Зам. министър-председател по икономическото раюзвитие пред Капитал Daily

В настоящата политическа ситуация в какъв хоризонт изготвяте задачите и приоритетите си? Кои са първите три конкретни проблема в икономиката, с които се заемате?

Всеки кабинет трябва да идва с мисълта, че във всеки момент може да си тръгне, ако не си върши работата. Аз съм работила в служебно правителство, което знае, че дните му са преброени и за ограниченото си време се старае да свърши максимален обем от работа.

Оказа се, че не е лесно да се дефинират проблемите на българската икономика. Ако те бяха ясно дефинирани досега, някой щеше да ги реши и това е първото нещо, което не очаквах. След цялото говорене по времето на януарските събития мислих, че има повече консенсус какво трябва да се прави. В същото време се оказва, че и за най-простите неща няма такъв консенсус.

Например досега са постъпили по различни линии около 412 предложения за промени в Закона за обществени поръчки. Някои съвпадат, но по много няма консенсус. Едни предлагат да се вдигнат таваните за поръчки в закона, други искат да се намалят...

Възложихме да се работи върху проект за допълнение на сега действащия Закон за обществените поръчки и се надяваме още тази седмица да бъдат представени резултатите. Имаме желание да се решат няколко основни въпроса, които ще дадат повече шансове на малките и средните предприятия за достъп до обществените поръчки. Моля за разбиране, че не можем да решим всички натрупани проблеми едновременно и веднага. Но сме длъжни да решим основни проблеми, отлагани от години. Така че редакциите в ЗОП няма да са много, но ще доведат до съществени промени, които няма да се харесат на статуквото.

Каква е логиката да се увеличава капиталът на ВМЗ - Сопот, след като е ясно, че компанията не може да функционира в сегашния си вид и след няколко месеца отново ще има проблеми?

Това, че държавата не управлява добре собствеността си, е факт. Но не е аксиома. Управляват конкретни хора и те или могат, или не могат. Държавата сама по себе си отговаря за подбора на хората, които ще управляват нейната собственост, и ги контролира дали управляват добре. Ако назначи хора, които управляват добре, държавната собственост ще се управлява добре. Възложих да се направи цялостен анализ на финансовото състояние на предприятията с държавно участие и той трябва да е готов до две-три седмици. На базата на този анализ ще потърсим механизми за едно по-благоразумно управление на държавното участие в предприятията.

Добре, а как може да се решат не оперативните, а натрупаните проблеми на БДЖ и НЕК?

Нека първо получим информацията от ресорните министри и тогава ще можем да поговорим повече по този въпрос.

Тоест ще имате оценка колко струва преструктурирането на тези предприятия?

Голяма  част от държавните предприятия са декапитализирани. За всяко от тях обаче ще има специфични решения. За да се запазят като държавни тези предприятия, вероятно е имало сериозни причини за това, но е пропусната възможността за тях да се работи стратегически.

Значи приватизацията не стои на дневен ред?

Кой го казва? Агенцията за приватизация е в правото си да прави предложения. В момента събираме всякакви идеи, като сме отворени да изслушаме и критиките към досегашната политика в тази сфера. Към този въпрос обаче очаквайте стратегически поглед, а не гасене на пожари или панически продажби.

Как ще увеличите прозрачността при управлението на държавните фирми?

Нека видим как в проектозакона за изменение на ЗОП ще се повиши прозрачността при харченето на държавните пари. Ако подходите се харесат на обществото, те ще бъдат приложени навсякъде другаде.

Предишното правителство не даваше информация коя фирма в коя банка държи свободните си финансови средства, вие ще промените ли това?

Българската банкова система е стабилна и това е едно от завоеванията на прехода ни. Може би това е важно от гледна точка на публичността, така че може би трябва да го направим. Но още няма решение по този въпрос. Повече прозрачност в управлението на държавните предприятия обаче е нужна. И затова по-голяма част от държавните компании ще станат публични и части от тях ще се търгуват на борсата.

Каква конкретна роля трябва да има Българската банка за развитие? Трябва ли държавата да я капитализира, с колко, откъде и защо?

За съжаление извън политическите платформи преди изборите потокът предложения за икономическа политика не включва нито едно предложение за Българската банка за развитие. Аз вече съм участвала в създаването на банка за развитие - Черноморската банка за търговия и развитие, и знам колко е трудно да се разграничат функциите й - тези на една типична търговска банка. Убедена съм, че в кризисна ситуация като сегашната ролята на банките за развитие се увеличава. В нормални времена преди кризата частният банков сектор изцяло разпределя финансовите ресурси, но в условията на криза, когато рисковете се повишават, особено важна става ролята на Българската банка за развитие. В каква насока ще се правят тези промени вече се мисли. Има група, която скоро ще излезе с проекта. Засега е ясно, че тази банка няма да се занимава с операции, с които се занимават търговските банки.

Бихте ли посочили в какви области ще навлезе тогава ББР?

