Акциите по борсите са временна мярка, търсим трайно решение за отрасъла, казва министърът на земеделието и храните пред в. „Монитор”

Министър Греков, още с встъпването в длъжност декларирахте подкрепа за българските зеленчукопроизводители и в сряда започнаха проверки по борсите. Каква е целта на тези акции?

Не само зеленчукопроизводството, но и много други отрасли са изоставени у нас. Още преди Освобождението сме давали тон на зеленчукопроизводителите от Австрия, Чехия, Унгария и други страни от Европа. Дори в най-тежките години нашата страна е изнасяла зеленчуци за Западна Европа, а след 1989 година рязко спада производството.

Много трудно е обаче да се навакса пропускът от 23 години. Какво смятате да направите, за да се възстанови отрасълът?

Трудно е, но не невъзможно. За да не бъде амбицията ми голословна, искам да припомня, че имаме прекрасни климатични и природни условия за производството на всички видове плодове и зеленчуци, без тези от тропика и субтропика. Затова имам намерение да помогнем на част от тези производства, които са традиционни за страната ни – овощарство, зеленчукопроизводство и особено животновъдството и да ги насочим към развитието на тези отрасли. За съжаление много малко е направено през предишния програмен период. Искам да се дистанцирам – не виня никого. Просто хората, когато са договаряли, не са дали необходимата тежест на тези отрасли.

Не е ли даден твърде голям превес на зърнопроизводството, което ощетява останалите земеделци?

Не са много парите на зърнопроизводителите, просто големият обем на стопанисвана земя позволява получаването на солидни субсидии. Докато при интензивните производства, каквито са зеленчукопроизводството и овощарството, както и за оранжерийното производство, с тези 20-30 лева не можеш да направиш бизнес и да печелиш.

При това положение няма ли опасност България да стане една цяла житна нива, а тези трудоемки отрасли да изчезнат?

Няма такава опасност, защото нито пшеницата, нито ечемикът са типични култури за Югозападна България поради голямата разпокъсаност и малките площи на нивите, в тази част на страната не може да се произвеждат други култури. До момента за специфичните производства имаше около 3,5% от обвързаната подкрепа. Но парите не са най-важното нещо в този случай. Основното е, че голяма част от зеленчукопроизводителите не са обединени в дружества, където да могат да ползват отстъпки за препарати, за торове и не на последно място да бъдат единни при реализацията. Акциите по борсите, които започнаха в сряда, ще бъдат ефективни за кратко време, защото нашите зеленчукопроизводители могат да произвеждат огромни количества зеленчуци. Но ако не намерим начин това да се изнася, ако не се преработва от хранителната индустрия, същият проблем ще стои и за следващите години. За да изчистим тези проблеми, в момента правим задълбочен анализ какво може да се произвежда, какво количество и не на последно място, къде може да се реализира. Ще бъде несериозно, след като сме блокирали 10 тона некачествени домати от внос, да мислим, че нашият пазар ще се запълни с български домати. Това е временна мярка, която няма да се отрази трайно на общата ситуация. Трябва да имаме комплекс от мерки, които да гарантират, че зеленчукопроизводството ще се развива устойчиво.

Все пак износът на зеленчуци не е лесна работа. Загубили сме почти безвъзвратно пазарите в бившите съветски републики, най-вече в Русия, на Запад е трудно да се продава поради силната конкуренция.

А защо не можем да продаваме успешно? Първото, което видяхме при посещението на митницата в Свиленград, беше, че нашата продукция не отговаря по качество. Не можеш да продаваш домати в кашони по 20 кг, наредени на 4 реда. За всеки е ясно, че най-долу продукцията е размазана. Тогава каква цена ще търсим, те не стават и за консумация от животните, освен това започват гнилостни процеси. Не смятам обединението за панацея, но то ще ни помогне да закупим препарати на по-достъпни цени, съоръжения за съхранение, ще могат да си купят опаковки и да си направят дори малка борса. Ще излязат със собствена марка, която да е познаваема от потребителите. А сега в кашона минава през три ръце. Не е нормално от 30 ст. при производител доматите да достигат в магазина на 2,50 лева.

Не може в този случай да подминем факта, че има прекупвачи, които вземат големия пай от тази цена.

Това беше целта на акциите в борсите и на бъдещите пакети от мерки, които са насочени към справяне с проблема. Сигурно ще има печалба по веригата и за търговците, но не е нормално те да печелят три пъти повече от производителите. Проверките по борсите целят да се види кой изкупува, на каква цена, дали фактурира, как продава и къде реализира в крайна сметка продукцията си. В повечето случаи в тези междинни звена липсват документи. Голяма част от тези хора не плащат данъци, дори тези, които внасят от чужбина. В резултата на проверките освен всичко друго ще има и един приход в хазната от платени данъци. Ако по цялата верига се плащат данъците, ще има голям приход за хазната. Много наивно е да считаме, че някой ще дойде да купи доматите ни насипани в кашони от банани. Това е не само много остаряла форма на реализация, но и лош начин на мислене. Уважавам протестите, защото за много хора това е начин на препитание, но не може да се развиваме по този начин, дори днес да спасим положението.

Все пак колко ще получават овощари, зеленчукопроизводители и животновъди през следващите седем години?

Вече става дума, че 13 на сто от общата финансова подкрепа ще бъде дадена за тези отрасли. Ще се финансира и памукът в тази рамка. Изключение прави тютюнът, който ще бъде с национална подкрепа, която ще намалява в годините.

