Фискалната стабилност остава наш приоритет, но не може да бъде самоцел, заяви министърът на финансите в предаването „Неделя 150” на БНР

Добър ден на министъра на финансите Петър Чобанов.

Добър ден.

Няма как да не започнем с това, министър Чобанов, защо, колко, какво – говорим за актуализацията на бюджета. Защо сега? Донякъде, може би изненадахте икономическите анализатори, може би ги хванахте неподготвени. Защо се налага сега актуализацията, защо се налага заем, какъв ще бъде заемът също? Защо, колко, какво, министър Чобанов?

Това са широк кръг от теми. Можем да започнем оттам, че в последните години правителството на ГЕРБ провеждаше една политика, която беше издигнала ниския дефицит в самоцел. Не казвам,ч е фискалната стабилност не е важна, напротив тя е много важна и за нас остава приоритет, но не и по начина, по който я разбираха предишните управляващи. Тази самоцел доведе до потискане на редица сектори, отсъстваше дългосрочна инвестиционна политика за стимулиране на растежа и това задълбочи проблемите в резултат на което станахме свидетели на загуба на 400 000 работни места и редица микропредприятия над 100 000 изчезнаха от пазара. Въпреки това състоянието на публичните финанси се влоши за този момент с близо 8 милиарда лева – 4 милиарда от намалелия фискален резерв и 4 милиарда от имитирания допълнително дълг.

Тоест ние можем и да не актуализираме бюджета, но ако не го актуализираме ще продължим тази политика и това ще стане на цената на орязване на разходи, но не оптимизацията, а директно неплащане на бизнеса, задържане и прехвърляне на тези разходи в следващата година и задържане на възстановяването на ДДС, пример който ни се демонстрира най-ярко през 2009 г., когато неразплатените плащания към бизнеса достигнаха 800 милиона лева, но и когато имахме икономически спад до 7,6%. Тоест една от основните причини за актуализацията на бюджета е, за да не повтаряме тази политика, тъй като сегашният бюджет не е разчетен както трябва.

Тоест имаме едно надценяване на приходите, процеса на планиране не е добър, те са оптимистично планирани, тъй като доказателство за това виждаме и в ревизията на икономическите показатели. През март месец брутния вътрешен продукт беше реализиран надолу с милиард и половина, това директно се отразява на приходите, освен това имаме промени в данъчните закони, които отлагат редица ефекти и приходи включително за следващата година, което допълнително допринася за това неизпълнение.

Друга причина е, че в бюджета в момента липсват буфери, т.е. имаме един централен бюджет, в който обикновено се оставят някакви пари в порядъка на 300-400 милиона различно през различните години, с които да могат да се посрещат непредвидени и дори в някои случаи предвидени разходи. Този буфер в момента е изчерпан, тъй като правителството преди нас с редица над 30 постановления е преразпределило за първите няколко месеца на годината тези пари. Оттук нататък, за да можем да стъпим върху една реална база за следващата година ние трябва да направим тази актуализация на бюджета, като от една страна намалим очакваните приходи, тъй като те така и така няма да се изпълнят.

С колко да се намалят приходите?

И от друга страна да предвидим допълнителни разходи, които не са разходи за социални мерки и пакети, както се опитва да внуши опозицията, а това са точно тези разходи, да можем нормално да се разплатим с бизнеса за редица непланирани в бюджета вече извършени дейности. Засега без да се ориентираме към категорична оценка, смятаме дефицита да нарасне не повече от 2%, т.е. до 2% в края на годината при 1,3% планирани в бюджет. Тоест няма нищо драматично.

От 1,3 до 2%. Колко, един милиард ли е това грубо?

Не, това грубо е 500 милиона. Няма нищо драматично, просто сме много далеч още и от оценките, които опозицията се опитва да внуши, а именно, че ще надхвърлим 3% от Маастрихт, това няма да бъде допуснато, тъй като и ние сме наясно с европейските паравила. Това, което отговаря на вашия въпрос защо сега се налага актуализация. Налага се, защото ние трябва да започнем да работим вече по бюджета за следващата година, а за да направим един добър бюджет за следващата година трябва да знаем на каква база стъпваме за тази година.