Не искам да говоря, докато не е готов проектът.

Трябва ли да има фонд за рискови инвестиции на държавата към ББР?

По принцип в България има проблем да се набави начален капитал за новосъздадени фирми. От много време се обсъждат различни идеи, защото микрокредитирането и началният капитал са сериозни проблеми на финансовия сектор и на въпроса за рисковия фонд бих казала "защо не".

Кое прави този фонд необходим, не сочи ли инвеститорският интерес към JEREMIE, че България няма нужда от много ресурс за такъв тип вложения?

Благодаря за този  въпрос. Работя от 20 години с международни финансови институции и сега преглеждаме реалния ефект от работата с тях. Предоставяйки една кредитна линия на банките, която е предназначена за малки и средни предприятия, аз трябва да видя дали тези средства наистина са стигнали до предприятията и какви са условията за кредитиране и финансиране, които се предлагат. Отново стигаме до идеята за банка за развитие или за търговска  банка, защото не може една международна финансова институция в периода преди кризата, когато имаше балон на пазара на недвижимите имоти, да отпуска още средства към този сектор. Това не е дейност за банка за развитие. Затова има място за дебат какъв е ефектът от активността на международните финансови институции върху българския пазар.

Тоест според вас има шанс да се търсят микрокредити и начален капитал от специални фондове, но при условия, които са изпълними?

Да, аз съм за облекчаване на условията на международните финансови институции за българските фирми и техните проекти за България. България е страна с висок кредитен рейтинг и стабилна икономика, която доказа жизнеспособността си по времето на кризата и мисля, че тя повече не трябва да се доказва, за да могат да се предложат едни по-подходящи условия, които да направят и ресурсите по-достъпни. Ще имам среща с Европейската банка за възстановяване и развитие, с Международната финансова корпорация и останалите, за да поговорим как тези институции да покажат какво могат в България.

Какви трябва да са критериите за фирмите, които ще получават финансиране от такъв тип фонд?

Това зависи от анализ на портфейлите на търговските банки. Това, което те не правят, трябва да е предмет на дейността на фондовете за рискови инвестиции.

Как може междуфирмената задлъжнялост да се преодолее?

Крайно време е да започне да се работи по този въпрос, а не само да се говори. Има изследвания, които показват, че част от тази задлъжнялост е следствие от механизми за укриване на ДДС. Има екзотични идеи за клирингови къщи, за нетиране и сетълмент... Питам защо нищо по този въпрос не е направено, след като всички знаят, че проблемът е крещящ? Докога ще чакаме? Докато пазарът гръмне ли? Ще се опитаме да дадем решение на този проблем.

Обявихте за свой приоритет защитата на физически лица - длъжници на финансовите институции, какво според вас може да се направи там?

Законодателната уредба на личния фалит се иска от всички от много години и е записано като мярка в програмата на правителството. В много страни този въпрос е уреден. На първо място трябва да установим какво означава свръхзадлъжнялост на едно физическо лице. Възложили сме проучване за очертаване на мащабите на това явление.

Впрочем, ако трябва да сме честни, ни е нужна национална програма за финансово образование. Хората трябва да бъдат подпомогнати с умения и знания за боравене с пари. Вече се работи по проект на Световната банка, като в края на септември ще имаме стратегия за свръхзадлъжнелите лица и домакинства. Предвиждаме неправителствени организации да получават ноу-хау и бюджет, с който да кандидатстват по проекти и да помагат на домакинства, които имат проблеми със задълженията си.

Ще предложите ли законови поправки, които да забранят едностранната и произволна промяна от страна на банките на лихвите по отпуснати вече заеми?

Това е тема на отделно  интервю.

Не, напротив.

- Защитата на потребителите е една от основните теми в работата на това правителство. Другата седмица ще обявим една идея в тази посока.

Банките променят лихвите по вече отпуснати заеми в движение. Как ще убедите хората, че не защитавате банковото лоби, като отказвате да въведете ясни принципи при промяна на лихвите и тя да не се случва едностранно?

Едностранна промяна по българското законодателство не може да се извърши.

Но е факт, че банките променят лихвите?

В Закона за потребителския кредит е предвидено, че ако потребителят се съгласи с промяна в лихвата и ако това е уговорено в договора, това може да стане. Също е възможно и при плаващата лихва. Възможно е да има и нарушения на законодателството и те се разглеждат в съда. Но тъй като съдебните спорове са скъпи и сравнително бавни, затова скоро ще създадем извънсъдебен орган за решаване на спорове във финансовите услуги. Надявам се някъде през септември или октомври той да стартира.

Какво мислите за възможността една банка да налага обезпечителни мерки само на база извлечения от нейните данни, но без да има съдебно решение?

Много ми е трудно да отговоря на този въпрос. Аз искам да водя консенсусна икономическа политика, но по този въпрос тя едва ли ще е консенсусна. Трябва да се прецени, но, честно казано, диалог по тази тема все още не сме водили.