За да влезем в еврозоната, трябва да сме наистина много добре подготвени, казва вицепремиерът в интервю за Инвестор.бг

Г-жо Бобева, вие заемате ролята на вицепремиер по икономическите въпроси в една наистина предизвикателна среда. Каква е първоначалната ви оценка за големия ресор?

Считам, че имаме една гъвкава, оцеляла на кризата икономика, която обаче е подложена на външни и вътрешни шокове, и затова съществуват рискове за нея, като само структурните реформи могат да ги намалят.

Икономиката ни оцелява много по-добре на външните шокове, отколкото на вътрешните, като нефокусирана икономическа политика, икономически грешки. Едно неизплащане от страна на държавата на задължения към търговски дружества е един истински вътрешен шок, за да дам един пример. За съжаление, колкото и да е либерализирана българската икономика, тя, подобно на всяка, не е имунизирана срещу такива вътрешни шокове. А по отношение на външните шокове, някои от външните дисбаланси, като дефицитът по текущата сметка, се самокоригират в условията на кризата. Но, разбира се, с висока цена – спад на инвестициите и спад на икономическия растеж.

За българската икономика е важно да расте, и то да расте бързо. А ако тя расте бързо, ще расте с дисбаланси. Предизвикателството пред нас е не да не се правят дисбаланси, а да се създават буфери, за да не се превърнат тези дисбаланси в шокове за икономиката.

Но как е възможно да се създаде бърз растеж на икономиката в тези сложни условия?

Бърз растеж? Това е въпрос, който Нобелови лауреати по икономика и икономисти дискутират в последните поне сто години. Има различни теории, различни политики и практики. Аз като доцент също чета лекции на такива теми, но когато стане дума за икономическа политика и нейното правене и подписване под мерките, нещата стават съвсем реални.

Какъв растеж може да се постигне зависи от това в каква фаза на цикъла се намира икономиката и в какво състояние е цялостната икономическа, институционална и правна рамка. Това какво ще прави едно правителство в областта на икономическата политика, зависи от това доколко то има реална оценка за това, какво представлява в момента икономиката и рисковете за нея. От това трябва да се започне. Освен това важен е и времевият хоризонт на правителството, политическата среда, в което то работи, те също са определени ограничения за икономическата политика.

Какви по-конкретно ще са насоките на икономическата политика на кабинета?

Правителството и този парламент в рамките на предизборните програми изкристилизираха няколко конкретни проблема на българската икономика. Наблюдавайки икономическите платформи на политическите сили, има няколко консенсусни неща, които се предлагат от всички на концептуално равнище. Това е единият фактор за очертаване на идеите на това правителство по отношение на икономическите реформи.

Вторият, разбира се, са протестите, и то в по-голяма степен февруарските протести с двете си послания – монополите и конкуренцията, както и бедността – най-важното послание. Едва ли има сериозен икономист, който да не мисли, че бедността вече е пречка за развитието на икономиката.

Това е средата, в която трябва да израснат новите икономически политики и върху тях работим в момента.

В областта на икономическата политика няма нищо по-грешно от това да се гасят пожари. Аз няма да гася пожари. Ще се правят важните неща, при това бързо. Паралелно на това ще се вършат и онези неща, които изискват повече време, но ще ги правим докъдето стигнем. И ще следим как ще реагира икономиката.

Ще работите обаче в една неособено стабилна среда с политически турбуленции. Как ще отговорите на това предизвикателство?

Тази среда не е специфично българска, защото цяла Европа е в обществен дебат, част от който се пренесе от парламентите на улицата. Това е така, защото Европа е в криза и тогава не е възможно политическите системи да са стабилни и проспериращи. Има, разбира се, и български нюанси в тази обща политическа рамка и трябва да се съобразяваме с тях. Именно затова мерките, които имаме намерение да предложим в областта на икономиката, се преценяват от тази гледна точки.

Подготвила съм една презентация за моите колеги от икономическия екип, в която описваме всички политики и два филтъра – как мерките ще се отразят върху работните места и как ще се отразят на бюджета. Иначе казано – искаме да правим икономически реформи без пари, които да имат непосредствен позитивен ефект върху заетостта, възможно е да правим компромиси с нашите ортодоксални икономически разбирания.

Скоро ще оповестим доклад за цялостното финансово състояние на държавните предприятия, който ще е основата за политиката в тази област.

В условията на криза не може да си позволяваме лукса да правим това, което нашето икономическо кредо повелява. Трябва да се въздържаме от проекти, които допълнително ще натежат на хората, на техните бюджети, на живота им. Ако има нещо важно в икономиката, това не са макрорамката и числата, това са самите хора. И това не е популизъм. Не е срамно да се прави икономическа политика, която да не изключва значителна част от населението от икономическия, нормалния живот.

