Делегираните бюджети ще работят за мотивацията на учителите. Висшето образование в България е качествено, липсва му връзка с бизнеса, казва министърът на образованието и науката в интервю за в. „Аз.Буки”

Министър Клисарова, какви резултати бихте искали да видите в края на мандата си на просветен министър?

Ако трябва да бъда кратка - много по-образовани, по-мислещи, по-грамотни млади хора. Хора с професия и реализация. Защото, реализирайки се на пазара на труда, те са полезни и на себе си, и на обществото. Давам си сметка, че това е дълъг процес и резултатите от работата ни ще са налице след години.

Какъв път ще изберете - нов проект на закон за предучилищно и училищно образование или ще се стъпи на рационалното в досегашни проекти?

Ще вземем полезното и рационалното от проектите на предходните екипи, за да продължим нататък и да получим добър и действащ закон. Той е много важен и необходим. В него ще заложим постигането на т. нар. трето ниво на компетентност (прилагане на наученото в практиката-бел. ред.), на грамотност на нашите ученици. Тази година отново сме притеснени от процента слаби оценки на конкурсните изпити по български език и литература в Софийския университет. Но нека бъда коректна и да уточня - процентът на слабите оценки е толкова, колкото е бил и последните години: плюс-минус 1 до 2%, както се казва - в рамките на статистическата грешка. Но е факт, че няма и подобрение. Това е тревожното. Затова основната задача е да имаме модерен закон, който да мотивира младите хора да знаят и да могат.

Как този закон ще се случи във времето?

Вече има работна група по проекта. Надявам се първият вариант да бъде публикуван веднага след 15 септември. Още два месеца ще са необходими за обсъждане и за нови предложения и около месец за тяхното обработване. След което проектът отново ще се публикува с новите предложения. Чак тогава ще се предложи на първо четене в парламента. Реално за нов закон може да говорим в началото на следващата календарна година.

Професионалното образование - „завареното дете" на системата или приоритет?

Професионалното образование е болната ми тема. На среща със Стопанската камара се очерта един сериозен проблем - професионалното ориентиране. Реално то започва след IX, дори след X клас. Като завърши гимназия, младият човек - нищо че е с висока оценка и е учил много, няма умения. Не знае какво може да прави, да не говорим, че често не знае и какво иска да прави. За да изиграе своята роля, професионалното ориентиране трябва да започва още след IV клас. Разбира се, това съвсем не означава, че детето се насочва в определена посока за цял живот. Но то ще посещава кариерни центрове, ще се запознава с различни професии и занаяти, ще се среща и разговаря с хора от бизнеса. И когато завърши X клас, заедно е образованието ще започне да овладява и професия. Това е т.нар. дуална система, в чиято полза лично аз отдавна съм се убедила.

Колкото и работни места да открием, пак ще има безработни, ако хората нямат необходимите професионални умения. Наблюдавала съм подготовката на рентгенови лаборанти в Швейцария. Още от първия ден те работят в клиниките и заедно с това посещават учебните занимания в училище. С помощта на швейцарското правителство направихме училище за рентгенови лаборанти и към Медицинския колеж във Варна. Обучаваме ги по швейцарския модел. Посещават лекции и упражнения и едновременно с това работят в рентгеновите кабинети, с компютърен томограф, с гама-камера и т. н. Това прави процеса на обучение изключително интересен за младия човек, мотивира го да учи. А когато завърши, не е необходимо допълнително да се квалифицира за съответното работно място — той е готов специалист. Системата има своите плюсове и за работодателите. Те наблюдават бъдещите специалисти още от учебната скамейка и подбират знаещите и можещите. Моделът работи и у нас.

Синдикатите предлагат да има възможност за овладяване на професия и на по-ранен етан в училище. Вашето мнение?

Темата не е обсъждана досега, но заслужава внимание. Тя би могла да бъде мярка за намаляване на броя на отпадащите ученици в прогимназиалния етап - IV-VIII клас. Според статистиката именно тогава най-много - между 20 и 23%, напускат училище. Веднъж завършили IV клас, децата вече имат някаква грамотност и може да се помисли как да се създадат условия да учат и занаят.

Колкото и работни места да открием, пак ще има безработни, ако хората нямат  необходими те професионални умения. Ето защо мисля, че професионалното ориентиране трябва да започва с първия прогимназиален клас. На младия човек може да не му се удава теоремата на Питагор и да не разбира сонетите на Шекспир, но да е достатъчно сръчен, за да получи професия, която да му осигури достоен и независим живот.

Държавни или общински да са професионалните училища?

Със сигурност въпросът ще е сред най-дебатираните в проекта за промени в Закона за професионалното образование. Според мен истината е по средата. Нека има държавни, но да има и общински професионални гимназии. Кой, ако не регионалният бизнес, знае най-добре какви кадри са му необходими. Например там, където се развива дърводобив, няма логика да се предлагат професии по градинарство.

