Решавам сам, не съм подложен на партиен натиск, казва министърът на културата пред в. „Стандарт”

Г-н министър, масовите протести в страната не спират вече 15-и ден. Улицата иска оставка на правителството. Как кабинетът ще убеди хората да му дадат кредит на доверие, за да изпълни ангажиментите си

С работа и конкретни намерения. Като кризисният план на премиера, т. нар. "План Орешарски". В него има поредица от стъпки, които са в пълна хармония с очакването на широки слоеве от обществото.

Вие като министър какво бихте казал на хората от площадите?

Че се нуждаем от още малко време, за да видят, че не говорим празни думи, а действаме. Да съдят по делата, това е разковничето.

Кои свои дела бихте посочил като пример?

С екипа ми успяхме да спасим уникалните разкопки на проф. Николов до Капитан Андреево, без да спира строежът на стратегическата магистрала "Марица", възобновихме реалната работа по актуването на "Св. Александър Невски", "Света София" и други светини, което ще ни даде механизма за десетки други храмове из страната. Преодоляваме в движение спънките на Перперикон. В т.нар. Лувър предстои да намерим разумно решение за безотговорните недомислия на предишната власт. В неделя с игумена на Рилския манастир ускорихме занемарените планове за възстановяване на обителта. Тече работата по Националната стратегия за култура. Гилдиите са успокоени, че в лицето на министерството имат партньор и посредник на очакванията им. Изброявам само по-големите решения, ежедневно гасените пожари са десетки. А сме във властта само от един месец.

Бихте ли отишъл при протестиращите, за да ги чуете?

Да, ако съумеем да проведем диалог. Надявам се скоро да има подходяща среда и за този разговор.

Най-големите упреци към кабинета бяха в задкулисие. Като експерт в правителството, който не е тясно свързан с БСП и ДПС, смятате ли, че премиерът Орешарски трябва по-категорично да покаже, че той взема правителствените решения, а не двете партийни централи? Бихте ли му препоръчали това?

Той вече го прави. Колкото до моя ресор, нямам никакви прояви на партиен натиск. Напротив, оставен съм да покажа, че управлението на българската култура и изкуство може да се върне отново в правилни релси и да заработи в полза на хората, на творческите съюзи, гилдиите, организациите и членовете им, на неправителствените организации.

Провокирани от обидите на Волен Сидеров към Мария Игнатова и "Господари на ефира", на протест се вдигнаха и актьорите. Разговаряхте ли с гилдията, какви са исканията й и как ще отговорите?

С гилдията разговарям непрекъснато. Ето и вчера (понеделник) беше поредната ни среща със Съюза на артистите, Българската асоциация на работодателите в областта на културата (БАРОК) и Българската асоциация за театър (БАТ), с които да търсим по-работеща формула за заплащането на сценичните изкуства. Няма универсални решения, затова слушам гледните точки на всяка личност или организация, която е мотивирана да помага да вървим напред.

Как ще коментирате поведението на "Атака", която оскверни сградата на Националната опера?

Поведението на тези партийни симпатизанти беше недопустимо, особено в навечерието на една от най-грандиозните ни премиери - тетралогията на Вагнер през погледа на проф. Пламен Карталов. За нея имахме такива хвалебствени отзиви от целия свят, за които държави с огромни бюджети и възможности могат само да мечтаят. Затова след втората драматична нощ се наложи да въвеждам ред на място, за което благодаря както на ръководството на МВР, така и на Столична община. Министър Йовчев и кметът Фандъкова застанаха еднозначно зад правилата и в защита на изкуството. В централата на "Атака" явно проговори здравият разум и тези ексцесии не се повториха.

Казахте, че България няма какво да изложи в т.нар. БГ Лувър. Каква ще е съдбата на този проект, наричан "гордостта" на предшественика Ви Вежди Рашидов?

Не знам кой го нарича така. Широк кръг елитни български творци, галеристи, музейни дейци, изкуствоведи и експерти еднозначно не се гордеят с подготовката на така наречения Лувър. Лошите новини по този въпрос са смущаващо повече от добрите. Намеренията за рязане на някакви ленти за откриване на комплекса в края на това лято са абсурдни. Приличат на крива магистрала на грандоманската безотговорност.

Археолози изразиха тревогата си, че България може да загуби 4 милиона лева по ОП "Регионално развитие" и така много разкопки да не се състоят. Какви мерки ще вземете?

