Министърът на здравеопазването в интервю за в.”Труд”

Д-р Андреева, измина един месец откакто сте здравен министър. Вече съжалявате ли, че се съгласихте за поста?

Проблемите са много повече, отколкото очаквах. Тъй като идвам от лечебно заведение, смятах, че проблемите са в болничната помощ. Оказа се обаче, че са навсякъде - и в доболничната, и във Фонда за лечение на деца в чужбина, в агенцията по лекарствата, в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК)... Истината е, че заех длъжността с чувство на отговорност.

Премиерът Пламен Орешарски каза: "Там трябва да се свърши сериозна работа, мисля, че ти можеш да се справиш". В момента обаче е много трудно всички проблеми да бъдат изчистени, защото това не може да се случи за времето на един мандат. Винаги съм казвала, че за да върви здравеопазването в положителна посока, са нужни години. Т.е. трябва да има приемственост и добър диалог между екипите на Министерството на здравеопазването, независимо от коя политическа сила са. В крайна сметка това касае здравето и живота на всички нас. А типът поведение "политически нихилизъм" към свършеното от предшественика за мен наистина е неприемливо.

Парламентът вчера отстрани управителя на НЗОК д-р Пламен Цеков. Очаква се БСП да издигне отново д-р Румяна Тодорова за шеф, т.е. вече ще работите с човек от вашия политически отбор. С кой от най-тежките проблеми на болниците ще се захванете заедно най-напред? Такъв например е преразходът в перото за онкомедикаменти.

Да, при годишен бюджет от 107 млн. лв. за онкологични медикаменти към момента вече са изразходени 75 млн. лв. Т.е. бюджетът е правен, без да се вземат предвид реалните показатели или от хора, които не знаят как да го направят. Аз лично нямам обяснение. Истината е, че не съм работила в НЗОК и нямам опит там. Затова разчитам парламентът да избере компетентен човек, тъй като касата управлява огромен ресурс - близо 3 млрд. лв., и не мога да повярвам, че средствата просто не стигат. Факт е, че се нароиха толкова болници.

Факт е, че договорните партньори също станаха много, а основният проблем е липсата на контрол. Лечебните заведения подават едни изпълнения на лечение, а няма механизъм, по който да се провери дали това наистина е така. Още нещо: няма регистри на пациентите. Съществува само един за онкоболните. Затова ще предложа на новия управител на НЗОК до края на годината да се изградят такива за диабетиците, астматиците, пациентите с хепатит и за психично болните. Т.е. когато няма обективност, на която да се стъпи, а регистърът е именно такава, много трудно е да се контролира изразходването на средствата.

Ваш екип вече работи по Националната здравна карта (НЗК), която ще посочва в коя област колко и кои болници, отговарящи на посочени условия, ще получават пари от НЗОК. Докъде стигнахте с описването ?

Със сдружението на общините договаряме кои фактори трябва да се вземат предвид при изготвянето на НЗК. В Европа основният принцип е достъпност и отдалеченост от лечебните заведения. Със сдружението се обединихме около тезата, че е важно да се включат също параметърът възраст на населението и географски особености.

Знаете, че в планинските отдалечени райони, където живеят възрастни хора, единственият им транспорт в повечето случаи са каруците или трябва да извикат близки, които да ги превозят. Това безспорно трябва да бъде отчетено. Много важно е, че здравната карта ще посочи къде и какви лечебни заведения да има. Не само болници.

Годишно 7-8 нови болници отварят врати и те също започват да черпят от бюджета на НЗОК. Т.е. средствата се разпределят между все повече изпълнители на медицинска помощ. Ще продължи ли тази тенденция, или ще заложите на сключването на договори само с болници, които отговарят на по-високи от настоящите критерии?

Има два принципни въпроса. Всички болници, независимо от собствеността си, са равнопоставени. Не може да ги делим на държавни, общински и частни. Факт е обаче, че частните болници в момента не работят по правилата, по които лекуват пациенти държавните и общинските, а именно - когато дадена дейност е плащана от НЗОК, тя не може да има друг източник на финансиране. Всички обаче знаем, че в частните болници не е така - там освен че плаща касата, плащат и пациентите. Не казвам винаги, но често.

По темата вече сме говорили с председателката на здравната комисия д-р Нигяр Джафер и заместника д-р Емил Райнов, с лекарския съюз и с една от асоциациите на частните болници. А другата седмица имам среща и с втората. Та на първата организация казах: "Ако искате подкрепа за частните болници, трябва да работите при същите условия като държавните и общинските". Така много рязко поставих проблема със спешната помощ, от която частните лечебни заведения бягат. Това ще се промени.

