Министърът на земеделието и храните в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България” на Радио „Фокус”

Как земеделското министерство ще отговори на очакванията на животновъдите и зеленчукопроизводителите. Отговорите очакваме от министъра на земеделието и храните проф. Димитър Греков. Добро утро, господин министър.

Добро утро, на вас и на вашите слушатели.

Да започнем с животновъдите. Имат ли основания притесненията им за това, че няма яснота в сектора?

Първо бих искал да кажа, че исканията на протестиращите, не само животновъдите, но и на зеленчукопроизводителите са справедливи. Това са една част от лошите наследства, които не са от днес, не са и от вчера, за да бъда ясен, проблемите са трупани повече от 20 години. За съжаление много малко е направено за решаването им. България от страна изнасяща зеленчуци и плодове и животинска продукция се превърна в страна вносител. Може би знаете само 20% от храната на българина е собствена, а другата се внася, така че исканията на голяма част от зеленчукопроизводителите и животновъдите според мен са справедливи.

Те потърсили ли са контакт с вас за разговори, за да поставят проблемите, да се търси решение?

През този един месец почти, проведох срещи с почти всички браншови организации, с голяма част от животновъдите, зърнопроизводителите, зеленчукопроизводителите. И днес със зеленчукопроизводителите, които протестираха в събота и в неделя ще имам среща в 13.00 часа, за да чуя, въпреки, че аз знам голяма част от техните проблеми, които съществуват, така че продължавам с тези срещи. Само искам да отправя и един такъв анонс, не мисля, че проблемите на животновъдите и зеленчукопроизводителите започват от преди 20 дни. Те самите са наясно с това. На днешната среща искаме да чуем техните проблеми и те да видят и чуят моето виждане, и да вземем конкретни мерки за решаването на тези основни проблеми, за които в момента те протестират.

Така е, господин министър, както споменахте и вие, тези проблеми не са от вчера и от онзи ден, обаче има ли реално решение на всички тези проблеми, които се поставят? Всички ние искаме да имаме на трапезата си български домати, например.

Една от причините, които са забавили нашето развитие в зеленчукопроизводството и овощарството е, че чакаме сега и веднага да се решат част от проблемите, което бих казал е като гасене на пожар на отделни локални огнища. Нещата трябва да се решат кардинално. Затова през тези 20 години, без да обвинявам някой затова, то се е случило именно поради тези причини, че всеки министър от правителствата се опитвал да реши тези проблеми веднага и частично. Затова, аз бих искал да направя едно задълбочено изследване и анализ на състоянието, да го предложа на браншовите организации и да вземем мерки. Не става въпрос само за днешната продукция, която не се реализира качествено, а да гледаме и за утрешния и за следващия ден и за в бъдеще. Защото, ако така частично решаваме проблемите, утре следващият министър ще бъде изправен пред същите проблеми, които съществуват. По принцип всички причини за слабото развитие на зеленчукопроизводството и животновъдството са взаимосвързани, но основните причини са следните: първо - нашето зеленчукопроизводство, животновъдство, а също така и овощарство в голямата си част е дребно и разпокъсано. Голяма част от тези производства са регионални производства, които са традиционни и са изградени все пак на основите на традицията на местното население. Създавайки, обаче нови такива производства на други места, които не са традиционални, води до непрофесионализъм, несвързаност със специфичните климатични и природотематични условия на района и това води до разминаване в очакванията. Второ – не са правени никакви инвестиции и капиталовложения през тези 20 години. Нивото на зеленчукопроизводството, животновъдството и овощарството е останало горе-долу на нивото от 1989 година. Трето – това от своя страна оскъпява изключително много продукцията и тя става неконкурентно способна с тази, която се внася от вън. Четвърто – едва през последните години се правят опити да се правят сдружения на браншови принцип, тоест на зеленчукопроизводители, на овощари, които в голямата си част са отделни и са малки, тоест няма сдружение, което да бъде на цялото животновъдство, на всички зеленчукопроизводители. Тези разпокъсаност води невъзможност да се решат общите проблеми. По такъв начин те се оказаха и накрая в списъка на най-ниско доходните производства. Голяма част от производителите не могат да реализират своята си продукция, тъй като търгуват на дребно. Аз вчера бях на борсата в Любимец, посетих и двата гранични пункта на южните ни съседки – Турция и Гърция видях, че има хора с по една касетка домати, с по една чантичка краставици. Няма начин така да бъде реализирана продукцията. Ние нямаме точна представа за това, което се произвежда в нашата страна, за да търсим възможност то да бъде реализирано. Така то става едно дребно, разпокъсано производство и не може да се търси и пазар навън.

Доколкото ви разбирам липсва цялостна стратегия на сектора земеделие в страната.

Абсолютно точно. Така че това, което се получава, не казвам, че са маловажни проблемите на нашите зеленчукопроизводители, за Министерството на земеделието и храните е важен всеки, който произвежда продукция, но по такъв начин ние не може да направим онзи точен анализ, да вземем конкретни решения, да погледнем напред, за да можем да ги решим. Така че, събирайки председателите на браншови организации, искаме да имаме един поглед в бъдещето, който да бъде целенасочен и от тук производителите вече да планират, да произведат и да реализират своята си продукция там, където трябва и да бъде пълна тази реализация, а не да стои по дворовете и да гние.

И тъй като сме на финала на разговора ни, доколкото разбрах вие сте готови за диалог и дискусия, за да се набележат мерки за цялостна стратегия в сектора. Също така, вие анонсирахте, че ще назначите ресорни заместник министри, които да се занимаят с отделните сектори.

Да, днес ще бъдат обявени и двамата замeстник - министри. А относно срещите – аз съм винаги отворен на такива срещи, защото диалогът решава проблемите, а не протестите.