Какво става с розите, за тях ще има ли европейски субсидии?

За розите питахме специално в Люксембург и подкрепата за тях няма да бъде част от тези 13%, но това важи и за целия Европейски съюз. За сметка на това ще подпомагаме с евросредства други специфични производства като памука например.

Какви договорености постигнахте по т. нар. „зелени плащания”, страната ни беше против високите граници, поставени от общността?

В действителност България настояваше за граница от 25%, но явно Европа върви към позеленяване, прие се, макар и много трудно 30% от плащанията да бъдат „зелени”. Имаше предложение за 45 на сто, което е много високо за нас. Това обаче идва да покаже, че ние не можем да си позволим да не се развиваме, ако искаме да вземаме от средствата за екологични плащания, свързани с опазването на природата. Това е голям приоритет на ЕС и ние не можем да правим изключение.

Постоянно се говори за младите фермери и подкрепата, която трябва да получават, но българските села се обезлюдяват със заплашително темпо, как може да се спре този процес?

За младите фермери предвиждаме да направим мярка, която да обхваща всички процеси от образованието до реализирането им в производството. Ще се опитам още тази година държавни структури от министерството на земеделието да дадат възможност и шанс на млади хора да започнат да стажуват в тях. Когато вкараме младежите в областните и общинските служби по земеделие, веднага скачат техните умения и те ще получат знания, които са им изключително необходими. Както казва народът: „Каквото го пише в книгите, не го раждат нивите”. Като придобият представа за организацията на земеделието, те бързо ще се реализират в този бранш. За съжаление хората, които се занимават със селско стопанство, не знаят да пишат проекти и да вземат средства, парите не се вземат от банките, а чрез писане на проекти. В повечето случаи те са съгласни някой консултант да им вземе парите, за да им напише проект.

Имам амбицията да съчетаем работата на Националната служба за съвети в земеделието с областните земеделски служби, така че всеки трябва да знае за колко производители отговаря и поне веднъж да се среща със стопаните, за да им казва какви мерки има отворени и за какво могат да кандидатстват. Това ще бъде първата крачка, за да се покрият т. нар. бели петна, известно е, че има цели области без нито един проект.

Отново изтича срокът, след който българското прясно мляко трябва да отговаря на европейските хигиенни норми, ще искаме ли поредното трето удължаване?

Голяма част от хората непрекъснато се надяват на това отлагане, а това е грешна политика. Ние пак можем да вземем нотификация за отлагане с една година, но какво ще спечелим, не е ли по-добре да кажем – това е последният срок, който има възможност да се регистрира и да работи. Ако продължим срокът с още година, няма да са отговорили повече от 10 на сто от стопанствата. Другият възможен вариант е малка част от тях да могат да продават млякото си за сирене и кашкавал, защото в този случай бактериите умират в процеса на зреене. Но в крайна сметка на всички е ясно, че не можеш с една или две крави да бъдеш ефективен, да има рентабилност и да се изхранва едно семейство. Мина времето дори на пет крави, трябва да се прави животновъдство на интензивен принцип и да има добавена стойност, отлагайки процеса това няма да се получи, затова трябва да се насочим към обединението на стопаните.

Създадоха се стандарти за различни видове храни, вие ще продължите ли да работите в тази насока.

Трябва да продължим да поддържаме стандартите и ще ги увеличаваме, защото самата дума стандарт създава респект и означава сигурност. Аз ще търся възможност за  увеличаване на стандартите, не бива всичко, което са направили предишните екипи в министерството, да се отрича. За мен стандартите са една подходяща и хубава стъпка за увеличаване качеството на българските храни.

За какви други стоки бихте предложили да има стандарти.

Тук много биха ми помогнали браншовите организации, които имат завършен продукт, който да се продава в търговската мрежа. Много се говореше и за бозата, защо да не включим и имамбаялдъ. Става дума за храни, които са традиционно български, така ни познават и в чужбина, а ние нямаме стандарт у нас. Има възможности да бъдат разработени такива стандарти и да бъдат утвърдени.

Няколко пъти говорихте за обединения на производители, дори за модерни кооперативи, какво точно ще представляват ?

Мнозина се притесняват, че ще говорим за ТКЗС-тата, но става дума за това няколко производители да се обединят, така че да реализират продукцията на си на добра цена, освен това може да се направи предприятие за шоково замразяване или консервиране. Ето това не може да се направи само от един човек. Цялата продукция ще бъде преработена, а след това ще бъде реализирана. Освен това защо да не направят хората складове за съхранение на зърното, защото сега големите складови площи са собственост на чужди компании.

Остана много малко време за изпълнение на проектите от сегашния програмен период, какви мерки ще вземем, за да спасим възможно най-много средства, вместо да ги връщаме в хазната на Евросъюза.

Струва ми се, че ще загубим средства и това е един от показателите, които сочат, че не сме били готови за усвояването им и не сме направили достатъчно тези средства да бъдат похарчени правилно. Не мога да кажа за какъв процент на загуба става дума, но в крайна сметка тя дава отражение за следващия програмен период. Затова нека да не се сърдят производителите, че не договаряме достатъчно пари. Просто за да ни определят дадена сума, от ЕК се обосновават на това колко сме усвоили в предходния период. Европа значително си свива бюджета за земеделие, а това означава, че ние трябва да се усъвършенстваме и да правим ефективно производство, за да получаваме средства. С дребното производство няма да постигнем нищо, трябва да се ориентираме към високо качество на продукцията и биологично производство.