Те бягат и от сключването на договор по евтините клинични пътеки, но точно обратен е и интересът им към скъпите...

Да, така е. Само че щом получаваш, трябва и да даваш - ще работиш и по евтини, и по по-изгодни клинични пътеки, защото получаваш от парите на хората. В крайна сметка парите от здравните осигуровки са взети от всеки един от нас.

Какво тогава ще направите?

Въвеждаме равни правила. Който иска да работи по тях, ще получава финансиране от касата. Който не иска, може да мине изцяло на кешови плащания от пациентите. Говоря най-вече за частните болници, защото при общинските и държавните няма такъв проблем.

Т.е. целите по естествен път да намалите договорните партньори на НЗОК, което ще осигури по-голямо финансиране на оставащите?

Да. Другото много важно нещо е, когато се дават разрешителни за дейност, те да не се отсъждат само по документация, а да се провери дали тя отговаря на актуалното състояние. Прави впечатление, че в болниците "странстват" едни дипломи, но без физически лица към тях. А знаем колко е важно наличието на специалисти, за да получат болниците по-високо ниво на компетентност.

Разминаванията между хартията и фактическия състав обаче водят до затруднения в процеса на лечението, особено в заведенията със спешни отделения. При тях от практиката става ясно, че на дежурствата няма достатъчно анестезиолози. В повечето случаи те са на разположение. Това пряко поставя в риск пациентите от спешните отделения.

Във Франция, ако искаш да разкриеш болница в Париж, а там квотата за съответното лечебно заведение е изчерпана, те пращат да го изградиш в Лион, да кажем. У нас такива ограничения няма, затова 1/3 от болниците са в София. Как ще ликвидирате тази диспропорция?

Да, това ще са последствията именно от здравната карта и обезпечеността, която тя ще гаратира във всеки регион. По тази причина в момента аз не разписвам разрешителни за дейност на нови болници. И намерението ми е, докато не стане готова картата, да не се отварят нови болници, за да се ликвидират диспропорциите.

Има цели райони около Лом, в Югозападна и Югоизточна България с бели петна по отношение на наличието на здравни заведения. Примерно за живеещите в Източните и Западните Родопи е много трудно да стигнат до областната болница. Вземете и Девин - 17 души са починали там миналата година, защото не им е оказана помощ навреме.

Докога ще е готова здравната карта?

Много се надявам до края на годината. Още повече че основната информация по отношение на инфраструктура, географски особености и т.н. вече я имаме. Остава само да се впишат правилата, по които и в Европа се правят здравните карти. Заложили сме срока за изготвянето на нашата карта и в Националната здравна стратегия, която пък ще е написана до дни.

В нея едно от основните направления ще бъде спешната помощ, човешкият ресурс, превенцията и профилактиката. Дори когато се планира годишният брой лекари за обучение и след това специализацията им, е важно да знаем какви болници имаме и с какви представени специалности в тях. Т.е. и в това отношение не може без здравна карта.

Как приемате идеята за връщането на държавата в плащането на онколекарствата? И съгласна ли сте отново нашето здравно министерство да стане единственото в ЕС, което се занимава с търгове на медикаменти?

Това, което не си представям, е министерството да не отговаря примерно за хората с репродуктивни проблеми. Затова от догодина фондът ин витро отново ще мине на финансиране към МЗ, както интензивните грижи и ваксинопрофилактиката. По отношение на онкомедикаментите съм с резерви. Според мен децентрализацията на доставките е по-добрият начин, по който пациентите по-бързо могат да получат терапията си.

Единственият негатив е, че когато процедурите се правят от болниците, цените се завишават. Независимо че преди това НЗОК е издействала те да са по-ниски. А когато търговете се правят централизирано, нормално е цените да падат. Тук обаче добре трябва да се преценят плюсовете и минусите. Но без проблем НЗОК може да работи по методиките, които е използвало МЗ. Така няма да се стига до поскъпване.

Това е въпрос на желание.

Да. Затова, когато дойде новият управител на НЗОК, ще го посъветвам да заложи на такъв модел на договаряне. В никакъв случай обаче няма да му се меся в работата. Сторих го с Пламен Цеков, защото абсолютно всички - и лекари, и съсловни, и пациентски организации, бяха недоволни от работата му.