Едно малко средищно училище, на границата на България, се класира в Топ 10 по успех на матурите редом с най-елитните училища. Друго - край Варна, е в дъното по успеваемост на външното оценяване. Какво бихте казали на учителите и на учениците в тези училища?

Много е важно министърът образованието да познава всички училища. На успелите - браво! Имат моите адмирации и подкрепа за бъдещи успехи. Ще настоявам техният опит, както и всяка добра практика, да станат достояние на колегията в цялата страна и за успехите им да научи цялото общество.

Нo според мен по-важно е да се срещна с колективите на тези средищни училища, които явно изпитват затруднения. Трудът и усилията на техните учители могат да бъдат наречени просветителски. Те просвещават деца, които идват в I клас, без да говорят български език, не познават буквите, нямат родители вкъщи, които да им помагат. И ако учителите успеят до IV клас да ги научат да четат и да пишат, да си знаят уроците, нищо че е за тройка или четворка - това вече е героизъм. Затова ще се срещам с тези учители, за да ги окуражавам. И да им кажа, че те няма да са с най- ниските заплати. Ще направим така, че делегираните бюджети да мотивират и тези, които работят в изключително трудни условия.

Гостувайки преди дни в Професионалната гимназия в Сопот, обявихте нова инициатива - Лято '2013 - „Ваканция за четене".

Убедена съм, че позабравената традиция ваканцията, освен за игри, да бъде и време да се прочете някоя интересна книжка е много полезна.

Тези дни млад човек откровено сподели пред една медия: „Имам достатъчно свободно време, което мога да запълня с неефективно висше образова¬ние, което родината ми предлага". Неефективно ли е българското висше образование?

Не мога да се съглася. Самата аз съм част от академичната общност и добре познавам висшето образование в България. То е качествено, но и тук, както при средното образование, липсва връзката с бизнеса. Тази връзка трябва да бъде възстановена. Какво можем да направим? Съвместно с работодателските организации да изясним за следващите 5 години от какви кадри, по региони, ще се нуждае българската икономика. Съответно да засилим държавната поръчка в тези специалности. А в останалите, с които пазарът е наситен, приемът ще бъде намален. Това не означава, че младите хора ще бъдат лишени от избор. Те ще могат да учат желаната специалност, но в платено обучение, когато не успеят да се класират за държавна поръчка. Държавата трябва да влезе в ролята си на регулатор, няма как по друг начин да се случат нещата. Университетите също ще трябва да се саморегулират в приема. Това ще стане, като държавната субсидия се обвърже с реализацията по специалността на техните студенти от 6 до 12 месеца след завършването.

Ще предложите ли нов Закон за висше образование?

Първо ще трябва да се изработи стратегия, която да каже накъде и как ще се развива висшето образование. И едва тогава да се пристъпи към разписването на закон. Предстои заседание на Съвета на ректорите, на което ще поканим и ръководството на БАН, за да обсъдим заедно какво трябва да съдържа тази стратегия.

Преди по-малко от два месеца Съветът на ректорите, двете академии на науките, Агенцията за акредитация и Съюзът на учените в България решиха, че Законът за академичното развитие трябва да се промени. В какво е проблемът - в закона, или (позволявам си да цитирам проф. Биолчев) в това, че се прилага край Перловската река, а не край Темза например?

Проблемът не е толкова в самия закон, а в това, че няма национални стандарти за академично развитие. Те трябва да бъдат съобразени и с научните направления. Нужно ли е да искаме от художник да има 25 публикации в издания с импакт-фактор, за да се хабилитира? Един роман може да донесе на автора си Нобелова награда, но той не би могъл да стане професор с това, защото не е написал монография. В момента няма механизъм, по който МОН да контролира академичното развитие, защото ги няма стандартите. До началото на новата академична година те трябва да бъдат разработени. Не бива повече да отлагаме.

Какви са темповете на усвояване на средствата за наука и образование за този програмен период?

Има забавяне и то е следствие от операциите по разписването на програмите през 2010 и 2011 г. За съжаление, към онзи момент не е бил правилно изчислен рискът от загубата на средства. От началото на тази година екипите наваксват изоставането, за което съм им благодарна. В ежедневен контакт сме с Министерството на труда и социалната политика, което е изпълнител на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси", както и с вицепремиера Зинаида Златанова, която отговаря за еврофондовете. Искам да успокоя академичната общност, че няма опасност да загубим 250 млн. лв., каквито слухове бяха пуснати в публичното пространство. Към момента рискови са около 20 млн. лв., но се надявам, че и тях ще успеем да усвоим.

Има ли забавяне в подготовката на новата Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж"?

Вече определяме границите на програмите, които ще се изпълняват от Образователното министерство и от министерствата на труда, на икономиката и на регионалното развитие. Сигурна съм, че споразумението с ЕК ще се случи най- късно през октомври.

И в заключение, накъде трябва да върви образованието?

Към създаването на знаещи, можещи и грамотни поколения.