90 часа за учениците в начална степен и не повече от половината учебни часове за учениците от пети до десети клас.

Преподавателите преминават ли през преквалификация или обучение за работа с деца мигранти?

Да, част от преподавателите ни са преминали обучение. В програмата за квалификация е предвидено учителите да преминат обучение за работа с деца мигранти. Тъй като често се разпределят деца към училища, в които е нямало такива, но това трябва да бъде един постоянен процес.

Какви са стремежите на Министерството на образованието и науката съвсем в краткосрочен план?

В краткосрочен план можем да направим това, което е планирано и което може да се случи с инструментите на политиката – бюджет, подзаконова нормативна уредба. Тоест, в рамките на така одобрената ни законова рамка. Това, което ще се случи, е до голяма степен което сме планирали в бюджета. Предстои да изготвим национални програми за развитие на образованието. Надявам се да намерим вярната формула, да акцентираме в по-голяма степен за дигитализацията на учебния процес, да подпомогнем училищата за тези дейности, които са най-важни по отношение на дигитализацията. Работата по механизма също е изключително важна. Захванахме се с темата за подобряване на взаимодействието между родители и учители. Нещо, което също ще продължим. Министерството има много широк микс от политики, дейности, програми, проекти, които реализира едновременно, и трябва да успеем да се справим с всички.

Ако трябва да  обобщим, през какви предизвикателства са изправени българските учители у нас и образованието ни като цяло?

Това са предизвикателствата да обхванем в системата всяко едно дете, да подобрим образователните резултати, да го включим активно, да му дадем повече житейски възможности. Това предполага ежедневна многочасова работа, постоянна квалификация и заради навлизащите нови технологии неизбежната дигитализация на учебния процес. В днешно време все по-трудно биват мотивирани децата, по-трудно е да ги накараме да се концентрират с традиционните методи. Увеличава се делът на децата от уязвими групи и тези, чийто майчин език не е българският. Това предполага при равни други условия системата да положи много повече усилия за ефективното включване на тези деца.

В духа на празника днес кое е най-важното, което трябва да оставим да завещаем на тези след нас?

Трябва да завещаем стремежа да се доусъвършенстваме.