Ако говорите за Перперикон, да, такава заплаха има, опитваме с всички средства да я осуетим, макар че дойде изневиделица, в последния момент. След конкурс фирмата, отстранена от процедурата, обжалва решението в последния момент. Така значителната сума от 3,7 милиона лева може да бъде загубена, защото времето изтича. Получихме подкрепа и от проф. Овчаров, и от кмета на Кърджали, за което им благодаря. След поредния кръг от преговори се надявам жалбата да бъде оттеглена в името на националния интерес. Прекалено малки и бедни сме, за да си позволим да не вложим тези готови пари в недвижимото ни културно наследство.

Каква ще бъде политиката Ви за опазване на културно-историческото наследство на България?

Открита към обществото, твърдо експертна и рамо до рамо с професионалните общности. Надявам се да успеем постепенно да завишаваме и финансирането. Аз съм последният, който ще скрие, че то е недостатъчно.

Как ще коментирате кампанията "Чудесата на България" на в. "Стандарт"?

Тя е добър пример как медии и институции могат да работят за опазване и популяризиране на културното наследство. И каквото зависи от мен, ще го сторим с удоволствие.

Каква е стратегията Ви за вдигането на стандарта на артистите в България? Всички знаем, че актьорите в провинцията получават ниски заплати и че нито един писател не може да живее от писане, ако не са европейските програми и фондации?

В цялата история на България не познавам писател, който да е можел да се изхранва спокойно и единствено от писане. Дори Вазов.

Колкото до актьорите, както Ви споменах, в ход е разговор с гилдията за оптимизиране на механизма на заплащане. На първо място ме интересува как мислят самите те за тази оптимизация. Не иде аз да им казвам как да живеят по-щастливо, нали? След това ще опитаме да напаснем очакванията на артистите с централното финансиране. Трябва да сме гъвкави в намирането на прости и работещи правила.

Киното ни ще получи ли обещаните 12,7 милиона от бюджета?

Ще ги отстоявам до последно. В Националния филмов център и в неправителствените организации познават позицията ми.

"Стандарт" представи династията Ви като "Непокорните Стоянович". Какви са Вашите лични и социални бунтове?

Боя се, че ако иска да свърши нещо реално, работещият министър няма време за много лични бунтове. Колкото до социалните, и аз не съм доволен от много неща, но стискам зъби и гледам да докажа, че това правителство начело с Пламен Орешарски е добър екип, който трябва да бъде съден по делата. Разбира се, че има грешки, но кажете ми кой не греши? Важното е постепенно да се уталожи напрежението на хората, изтерзани от прехода и постепенно България да вдигне носа над вълните.

Смятате ли, че гласът на интелектуалците може да бъде чут тук и сега, след като националната история е доказала, че политиците в България по традиция ги игнорират?

Може. Но това зависи от две неща: интелектуалците да предлагат разумни, предвидими и спокойни решения. От друга страна, властта да им гарантира диалог, прозрачност и подкрепа. Моята привилегия е, че съм част и от двете страни в този напълно възможен тандем.

Когато Жана Стоянович, Вашата леля и изключителна актриса, ни напусна неотдавна, написахте във Фейсбук: "С Жана си отиде и част от мен". Какво беше детството и юношеството Ви - между прочутите и бохемски сбирки в семейния Ви дом и сивата и пропита с цензура на духа соцдействителност?

Детството и младостта ми бяха по своему прекрасни, като за това заслуга имат най-вече онези забележителни хора от домашната ни среща, приятели, колеги, гости. Знаете ли каква привилегия е да можеш след години да вдигнеш нечий телефон с лафа: "Аз съм детето Пепи". И да започнеш разговора със смях. Много дължа на тези хора, въобще на хората на изкуството. Затова и в новото си качество се чувствам особено мотивиран.

Вашият баща Иван Стоянович беше не само един от най-начетените, но и един от най-ироничните мъже в арт и социалното пространство - какво научихте от него?

Като се замисля - почти всичко, учил съм го пряко или косвено. Но най-ценят е съветът да оценявам хората по чувството им за хумор и ниво на самоирония. Това смятам за висш пилотаж.

Защо не пожелахте да станете актьор или режисьор?

Не е да не ми е минавало през главата. Но предпочитам да съм участвал в писането на пиесата, която се налага да играя. Поне малко.

Завършили сте в Австрия - какви бяха студентските Ви години в Европа?

Много бедни и много интересни. Първо магистратура в две специалности, веднага след това докторат. Понякога се питам дали имаше смисъл. През тия мои шест-седем години финансово оцеляване, самота и научни напъни маса хора у нас обладаха властта, станаха милионери, някак естествено населиха социално-обществения Олимп.

Дядо Ви е основателят на "Левски". Вие запалянко ли сте? Ходите ли по футболни мачове?

Не.

Скоро ще ставате баща. Знаете ли вече пола на бебето? Определихте ли име?

Момче, да е живо и здраво. А за името ще видим, в нашата къща не напускаме традицията.