Добре, трябва да се знае на какво се стъпва. Започнал ли, между другото, работата за Бюджет 2014? Тя трябва да е започнала още от пролетта.

Тя започва с основни макроикономически показатели, с тригодишни разходни тавани и т.н. тя работата върви, но същинската работа се извършва сега през месеците, които предстоят и точно заради това първо трябва да поправим недобре свършената работа по отношение на Бюджет 2013 и после да преминем към Бюджет 2014.

И все пак, министър Чобанов, може би сте чули вече, че и от опозицията и от някои анализатори започват да ви обвиняват, че този един милиард, нали един милиард ще бъде актуализацията, бил предизборен, ще се харчи за изборите?. Как ще опровергаете това? Казвате за плащане на бизнеса, за връщане на ДДС, но трябва да го кажете твърдо, с точни параметри.

Както вече казах, не става въпрос за актуализация в размер на един милиард, а за разлика в дефицита в размер на около 500 милиона по сегашни разчети, така че категорично не е един милиард. Изборите явно се схващат и от опозицията като време, в което много интензивно се харчат парите. Между другото демонстрираха това преди сегашните избори.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов го каза вчера, да.

Да, те го казват, но поне на мен не ми е известно до момента за тази година да имаме планирани нови избори, които разбира се и от чисто бюджетна гледна точка не струват малко, но и които биха ни отдалечили във времето от възможността да направим важни реформи, които вече започнаха. Така че според мен тази година не е момент за избори, тъй като имаме много работа да свършим и ние я вършим ежедневно.

И казвате, че до кога ще изплатите парите на бизнеса?

Ние вече започнахме, тъй като официално посочените задължения към бизнеса са в размер и неплатени от правителството са в размер на 100 милиона лева, но това не са всички задължения. Ние като казвам, че вече започнахме, започнахме с едно по-активно действие по отношение на възстановяването на Данък „Добавена стойност”, тъй като знаем, че и там през годините бяха допускани съществени слабости. Неслучайно тази седмица стана известно и едно писмо на Европейската комисия за стартиране на наказателна процедура точно поради факта, че в определени случаи, за да не се връща Данък „Добавена стойност”, предходното правителството и администрацията данъчната.

Това стартира от адвокат Михаил Екимджиев, да тази наказателна процедура на европейците.

Да, абсолютно не са признавали просто ДДС. Тоест, за да не го възстановят като невъзстановено по-лесно е изобщо да не бъде признато. Разбира се в Европа има правила и те трябва да се спазват и очевидно е, че това предизвиква стартиране на наказателна процедура, за която ние взехме незабавни мерки и данъчната администрация ще работи по един нов начин и няма да се позволи едно леко фриволно в определени моменти тълкуване на Данък „Добавена стойност”.

Колко е дупката в бюджета, можете ли да кажете без точност голяма, но все пак?

Дупката в бюджета се определя от това колко приходи не са планирани правилно и колко разходи не са също отчетени, че ще бъдат извършени. Към момента оценката на данъчните агенции за недостига на приходи е в размер на около един милиард лева. Те имат своите аргументи, премиерът ги посочи в обръщението си към парламента и обвиненията, че видите ли до момента изпълнението не говори в тази посока, т.е. не можем да кажем, че имаме неизпълнение на приходи не е основателно като един пример, който посочих беше разликата в брутния вътрешен продукт, която ще е осезаема и от която зависят приходите, но друг пример е, че ако съпоставим темпа на изпълнение тази година спрямо миналата можем да видим, че имаме едно нарастване на приходите с около 5,6%, докато за цялата година нарастването на приходите е планирано за 8,5%. Тоест тези 3% разлика са нещо значимо на фона на общите приходи и те категорично говорят, че приходите няма да бъдат изпълнени.