Появиха се критики, че кабинетът търси популистки мерки, например за ограничаване на някои цени за сметка на всички данъкоплатци. Как бихте коментирали това?

Тук не говорим за социален пакет – да раздадем едни пари на калпак. Българинът е достоен човек, той не иска да му се хвърли някаква сума, той иска да има достойна работа и доходи и сигурност.

Проблемът с неплатените средства от държавата е един от първите, с които и премиерът обеща да се захване. Откъде ще дойдат средствата?

Възложено е на министъра на финансите, той работи по този въпрос и другата седмица очакваме да имаме готовност.

Обмисля ли се вид финансиране от МВФ например или излизане на капиталовите пазари?

Предишните правителства са се въздържали от подкрепа от международните финансови институции, защото не е имало нужда. Тоест, ако има нужда, разбира се, че ние като акционер в тези институции може да се възползваме от този ресурс и това е нормално. Ние работим прекрасно с тези институции, които се интересуват много от икономиката ни. Ако се налага, ще взимаме пари, ние имаме един от най-ниските публични дългове в ЕС, имаме една от най-стабилните фискални политики в ЕС.

Понеже заговорихте за Маастрихтските критерии, кога във времеви аспект виждате присъединяването ни към еврозоната?

Знаете, че това е въпрос, който трябва да се обсъжда с централната банка. Ние наблюдаваме внимателно страните с подобни монетарни режими като нашия и как реагират икономиките им при влизането в еврозоната. Естония вече влезе в зоната и сега наблюдаваме внимателно как реагира икономиката й. Същевременно в момента в еврозоната протичат сериозни реформи, а ние сме част от политическия дебат за случващото се, защото така или иначе трябва да влезем и ще влезем в еврозоната. Но това е въпрос на преценка. Същевременно няма нищо по-хубаво от това да имаш право на избор, тоест нищо да не те притиска да влезеш точно в този момент.

Позволявам си да цитирам и Жан Клод Трише, който каза, че „еврозоната е шампионската лига“. За да играеш в шампионската лига, трябва да си много добре подготвен, трябва да си нещо като Лионел Меси.

Може ли България да стане Меси в рамките на четиригодишния мандат?

Меси е гений. Въпросът е обаче и с кого играе той. Но все повече се убеждавам, че Трише беше прав, когато каза, че само много добре подготвени икономики трябва да влизат в еврозоната.

Тъй като отговаряте и за чуждестранните инвестиции, а в такава среда е трудно да се привличат.

Не бих искала да отделям чуждестранните инвестиции от местните. Не е добре, че не познавам повечето от българските големи инвестиции, а се занимавам с икономика дълго време. Иначе познавам повече чуждестранни инвеститори дори и лично.

Ние ще направим радикална реформа по отношение на привличането на инвестициите, защото средата е различна. Първо, защото ние и Европа – мястото, от където идват нашите инвестиции, е в криза. Европейските инвеститори са стагнирали инвестициите си, те са по-консервативни. Това се наблюдава в цяла Европа. Обръщането ни към други пазари извън Европа трябваше да стане в добри времена, не в криза. Отдавна държавата трябваше да насърчи търговските си отношения с бързо-растящите пазари. И това пренасочване не става без намеса на държавата.

Вторият въпрос е как е изградена нашата структура, с която привличаме инвестиции, нашите търговско-икономически служби. Защо са ни служби по търговско-икономически въпроси (СТИВ) в ЕС, в единния пазар? Ние имаме общи правила и неограничен изцяло либерализиран достъп, активни търговски икономически отношения.

Мястото ни е там, където има бързо-растящи икономики – не само Китай и Индия, но и Латинска Америка. Това са държави, които се справиха превъзходни с кризата, икономиките им не само оцеляха, но дърпат глобалния икономически растеж. Въпросът е къде и как ще се търсят инвестициите. Като икономика в криза и с политически турбуленции не може да правим роудшоута, а трябва да работим конкретно по конкретните проекти. Едва два часа след като ме избраха за вицепремиер, говорих с директора на Агенцията за инвестициите и заедно ще разглеждаме забатачени проекти, които са икономически и финансово жизнеспособни и ще отпушим онова, което може да се отпуши.

Но все пак - най-важното е да има светлина по отношение на заетостта и растежа. Искам да запалим двигателите на растежа. А при по-голям растеж ще има по-малко хора на улицата и ще живеем по-добре.