От друга страна, както казах, ние може да не актуализираме, но това означава да не разплатим всички разходи и към момента продължават министерствата да дават информация на недофинансиране на част от техните разходи, които така или иначе трябва да платят. Пример е социалното министерство, при което за програмата за обезщетението на хората с увреждания не са предвидени в този бюджет всички пари, които трябва да бъдат изплатени до края на годината. Сами се сещате, че няма как да отрежем тези пари. Като цяло министерствата подадоха информация за непредвидени в бюджета плащания в размер на около 500 милиона лева, това не означава, че ние ще актуализираме бюджета за милиард и половина, а както казах ще се стремим към едни 2%.

От 1,3 го качвате на 2%.

Да, това означава, че ние както и към момента продължаваме да търсим и продължаваме да правим оптимизация на разходите. Пример за това е решението, което взехме и което вечер е в сила от 1 юли за намаляване на разходите на министерствата и ведомствата с 5%, което да осигури един допълнителен буфер от около 66 милиона.

Значи разходите да се намалят с 5% на ведомствата, така ли?

Да и те са в сила по отношение на лимитите им за разходи от началото на месец юли, отделно вече всякакви други възможности и резерви, които едно министерство има и може да прехвърли на друго министерство също се използват като възможност. Пример за това са и оперативните програми. Подготвяме едно прехвърляне на средства в отделните оси на Програма „Транспорт”, така че да осигурим възможност следващият програмен период да започне нормално, тъй като и за там не са планирани достатъчно средства.

Министър Чобанов, кажете какви мерки сте започнали вече да взимате или ще взимате за увеличаване на приходите? Тук свързваме вече с Агенцията за приходите, с Митниците, кадрови смени и всичко останало.

Ние започнахме една много активна програма и мерки първо за намаляване на административната тежест за бизнеса, така че за него да е по-лесно и по-евтино да си плаща данъците. Както вече беше казано ние ще разчитаме на основно и на доброволно изпълнение, т.е. няма да разчитаме на един административен натиск върху бизнеса, а напротив затова започнаха и серия от консултации с бизнеса.

Едно от нещата, които ги смущава е функционирането на единната данъчна и осигурителна сметка, която е била и е добър проект, т.е. да си плащаш всички задължения само с едно нареждане, но самото й функциониране не дава възможност на бизнеса да знае точно за какво е платил и там текат консултации усилени, като най-бързото решение, което предлагаме е да бъде предоставена нова електронна услуга на нас. Тоест автоматично предоставяне на информацията на лицата за това точно какво са платили и какви задължения имат. Освен това ще въведем редица нови електронни услуги с цел опростяване на процедурите по деклариране. Отделно по отношение на декларирането на задължителните осигурителни вноски, там ще опростим модела, тъй като в момента се работи с две декларации, ние ще ги направим една. По отношение на намаляване на обема на документацията като цяло, знаете, че има едни удостоверения за това дължат ли физическите и юридически лица някакви данъчни и осигурителни задължения, те се издават до момента на хартия и се представят по поискване от органите на Държавната администрация, ние предлагаме и ще направим промени, така че това да стане автоматично, т.е. самият орган на администрацията да ги изиска директно от НАП, като ще спестим по този начин около един милион удостоверения годишно. Освен това подходът при ревизиите вече ще е по-различен. Няма да се изисква цялата документация за последните пет години, примерно както досега така се правеше в някои случаи това означаваше 28 000-30 000 страници, които се разпечатват и се предоставят на НАП, а напротив, информацията която вече съществува в масивите на Националната агенция по приходите ще бъде използвана директно и автоматично от тях.

Иначе по отношение на събираемостта, първата група мерки, която вече провеждаме са интензивни проверки в идентифицирани рискови сектори, които имат специфични механизми приложими към всеки сектор.

Например?

Например, това са общите проверки, които и земеделският министър говори през изтеклата седмица, организирани от НАП, Митници и Министерство на земеделието и храните, затова да видим наистина ли на българския пазар имаме дъмпингови стоки, да видим по какъв начин и на казва цена са фактурирани, когато влизат в страната. Вече се натъкваме на такива примери, при които да кажем 20 тона домати влизат фактурирани на цена нула, тъй като са предвидени за подарък. Тоест там има да се работи и ние работим по този въпрос. И друг механизъм ще приложим за повишаване на събираемостта със законодателни промени за преодоляване на фактическите кражби на ДДС при вътрешнообщностните доставки на стоки, създаде една междуведомствена работна група. Румъния има много добър пример в тази посока и ние работим за въвеждането на този пример, така че без да нарушаваме правилата на Европейския съюз за свободното движение на стоки все пак да имаме един контрол върху това какво влиза в страната, как се осчетоводява и как се продава на пазарите и в търговската мрежа.

Министър Чобанов, искам да ви попитам за тези списъци, които ще станат публично достояние следващата седмица и първият трябва да е от вас, от Министерство на финансите, където ги има имената на българи с банкови сметки в офшорки, нали така?

Този въпрос е малко по-сложен, отколкото директно изглеждам, тъй като в НАП има подобна информация по линия на данъци, които така или иначе се плащат върху подобни банкови преводи и т.н., но все пак тази информация трябва да се има предвид, че е банкова и данъчноосигурителна тайна и тя много трудно може да бъде директно оповестена.

Значи няма да има такъв списък, така ли?

Ние работим в постоянен контакт и с примерно кипърската страна, там има механизми по линия на избягване на двойното облагане, по която може да се получи информация, но към момента аз предпочитам да съм по-внимателен по отношение на това кога и колко информация ще бъде оповестена.

А кабинетът ще изнесе ли данни за парите на държавни фирми в търговските банки?

Да, кабинетът може да изнесе подобна информация.

Кога?

Подобна информация така или иначе беше изнесена по сайтовете на различни министерства. В момента се работи много активно не само по отношение на оповестяване на тази информация, а се разработват различни сценарии, за да се види какво ще е отражението върху финансовото състояние на банките от една по-бърза реакция по отношение на преместването на тези пари и намаляване на концентрацията.

Така че това да го чакаме сравнително скоро.

Това можем да го чакаме, да тъй като активно се работи и то да очакваме директния резултат, не само една снимка на ситуацията, а и директен резултат и предприети конкретни действия, за да се намали концентрацията в банките.

Кога ще има шефове на Митници нови и в Агенцията за приходите?

В момента ситуацията в Агенция „Митници” е такава, че г-н Ваньо Танов е в болнични и докато той бъде в болнични ние не можем да предприемем мерки по неговата смяна. Като цяло, обаче неговият заместник, г-н Борислав Борисов в момента изпълнява пълноценно неговите функции и дори, когато г-н Танов бъде освободен той ще продължи да ги изпълнява, докато проведем конкурс за шеф на Митници.

Конкурс.

Да, както оповестихме, за да е прозрачна процедурата, да могат да бъдат представени и на вниманието на обществеността кандидатите за тази позиция и оттам нататък да вземем едно добре информирано решение. По отношение на Националната агенция по приходите, това което правим в момента там е да гласуваме доверие на г-н Бойко Атанасов. Той е направил една амбициозна програма за промени.

Беше заместник, така ли?

Да, той беше заместник, в момента той е шефът на Националната агенция по приходите. То там на практика при тези позиции нямаме идеи, защото те се назначават, но с презумпцията, че във всеки един момент могат да бъдат сменени, ако не покажат резултатите, които очакваме не само ние, но и обществото от тях, така че към момента му се дава възможност той да работи, да направи тези промени, които е предвидил и да демонстрира резултатите, които очакваме от него, а именно да увеличим събираемостта и да намалим значително тази очаквана дупка в бюджета.

Така да завършим, благодаря Ви. Вярвам, че пак ще участвате по програма „Хоризонт”.

И аз благодаря.

Приятен ден, министърът на финансите Петър Чобанов.